четвъртък, 17 декември 2020 г.

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2020 /Част втора/


Здравейте отново!

Време е за втора част от коледните публикации /припомням, че първата част публикувах преди няколко дена/, като този път бързам да представя комплект номер 3, номер 4 и номер 5 от коледните ми сладки с роял айсинг. Трита комплекта са напълно различни.

Отново уговорката е, че както в предишната част от публикацията и тук ползвам купен роял айсинг /заради петте причини, които там съм споделила/. Най-често ползвам боичките на следните марки: Шугърфлеър, Фънкейкс, Уилтън, Америколор, Слайкомерс, Реинбоу, Декора и още една мака, на която спряха вноса и на която ми е останало бялото.

Понеже ме чака голямото декемврийско коледно печене и рисуване /пак ги оставих за последния момент/, не мога да пиша дълго и подробно, защото времето много ме притиска.

Набързо представям новите декорирани сладки. Ще конкретизирам и техническата информация за цветовете.

Първият комплект е с цветове: аленочеревно, холизелено, светлокафеникаво, бяло и разбира се захарна поръска - на Уилтън са пръчиците в червено и зелено, а на Фънкейкс са топчетата имел. Металическата боя е розовото на Рейнбоу, цвят праскова също е тяхна. Любимите ми бои са тези на Фънкейкс, които са много нежни и леко матови, и имат лека перла вътре в тях, но е така деликатна, че сладките блестят само погледнати на силно слънце и малко под наклон. За съжаление тези бои в момента не се внасят. Има алтернатива разбира се. Тук съм ползвала бои на Фънкейкс /любимите ми, леко матирани и леко перлени цветове/, на Уилтън /бежовото/, на Декора /червеното/, на Рейнбоу /розово злато и пастелната праскова/...








Вторият комплект е с малко бройки, защото само експериментирах. Този комплект вече е изяден. Тук пробвах новите си бои на Слайкомерс, като са ползвани три бурканчета с гел боя - тюркоаз, бордо и коледно черевено. Червеното смесих. Те са някак си по-покривни и по-боядисващи, наситени са, но нямат перлен блясък. Цветовете станаха ярки. Златното е на Фънкейкс отново.

Предишния път за коледен комплект номер 2 /от предходната ми публикация/ тюркоазеното беше на Уилтън, така че може да сравните Слайкомерс и Уилътан поне на снимки.  За мен декорацията с бои на Шугърфлеър, Уилтън и Фънкейкс е матирана и леко седефена, дакото тази оцветена с боите на Слайкомерс е лъскава и леко гланцирана. Америколор пък имат електрикова серия бои, които са ефектни, но пък вече не се внасят в Европа.

За мен всички бои са много хубави и няма по- или най-хубава боя, има само начин на ползване и тема, която сме избрали, както има и личен стил на рисуване, и творческо усещане. Творците винаги умело боравят с цветовете, а в различните моменти, различните цветове се ползват - къде повече, къде по-малко. Важно е да не изневеряваме на стила си и почерка си. Цветовете са израз на собственото ни светоусещане!

Следващите сладки /комлект номар 5/ с роял айсинг са в по-специфични конкретно избрани цветове, специално за подарък на конкретни хора. Това зеленикавото клонче, е точно Имел, като за целта имах снимка на истински Имел и представете си моята изненада, когато разбрах, че той няма заострени и многоръбести листа и не е такъв, какъвто си мислех, че е, а е с твърди, плоски, обли листа в цвят студенозеленикаво /с лек синкавосивкав оттенък, когато се изсуши/. Това, което е тъмнозелено и има заострени краища се нарила Илек или Джел, има червени плодчета и също е коледно разстение, с него украсяват къщите и венците. Илек /Джел/ има на шапките, роклята и чорапчето, а Имелът е клончето. Имелът е вечнолезено растение с обли плоски светли листа и бели или червени плодчета, ползва се за украса на Коледа, като се закача на врати и тавани да виси. За Имела има и интересно поверие, че ако влюбена двойка се целуне под него, това предвещава щастлив и дълъг живот на партньорите, изпълнен с любов. Затова освен на Коледа се ползва за декорация на сватби. Имелът бива два вида - бял и червен, като белият е билка.  Гелбоята, която ползвах тук, се нарича Холи грийн! Зеленото е много нежно и леко седефено и матирано, като погледнато под наклон срещу светлината цвета се изменя - направо е вълшебно. Червената едра захарна поръска е на Фънкейк, звездите и малките захарни джиндшифилчовци са на Уилтън, боята на основния цвят е на Фънкейкс също, а червеното е смес от Декора и Слайкомерс. От Рейнбоу е кафявото.

