Животът ни поднася много препятствия, изненади и изпитания, но винаги насред отчаянието се поява някой, дори и да е непознат, който свети като слънчев лъч със собствена ярка светлина!
Рядко ми се случва да попадна на толкова мил млад човек, който да е напълно непознат за мен, но да прояви огромно и искрено съчувствие, съпричастност и мило отношение в изключително труден и критичен за мен момент. Ива не просто ме подкрепи и ми вдъхна надежда, тя дори ме прегърна когато се запознахме макар да не беше длъжна. Толкова топъл и позитивен млад човек заслужава целия късмет на света, защото грее като слънце. Не случайно и сладките станаха много слънчеви. Истината е, че аз и ги отказах. Категорично и отказах със съобщение. Написах и, че влизаме в болница за пореден път и изходът не се знае, а моментът е много критичен и живото-застрашаващ, че нямам представа колко ще се проточи и какво ще се случи. Бях в паника, силно притеснена, буквално откачих. Лекарите ме предупредиха, че нещата са много сериозни няколко пъти – първо спешният екип, после докторите в болницата и накрая при контролните изследвания и връчването на резултатите. Търсенето на болница пък беше отделно приключение, понеже ми отказаха в три, преди да се озовем в четвъртата. Докторите ни са прекрасни и заслужават нашето уважение, но здравната ни система - не. Лабораторията също първия път допусна грешка и това доведе до загуба на време и допълнителни разходи.
За капак прекарах и един ден в друго спешно отделение на друга болница, просто така се получи, но това е история за друг отделен разказ, защото и там срещнах непознат мъж, който ми помогна и всъщност направи нещата добри за мен въпреки нелепата ситуация, но за съжаление не го попитах за името му, а той си тръгна оставайки анонимен.
Не ми е за първи път да се сблъскам със сериозни трудности, случвало се е и преди, но за първи път има до мен напълно непознати хора, които ме подкрепят, докато познати и приятели се отдръпват, дистанцират се и се правят на приятно разсеяни. Няма достойнство в това, но никого не обвинявам, все пак хората са свободни да постъпят както си поискат.
Благодаря много на Дени, която през последния месец беше до мен и ми помагаше с каквото може. Тя е невероятен приятел - от онзи вид стари другари, които имаме още от деца, които ни познават добре, приемат ни и остават като стожер през целия ни живот. Зная, че по което и време на денонощието да и се обадя, винаги ще се отзове. Един живот няма да ми стигне за да и се реванширам.
А Ива за мен беше като светъл лъч, който ме подкрепяше през цялото време без да се натрапва, но и без дори да се познаваме. Беше много мила и положителна и каза, че не са толкова важни сладките, че здравето е по-важно, но все пак може да почака и ако нещо стане – стане, ще приеме каквото и да направя, дори да е набързо и в последния момент. Започнах сладките точно два дена преди датата на празника – по-бързи и по-екстремни сладки с роял айсинг не съм имала. Но станаха красиви, а и моделите за мен бяха нови и интересни.
В предвид напрегнатата ситуация стана и гаф с жълтата гел боя, която имах и която и преди съм ползвала, но този път тя ми пресече две дози айсинг и се наложи да го изхвърля. Това ми създаде допълнителни трудности, но тук се включи в преживяването и Мина, която спаси положението. Ако не знаете уточнявам, че тя е човекът зад сладкарски магазин „Аромасхауз“. Звъннах и, обясних и, че съм притисната от времето и ми трябва жълто за конкретна украса и в рамките на половин час тя вече ми беше заделила боята, така че пратих човек да ми я вземе.
Така с дружни усилия все пак имах възможност да направя сладките, и то навреме. Никога не съм мислила, че ще се озова в подобна ситуация, но се случи. И разбрах нещо важно – всяко изпитание е урок. Аз вече си научих житейските уроци – знам кой ме подкрепя, знам и кой не ме, знам кой ще ми помогне дори и да му звънна на пожар в неудобен момент, и кой лицемерно ще ми посочи вратата. И знам, че съдбата ни събира с хора, които греят като слънца, за да може да отразим светлината им като огледало. Така доброто става повече, по-блестящо и по-силно.
Смисълът на историята е, че животът е непредвидим и се случват неочаквани неща, и добри, и лоши, а понякога периодът с лошите се задържа за дълго, но не бива да се отказваме и трябва да се борим доколкото ни е възможно.
Пожелавам на Амая, да расте здрава и щастлива, и да среща в живота си само хубави хора и добро отношение! Темата на партито е „Пчелички и мед“, така че ги нарисувах с роял айсинг, а тестото както обикновено е маслено.
Обръщам специално внимание, че сладките са в цветова гама жълто и тъмно кафяво, а не в жълто и черно. И има причина за това.
Първоначално ми бяха изпратени за модел сладки в цветова комбинация жълто и черно, но това не е окраската на пчелите. Това дори НЕ са пчели. Жълто и черно е окраската на осата, а тя не прави мед. Осата е хищник - храни се едновременно с нектар, плодове, с месо и с човешки хранителни остатъци. Това важи и за стършела, който е разновидност на осата, но е отровен. Той е активен хищник, защото яде пчели и други насекоми. Пчелите винаги са кафяво и жълто. Пчелите правят мед, и се хранят с пчелно млечице и медена роса. Те не са хищници, а работливи насекоми, които участват в опрашването на цветята. Затова убедих Ива да направим сладките в кафяво и жълто. Исках да са максимално достоверни и правдиви, да носят послание дори с цветовата си гама. Надявам се да са станали хубави, вкусни и интересни. Аз не съм ги опитвала, защото имам едно златно правило - не дегустирам предварително. Оставям другите да преценят и да ги оценят. Аз хапвам само ако има някоя счупена или размазана сладка. Жал ми е да изям собственото си творчество, а съм възприела украсата като лично творчество. Може и да не съм най-перфектния художник, но винаги се старая много и мисля, че съм изградила собствен стил.
По-късно разбрах от получените снимки, че Ива е направила много красива и стилна парти-маса с прекрасна торта, обсипана с малки пчелички от фондан, къпкейкове, украсени с Мечо Пух и с пчелички, и други вкуснотии. Да се бяхме наговорили, едва ли щеше да се получи толкова перфектно, колкото е станало. Когато човек има вкус, успява да превърне празника си в съвършенство, а тя направо надмина всичките ми представи. Оказа се, че освен златно сърце, Ива има и златни ръце. А аз се сдобих с нов приятел и нова публикация в блога ми.
Осъзнавам, че този път публикацията е по-лична, но това все пак е моят хоби-блог, така че не очаквайте винаги да съм дистанцирана и да присъствам отсъстващо като дух. Често пиша съвсем формално, прагматично, безпристрастно и фактологично, като се стремя информацията да е полезна за хората, следящи хобито ми, но понякога има и по-емоционални моменти, които споделям и които са част от живия живот. Но ако сте в блога ми само заради украсата на сладките, просто си вземете идея, почерпете се със снимка и спокойно продължете напред.
Благодаря, че се отбихте тук и отделихте от времето си за да прочетете!
