неделя, 25 ноември 2012 г.

Боровинкови мъфини с коледна украса от фондан - Коледно еленче

         След като направих един куп Коледни меденки с украса от фондан,  спретнах един коледен Кокосов кекс, дойде време да направя и Коледни мъфини. За да не се повтарям пак с любимите ми шоколадови мъфини или с ванилови мъфини, този път към обикновеното тесто на ванилови мъфини добавих 140 грама конфитюр (желе) от боровинки, който освен силен боровинков вкус добави и силен боровинков аромат. Тъй като разбърках добре с миксер, конфитюра се усвои чудесно от тестото и не се утаи на дъното на хартиените формички (това беше основният ми страх и за това не сложих цели боровинки от сладко, а избрах конфитюра).
         Ето снимки на мъфините - препоръчвам ви горещо тази елементарна украса - Коледен елен. Стана очудващо бързо.
         Аз не знам на изуст имената на Коледните еленчета, теглещти шейната на Дядо Коледа, така, че оставям на вас да ги кръстите. :-)
          Мъфините бяха 8 украсени (и 2 без украса), и когато показах един на двегодишната ми дъщеричка тя каза, че това е Бабми (голям фен е на класическото филмче на Дисний). :-)
           Оставям вие да прецните, доколко съм се справила със задачата - ето и снимките:


събота, 24 ноември 2012 г.

Кокосов кекс (по рецепта от тефтера на майка ми)

    У дома не обичаме кекс, или по-точно не ядем класическия кекс. Но понеже си купих съвсем скоро кексова тефлонова форма, много ми се искаше да си я ползвам. 
    Затова взех от тефтера на майка ми една рецепта за обикновен кекс и започнах да мисля как да я преработя, за да няправя някакъв кекс за семейството ми, който да е по-различен и интересен.
     Експериментирах и направих Кокосов кекс.
   Той се получи, като към класическата рецепта за обикновен кекс добавих две опаковки кокосови стърготини и 5 капки есенция кокос. Също така увеличих количеството на киселото мляко /съразмерно с добавения кокос/.
     На снимките се вижда какво се получи, след като аранжирах кокосовия кекс коледно, вързах една празнична панделка и украсих "масата" с коледни венци:

     
    Учудващо е колко променя кекса една хубава панделка, нали? 


    Благодаря на Румяна, на Катя и на Ина, за помощта и съветите, при обработката на снимките!


   Рецептата за този простичък кекс с кокос, аранжиран в духа на предстоящите празници, е следната:


четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Коеледни меденки с канела - Част трета!

        Дойде време и аз да си дам рецептата за икономичните меденки. 
     Така ги наричам, защото тестото първо не е от скъпите и второ рецептата не е усложнена откъм изпълнение. След като изпробвах: меденки с 4 жълтъка, меденки по технологията на загряване на меда и захарта на котлон, меденки с масло и така нататък, стигнах до извода, че за Коледния благотворителен базар, който ще е на 22 декември 2012 г. /вероятно в The MALL/, ми трябват бързи, лесни и по-евтини меденки, за да докарам по-голяма бройка и повече приход за Фондация Нашите недоносени деца!
     Ако трябва да съм честна, на мен фаворит ми е най-трудоемката и цапаща рецепта - онази със стопения мед и захарния сироп - при нея сладките са молко по-меки. Но не мога да си позволя за базара да оплескам цялата си къща. Затова избрах рецептата, която би ми спестила време и би ми била по-удобна. 
    Важното при тези меденки е след изпичането да се съхраняват известно време в кутия с капак, за да омекнат. Не е хубаво да се ядат веднага, твърди са. Друго важно нещо е, че срокът на годност след изпичането им е около 18-20 дена. А това за мен е важен фактор - все пак ще ги изпека няколко дни преди базара, за да мога да ги украся всичките с фондан.
     Ето снимки на меденките, преди да им сложа украса от фондан:


