петък, 31 август 2012 г.

Торта със зайче и цветя от фондан за РУМИ

    Днес малката дъщеря на моята приятелка, състудентка, кума и кръстница на детето ми, има Рожден Ден! 
    Скъпа Руми, Честит Втори Рожден Ден!
   И да,....познайте кой направи тортата!? :) Аз, разбира се! Но как екстремно и светкавично мина всичко нямате си на представа. И какви приключения само бяха.....
    Първо, знаех, че няма аз да правя тортата и не я бях планирала. 
   После заминахме да почивка във Велинград, от където се върнахме и само 5 дена преди Рожденният Ден кумата казва - ти ще направиш тортата на Руми. Обяснявам: "Нямаме топла вода, в района ни има режим." "Нищо - казва ми - ще се справиш, вярвам в теб!"
   Приемам и почвам да мисля за идея - исках да е нещо сладурско, нежно, детско и цветно. Исках да зарадвам кумата и кръстницата ни, и детето й. Водата, казвам си, е дребен кахър, може и без топлата. 
   Да, но проблемите не спират до тук, на следващият ден, тъкмо правя фигурката на зайчето и идейната двойка от фондан, и дъщеря ми вдига 39,6 градуса температура, която дори с панадол не спада, а същевременно нищо друго й няма..... Викаме Бърза помощ през нощта, имат предположение за инфекция. Аз давам лекарство, приспивам детенцето и продължавам с тортата през нощата и призори. 
   До тук добре - на вторият от четирите дни, имаме измазан блат с крем, сложен в хладилника, но дъщеря ми почва да повръща и има диария, спирам с тортата, усилвам хладилника и почвам болно дете да гледам. 
   Вечерта си мисля: "През нощта ще покрия тортата с фондан докато малката спи." Да ама не - щерката вдига пак 39,6 градуса при все всичките лекарства, отказва да се храни не иска да пие вода, отново викаме Бърза помощ, нощта минава, а тортата е в хладилника. Мъжът ми обикаля по аптеките. Почвам да се притеснявам сериозно. 
   Първо, детето не е добре, второ тортата ме чака. Викам бабите, мобилизирам се, правя цветята и покривам с чаршаф тортата, лепя листа и цветя, панделката я закрепям, пиша името на плочката, правя калинката и бодвам отгоре Заека с числото. И, о небеса - двегодишната ми дъщеря прави обрив от назначените лекарства, изрива се отглавата до петите. 
   Мушвам тортата на студено и тичам при Личната Лекарка. Спираме с хексалгина, алергия си имаме вече. А на мен ми иде да се побъркам, детето е по-нашарено от тортата ми - пъпка до пъпка е. 
   В заключение - на четвъртия ден имаме една готова торта, която съм направила с голямо желание, и която кумата ми много хареса, а също имаме едно алергично дете, вече без температура и без повръщане. 
   Днес на петия ден публикувам снимките, и опитвам да си почина малко.
  Екшънът беше голям! А тортата стана екстремна, но много красива, самата аз си я харесах /макар да съм много критична към себе си по принцип/. Надявам се и хората, които са я хапнали да са я харесали! Кремът беше с маскрапоне, ползвам си го традиционно за тортите. 
   Ето и снимките:






вторник, 21 август 2012 г.

Летни мъфини с бърза декорация и още нещо

   Започвам статията с огромна усмивка на лицето си. Същевременно стягам багажът за втората си лятна почивка и съм на много лятна вълна. :-) 
  Ще ви разкажа за последните ми, направени преди 1 ден мъфини. Тях ги правих през ноща и станаха много бързо - или съм имала муза и мерак или просто са ми станали рутина вече, но ги направих само за 3 часа общо всичко. :-)  Както се казва - експресно нощно изпълнение.
  Мъфините са за едно момиче, което се свърза с мен чрез приятелката ми Адри. Въпросното момиче се казва Елеонора и ми даде пълна свобода на творчеството, като реши, аз да преценя каква да е украсата. Единствено пожела да присъстват розовият и синият цвят. А за Адри съм ви споделяла вече, - тя ми беше деагустатора в началото, купища мъфини е изяла покрай сладкарското ми увлечение. За нея и сестра й, скоро ще напиша още една статия, защото правих бебешки мъфини с декорация за тях двете, така че ми предстои публикация, но ще е след почивката. 
   Сега да се върна на Летните мъфини - летни, защото в края на лятото, реших да украся мъфините с цветя и с ягоди от фондан. Истинските ягоди вече ги няма по пазарите, но пък сполучливо ги изработих от фондан. Доволна съм от реалистичността им, харесвам си и листата. 
  Сега ви оставям да ги разгледате и качвам снимки:


