Показват се публикациите с етикет - други солени неща. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет - други солени неща. Показване на всички публикации

четвъртък, 8 август 2013 г.

Бобена салата с авокадо и босилек или моят летен салатен експеримент

   Това лято се сдобих с босилек в саксия и съм много доволна, че до момента е още жив и си расте на терасата ми. Предвид факта, че все уморявам саксиите си и освен една палма, у дома доскоро не вирееше нищо друго, смятам, че босилекът си е цяло постижение. Купих саксията не толкова, за да хапваме босилек, колкото за да го имам "под ръка" свеж и зелен по всяко време, понеже, в останалите случаи, докато занеса у дома пакетираните листа от босилек, те или се смачкваха или изсъхваха или губеха привлекателностат си в голямата лятна жега. 
   Малко след като се сдобих със саксията, мъжът ми купи и един пакет шарен едър боб с уговорката, че му се била дояла бобена салата от точно този вид боб (!!!). Понеже и двамата не обичаме да ядем боб и бобови, бях силно очудена, но все пак му направих салатата. 
   Част от сварения боб приготвих за себе си, като експериментирах - направих си салата от едър шарен боб и добавих авокадо, босилек и червен салатен лук.
   За двете салати използвах около 500 грама едър шарен боб, предварително накиснат във вода за 24 часа. Педупреждавам, че въпросният сорт боб по принцип не е за салата. За салата е белият боб, който много бързо се сварява. Пъстрият и едър боб се вари много по-дълго от белия и ципата му е доста дебела. Все пак след цели 2 часа варене се свари. Зърната много набъбнаха, както си личи от снимките.
   Изстиналият и отцеден боб подправих с олио от гроздови семки (може да се замени със зехтин), сол и оцет. Останалите съставки се прибават непосредствено преди ядене.
   Аз добавих в моята порция 1 обелено и нарязано на кубчета авокадо, 1 голяма глава салатен червен лук и 7-8 листа от пресния босилек. 
   Съпругът ми замени авокадото със свинска шунка от бут, нарязана на кубчета, защото не си пада по моите експерименти.
   Тази бобена салата е доста хранителна и засиштащта. Към боба може да се прибават и други храни, според индивидуалния вкус.
   Не умея да снимам салати, но босилекът поне освежи "картината". :-)


   Остатъкът от босилека се опитах да направя на салата с розови домати и сирене Гауда, но да си призная - не съм очарована от вкуса. Когато преобладава в салатата, босилекът ми е твърде силен като вкус и аромат. А аз никога не съм харесвала силните подправки и не обичам изобщо копър и магданоз. С босилека е аналогично. Така, че едва ли съм точният човек, който може да даде правилната оценка. Вероятно много хора ще възприемат доматената салата с босилек, но аз не съм от тази група. :-)


   И тъй като блогът ми е направен като сладкарски хоби-блог, вероятно няма да ви занимавам повече със салатени истории или поне няма да е повече от веднъж-два пъти годишно. :-)
   Благодаря Ви, че се обихте при мен за по една салата. :-)

сряда, 4 юли 2012 г.

Баница или пица? А защо не и двете?

   Поредната дилема, какво ще вечеряме у дома завърши със странен експеримент.
  Аз съм фен на пицата. Но понеже харесвам пица, но не обичам дебело тесто, реших да импровизирам и да направя плънка за пица върху кори за баница. А защо избрах кори за баница? Много просто: предният ден мъжът ми се помайтапи, че е време да му врътна и баница. Да ама не, аз в тази жега предпочитам нещо друго... и стана баницо-пица. :-)
   Странният хибрид ухаеше божествено, беше хрупкав и апетитен, и се изяде за нула враме. А с него се изпиха и няколко консерви бира. 
  Същевременно се получи смесица на две традиционни ястия характерни за две различни държави - българската баница и италианскятя пица.
   Рецептата включва: 400 грама кори за баница, зехтин на око, аз сипвах по малко върху корите, които предварително сгъвах на 2 и още на 2 по ширина /за справка вижте снимките/, 1 буркан доматен сос с лук и босилек, 350-400 грама нарязан на ситно кашкавал /аз го обичам и ръся доста отгоре/, фабрично нарязана шунка на листи, която аз допълнително разрязах на ивички, голям буркан с цели гъби без подправки, които аз разрязах на половинки или на четвъртинки, поръсих с риган на око и пекох на 200 градуса, върху тефлонови тави, като сложих и хартия за печене, защото се притеснявах, че може нещо да потече при печенето /в последствие нищо не се разтече/. 
   Като грешка ще отбележа, че ползвах зехтин, който не попива в корите, а ги прави хрупкави и ЧУПЛИВИ. Смятам, че по-добре щеше да стане ако бях намазала корите не със зехтин, а с обикновено краве масло. Маслото винаги се абсорбира в тестото и не го прави трошливо. В случая, заради зехтина, корите стояха много хрупкави. 
   Аз пекох на силно загрята фурна до получаване на лек златист загар на корите за баница, някъде около 15-тина минути (не засякох точното време). Продуктите отгоре бяха готови и като цяло не им трябваше много печене, единствено корите са суровият продукт в тази импровизация. 
Ето снимки на апетитното хибридно чудо: 


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...