    Този път ми се искаше снимките ми да са в стил ретро, така че се постарах да вкарам в тях и малко винтидж-ефекти.  :-)
     Рецептата, която използвах е следната: 
2 големи яйца /XL/ на стайна температура /в случай че яйцата са ви много дребнички може да сложите 3 броя/.
1 ч.ч. захар /без връх/
1 непълна ч.ч. олио /почти пълна/
1 ч.л. сода за хляб /без връх/
1 пакетче канела
7 с.л. мед /и повече да сложите, няма страшно :-)/
бяло брашно до меко тесто /при мен отидоха около две чаши** и половина, може и малко повече, сипвах "на око"/.
**чашата за чай и капучино, с която меря брашното и олиото ми е с вместимост  300 мл. /висока чаша/
      Разбиват се яйцата и захарта. Добавят се останалите продукти.
    Замесва се меко тесто /като пластелин/. Оставя се тестото 10-15 минути да си поеме от съставките. /Аз направо пъхам в хладилника тестото за 10-15 минути, увито в стреч фолио, но това не е задължително, личен избор е/. 
     Понеже вече получих доста въпроси от фенове на блога, ще добавя, че ако на някой тестото му стане твърде брашняно, сухо и ронливо, винаги може да спаси положението, като делее няколко супени лъжици олио. Както и обратното - ако тестото е твърде рядко и мазно, добавяте няколко лъжици брашно.
    Разточва се на лист с дебелина 0,5 см. С подходящи резци се изрязват сладки, които се пекат в предварително загрята фурна до готовност /крайчетата да станта златисти/. Съхраняват се в кутии с капак, за да омекнат.
    Казвам, че тази речепта е икономична, защото е с олио, а не е с масло и е с 2 яйца, а не с повече. Правя сравнение с други рецепти, които съм ползвала.
    За да съм сигурна, че бисквитите имат голяма трайност, направих пробните бройки в началото на ноември месец и отделих няколко бисквити в кутия, за да им тествам издръжливостта. Днес в края на ноември /минали са 17 дена/ изядох две бисквити от тестовите и установих, че нямат промяна във вкуса, но са станали малко по-меки /след изпичането им бяха много твърди/. Оставих си още две бисквити за вкусово тестване, след два дена. :-) Ако открия разлика, ще напиша.
    За любителите на подправки бих дала съвет: смело да сложат в тази рецепта освен канела, индийско орехче, джинджифил, кадамон, карамфил и каквото им душа иска. Аз не съм отгледана с подправки и не съм им свикнала, затова и не слагам в домашните бисквити, но обикновено представата на хората за Коледните курабийки, е те да са с много подправки в тях. Въпрос на личен избор и вкус е!
    Същите меденки, съм украсила с фондан и съм показала в предходните две публикации по темата.
    Благодаря ви, че се отбихте в блога и заповядайте отново в следващата ми коледна публикация :-)!
   

петък, 16 ноември 2012 г.

Коледни меденки с фондан - Част втора!

     Реших да дам още няколко идеи за украсени с фондан коледни меденки. :-)
   След небивалият успех, който пожъна публикацията ми с проект-коледните меденки за Коледния благотворителен базар, прецених, че ще напиша още три статии по темата, като във втората статия ще дам още снимки на украсени вкуснотийки, във третата част, ще публикувам само неукрасени меденки и рецептата за тях, а в последната - четвърта част на историята, ще дам репортаж от самото събитие Коледен благотворителен базар 2012 /това ще е в края на декември/.
    Новият модел на украсена сладка с коледна елха е доста лесен. Използвала съм няколко вида резци и захарни топчета Топ-топ в червен цвят
    Освен меденката с коледната елха, направих и два снежни човека. 
   Меденката с елхата стана много приятна и фотогенична, а тези със снежковците - много весели:
    
    За да не ви връщам обратно към предходната статия /част първа на историята/, в която съм показала резците за бисквитките, ще сложа отново снимката и тук. Лесно могат да се разпознаят: 

     
     Благодаря, че се отбихте в тази кратка публикация със снимки и заповядайте отново предколедно, в следващата тема!





четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Торта със зелени смокини, маскрапоне, сметана и шоколадов крем-мус

   Тази публикация няма за цел да разпространи рецепта. 
   Решила съм блогът ми да е пъстър и шарен - ще има статии само със снимки и такива без никакви снимки, такива с рецепти и такива без рецепти, такива насочени към моите хобита, и такива насочене към моите впечатления от други неща. Ще има статии, които просто пресъздават мои лични емоции /като личен дневник/ и статии, които ще са сладкарски и с учебна цел, тоест ще показват рецептите стъпка по стъпка. 
   Тази стаия е от тези без рецепта! Но ако се зачетете в останалите ми публикации от по-рано ще откриете и рецепти, защото тортата е експериментална и събирателна - от различни рецепти съм взела отделни елементи и се е получило голяма торта.
   Историята е свързана главно с това, че много ми се снимаше, но и ми се ядеше и нещо сладко. Аз по принцип съм си любител на сладкишите и ги хапвам често. Реших да си направя торта по мой вкус. И да я снимам!
    В хладилника се мотаеха два буркана сладко от цели зелени смокини и ги използвах, като пасирах на ситно смокините и ги сложих в крема на тортата. Сиропът им не съм го ползвала. Това беше много вкусно, но много грешно - оказа се, че мъжът ми не обичал сладко от зелени смокини, а не ми го е казал за 3 години брачен живот. Както и да е - той си вадеше парченцата смокини от тортата докато я ядеше и я чоплеше с вилицата, сякаш има вътре жаби. Аз пък си взех поука - другия път ще сложа нещо друго в тортата и ще чакам да видя какво още не яде той, пък си премълчава ....
    Глазурата на тортата е по една моя рецепта за крем-мус, публикувана в предходна статия, само че този път сложих повече течни съставки /мяко, сметана/, за да втечня малко повечко крема и да го нанасям по-лесно.
    И така, спретнах си тортата и стана огромна! :-) Сложих я в новата ми порцеланова поставка за торта, подарък от мъжът ми за последния ми РД (към нея има и десертни чинии). И се приготвих да снимам.... 
    Тук е моментът да кажа, че хич не умея да снимам, а обработкана ми не е нищо особено. (Но пък обичам да го правя.) Пак имах едни големи, велики и светли идеи :-), но не можах да ги пресъздам изобщо.... За капак в единственото време, в което бях по-свободна от ангажименти по детето, и ме отмениха, се оказа, че светлината в кхнята ми е лоша и се отказах да снимам. Направих съвсем малко снимки и реших да пробвам пак на другия ден.
    Но на следващия ден, вече нямаше кой да да гледа дъщеря ми, затова реших да снимам в нейно присъствие. Да поясня: двегодишните са "страшна работа"! Аз вадя порцелан и пропсове, покривки и кърпички, тя ги дърпа и играе с тях, аз казвам "иди там, махни се от обектива", тя се завира в него и пипа - един куп отпечатъци остави. На всичкото отгоре иска да погледне и през визьора на апарата - давам и го, тя обаче пипа по копчетата. След 50 минутна борба, си дадох заслужена почивка. Сгънах изпомачканите кърпички за маса, които изобщо не стигнаха до снимане, събрах и вдигнах на недостъпно за дедтето място, порцелана и вилиците. Каквото съм снимала - снимала, рекох си.
   Да, но в бързината съм изключила напълно, че в кухнята е останала чантата с фототехниката ми /обективи, лещи и прочие/, че стативът е още разпънат насред кухнята, че апаратът е на статива и ремъка му виси "заплашително". И, че стола, на който се качвам, за да снимам от "птичи поглед" е точно до статива. Груба грешка. Докато прибирам пропсовете в съседната стая, щерката оснтанала насаме със сатива и апарата, качила се на стола, и тръгнала да се катери като маймунка отгоре. Влизам в стаята и виждам едно двегодишно маймунче, покатерено на стола и яхнало статива с все апарата. Втурвам се, хващам здраво дедето, то държи здраво статива, съответно нищо не падна - нито дедето, нито апарата. Стигат ми толково емоции, рекох си, сега поне 1 седмица няма да снимам.
    Дотук беше с екшъните и приключението. Бързо си прибрах джаждите и заключих стаята, в която ги държа. За мемнт се замислих дали да не глътна и ключа, но се отказах.... Детето е изобретателно, по-добре да не му давам поводи да си търси начин да влезе с взлом. :-)
    На третия ден една приятела ми писа, че и се е дояло торта и с радост и отделих 3 парчета в кутия, за почерпка. А тя побърза да си я вземе - така де, кой ще и я пази, като у дома сладкишите изчезват за три дни. Пак снимах остатъкът от тортата, този път без статив, но пък случих на светлина (за справка - виж снимката на парчето в чиния).
    И така - изводите са пет: първо - не мога да снимам, второ - искам да мога да снимам, трето - не е желателно да снимам у дома, четвърто - имам нужда да се науча да снимам...и пето - тортата беше много вкусна. :-) Изядох си я с огромно желание, добре, че сладкото никога не ми се е лепяло.
     А ето и част от измъчените снимки:
    
