Сватбени сладки за сватбата на братовчедка ми и сладки-калинки за едно момиченце

   Ето, че сватбата мина, а аз още не съм намерила време да представя последните ми декорирани сладки, като и доста други неща, които направих през последния месец.  

    Отново ми се натрупаха истории и снимки, и пак ще пиша по нощите. :-)

   Случи се така, че сватбата на братовчедка ми и рожденния ден на една малка госдпожица, която стана на 3 годинки  и чиято майка се свърза с мен, бяха в два поредни дни. Това доста ме улесни откъм печенето на сладките, защото изпекох тестото наведнъж, и само формичките бяха различни в зависимост от идеите ми за декорация. Декорацията пък беше от фондан, оцветен със сладкарси гелови бои, а на сватбените сладки бях добавила и едни сребърни перлички-бонбонки.

   За братовчедка ми и нейният съпруг направих подарък - 26 сватбени сладки, във формата на сърца и кръгчета, а за малкото момиче направих 17 калинки, по молба на майка й, и добавих 1 сърчице за разнообразие.

   Декорацията ми отне много време, всеки детайл изработвах ръчно, а дребните елементи направо ме измъчиха. Реверите и папионките бяха, като че ли, най-пипкави и най-трудни. А най-лесно направих цветчетата. Сватбените сладки ми се получиха точно както си ги представах - семпли, стилни и калсически. Калинките пък станаха доста реалистични и цветни.

   Сладките отново бяха маслени, а рецептата е същата, която винаги ползвам, и която е подходяща за декорации, тъй като сладките, в този случай не се надуват и са равни отгоре: 

Използваните продуктите са:

Около 250 грама меко масло /ползвам само немското, защото е качествено/,

2 яйца на стайна температура,

200 грама пудра-захар,

6 или 7 супени лъжици олио /моите лъжици са големи/,

Около 700 грама брашно. 

   Казвам "около", защото всичко при мен винаги е "на око", така съм свикнала пък и нямам кухненско кантарче. В случай, че сложите от брашното повече, това ще направи бисквитите по-хрупкави, но не по-лоши. Аз често слагам повече брашно, защото мъжът ми обича бисквитките да му хрупкат.

   Приготвям тестото за маслените бисквити, като разбивам захарта и мекото масло, прибавям яйцата, добавям олиото и брашното, замесвам меко тесто, увивам го във фолио и го прибирам за един час в хладилника. След час го вадя и отново го оставям за 1 час на стайна температура, за да се размрази. Това нещо се прави, за да се абсорбира маслото в тестото. Ако не планирате да украсявате бисквитите с фондан, може да увеличите количеството на захарта, за да станат по-сладки. Аз слагам по-малко захар, защото фонданът е сладък. В тази рецепта е възможно да се добави и ванилия, аз не слагам, защото фонданът, с който работя е с есенция ванилия.

   После разточвам тестото с дебелина 6-7 мм, изрязвам сладките и пека в тефлонови тави за бисквитки, които не ми се налага да намазнявам. Пека 8-10 минути на 200 градуса във фурната. В случая изпекох приблизително 85 бройки.

   За да не станат много приказките ми, ще публикувам снимки на сватбените бисквити за младото семейство и на бисквитите-калинки, за малката госпожица. 

   

   А сега публикувам три снимки и на бисквитите без декорация отгоре, за да покажа как изглеждат:

   Сватбата мина  и беше: зашеметяваща, весела, купонджийска! 

   Булката беше прекрасна, а младоженецът сияеше. И двамата харесаха подаръкът ми, изядоха го и ми се обадиха да благодарят. Големи сладури са и много си ги обичам! :-) Направих им доста снимки в сватбения ден.

   От майката на малката рожденничка също получих чудесни отзиви за калинките - прати ми електронно писмо.

   А сега ще разкажа за новата ми страст. 

  Откак се запалих по фотографията и сладкарството, започнах да си купувам подходящи пропсове. И така се запалих по чинийките, чашките, купите, покривките, сетчетата, виличките и всички останали кухненски джунджурии, че сериозно се охарчих. Разоряващи хобита имам!

  Оказа се, че в България трудно мога да намеря чинии и чашки, които да ме грабнат, да са различни и оригинални, да са: или ретро, или романтични, или пъстри, или весели, или винтидж. Който и стил да желая, просто трудно си намирам подходящ екземпляр. 

  Допълнителна трудност е и факта, че не търся сервиз, а само единични бройки, като за фотосесиите. Още по-голямо препятствие пък са цените - истински красивите неща са скъпи, много скъпи. На моменти дори се ядосвам, че не са ми по джоба, ядосвам се и че ги няма на българския пазар.

  Но въпреки всичко се сдобих с огромен арсенал от пропсове за снимките на сладкишите ми.  За целта доста обикалях за посуда в София и дори когато ходих на лятна почивка, пак не пропуснах да си купя чинийки и купички.

   Това, което открих във Велинград обаче ме шашна! В началото дори не разбрах какво съм купила.  Чак като се прибрах в София установих, че съм попаднала на находка.

   Понеже ми трябваше тефтерче, влезнах в магазин "Всичко за едно евро". Знам, че там има евтини неща, пък тефтера ми трябваше по-обикновен и по-евтин. 

  Влизам аз и в дъното на магазина виждам рафт с посуда. Отидох и я разгледах - повечето чинии, купи и фруктиери бяха ужасно качество, грозни, надраскани, очукани, мръсни, китайски по произход. И евтини. 

  В една купчина от чинии съзрях нещо различно и го извадих. Беше бледо кремава чиния, с релефни шарки отгоре, в романтичен стил, цветовете бяха пастелни, но чинията беше цялата прашна и мръсна, чак почерняла от мръсотията. Поизбърсах я с една салфетка, харесах я, видях, че не е скъпа /4 лева/, и я купих.

  Когато се прибрах в София и почнах да я мия и да свалям етикетите от гърба й,  се стъписах - под здраво залепения етикет се оказа, че има гравиран надпис, според който чинията е дизайнерска, по произход от Калифорния и е направена за/от LAURIE GATES. Въпросната дама има и сайт: http://www.lauriegates.com/. В него има уникално красиви неща, за които не съм и подозирала. Ето защо чинията беше само една бройка. Тук пък може да видите реалната й цена в долари: http://www.realsimple.com/holidays-entertaining/weddings/registry-gifts/pretty-china-patterns-00000000027677/page12.html. А защо чинията беше в магазин от типа на "Всичко по едно евро", идея си нямам. Как се е озовала там си е пълна загадка. Обаче се радвам, че аз я открих и купих. Не само защото е красива и нежна, но и защото се оказа много фотогенична и си я ползвам за снимките успешно.

   Ето я и нея: 

    Надявам се да не съм ви отегчила с дългата статия и многото снимки, и искрено се надавам, читателите на блога да се чувстват добре, отбивайки се в него. Заповядайте отново!