Коледа 2024 - скромно и без големи приготовления

   Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение. 

   Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя. 

   За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.

И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната. 

 

Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.

Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично. 

    Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.

Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов! 

Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!

Още един отминал рожден ден, който реших да превърна в публикация

Да имаш рожден ден не е кой знае каква новина. Аз по принцип не празнувам пищтно и шумно от много години. Всъщност въобще не празнувам. Не и по общоприетите стандарти за празнуване. И торта нямаше, нито свещички и подаръци. Но все пак обичам да се чувам с роднини и приятели на този ден, може би защото водя доста скромно, тихо и ненатрапчиво съществуване, и не обичам често да напомням за себе си. Рядко имам претенции към другите, но винаги имам очаквания към самата себе си. Толерантна съм към околните, но изисквам от себе си максимумът. Педантична съм, когато се отнася до собствените ми дела. Няма да откриете купища мои снимки, селфита и постове от рода на "вижте ме коя съм аз и колко съм постигнала". Всъщност аз не съм нищо особено, нито пък имам някакви невероятни или свръхчовешки постижения. Това съм си аз, без претенции за нещо повече. Предпочитам да наблюдавам, вместо да съм в светлината на прожекторите. Обичам да снимам, вместо да ме снимат. Обичам да пиша, вместо да ме описват. Обичам да анализирам и осмислям, вместо да отчитам, регистрирам и докладвам. Обичам да подарявам, вместо да ми подаряват. Обичам да създавам, вместо да потребявам. Обичам да помагам, вместо да ми помагат. Дали ми се получава не мога да кажа, преди да е изтекъл един човешки живот.

Този блог е моят личен виртуален тефтер, в който публикувам най-вече, когато нещо ме вълнува, когато искам да споделя нещо и когато съм сътворила/създала/ нещо самата аз, тъй като за мен творчеството е важно и винаги го ценя. 

Уважавам и ценя не само творчеството, но и творците. Особено силно се впечатлявам от перфекционистите с аналитичен ум, с отлични резултати, но и с различен поглед, с ярка личност и способности, с творчески постижения и нови идеи, с умение за диалог и емпатия, с критичност, но и със самокритичност, а ако при всичко това липсва егоизъм, суета и нарцисизъм, тогава вече съм им доживотен фен! Такива творци ме вдъхновяват. Но да се върнем на мен самата. Понеже на рождения ми ден този път ме забравиха, буквално, реших пак да се завърна в рубриката "Рождени дни" и да пусна няколко снимки и малко текст, просто ей така, за да оставя следа, някъде в нета, и ако един ден детето ми или някой друг реши да прочете, да има какво да намери от мен. А на онези четирима приятели и четирима близки роднини, които намериха 1-2 минути и ми честитиха, благодаря от сърце!

Минутката за представяне на личното ми скромно творчество, този път ще е някакъв миш-маш от мои снимки, направени през последните месеци, понеже тази статия се роди спонтанно и нямах време, нито да подбирам, нито да направя нови кадри за случая. Просто изведнъж ми хрумна и седнах да напиша няколко реда, които подкрепих със снимки. Нищо особено.

Може да си проличи, че се запалих по колекционерския фин порцелан, от минали години и стари серии, и в частност по плодовите и цветните мотиви и декори. В отделна публикация ще напиша за това ново хоби, а сега просто ще сложа няколко снимки, избрани на случаен принцип. Разбира се, макар вече да не ги правя така често, ще покажа и моите авторски пъстри бисквити, украсени с роял айсинг. Поради липса на време, съм преустановила това любимо хоби, но все пак, от време на време пак посягам към поша. Когато има празници, приготвям почерпката с желание, вдъхновение, старание и винаги влагам идея. Обичам да рисувам, а това, че го правя върху храна, не променя същността на процеса. Разликата е само, че творението се изяжда. И добре, че фотографията - друго мое хоби - се появява в уравнението, защото само снимките ми напомнят какви съм ги свършила и какво сме изяли. :-) Интересно е, че тези три хобита се допълват - бисквитите, дори и украсени, се комбинират с чая или кафето, поднесени в различен порцелан, а фотографията ме мотивира да се стремя към красивото, като често подреждам по няколко пъти, докато ми хареса за снимка.

Рожденият ми ден мина и замина, и отметнах още една година в личен план. Отчетох се и тук с няколко реда. :-) Пожелавам си промяна! Пожелавам си смисъл! Пожелавам си сила и търпение! Пожелавам си цел! Пък каквото стане...

До нови срещи!

Февруарски и мартенски сладки с роял айсинг: двойка влюбени котки за празника на влюбените, сладки за погачата на бебе-момче и сладки за Осми март - международния ден на Жената

 През февруари направих на веднъж сладки за Свети Валентин и сладки за погача на бебе-момче, а за Осми март направих сладки за жените около мен, като специално се постарах за учителките на дъщеря ми, които в този ден бяха 6 /така се паднаха по програма/.

Сладките са с декорация от айсинг, без фондан и са доста големи.

Първо ще кача снимки и после ще разкажа малко за работата с роял айсинг /купен и без суров белтък/, както и за няколко по-лични истории свързани с украсата на сладките. 

Нека не забравяме, че това е любителски хоби-блог, който съм оформила като книга на моите емоции и дейности, и има статии не само за бисквитите и тортите, но и лични мои впечатления, преживявания, разкази и забавни истории, дори пътеписи. Блогът не е само за храна, той е за всичките ми интереси - сладки и сладкиши, декорация, фотография, рисуване, пътуване, майчинство, приятелство, и всякакви интересни житейски ситуации и дейности.

