вторник, 12 февруари 2013 г.

Малка торта и маслени сладки с фондан за Свети Валентин или Валентинките, които хапнахме

   Тази година за празника на влюбените, отново се оказа, че мъжът ми ще пътува в чужбина, и няма да е у дома. Затова му направих няколко дни преди 14 февруари една малка Валентинска тортичка с украса от сърца, но не какви да е, а зашити, закърпени и закопчани с копчета от фондан. :)  
   Реакцията на мъжът ми беше една изядена торта и въпросът: "Какви са тези кръпки?". Е, как какви - идеята ми всъщност беше: "Да закърпим любовта!".
   Доколко съм се справила с кърпенето, вие ще прецените от снимките, аз само ще издам, че хич ме няма с шиенето и дори едно копче не мога да зашия, без да стане някой гаф...
   Тортата е в небесносиньо и червено, като наблегнах на нежната визия и изчистения, семпъл стил. От известно време харесвам такива семпли и гладки торти, с минимален брой елемнти и дозирана украса. 
   Копринената панделка пък ми е любима - много харесвам точкови десени. И много трудно ми беше да открия широка точкова панделка, но се радвам, че все пак я намерих. Сега продължавам да търся и в други цветове.


   Сладки Валентинки

   А сега ще ви покажа моите маслени сладки за Свети Валентин, или така наречените Валентинки. 
   Рецептата е същата, която ползвам винаги за маслени бисквити - може да я видите тук.
   Сладките изпекох наведнъж, но украсавах на части и заотва стила на украсяване е различен.
   Първо ги снимах без фондана, а след това и с украсата:


   Първите украсени бисквити изпратих по куриер в Русе, за лелята на една моя много близка приятелка:


    Втората партида сърца с фондан, отидоха при фотограф Ели Гледачева, която ми е приятелка и снима дъщеря ми. Ето ги и тях:


   Третата партида от валентинките, беше по повод на молбата на Весела да й направя няколко бройки от декорираните сърца, за да ги поднесе на мъжът си. Понеже сладките с формата на сърца бяха посвършили, направих няколко бисквити-сърца и една бисквита-мъфин.


   Стативът за малка картина иделано, пасна по размер на бисквитите, така че замених платното със сърце. Нали и двете са изкуство. ;)
   Сините цветенца са правени с най-новата ми придобивка за парвене на релефни цветя.    
   Благодаря на онлайн-магазин Сладката къща, за чудесните инструменти и материали.
   И понеже празникът на любовта е скоро, ви пожелавам много любов и сладки моменти.
 

неделя, 3 февруари 2013 г.

Торта - Златната рибка от езерото или торта за един рибар. Рибарска торта номер 2

    Първата ми поръчана торта от непознат се случи толкова неочаквано, че чак ми се  прииска да откажа. Ако сте следили блога ми, сигурно сте забелязали, че правя торти основно за приятели, близки и роднини. Тоест докато за мъфини и бисквити вече съм приемала поръчки от непознати за мен хора, то при тортите нещата стояха различно. Миналата година избягвах да поемам ангажименти, защото не се чувствах готова за това. Тази нова година обаче, поръчките започнаха още от януари и то по неочакван начин.
   Когато Поли ми писа и ми каза, че иска да поръча торта за Рожденния ден на приятеля си, толкова се притесних, че почти и отказах,  първо, защото датата ми беше заета с ангажименти и второ, защото не се чувствах готова за поръчки – все пак едно е, да правиш торта за собствено развлечение и разнообразие, но съвсем друго е, да правиш торта, за да зарадваш някого, когото не познаваш. Поли обаче не се отказа и дори измести датата за празнуване, за да са се синхронизират плановете ни. Освен всичко друго тя беше толкова категорично убедена, че иска аз да направя тортата за любимият и човек, че чак аз прихванах кураж и се заразих от нейната положителна нагласа. Благодарна съм й, че ми се довери на 100%, че ме мотивира и вдъхнови! Павел е късметлия, че има такава приятелка!
   А когато се видяхме, тя се оказа много слънчев, позитивен и мил човек! Радвам се на хора като нея, решили да направят изненада на любимият мъж. Малко са напоследък хората около мен, които обръщат внимание на милите жестове, а ми се иска тези хора да са повече.
   Поли беше харесала моята торта с рибаря и шарана, която направих за РД на Петър миналата година, но понеже не исках да я повтарям, взехме решение тортата да е по-различна. Поли беше видяла тортата ми с рибаря и шарана на снимка в интернет. Онази торта обаче, беше по идея на приятелката ми Яна - жената на Петър и трябваше да е индивидуален личен подарък. Нямаше начин, да напарвя две еднакви торти - нали идеята е тортите ми да са специално напарвени за конкретния човек, тоест да са различни, индивитуални и специални.
   Приятелят на Поли се оказа запален рибар, затова тортата трябваше задължително да е с риба. За да може всяка моя торта да е индивидуално съобразена и различна от останалите торти, с Поли преценихме, да измисля нов сюжет за рибата. В хода на разговора се зароди идеята за Златната рибка, само че в сладководен вариант (тоест Златната рибка от езерото, а не от морето). Поли хареса идеята и каза, че Павел хващал винаги големи риби, така че трябваше да направя една голяма Златна рибка като намек-закачка. Останалите детайли ги измислях в процес на работа, а Поли ми даде свобода на творчеството. Единственото важно нещо беше, тортата да стане вкусна, красива, идейна и впечатляваща.
   За пълнеж избрах тройно сметанов крем с маскрапоне, защото се оказа, че Поли харесва сметаната. Тортата направих висока, за да имам достатъчно място по борда за украсяване.   
   Същевременно, направих малко по-голяма торта, но парчетата в повече бяха личен подарък от мен за Поли и Павел, тъй като това е първата ми поръчка от хора, намерили ме чрез интернет. Бях си обащала, че ако имам първа поръчка от непознат ще направя някакъв дребен жест към него. Идеята тортата да е малко по-голяма се роди случайно.
   Сега ще ви покажа и снимки на тортата, като предварително ще издам, че допуснах една доста смешна грешка – надписах името на рожденика като последната буква я сложих на обратно, тоест Л-то стана обърнато. Но Поли не ми се разсърди когато и казах със свито сърце за неволната грешка, а напротив, много си хареса тортата, включително и „оригиналния“ надпис. 
   Притеснявах се дали тортата се ще оцелее при транспортирането, тъй като папурите стърчаха от кутията и имаше риск да се счупят. Колкото и да търсих, не можах да намеря картонена кутия, която да е по-висока от височината на тортата, затова купих стандартна кутия за торта и оставих капака отворен. 
   След Рожденния ден, Поли ми писа, че трнспортирането е минало безпроблемно и са изяли славно тортата. 
    А ето я и нея:


    А това долу е тортата, снимана преди да бъде облечена с фондан и преди да е измазана с тънък маслен крем: 
    Това пък е купата с крема - снимах го за да се види количеството на вложен крем. Често ме питат, колко крем слагам в тортите си - отговорът е: една преливаща, пълна до горе, голяма купа.


    Благодаря ви, че се отбихте в блога ми!
    Хубава неделна вечер ви пожелавам!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...