     Благодаря, че се отбихте в блога ми и четохте "писаниците ми"! :-) Следващата ми статия ще бъде свързана с подробна рецепта и надявам се с по-добри снимки. :-)
  

сряда, 7 ноември 2012 г.

Коледни меденки с фондан и Коледен благотворителен базар 2012

    Започвам една тема, която обещава да е по-дълга и по-лична. 
   Най-напред ще представя първите ми за тази година, коледни меденки с фондан и после ще разкажа моята история. 
   Коледа е християнски празник, време на доброта, съпричастност, щастие, солидарност, надежда и вяра! Празнуваме всички, а в моето семейство празникът е на голяма почит.
   Реших, тази година да направя украсени коледни мденки с фондан и след задълбочена ревизия, установих, че съм насъбрала ужасно много коледни формички за бисквити. Имам над 75 броя.     
    За да съм сигурна, че няма да се проваля през декември, изпекох едни пробни бисквитки още през ноември. Бройката им не е голяма, но пък са богато украсени. 
    Ето ги и тях:

    Резците ми са толкова разнообразни, че ако ги направя всичките, ще си играя много. Затова избрах по-лесните варианти, пропускайки бисквитки: Дядо Коледа, ангел, камбана, Снежен човек... Внимавах, да не си усложнявам живота излишно, понеже си поставих за цел, да изпека голям брой меденки в кратък срок, а свободното ми време е оскъдно.
   Също така, избрах възможно най-лесната и най-евтината рецепта за меденки! Предварително ще кажа, че съм правила и къде, къде по-трудни и завъртяни медени рецепти. Но този път, търсех нещо по-лесно, по-евтино и достъпно.
    Избрах вариант, който е доста опростен, по една, единствена причина: тези бисквитки, които тествах през ноември и които ви показвам на снимки, след това ще бъдат направени през декември за Фондация "Нашите недоносени деца" http://www.premature-bg.com/, защото ще участвам в Коледния благотворителен базар на 22 декември 2012г. (датата все още е под въпрос, както и мястото). Тъй като труда, времето, материалите, суровините и опаковките са изцяло за моя сметка, и аз поемам разхода, нормално е и да търся по-изгоден вариант,...нали така?
   Разбрах от Надя Дренска, която отговаря за организацията на Благотворителния коледен базар, че парите ще са в помощ на Недоносените бебета и ще се закупят с тях специални легълца за кувьозите, а Базарът ще е в някой от софийските МОЛ-ове. Предстои да ми потвърди в мейл - къде, как и какво. Същевременно, се свързах с моя приятелка, която е Главен редактор на женски сайт и я помолих за медийно съдействие от страна на сайта http://www.bg-damma.com/. Свързах се и с други хора, които биха помогнали. ...Колкото повече хора научат, толкова по-добре ще е това!
     Включих се в благотворителната инициатива по две основни причини. 
    Първата е по-обща: искам да помогна, винаги съм помагала за какви ли не каузи, сега и тази няма да подмина. Хубаво е да си помагама взаимно - хора сме!
    Втората причина обече е твърде лична.  Аз съм недоносено дете. Минала съм през "Ада", за да оживея, нося си последиците от това и съответно знам какво е. 
    На кратко ще разкажа. Поради лекарска грешка преди 32 години, са предизвикали раждане на майка ми в седмия месец и са я сложили на системи за ускоряване на ражнадено, защото са решили, че съм мъртва и трябва да ме махнат от нея. След това лекарите са видяли със закъснение, че не съм мъртва, чули са сърдечните ми тонове и... хайде обратно, сложили са на майка системи за задържане, за да не ме ражда, а да си остана в корема й още 2 месеца. От цялото това приключение жената вдига кръвно и ме ражда преждевременно. Жива съм, но тежа 1 кило и 500 грама. Плацентата остава в мама, тя прави инфаркт на 21 години и белодробна емболия, тромбофлевит, връзват я на системи, "отписват" я, и казват на баща ми: "няма да оцелеят и двете." Казват на майка ми, да не се надява и че аз няма да оживея, цитирам: "ти си млада друго ще си родиш"! От цялата тази драма на третия ден падам от кило и половина на кило и двеста грама /1200 грама/ и изпадам в тридневна кома, слагат ме на апаратно дишане /преди това съм дишала сама/. Същевременно ми счупват и едната ръчичка, пак в кувьоза, а дори не намират за нужно да уведомят за това родителите ми. Следва грандиозен скандал, баща ми нахълтва в Майчин дом, следван от дядо ми, правят невъзможното и вкарват с връзки и пари допълнително хора, които да стоят до ковьоза ми и да регулират ситемите, защото мен допълнително ме заразяват с един куп инфекции, а ситемата нямало кой да я регулира, поради което ми се пукат и вените. Като цяло, ако продължа да разказвам, ще стане страшно. Носят на майка ми да топли под мишница замръзена кръвна плазма и кръв, за да ми я прелеят, но с грешен Ер-ха фактор. Майка ми, докато я топли, прочита етикета и казва: "това не е кръвната група и фактора на детето ми, има грешка ще го убиете, ние с мъжа ми сме положителен Ер-ха фактор". От персонала на болницата, твърдят, че не е така, но накрая скланят да ми вземат пак проба и ...О, Боже!...то било вярно, сбъркали били кръвната група и фактор. Хайде пак, майка ми топли втори път нова кръв и плазма, слава Богу, че е видяла грешката им навреме, преди да ме убият. И така до следващия проблем... Няма да разказвам нататък, но... това е да си седмаче, поради лекарска некадърност! 
  Преждевременно родените деца имат много здравословни проблеми и като цяло са по-поддатливи на всевъзможни болести. Родих моето дете секцио заради проблеми с очите, вследствие именно на това, че съм лежала в кувьоз. Знаете, че кислорода може да увреди ретините. Но аз все пак имам късмет, при мен не е сериозно, направо съм голяма късметлийка.
    Недоносените деца са борци, борят се за живота със зъби и нокти, и ако им бъде даден шанс за оцеляване, се вкопчват в него! Но трябва да им бъде даден шанс!
    И с моето дете, замалко да стане подобна грешка, само че нея, я извадихме с планово секцио, но лекарите този път ми сбъркаха термина. Аз настоявах, че термина ми не е толкова рано, защото знаехме кога сме я направили с мъжът ми, но лекарите твърдяха, че вярната дата е друга. И понеже трябавше да я извадят с планово секцио, а то е 15 дена преди датата на термина ми, те заложиха на грешната дата и пак я извадиха твърде малка - едва 2,600 грама и тръгна да пада надолу с грамажите. Оказа се, че е можело още почти един месец да постои в корема ми, ама кой ще ме послуша мен... От това не последва ковьоз, защото детето ми беше жизнено. :-) 
  Това, което последва обаче, е че ми я отбиха с Адаптираното мляко, с което я тъпчеха в отделението и аз направих бучка в гърдата, и в последствие чрез цедене стигнах до хиперлактация. Детето ми беше слабо и немощтно, не засукваше, но аз се преборих и не само я върнах на гърда на 3-тия месец, но и до ден днешен я кърмя веднъж дневно нищо, че е на 2 години и 7 месеца. Същтевременно, заради предизвиканата хиперлактация и бучката се цедях много и съм кърмила две деца в продължение на 1 година. Тоест млечна майка съм на още едно дете, на което давах замръзена кърма в стерилни пликчета Лансинох, цяла година. :-) Сега, често се виждаме с майката на другото момиченце и сме добри приятелки.
    За това кърмене и донорство има статия и тя ще излезне в рубриката на Ла Лече Лига съвсем скоро http://lalechebg.com/! Ще дам линк за темата, веднага след като Ла Лече Ръководителят ми го изпрати.
    Ето защо АПЕЛИРАМ да посетите базара и да подпомогнете благотворително Недоносените бебета! Аз макар да съм затруднена финансово, поех ангажимент да участвам в базара, чрез коледните меденки и да подпмогна каузата с каквото мога.
    В предвид предстоящите празници ще пусна рецептата за меденките в следваща публикация, за да може да публикувам и снимки с подробности - как се прави декорацията им, например. 
    Тук ще се огранича само със снимките на тестовите модели на меденки и с призив да подпомогнете каузата. :-)
     Благодаря ви!

неделя, 4 ноември 2012 г.

Рибарска торта с шаран, рибар и въдица /Рибарска торта № 1/

      С Яна се познаваме от деца, още от детската градина. Освен всичко сме и съседки, а и майките ни се познават. Съпругът на Яна, имаше юбилей и тя ме помоли за специална торта-изненада. Тортата трябваше да е изработена от фондан и както каза Яна: "Като я види Петър да ахне!". Понеже Петър е запален рибар, трябваше на тортата да има рибар с въдица и риба, но не каква да е риба, а "класически люспест шаран". Заради този шаран две седмици съм гледала снимки на шарани в интернет и съм чела научни публикации. Яна, също много ми помогна с идеята за визията, с организацията, с информацията, със снимките на шарани и на Петър в действие... :-) Много държах да направя шарана достоверен и еднакъв с оригинала. 
        Когато дойде моментът да направя тортата, ми се позагуби желанието, понеже точно тогава дъщеря ми с рев стартира яслата и това се превърна в драма. Въпреки всичко, се мобилизирах и почнах да правя тортата - няма да се излагам я!
      Главата на шарана обаче, ме затрудни. Яна искаше рибата да е голяма. Оформих главата някак си, но не можех да я дооформя с подробностите. Добре, че по стечение на обсоятелствата, баща ми ми дойде на гости точно тогава. Той е човек с богата обща култура, стабилни знания и най-важното - има голам талант и умее да рисува чудесно. Обаче не го прави, тоест не се изявява. Помолих го да ми отбележи с инструмента за моделиране кое как да откопирам по рибата. В този момент щерката се събуди и ревна, бебефонът се включи, аз хукнах да я успокоя и приспя пак, а мислено си казах: "отиде ми на кино фондана, сега ще се втвърди преди да съм се върнала в кухнята и преди да съм довършила рибешката глава". Да ама не - баща ми решил да помогне! Докато утешавам детето, той с контур оформил хрилете на рибата, устата и очите.  Талант е признавам - пък и е виждал шаран на живо (,а аз не съм, не купувам точно тази риба, имам други предпочитания за рибите). Всъщност разликата между него и мен е, че той умее да рисува добре без да има модел, който да гледа, докато аз рисувам добре само с модел, който да виждам. 
       След като той си тръгна, аз дооформих рибока, направих му мустачките, люспите, очите. Но пак не бях доволна, главно от цветовете. Затова грабнах геловите сладкарски бои и започнах да рисувам. През цялото време гледах снимки и рисунки на шарани в нета. Рибата я направих от фондан с цвят на неизпечена глина, но реших, че трябва да го оцветя в преливащи жълто-кафяво-зеленикаво-синкаво-сивкави нюанси. Прецених, че така ще стане по-реалистично - и наистина стана! Накрая поръсих с прахова сладкарска боя - брокат в цвят "златен бронз". Честно да си призная, преди броката рибата ми изглеждаше по-реалистична, защото брокатът скри оригиналните цветове на боите, с които рисувах и стана доста лъскав шаран. Съжалих, че го сложих! Перлата се оказа много силна, и промени коренно цветовете. Със сигурност друг път няма да слагам блясък. 