    А сега ще пиша за още нещо, макар, то да си беше за моята дъщеричка. 
   Отдавна мислех да й направя един мъфин с бухалче и книга, като символ на науката и образоваността. Малката е на 2 години и е много любознателна, обича ктижките, проявява интерес и бързо се учи. 
   Бухалчето го направих от фондан още за Именния и ден, но ме домързя да направя тогава мъфини и не изпекох. Както вече съм ви разказвала в блога, за Именния й ден имаше Малиново-шоколадова торта, която направих с голям кеф и която бързичко изядохме. 
   Затова сега, когато изпекох една тава мъфини, отделих един брой и го декорирах с бухльото и книгата. Книжката стана дебела и голяма, а бухалът - пъстър, цветен и начетен. :-)
   Ето и снимка на сладура с книжка:


    Надявам се публикациите ми да са интересни и да ви накарат поне веднъж да се усмихнете. Нямам си представа, защо почти никой не оставя коментари под статиите ми, което пък ме кара да се чудя има ли интерес към блога. Коментарите не са заключени и може да се коментира дори анонимно. Ако пък имате въпроси или критика, може да ги напишете. 
   Благодаря ви, че посетихте моя блог и заповядайте отново!

петък, 17 август 2012 г.

Бисквитки мъфини

   Ще оставя в тази публикация, снимките сдами да говорят. Не за друго, а защото като кажа, че съм направила маслени бисквити с форма на мъфини могат да не ме разберат правилно. Затова качвам няколко снимки на бисквитките, които направих преди да заминем на морето, тази година. 
   Направих голямо количество (70-80 бройки) и ги раздадох всичките. Тъй като бяхме поканени на два рожденни дни на приятелчета на малката ми дъщеричка, занесох от бисквитките, опаковани индивидуално в пликче, и раздадох на всяко дете. От същите бисквити занесох и на роднините ни в Добрич, като бях много доволна, че успях да ги съхраня и стигнаха невредими.
   Бисквитите хич не са малки. На снимките не си личи ясно, но те са малко по-големи от моята длан - имат около 8-10 сантиметра височина и горе-долу толкова ширина.
  Тук за пръв път съм ползвала освен фондан и айсинг.
  Рецептата за маслените бисквити може да прочетете в сатитята: "Сватбени сладки за сватбата на братовчедка ми и сладки-калинки за едно момиченце".


сряда, 15 август 2012 г.

Торта: Малиново-шоколадово изкушение

    По случай вторият за тази година именен ден на дъщеря ми, реших да напарвя нещо специално. Спрях се на малка тортичка с диаметър 18 сантиметра, като за кратко се двoумях дали да е торта с украса от фондан или да е без фондан. В крайна сметка избрах да е без фондан, понеже мъжът ми не го обича особено, а тортичката щяхме да си я изядем семейному. Естествено, заложих отново на любимите ми шоколадови блатове (на къде без тях?), но този път различното е, че експериментирах с крема. 
   Тортата имаше много крем и беше без желатин (не ползвам желатин). Кремът беше с маслен акцент, но не какъв да е, а с оригинално руско масло, купено от руския магазин Берьозка. За който не е ползвал руско Шоколадово масло, ще кажа, че е невероятно. Едва се сдържах да не го хапна цялото, още преди да направя крема. Благодарение на това масло и на Филаделфията, кремът ми стана плътен, гъст и устойчив на натиск от втория блат. Сложих повече крем и по-малко блат - това се вижда на снимките. Благодаря на Силвето, че ми каза за габровската сметана, това е другият продукт, който тук за първи път използвах, и ми хареса много.
   Освен руското Шоколадово масло тортата има и друг руски мотив - малините. Не за друго, а защото е вдъхновена от любимото руско анимационно филмче на дъщеря ми: "Маша и Мечокът". Ако сте го гледали, сигурно сте забелязали, че в почти всички серии от анимацията присъстват малинките. Маша ги похапва, Мечокът - също. Затова и малката ми принцеска ги беше харесала още преди да ги е опитала. И реших, че й е време да я захраня и с малини.
   Сега ще ви покажа тортичката с предварителната уговорка, че снимките не станаха много добри, защото снимах много набързо, а светлината беше лоша и хич не се справих. Като кликнете с мишката върху конкретна снимка, тя се отваря в пълен размер:


   А ето и разрез на тортата. Парчето не е много равномерно отрязано, но все пак беше за ядене, а не за съзерцаване. :-)


четвъртък, 9 август 2012 г.

За малките мъфини и големият жест

  Дълго време отсъствах от София, и не съм публикувала нищо в блога си през изминалите няколко седмици. Ходихме семейно на море и на лятна почивка.  По принцип имам натрупан снимков материал, още от преди заминаването ми на почивка, но ще отложа няколко  планирани публикации, и ще ви разкажа за последните ми мъфини, които са и първите поръчани от непознат за мен човек, чрез блога ми.  :-)
  Харесвам двойки, които се обичат, от които струи щастие, позитивизъм, лъчезарност.  Покрай сладкото ми хоби се докоснах до една такава двойка. 
 Върнах се от морето и намерих в електронната си поща следното писмо от едно много лъчезарно, усмихнато и красиво момиче (последното го констатирах, когато я видях на живо):
 "Здравей, Елена!
Моля те, моля те, моля те - кажи ми, че приемаш поръчки за cupcakes!
Имам нужда от няколко прекрасни малки сладки неща за рождения ден на приятеля ми.   ……"
  Писмото продължаваше в същия позитивен дух и надолу, като Алекс искаше конкретни фигурки върху мъфините, и най-важното - не се колебаеше. Писмото и беше толкова трогателно и изпълнено с настойчива молба да направя 6 мъфина за приятеля й, който имал РД след няколко дни, че ме накара да се усмихна и да се съглася. Въпреки, че времето за изпълнение беше малко, а и хич не ми се занимаваше - още бях на отпускарска вълна, и току що се бях прибрала в София. Който ме познава, знае, че не винаги съм склонна да изпълня всяка поръчка, досега съм правила сладкиши основно за роднини и приятели.
  Алекс искаше мъфините да са с конкретна украса и ми написа подробно за всеки от тях.
  Пожела първият да е с плавници, защото приятелят и бил страстен гмуркач. Прати ми тази снимка, за да видя неговите плавници и да изработя същите от фондан:  
  Оказа се, че Алекс и половинката й, много обичат морето. Аз също го обичам, но за разлика от тях не умея да плувам. :-) 
  Направих фигурките на плавниците изключително бързо и лесно. Направо им се зарадвах, че станаха сполучливи и идентични с модела.
  Вторият мъфин, трябваше да е със ски. Оказа се, че Емо (рожденникът) е запален скиор. Алекс ми прати снимки на ски, и ми обясни, че ските на приятеля и са същите, но в оранжево:


