Мислех да направя само онези два големи комплекта сладки за Свети Валентин 2024, които показах в предишната ми публикация, но така се случи, че след като видяха мострите, и след като подарих единия комплект, още 6 човека пожелаха да ги имат.
Знаех, че нямам време да направя нови сладки, но преподредих изцяло програмата си и три дни преди празника новите сладки бяха готови. Отново ми отнеха само 4 дена, като в първия пека тесто и обмислям дизайна /мога 10 пъти да го сменя преди да почна да рисувам, типично е за мен/, във втория правя първия слой с нормалния роял айсниг по рецептата със суха смес, а в третия рисувам склуптурно всички мечета и надписи, както и релефните украси, но не с обикновената смес за роял айсинг, а с бързосъхнеща, защото до края на деня трябва освен всичко и да ги завърша с лица, а в четвъртия ден само снимам и опаковам, като от цялата работа, опаковането ми е най-досадно.
Винаги поддържам у дома наличности от 8579649 различни видове опаковки, които купувам специално по размер и по вид. Научих това по трудния начин - опаковките са важни. Целуфановите пликчета трябва да са точно по размера на сладките и да прилепнат, като след това ги запечатвам с машинка. За кутиите важи същото - избирам ги по размер, здравина, обем и накрая ако има избор и по цвят... Пълнежът за тях също избирам практично, за да ми е от полза. И не само опаковането ми е най-досадно, но и самото поръчване и избиране на опаковките - мога да се изгубя в складовете за кутии и нищо да не свърша, така че ако някога някой иска да ми помогне, бих му делегирала именно купуването на опаковки и самото опаковане.
Друга досадна част от хобито е измислянето и създаването на дигитален файл за резецът, с който ще се реже дадена сладка, и неговото отпечатване на 3D принтер. Истината е, че правя всичко сама, защото е хоби, съответно не поръчвам готови формички и не купувам готови файлове създадени от дизайнери. Смисълът на хобито е точно това - да направиш нещата с двете си ръце и със сърце, влагайки от свободното си време. Разбира се, последното е дефицитно, но винаги правя всичко възможно поне един път в месеца да ми останат 7-8 дена за хоби. Защо 8, а не 4 както написах по-горе, ще попитате. Защото както казах, аз и формичките-резци създавам - за тях също са ми нужни 4 дена - не винаги стават от първия път, понякога щом ги направя, виждам, че нещо не е както трябва, съответно почвам отначало и ги променям. Докато се отпечата точният резец, мога 3 пъти да променя дигиталния файл. Едно е на монитор, друго е на живо, така че ако видя, че резецът не отговаря на очакванията ми, го хвърлям и почвам да правя нов. Затова винаги са ми нужни 3-4 дни /слагам си и резерв, за всеки случай/.
И понеже казах коя част от процеса ней-много не харесвам, сега ще кажа и коя е любимата ми част. Любимо ми е снимането и обработването на кадрите, тоест забавлявам се докато снимам храната. Винаги снимам много и накрая избирам дълго кой кадър да покажа. Защото знам, че докато сладките ще се озоват при някой друг, то снимките ще ми останат за спомен. Не ям собствените си произведения, особено когато знам колко часове рисуване съм вложила и колко труд съм положила. Обичам да снимам, всъщност не само храна, снимам и в други жанрове, но при сладките е различно, защото знам, че всичко аз съм създала - от резците, през самата храна и накрая до готовите кадри. Усещането, за добре свършена работа винаги ми е давало особен заряд.
За да видите как е склуптурирано обемно мечето, с височина, снимах бисквитите в профил, така че се вижда колко е надигнато - горе-долу е цели 2 см в частта с муцунката. /Размерите на цялата сладка съм споменала в предишната статия, но знаете, че е грамадна./ Този метод на склуптуриране се прави с инструменти, работи се бързо и в определена посока, и поредност на действията. Ако сбъркате реда, не се получава, ако избързате - пак може да ви се развали. Отне ми месец докато свикна с този начин на украсяване, но ползвам метода и бързосъхнещата смес, само когато правя този обемни фигурки, а за останалите, работя по стандартния начин с айсинг. Важно е да се отбележи, че тези фигурки са по-крехки, пипа се внимателно.
Сега ще покажа и новите снимки, нищо че са като тези в предишната публикация. Разликата е цветова - малко по-светли са мечетата и малко по-алени са сърцата. Другата разлика ще я видите на снимките, защото ситуацията е следната: вървели седем мечета на дясно, а осмото на ляво... Ей така се получи при мен. Без да искам едното го обърнах на опаки, като го нарисувах в грешната посока. И за да се отличава, вместо червена сатенена панделка, като на другите, това мече получи карирана червено-бяла панделка. Като ще е гарга, да е рошава. Панделките отново не се ядат, отстраняват се лесно с едно дръпване. Можех да ги направя от роял айсинг, но много повече ми харесват от плат, дават някакво усещане за завършеност, уют и топлина.
Стана дълго, затова спирам.
Пожелавам ви споделен празник.
 |
 |
 |
 |
