Малка торта и маслени сладки с фондан за Свети Валентин или Валентинките, които хапнахме

   Тази година за празника на влюбените, отново се оказа, че мъжът ми ще пътува в чужбина, и няма да е у дома. Затова му направих няколко дни преди 14 февруари една малка Валентинска тортичка с украса от сърца, но не какви да е, а зашити, закърпени и закопчани с копчета от фондан. :)  

   Реакцията на мъжът ми беше една изядена торта и въпросът: "Какви са тези кръпки?". Е, как какви - идеята ми всъщност беше: "Да закърпим любовта!".

   Доколко съм се справила с кърпенето, вие ще прецените от снимките, аз само ще издам, че хич ме няма с шиенето и дори едно копче не мога да зашия, без да стане някой гаф...

   Тортата е в небесносиньо и червено, като наблегнах на нежната визия и изчистения, семпъл стил. От известно време харесвам такива семпли и гладки торти, с минимален брой елемнти и дозирана украса. 

   Копринената панделка пък ми е любима - много харесвам точкови десени. И много трудно ми беше да открия широка точкова панделка, но се радвам, че все пак я намерих. Сега продължавам да търся и в други цветове.

   Сладки Валентинки

   А сега ще ви покажа моите маслени сладки за Свети Валентин, или така наречените Валентинки. 

   Рецептата е същата, която ползвам винаги за маслени бисквити - може да я видите тук.

   Сладките изпекох наведнъж, но украсавах на части и заотва стила на украсяване е различен.

   Първо ги снимах без фондана, а след това и с украсата:

   Първите украсени бисквити изпратих по куриер в Русе, за лелята на една моя много близка приятелка:

    Втората партида сърца с фондан, отидоха при фотограф Ели Гледачева, която ми е приятелка и снима дъщеря ми. Ето ги и тях:

   Третата партида от валентинките, беше по повод на молбата на Весела да й направя няколко бройки от декорираните сърца, за да ги поднесе на мъжът си. Понеже сладките с формата на сърца бяха посвършили, направих няколко бисквити-сърца и една бисквита-мъфин.

   Стативът за малка картина иделано, пасна по размер на бисквитите, така че замених платното със сърце. Нали и двете са изкуство. ;)

   Сините цветенца са правени с най-новата ми придобивка за парвене на релефни цветя.    

   Благодаря на онлайн-магазин Сладката къща, за чудесните инструменти и материали.

   И понеже празникът на любовта е скоро, ви пожелавам много любов и сладки моменти.

 

Торта - Златната рибка от езерото или торта за един рибар. Рибарска торта номер 2

    Първата ми поръчана торта от непознат се случи толкова неочаквано, че чак ми се  прииска да откажа. Ако сте следили блога ми, сигурно сте забелязали, че правя торти основно за приятели, близки и роднини. Тоест докато за мъфини и бисквити вече съм приемала поръчки от непознати за мен хора, то при тортите нещата стояха различно. Миналата година избягвах да поемам ангажименти, защото не се чувствах готова за това. Тази нова година обаче, поръчките започнаха още от януари и то по неочакван начин.

   Когато Поли ми писа и ми каза, че иска да поръча торта за Рожденния ден на приятеля си, толкова се притесних, че почти и отказах,  първо, защото датата ми беше заета с ангажименти и второ, защото не се чувствах готова за поръчки – все пак едно е, да правиш торта за собствено развлечение и разнообразие, но съвсем друго е, да правиш торта, за да зарадваш някого, когото не познаваш. Поли обаче не се отказа и дори измести датата за празнуване, за да са се синхронизират плановете ни. Освен всичко друго тя беше толкова категорично убедена, че иска аз да направя тортата за любимият и човек, че чак аз прихванах кураж и се заразих от нейната положителна нагласа. Благодарна съм й, че ми се довери на 100%, че ме мотивира и вдъхнови! Павел е късметлия, че има такава приятелка!

   А когато се видяхме, тя се оказа много слънчев, позитивен и мил човек! Радвам се на хора като нея, решили да направят изненада на любимият мъж. Малко са напоследък хората около мен, които обръщат внимание на милите жестове, а ми се иска тези хора да са повече.

   Поли беше харесала моята торта с рибаря и шарана, която направих за РД на Петър миналата година, но понеже не исках да я повтарям, взехме решение тортата да е по-различна. Поли беше видяла тортата ми с рибаря и шарана на снимка в интернет. Онази торта обаче, беше по идея на приятелката ми Яна - жената на Петър и трябваше да е индивидуален личен подарък. Нямаше начин, да напарвя две еднакви торти - нали идеята е тортите ми да са специално напарвени за конкретния човек, тоест да са различни, индивитуални и специални.

   Приятелят на Поли се оказа запален рибар, затова тортата трябваше задължително да е с риба. За да може всяка моя торта да е индивидуално съобразена и различна от останалите торти, с Поли преценихме, да измисля нов сюжет за рибата. В хода на разговора се зароди идеята за Златната рибка, само че в сладководен вариант (тоест Златната рибка от езерото, а не от морето). Поли хареса идеята и каза, че Павел хващал винаги големи риби, така че трябваше да направя една голяма Златна рибка като намек-закачка. Останалите детайли ги измислях в процес на работа, а Поли ми даде свобода на творчеството. Единственото важно нещо беше, тортата да стане вкусна, красива, идейна и впечатляваща.