  Направих ските, но понеже бяха дълги, излизаха извън мъфина и ме беше страх при транспортирането да не се счупят. Затова, накрая купих огромна кутия. Всъщност кутията си беше задача с повишена трудност, защото все не намирам подходящи опаковки за моите сладкиши. Е, купих този път една сравнително подходяща и много голяма, но пък беше картонена, не открих пластмасова. Направих си изводите друг път да правя по-малко реалистични, и по-дребни ски, за да не ги мисля толкова, дали ще се счупят. За който не знае – фонданът е доста крехък и чуплив, когато изсъхне, и фините елементи са застрашени от счупване, ако не се внимава.
  Третият мъфин трябваше да е със футболна топка – отново любим спорт за приятеля на Алекс. Този мъфин най-ме плашеше, защото вече веднъж съм правила торта с игрище и футболни топки и знам, колко ми бяха трудни именно футболните топки. Просто нямам молд за такава топка и я правя ръчно. Тортата не съм я показвала в блога още. Но да се върнем на мъфините – слава богу точно сега топката стана отраз, като по чудо. Просто успях да я направя от първия опит, като шарките върху нея ги рисувах. Направо си отдъхнах.
  След трита спортни мъфина, посветени на хобитата на младежа, Алекс искаше и три лични мъфина.
  Съответно четвъртия мъфин пожела да е с малко сладко лъвче и то да е стилизирано, като от детско филмче. Емо се оказа зодия лъв.
  Петият мъфин решихме дружно да е с годините, които навършва младежът – 29. Но Алекс искаше числата да са не плоски и нарисувани/изписани, а да са обемни. Този мъфин също доста ме поизмъчи, защото да направя 29 обемно и триизмерно се оказа по-трудно отколкото предполагах.  Нямам екструдер и правих фитилите на ръка после ги огъвах. И за този мъфин се притеснявах дали ще оцелее при пренасянето му. Все пак числата бяха високи и тежаха, фонданът крехък, мъфинът пък - лек и балансът на конструкцията можеше лесно да се наруши. Слава богу всичко беше наред и успешно транспортирахме и този мъфин.
  Шестият мъфин Алекс пожела да е свързан с нея. Каза, че иска да е най-хубав, най-цветен, най-колоритен. Да грабва. Да се запомня. Да изразява нейното отношение към Емо. И в тази връзка мъфинът трябваше да е с фигурка обемно сърце, на което да изпиша буквата А, с цветя и ярки цветове, да преобладава цикламеното.
  Първо пробвах да направя обемно сърце на ръка, но се оказа, че не ми е по силите. Не знаех как да го направя, нямах време да търся информация, пък нямах и молд за сърце. Можех да поръчам молд, но са скъпи, сметнах, че за един мъфин няма смисъл да купувам. Предложих на Алекс да променя малко модела на сърцето и на буквата, без да и разкривам докрай плановете си, защото исках да я изненадам и нея. Тя се съгласи, а аз го направих както сметнах, че ще е най-добре. Сърцето беше хем плоско, хем триизмерно, буквата не я нарисувах, а я изрязах от фондан и я щамповах на сърцето. Украсих с цветя и самата буква и полянката под сърцето /капачето на мъфина/, посипах със сребърни перлички. Цветовете: тъмнорозово, цикламено, светлосиньо, светло-яркозелено. Както тя беше пожелала – цветовете бяха ярки и момичешки. Имах идея и исках, и една фонданена панделка да направя, и да закрепя при сърцето, но не остана място - все пак това е само един мъфин, не цяла торта. 
  Надявах се през цялото време, Алекс да си хареса мъфина със сърцето. Е, хареса го!
  Хареса и подаръчния седми мъфин. Не ми го беше поръчвала, но направих и за нея едно мъфинче с цвете. Използвах ярки цветове отново. Това беше личен подърак от мен за нея. Оказа се, че и тя се е сетила за подърък за мен. При предаването на мъфините ми подари едно страхотно малко букетче от сухи треви и декупажни цветя. :-)
  А ето и снимки на мъфините:
  (Като кликнете с мишката върху снимките, ще ви се отворят в пълен размер.) 
   
  Това е отговорът на Алекс, копирам част от писмото и: 
„..... Всичко беше прекрасно!
Разделих ги на групички и ги опаковах специално в тон със скучните подаръците - първо 29 с 1 свещичка изненада на масата в заведението по време на вечеря, после - с кафето - 3 те спорта - с пожелание винаги да прави нещата, които харесва, и малко преди да си тръгнем - лъвчето което той просто обича! Полудя е меко казано!
На път за вкъщи ми каза, че му лисва само едно любимо нещо - аз, и ахна като го видя опаковано на масата!
Отказва да ги яде и ще си ги пази....
Моят вече е ометен, беше мн вкусен :)
Много, много ти благодаря още веднъж!“
 Е, след всичко прочетено в писмото й, нямаше как и аз да не се усмихна! :-)

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...