За тези, които са любопитни каква захарна поръска ползвам, ще сложа снимка на част от нея, като това е нищожна част, тъй като имам цял 7 литров контейнер с различни поръски. Показвам само по-коледните, които тук са използвани. Бурканчето с розовата капачка е на Фънкейкс и там е поръската, с която направих нещо като Джел. Тази поръска, в която има пръчици и е на Уилтън, ползвах за коледния кейк, а джинджърите и звездите са върху елхичката. Любми са ми сребърните перли - те са върху снежинките.

Трябваше да има още 10 снимки на новите ми различни и много красиви коледни сладки /последния комплект/, които са 250 броя /да, двеста и педесет/, но изостанах с изпълнението и времето напредна, затова ще публикувам следващите закъсняващи коледни сладки в ОТДЕЛНА нова публикация, или на, или след Коледа. Преди Коледа може би няма да успея. Ето защо, вместо да е от две части, коледната статия ще е от три части. 

За съжаление цели 8 дена, от общия планиран срок на изпълнение, ме боля кръста и това доведе до изоставане от сроковете, защото спрях украсяването. Правя всичко абсолютно сама, не ми помага никой, нямам планетарен миксер и ползвам ръчен обикновен миксер Тефал. Разчитам само на себе си. Меся, мия, пека, рисувам и украсявам сама. Все пак не съм професионалист, а просто много запален любител, искрено обичащ хобито си! До Бъдни вечер остават точно 5 дена. Като се има в предвид, че трябва и подаръци да направя, питка да замеся и елха да украся, съвсем съм се притеснила, дали ще успея. Ето защо, пускам тази публикация преждевременно завършена, а евентуално в следващата част - третата, ще публикувам новите 250 сладки, ако ми остане един ден време да ги снимам... 

За снимането и фудфотографията съм писала и преди в други публикации, и както знаете аз снимам на естествена светлина, за да не влияя на цветовете. Само, че зимата дните са много къси и това е също проблем. Ако все пак не успея със снимаето тази година, просто няма да пиша коледната публикация номер три от поредицата. Стискайте ми палци да имам време за още една статия. 

Пожелавам ви Светли и Весели Коледни Празници!

Бъдете здрави!

четвъртък, 3 декември 2020 г.

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2020 /Част първа/

   Отново сме на прага на коледните празници и в унисон с месец декември, започнах да украсявам коледните си сладки с роял айсинг. 

   Постарах се да отделя повече свободно време за хобито ми, за сметка на други дейности.

   Тъй като искам тази публикация да е по-практично ориентирана и полезна ще споделя някои факти от моята кухня. Приемете обаче, че всичко е субективно, пречупено е през моя опит, вкус и гледна точка. Рецепти сега няма да публикувам, понеже съм споделяла същите или подобни в блога, и ги има назад в историята - около 7-8 години назад.

   На първо място отново ще повторя, че работя изцяло с купен от магазина роял айсинг на прах /инстантен/, който разбивам с ръчен миксер и оцветявам. Важното е, че го предпочитам пред домашният айсинг от сурови белтъци, защото:

- няма риск от зараза, салмонела и т.н., защото е преработен.

- много по-траен е и има в себе си стабилизатор и консервант, които го държат.

- винаги се получава, няма риск да сбъркаме и става снежно бял и свеж на цвят и текстура.

- поема много добре моите професионални бои и цветовете стават ярки и наситени /ползвам бои на Шугърфлеър, Фънкейк, Уилтън, Америколор, Слайкомерс, Реинбоу и Декора/.

- купеният айсинг мирише много вкусно и приятно, заради аромата, който съдържа, а аз не харесвам миризмата на суров белтък, пробвала съм със сурови белтъци два пъти и моя чувствителен нос въпреки всичко се дразнеше от аромата.

- от една опаковка сух айсинг, изкарвам огромно количество и ми стига за почти 4-5 месеца / без да броим месец декември, понеже тогава правя много повече сладки и ползвам два пакета само в този месец/.