 

 

Бисквитите с айсинг на тема Бебе, направих за моя близка приятелка. Дъщерите ни са родени в един ден и почти в един час, като в родилния дом, леглата ни бяха едно до друго в обща стая. Да,
точно така, познаваме се от родилния дом, и децата ни са връстнички.  Преди това никога не се бяхме срещали, но това събитие ни сближи.

Странно е, но когато си разменихме телефоните в родилния дом преди почти 12 години, не очаквах толкова години по-късно още да сме приятелки и да си пишем. Сега тя е в Англия, а аз в България. Което изобщо не я спря да ми направи скъп подарък - английски хранителни сладкарски бои от лимитирана серия, които са невероятни като цветове. Дори ми даде възможност сама да ги избера и да и посоча какво тя да ми поръча на адреса си в Англия. После ми донесе боите в Блъгария. Невероятен жест нали? И невероятна жена!

Сладките, които направих за бебето са в любима цветова гам: бяло, шоколадово-кафяво, карамелено-бежово, тюркоазено синьо-зелено. Използвала съм няколко различни техники за украсяване с айсинг.

Влюбените котки за Свети Валентин украсих за 2-3 дни. Избрах изчистен дизайн без много елементи, защото гонех определен стил. Това всъщност бяха комплекти за различни мои познати, които ми се довериха да им приготвя изненадата. Никой от тези 9 човека не знаеше какво ще има в кутията му, реших да запаза в тайна дизайна на украсата. В началото се колебаех дали да направя мечета, зайчета, птички или котки. Но понеже мечета и зайчета вече съм правила в предишни години, а птичките нещо не ме впечатлиха, избрах котета. С всички тези 9 човека се познаваме добре, и прецених, че моят избор ще им пасне и ще го одобрят. Така и стана.

За Осми март реших да рисувам с акварелен акцент върху айсинга. Представете си сладките не като сладки, а като платно за рисуване.  Тук пак е виновна моя близка приятелка. Този път ми донесе боички от Турция, като ме изненада приятно. Донесе ми и разкошни четки! Ще разкажа и за нея - тя също ме познава от преди много години и един път и изпратих по куриер бисквити с фондан /тогава това беше модерно/ и една порцеланова голяма чаша с истинска претена дрешка в сиво. Доколкото помня към чашата-купа имаше бъркалка. Дрешката и беше плетена, в сиво, с много интересно джобче и кръпки. Помня, че първо взех моята чаша, а тя така я хареса, че още същия ден отидох и купих, и за нея. Бях забравила случката, но тази гоина, тя ми я припомни като ивзеднъж ми изпрати подарък по куриер. В първия момент чак си грлътнах азбуката от изненада, но тя ми припомни случката от преди 8-10 години.... Обичам я тази жена! Наистина е страхотна!

Сега ще разкажа и за Осмомартенските бисквити с цветя. Направих няколко комплекта с по няколко бисквити в тях, като основната бисквита беше с лице на жена. Отново от роял айсинг. 

Комплектите нарекох за учителките на дъщеря ми, които бяха 6 в конкретния ден. 

А след това направих и единичини сладки - като големи букети с лалета на обща бисквита и като големи вази с цветя /рози и други/, както и големи осмици с лалета и надпис. 

Три от букетите бяха за моя приятелка от детството, като с нея сме ходили в една и съща детска ясла, в една и съща детска градина, и живеем в един район /на 5 минути една от друга/. 

Другите три бяха за моя съученичка от основното учелище, с която също живеем в един район, на 10 минути една от друга, просто защото това е района, в който сме израснали - логично. 

Та като цяло повечето сладки бяха за мои близки  и познати. Останаха ми и три свободни комплекта, които отидоха при други три познати. 

За лалетата ползвах блестящата боя от Турция със силен металически ефект - получи се много интересен нюанс, станаха като живи.

И накрая, специално направих и едни нежни сладки за РД, който по случайност се падна в дните около Осми март. Постарах се сладките да са в нежни бонбонани цветове. Аз по принцип не съм голям фен на розовото, така че по изключение наблегнах на него заради Женския празник. Надявам се в скоро време да не ми се налага пак да го ползвам и да си почина малко от бонбонените цветове. 

Разказах ви историите и показах сладките с айсинг, а вие преценете дали ви харесват. Аз този път съм доволна, и не съм чак толкова критична към труда си, в предвид ограниченото ми свободно време, което вложих в хобито ми. 

Все по-малко време имам напоследък и все повече грижи, а и събитията в България, Европа и Света са смутни и тревожни, така че ми е трудно да творя с пълен капацитет, желание и енергия. Но с това няма да ви занимавам, защото блогът не е създаден с тази цел, той е моето виртуално място, на което да се почувстваме добре и да се вдъхновим.

До нови срещи и благодаря, че се отбихте в моето виртуално местенце.

Конете, които обичат детето

След публикацията за "Детето, което обича конете", мисля да продължа с публикация за конете, които, както ще забележите от снимките, също обичат детето. А детето - главно действащо лице, в тази конска сага, е моето. Ако по някаква субективна причина, не харесвате тези прекрасни животни, тук е момента да спрете да четете и да затворите страницата. Вярвам, обаче, че снимките ще ви допаднат, защото са направени отново в Конюшни Азая, а това е едно страхотно място, извън шумния град и в непосредствена близост до природата.

Моето диваче ходи там редовно. Заради уроците на манежа и купихме собствена екипировка. Треньорът пък, е един от малкото хора, които дъщеря ми е склонна да слуша без възражения, което е нещо, заслужаващо респект, защото "малката беля" е палава колкото три момчета. Магията на конете, взамината любов и нежност, вниманието, грижата и страстта се виждат в следващите кадри /за да се видят в голям размер, кликнете върху тях с мишката/: