четвъртък, 14 януари 2021 г.

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2020 /Част трета/

Пиша тази закъсняла, трета коледна публикация, с ясното съзнание, че Коледа 2020 отдавна мина, но бях обещала да покажа и последните снимки. За съжаление, не ми остана време през декември да публикувам.

Последната трета част от коледните сладки с роял айсинг беше завършена буквално три дни преди Коледа, затова и тази трета част беше за най-близките ми познати и онези, които са в моя град, за да мога лично да им ги дам, точно преди празника.

Както знаете успях да направя над 200 броя през декември, което си е много за мен. Все пак това е само хоби и гледам да не се натоварвам свръхмного, защото творческата част се обезмисля и удоволствието се губи. Искам декорирането да е само хоби и да не се превръщам в поточна линия. Затова и толкова се старая. Префекционист съм, донякъде чак прекалено. Издребнявам с детайлите, старая се твърде много и влагам доста от себе си, от времето си и от въображението си. За труда е ясно. Имам точна ръка и не изпитвам затруднение при декорацията, твърде рядко греша, почти нямам размазване или кривина. Но големите количества ме притесняват. Нямам помощник и сама правя всичко, а мъжът ми помага с две неща – негова е задачата да пусне миялната и да принтира на три-де принтера новите ми формички-резци, които аз предварително съм скицирала и оразмерила. Но като изключим тази помощ, всичко друго правя сама. Дори не ползвам планетарен мисксер – с ръчен съм свикнала, а и за малко количество е много по-удобно. Предпочитам малка бройка и високо качество, отколкото голяма бройка и претупана полвинчата работа. Ако не се забавлявам докато творя, въбоще няма смисъл да почвам.

Не ползвам принтове, шаблони и други улеснения, които отнемат от творчеството и правят заготовките почти като от завода. Няма креативност в това. Но понеже съм с точна ръка и се страя, между бройките от един и същи модел и вид сладки, няма големи разлики. Това е така, защото ръката ми свиква и лесно прави еднакви и подобни движения. В случая, мечките са почти еднакви. Поша държа, все едно пиша калиграфски. Рисуването е специфично, подобно на почерка, който се изгражда с времето, с повторението и с цялостното оформяне на личността. С една дума - индивидуално е!

Последните сладки за 2020 година бяха полярни мечета и снежинки. По малко от 25 броя са общо, но пък мечетата ги направих по мой дизайн и много си ги харесвам. Видях мечокът в нета, на картинка, но го промених, защото там беше с пуловер, а и ушите ми се видяха малки. Така, че в крайна сметка създадох моя версия на формата-резец. Моят мечок е с тюркоазен шал на точки. 

Отново ползвах купешки роял айсинг, и както много пъти съм казвала, аз предпочитам сухата смес по 6-7 причини /в предишните две публикации съм споменала защо/. Има смисъл да не е домашен айсинг от суров белтък и повярвайте ми, качеството на купения е страхотно. Разликите се усещат по много начини, дори и на вкус. Освен това, аз го модифицирам и слагам и добавки, като променям доста неща, според това, за какво точно ще ползвам айсинга. Изходната точка е една, но крайният резултат е различен според случая.

Много се старах с опаковането и купих освен интересни тюркоазени памучни ленти-панделки, също и гирлянд с дървени елементи и дървени мъниста. Кутиите бяха с прозрачно прозорче на капака, запъллени с бяло тишу и подложка. Всяка сладка е в целуфаново пликче, плътно запечатано по размера й.

Оцветителите са на Уилтън, на Слайкомерс и на Рейнбоу.

Следват снимките, като изрично подчертавам, че с кликване може да се отварят на голрям екран.

 




Този път писах съвсем малко, но мисля, че при толркова снимки, няма смисъл от повече обяснение. Чао за сега и очаквайте следващата публикация съвсем скоро!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...