   Второ уточнение: при рисуването, с течение на времето си изградих стил, който да е по-нежен, по-изчистен и по-чист в буквания смисъл. Вече много рядко и само при определени дизайни, нанасям отгоре допълнителна боя с четка, защото това не е моето нещо.... Не, че не мога, мога и съм го правила, но ми се струва по-мърляво и по-неприятно за храната. Напластяването на боя върху храната не ми допада. Както и очертаването на украсата /изображението/ с черна боя и четка - то също не ми допада визуално за всеки вид сладка, а само за определени видове. Правя го само в определени случаи, рядко. Изключение, са конкретни дизайни. За мен, черното е мрачно и се стремя да го заменям с други нюанси... Повечето ми сладки, в последно време са светли и свежи - избрала съм този стил, и така ми харесват, а ако не ми харесват, няма начин да ги предложа и на друг. Минала съм обаче през всички етапи на рисуването докато си изградя стил, правила съм и грешки, дори съм се ядосвала, така че това, което споделям е плод на много проби и опити, преди да съм наясно със себе си, и това, което искам да показвам на страницата ми и в блога. Често виждам рисувани бисквити с много мазано по тях, включително тонове черен контур, но въпреки, че са красиви, не ги приемам като храна, а само като сувенир или украшение. Ако ще го ям, предпочитам по-изчистен и свеж стил, без много мазане. Въпрос на личен избор. Изкуството е нещо субективно, но чистотата трябва да е обективна. Предпочитам по-малко размазано, по-малко напластена боя и по-чисто и спретнато. Говорим за храна все пак, нали!?

   Няма значение дали сме любители /като мен/ или професионалисти - важното е да се стремим да се усъвършенстваме и развиваме, да качваме нивото и да постигаме напредък.

   Но е време да спра със субективното и да минем на фактите и снимките на първите два комплекта коледни сладки за този сезон /, които са за дъщеря ми и за моя добра приятелка/. Сега работя върху третия и четвъртия модел комплекти, но те ще са готови чак след седмица и едва тогава ще ги снимам. Затова нека да се фокусираме на първите готови сладки с роял айсинг:

   Характерно за тях е, че са в нестандартни и необичайни коледни цветове.

Първия сет е в цветове: Бонбоненорозово, Светлосиньо, Бяло и Светлокафяво.

Втория сет е в цветове: Тюркоаз, Сьомга, Бяло и малко Светлокафяво. 

   Черното, както вече написах, умишлено го избягвам, а цветовете свеждам до 4-5 на брой, за да не стане твърде пъстро и шарено. Това е моят избор на цветове и не сте длъжни да го харесвате, просто на мен ми харесва.




 Снимката с левчето е само за мащаб на размера. Джиндифиловото човече е само 3 см. А пошовете снимах, за да покажа четирита цвята.


   В този весел розово-син комплект всички сладки са миниатюрни, в размер от 3 до 5 сантиметра. Това са първите ми мини-сладки, защото по принцип при мен всичко е голямо и винаги се движа в диапазона от 85 до 120 мм. По-лесно декорирам върху голяма бисквита. Но малките бисквитки бяха за Декемврийски Адвент Коледен Календар, и се постарах да са дребни като залче.

   Вторият сет, е за една талантлива приятелка, която изработва страхотни авторски картички /крафт/. Тя е невероятен творец и много мил човек, затова реших да и подаря пакет с 13 бисквитки. Този път, ги направих големи - между 90 и 115мм. Цветовете са пак нестандартни за Коледа /сьомга, тюркоаз,.../, но много се харесаха.  Гери ми върна жеста с нейните прекрасни картички, които съм снимала, така че разменихме сладки за картички:


    Пикапът и Еленчето със златни рога, скицирах с голямо желание, като се постарах да вложа лично творчество, съпругът ми ги проектира в програма и после изработихме формичките-резци на 3D принтер. Надявам се, да съм оригинална, затова и наблегнах на авторската идея. Зимни пикапи има в нета много, но еленчето със сигурност е различно, защото е мое. Не разполагам с много време и повечето формички-резци са купени от магазин, авторските са съвсем малко.


    Всяка от снимките може да бъде зумната и отворена на голям екран /с кликване върху изображението/.   

    Надявам се моите сладки да са ви харесали. Постарах се да са нежни, светли, интересни, изчистени, стилни и със свежи цветове. Тестото е много мекичко и пухкаво, заради щедрата доза бакпулвер.

    Сега малко ще поговоря за фуд фотографията /отново/, но пречупена през моята гледна точка. Има промяна и знам, че сте се досетили.

