Още един отминал рожден ден, който реших да превърна в публикация

Да имаш рожден ден не е кой знае каква новина. Аз по принцип не празнувам пищтно и шумно от много години. Всъщност въобще не празнувам. Не и по общоприетите стандарти за празнуване. И торта нямаше, нито свещички и подаръци. Но все пак обичам да се чувам с роднини и приятели на този ден, може би защото водя доста скромно, тихо и ненатрапчиво съществуване, и не обичам често да напомням за себе си. Рядко имам претенции към другите, но винаги имам очаквания към самата себе си. Толерантна съм към околните, но изисквам от себе си максимумът. Педантична съм, когато се отнася до собствените ми дела. Няма да откриете купища мои снимки, селфита и постове от рода на "вижте ме коя съм аз и колко съм постигнала". Всъщност аз не съм нищо особено, нито пък имам някакви невероятни или свръхчовешки постижения. Това съм си аз, без претенции за нещо повече. Предпочитам да наблюдавам, вместо да съм в светлината на прожекторите. Обичам да снимам, вместо да ме снимат. Обичам да пиша, вместо да ме описват. Обичам да анализирам и осмислям, вместо да отчитам, регистрирам и докладвам. Обичам да подарявам, вместо да ми подаряват. Обичам да създавам, вместо да потребявам. Обичам да помагам, вместо да ми помагат. Дали ми се получава не мога да кажа, преди да е изтекъл един човешки живот.

Този блог е моят личен виртуален тефтер, в който публикувам най-вече, когато нещо ме вълнува, когато искам да споделя нещо и когато съм сътворила/създала/ нещо самата аз, тъй като за мен творчеството е важно и винаги го ценя. 

Уважавам и ценя не само творчеството, но и творците. Особено силно се впечатлявам от перфекционистите с аналитичен ум, с отлични резултати, но и с различен поглед, с ярка личност и способности, с творчески постижения и нови идеи, с умение за диалог и емпатия, с критичност, но и със самокритичност, а ако при всичко това липсва егоизъм, суета и нарцисизъм, тогава вече съм им доживотен фен! Такива творци ме вдъхновяват. Но да се върнем на мен самата. Понеже на рождения ми ден този път ме забравиха, буквално, реших пак да се завърна в рубриката "Рождени дни" и да пусна няколко снимки и малко текст, просто ей така, за да оставя следа, някъде в нета, и ако един ден детето ми или някой друг реши да прочете, да има какво да намери от мен. А на онези четирима приятели и четирима близки роднини, които намериха 1-2 минути и ми честитиха, благодаря от сърце!

Минутката за представяне на личното ми скромно творчество, този път ще е някакъв миш-маш от мои снимки, направени през последните месеци, понеже тази статия се роди спонтанно и нямах време, нито да подбирам, нито да направя нови кадри за случая. Просто изведнъж ми хрумна и седнах да напиша няколко реда, които подкрепих със снимки. Нищо особено.

Може да си проличи, че се запалих по колекционерския фин порцелан, от минали години и стари серии, и в частност по плодовите и цветните мотиви и декори. В отделна публикация ще напиша за това ново хоби, а сега просто ще сложа няколко снимки, избрани на случаен принцип. Разбира се, макар вече да не ги правя така често, ще покажа и моите авторски пъстри бисквити, украсени с роял айсинг. Поради липса на време, съм преустановила това любимо хоби, но все пак, от време на време пак посягам към поша. Когато има празници, приготвям почерпката с желание, вдъхновение, старание и винаги влагам идея. Обичам да рисувам, а това, че го правя върху храна, не променя същността на процеса. Разликата е само, че творението се изяжда. И добре, че фотографията - друго мое хоби - се появява в уравнението, защото само снимките ми напомнят какви съм ги свършила и какво сме изяли. :-) Интересно е, че тези три хобита се допълват - бисквитите, дори и украсени, се комбинират с чая или кафето, поднесени в различен порцелан, а фотографията ме мотивира да се стремя към красивото, като често подреждам по няколко пъти, докато ми хареса за снимка.

Рожденият ми ден мина и замина, и отметнах още една година в личен план. Отчетох се и тук с няколко реда. :-) Пожелавам си промяна! Пожелавам си смисъл! Пожелавам си сила и търпение! Пожелавам си цел! Пък каквото стане...

До нови срещи!

Една година в повече, една година в снимки

Краят на годината е време за равносметка и бях решила да публикувам много снимки в блога още в края на 2014 г., но в последствие, заради какви ли не причини се отказах. Годината се изтъркаля и сега през есента на 2015 (да, доста се помотах и мина година), съм подготвила една статия в типичния ми: творчески-хаотично-систематизиран-идейно-обичаен, но все пак мой стил.
Не снимам с някаква специална цел, а го правя за удоволствие. Обработвам бавно, често по няколко седмици. Обикновено, снимките се натрупват и ме чакат по папките, но въпреки всичко, аз продължавам да снимам, като някаква вътрешна потребност от изразяване чрез светлина, цвят и форма.

Доколко прекалявам с хобито си, другите ще преценят. На мен никога не ми е много, никога не ми е достатъчно. Винаги мога и повече. Но гледам да си поставям лимит, с цел да не ставам досадна, да не се повтарям, да не утежнявам ежедневието на близките ми хора и да не опъвам нервите им, снимайки с часове и обработвайки с дни. 

Нямам перфектни кадри, но пък имам такива, които ми харесват в даден момент, при определени обстоятелства, отрязават определени усещания и настроения, носят някакви послания или спомени. Правя всичко възможно, да се забавлявам снимайки, а не да покривам някакви критерии.

Следващите снимки са натрупани през последната година. Все се канех да ги покажа, но все отлагах. И ето отново дойде моят месец (октомври), моят любим сезон (есента), и моят рожден ден (поредният) и аз отново се разбързах да събера няколко кадъра и да напомня за себе си. (Да, тук съм още, не съм изчезнала, макар да не съм публикувала нищо в блога отдавна.)

И така, почвам със снимките, подредени по сезони. Не съм ги правила специално, просто прегледах папките със снимки в компютъра ми, открих тези кадри и ги сортирах по сезони, като изключих от подбора само портретите (,които са значително количество).  Разбира се, започвам с есен.

ЕСЕН

ЗИМА

ПРОЛЕТ

ЛЯТО

Надявам се, да не съм ви отегчила. :-)
Ваша Ели. :-)