      Блясъкът имаше и своите предимства - люспите лъснаха и станаха красиви и блестящи. Примирих се, че съм разкрасила изкуствено иначе грозният представител на рибешкия вид, и зачаках оценката на околните. Шаранът беше окончателно готов и му добавих и очите.
     Попитах мъжът ми дали шаранът е хубав, а той ми отговори: "Ели, шаранът не е от най-красивите риби, ако искаш хубава риба, направи Златната рибка!" Ето на това, какво да му отговориш?! Аз почти бях направила Златистия шаран! Само че, желания не изпълняваше.  ;-) Надявах се единствено, шаранът ми да е "реалистично грозен"  и "художествено оригинален" и бъдещият му собственик да си го хареса.... :-)
     Опашката на шарана, направих доста по-трудно в сравнение с главата му. Оказа се, че балансът на голямата перка-опашка е доста изместен и докато я закрепя да исъхне в състоянието, в което аз искам, и под наклон, доста труд положих. Всъщност опашката я правих два пъти, първата отиде в кофата, втората я харесах и я одобрих за върху тортата. 
       Към композицята добавих освен рибата, един рибар, едно жабче, бутилка с питие, рибарска въдица с корда, книга, папури и островче в езерото. Рибарят беше облечен с дрехи, каквито видях, че носи Петър по време на риболов - черна шапка с козирка отпред, синя блуза и кафяви панталони. Яна ми беше показала снимки предварително. 
     От цялата торта само въдицата не се ядеше - беше направена от оцветено с черна сладкарска гелова боя, дървено шишче за печене и корда, която закрепих с помощтта на малко количество черен фондан.  Кордата пък, получих от Яна, която я беше взела от Петър под предлог, че на нея й трябва за нещо. Ей, жените са страшна работа, особено когато кроят изненада за любимият мъж! Златна жена има Петър, признавам. :-)
        Надписах годините на рожденника с фондан и върху табелка направена като дървена дъска отново от фондан. За целта използвах текстура-дърво. Така тортата стана по-интересна.
      И след цялото това съзаклятие, включващо: огромното желание на Яна да зарадва Петър, голямото ми желание да се справя с предизвикателството и 3 седмици творчески хаос, резултатът беше ето тази торта на снимките: 


       Получих чудесни отзиви от Яна и Петър. Тъй като тортата беше голяма, разбрах, че са я яли три дни. Харесала им е, и на визия, и на вкус. Получих отзиви и от гостите им. Това много ме зарадва.
       С нетърпение очаквам следващият си тортен екперимент. На мен ми хареса заигравката с шанана и бих се пробвала и с по-сложни фигурки или каквото и да било, но най-вече - допадат ми интересните идеи, които ме вдъхновяват и ми дават творчески възможности.... Дано да имам поводи и за други подобни проекти. 
      Заканила съм се, за щерката някоя година да направя торта "Маша и Мечокът", защото е любимото и филмче,....но ще видим кога, че напоследък времето ми е кът.... Иначе обичам оригиналните идеи и съм си съставила цял списък с проекти на торти. :-)
        Благодяря, че се отбихте в блогът ми!

      *Втората ми Рибарска торта може да видите тук: http://blognaelena1.blogspot.com/2013/02/2.html

    
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...