    Забелязвате, че вече снимам бисквитките си само на бял, сив или черен фон, по-рядко на дървен фон /естествено дърво, което лично съм обработила и байцнала, за да стане пропс/. Това е така, защото реших да променя и стила на снимките. Преди ги претрупвах с елементи, вкарвах много пропс и предмети, и правех повече художествена, а не продуктова фотография. Вече промених това, защото забелязах, че последователите ми, искат да видят детайлите по бисквитите, а не фона и предметите около тях. 

    Също така, част от пропса не е хигиеничен, не е хранително допустим, или може да се ползва само еднократно, защото после се захабява и замърсява от храната, и взех решение с цел да е по-чисто, ясно и прегледно, основния фокус да са бисквитите, а фонът да е неутрален и неподвеждащ, чист и хранително допустим. Още правя и от другия тип фуд-художествена-фотография, но по-рядко и основно, ако сама ще ям храната, която снимам, без да я споделям с друг. Виждала съм творци да снимат храната си: сложена в съд и после на земята, на тревата, на пода, затрупана с всякакви предмети, закачена да виси по клонки и честно казано, вече не одобрявам идеята, ако след това някой друг ще яде тази храна. Красиво е, ефектно е, но не е практично и хигиенично. Ако е само мостра и ще се хвърли след снимките - тогава може! Мострените бройки са за заснемане и изхвърляне, обикновено. Снимката трябва да е достатъчно привлекателна, но и пропса да е от хранително допустим материал. Не всеки материал е сертифициран. Това е личното ми мнение и то не е задължаващо.

  Казвам всичко това, защото една от последователките на моя блог ми обърна внимание в съобщение, че снимките ми били станали по-скучни и фонът - едноцветен и еднотипен. А преди съм била снимала с много пропс. Така е, но за това си има причина и тя съвсем не е маловажна. 

  В световен план, също има тенденция за преобладаващ бял /светъл/ фон, при заснемането на декорираните сладки. Ако не вярвате, разгледайте в Инстаграм и блоговете на американците, австралийците, мексиканците и англичаните, където продукцията е представена доста семпло, но светло и приветливо... Изключвам стила на руснаците, защото там преобладава шареното и по-художествения подход, но той си е техен и не ги критикувам. 

   Според мен, ако сложим нещо шарено /украсено с цветен айсинг/ при нещо шарено /пъстър декор/ и допуснем грешката да има дефокус и много пропс, ще стане доста омазано, ако не се фокусираме само върху конкретната бройка. А аз например, снимам целите комплекти, защото смятам, че този, който е поръчал бисквитките, трябва да ги види в тяхната цялост и единство, а не разпръснато. Това създава усещане за хармоничност и достоверност. Ето защо спрях да снимам една бройка, извадена от контекста и сложена сред пропсове и декори. Красиво е да - но само ако ще правя рекламна фотография /флаери, билборд, плакат, печатна реклама/, иначе това упражнение става излишно. Достатъчно е един път, а останалите сладки се снимат като комплект - на бял/черен фон. Така никого не подвеждам и съм коректна. Истината, преди всичко!

   Тук е момента да споделя, и че спрях да правя тежки обработки на файловете, понеже разбрах, че променяйки малко или много цветове и внушение, после мога случайно да разочаровам някого. Много често в Инстаграм и Пинтерест виждам изострени до болка цветове, сатурирани и преекспонирани. Като видя някое отровно зелено, огнено червено или фосфористиращо лилаво и чак ме болят очите. Някои хора нямат фотографски усет, макар да са добри декоратори, и често омазват фотографията с постобработката й. Фоторедакторите са хубаво нещо, но нека не забравяме, че снимаме храна и е добре тя да има вид на нещо истинско и правдиво, така че не бива да подаваме на хората грешни сигнали и внушения.... Подвеждащо е, когато обработката доминира. Ето защо, сатурацията на цветовете изобщо не я пипам и работя с останалите инструменти на Фотошоп изключително умерено и внимателно.

  Също така подчертавам, че говоря само за снимките на бисквити с айсинг, и не коментирам снимките на торти, кексчета, щолени, кутии с микс от дребни /неукрасени/ сладки и бонбони, донъти, френски макарони, рула, баклави, тартове, шоколади, кремове и т.н.... Тези снимки са в друга категория изцяло. И там се снима различно. Там се снима художествено и се подреждат пропсове. И е красиво.

     От мен толкова, че станах много подробна, а следващата ми публикация ще е пак коледна и се надявам да ви бъде полезна. Очаквайте я!







вторник, 16 юни 2020 г.

Бисквити с роял айсинг за бебе


 Отдавна не съм писала в блога, но и сладки с роял айсинг не правя много често напоследък. Хобито е хоби, точно защото не е непрестанна и постоянна дейност, а от време на време и когато имам възможност, вдъхновение и настроение. Не правя непрекъснато сладки, а горе-долу веднъж месечно, понякога по-често, понякога по-рядко. Затова изчаках да ми се натрупат повече бебешки модели от различни поводи, като всичките са свързани с погача за бебе /празникът около 40ттия ден на бебето/ или с раждане на ново бебе /за изписването/.

   Понеже имам както за бебета момичета, така и за бебета момчета, ще подбера само няколко вида и ще ги покажа без строг ред и без претенция за хронологичност или изчерпателност. Просто няколко тематични снимки на сладки за бебе, направени в различни месеци и години и нарисувани само с роял айсинг, без фондан.

  Забелязва се тенденция на усъвършенстване във времето. Прави впечатление, че хората залагат на традиционни форми и модели, както и общоприети цветове и това означава, че рядко експериментирам с този вид тематични сладки, тоест аз обикновено следвам техните желания. Предимно сладките са розово и бяло, и синьо и бяло, много малко хора рискуват с по-необичайни цветове. Формите също са класически, преобладават бебешките артикули и форми. Лично аз бих разчупила малко стереотипът, но не винаги имам тази свобода на творчество, защото давам право на избор на поръчителите, тези които са близки на бебето, и които също имат свое виждане и своя гледна точка. Затова максимално удовлетворявам желанието им, а понякога самите сладки са в тон с: дрехите на бебето, украсата в дома, партито, с играчките или подаръците за бебето, тоест доста често има и скрито послание.

   Ще започна от последните ми сладки, понеже за тях впечатленията ми са най-пресни. Сладките са за бебе Калина и затова имаше розови калинки. Партито беше в бебешко розово. Дрехите на бебето и подаръците бяха розови на бели точки, балоните бяха розови, бели и розови на бели точки, имаше розова рокличка и точково боди в бяло и розово към подаръците, както и бледобежово плюшено мече - подарък. Ето защо сладките бяха ориентиране към тези форми и цветове. Украсата е само от роял айсинг.

  Всяка снимка от публикацията може да бъде зумната и видяна в оригинален размер /препоръчвам да кликнете върху нея, за да се отвори/. Снимала съм аз и съм се постарала да се вижда максимално подробно всяка бисквита и всеки детайл от украсата, поради което снимките са с висока резолюция, и голяма острота и контраст.



   Ето още едни сладки за бебе момиченце: Тук вмъкнах сивото по мое настояване, защото прецених, че ще е добре. Сивите мечки са ми любими. Харесвам ги също както и кафевите и бежовите, нищо че сивото е по-необичайно за мече. Мечето Теди-беър е доста желана форма за сладка. Останалите форми са базови бебешки. Тук таме се включват птички, или кончета, зайче или друго животинче.... Украсата отново е само от роял айсинг.



     Харесвам и формичката - бебешка количка, защото ми е много полезна, а когато я купувах бях доста скептична и мислех, че няма да я ползвам, но се оказа обратното. Самата форма е голяма и бисквитите стават големи, и има повече площ за рисуване с айсинг. Също много използвам формата бебешко боди, тя присъства навсякъде.

   Сините сладки естествено са за бебе момченце. Харесва ми, че има доста варианти за момчешки бодита и мога да ги разнообразявам.
   Освен класическото мече, кончето или пиленцето, тук имаме още бяло агънце и бяло зайче. Украсата отново е само от роял айсинг.


  
    Ако ви изглежда, че някои бисквитки блестят, то това е, защото имат перла /перлен бласък добавен с четка/.

   Понякога се налага да съберем бебешката с коледната тема. Тук нямах никакво време - разполагах само с няколко часа, затова сладките са много малко, но са за коледно бебе и са в класически коледни цветове /червено, зелено, бяло, кафяво/. И естествено снежинки, които не са снимани обаче /самата бисквитка е като снежинка/. Украсата отново е само от роял айсинг.


   И накрая едно опитно зайче. На тази бисквитка-плочка само се упражнявах, като нарисувах това бебе-зайче с играчка мече. Не беше поръчка, просто я направих и после я подарих към друг комплект.  Малко необичайна е, а и е много голяма като размер, но като за един път - става. Тук върху айсингът съм рисувала с четка.




   Следващата публикация ще обедини бисквитките с айсинг на друга тема. Надявам се да намеря време за хобито си.
  До нови срещи!

  

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...