   За пълнеж избрах тройно сметанов крем с маскрапоне, защото се оказа, че Поли харесва сметаната. Тортата направих висока, за да имам достатъчно място по борда за украсяване.   

   Същевременно, направих малко по-голяма торта, но парчетата в повече бяха личен подарък от мен за Поли и Павел, тъй като това е първата ми поръчка от хора, намерили ме чрез интернет. Бях си обащала, че ако имам първа поръчка от непознат ще направя някакъв дребен жест към него. Идеята тортата да е малко по-голяма се роди случайно.

   Сега ще ви покажа и снимки на тортата, като предварително ще издам, че допуснах една доста смешна грешка – надписах името на рожденика като последната буква я сложих на обратно, тоест Л-то стана обърнато. Но Поли не ми се разсърди когато и казах със свито сърце за неволната грешка, а напротив, много си хареса тортата, включително и „оригиналния“ надпис. 

   Притеснявах се дали тортата се ще оцелее при транспортирането, тъй като папурите стърчаха от кутията и имаше риск да се счупят. Колкото и да търсих, не можах да намеря картонена кутия, която да е по-висока от височината на тортата, затова купих стандартна кутия за торта и оставих капака отворен. 

   След Рожденния ден, Поли ми писа, че трнспортирането е минало безпроблемно и са изяли славно тортата. 

    А ето я и нея:

    А това долу е тортата, снимана преди да бъде облечена с фондан и преди да е измазана с тънък маслен крем: 

    Това пък е купата с крема - снимах го за да се види количеството на вложен крем. Често ме питат, колко крем слагам в тортите си - отговорът е: една преливаща, пълна до горе, голяма купа.

    Благодаря ви, че се отбихте в блога ми!

    Хубава неделна вечер ви пожелавам!

Рибарска торта с шаран, рибар и въдица /Рибарска торта № 1/

      С Яна се познаваме от деца, още от детската градина. Освен всичко сме и съседки, а и майките ни се познават. Съпругът на Яна, имаше юбилей и тя ме помоли за специална торта-изненада. Тортата трябваше да е изработена от фондан и както каза Яна: "Като я види Петър да ахне!". Понеже Петър е запален рибар, трябваше на тортата да има рибар с въдица и риба, но не каква да е риба, а "класически люспест шаран". Заради този шаран две седмици съм гледала снимки на шарани в интернет и съм чела научни публикации. Яна, също много ми помогна с идеята за визията, с организацията, с информацията, със снимките на шарани и на Петър в действие... :-) Много държах да направя шарана достоверен и еднакъв с оригинала. 

        Когато дойде моментът да направя тортата, ми се позагуби желанието, понеже точно тогава дъщеря ми с рев стартира яслата и това се превърна в драма. Въпреки всичко, се мобилизирах и почнах да правя тортата - няма да се излагам я!

      Главата на шарана обаче, ме затрудни. Яна искаше рибата да е голяма. Оформих главата някак си, но не можех да я дооформя с подробностите. Добре, че по стечение на обсоятелствата, баща ми ми дойде на гости точно тогава. Той е човек с богата обща култура, стабилни знания и най-важното - има голам талант и умее да рисува чудесно. Обаче не го прави, тоест не се изявява. Помолих го да ми отбележи с инструмента за моделиране кое как да откопирам по рибата. В този момент щерката се събуди и ревна, бебефонът се включи, аз хукнах да я успокоя и приспя пак, а мислено си казах: "отиде ми на кино фондана, сега ще се втвърди преди да съм се върнала в кухнята и преди да съм довършила рибешката глава". Да ама не - баща ми решил да помогне! Докато утешавам детето, той с контур оформил хрилете на рибата, устата и очите.  Талант е признавам - пък и е виждал шаран на живо (,а аз не съм, не купувам точно тази риба, имам други предпочитания за рибите). Всъщност разликата между него и мен е, че той умее да рисува добре без да има модел, който да гледа, докато аз рисувам добре само с модел, който да виждам. 

       След като той си тръгна, аз дооформих рибока, направих му мустачките, люспите, очите. Но пак не бях доволна, главно от цветовете. Затова грабнах геловите сладкарски бои и започнах да рисувам. През цялото време гледах снимки и рисунки на шарани в нета. Рибата я направих от фондан с цвят на неизпечена глина, но реших, че трябва да го оцветя в преливащи жълто-кафяво-зеленикаво-синкаво-сивкави нюанси. Прецених, че така ще стане по-реалистично - и наистина стана! Накрая поръсих с прахова сладкарска боя - брокат в цвят "златен бронз". Честно да си призная, преди броката рибата ми изглеждаше по-реалистична, защото брокатът скри оригиналните цветове на боите, с които рисувах и стана доста лъскав шаран. Съжалих, че го сложих! Перлата се оказа много силна, и промени коренно цветовете. Със сигурност друг път няма да слагам блясък. 

      Блясъкът имаше и своите предимства - люспите лъснаха и станаха красиви и блестящи. Примирих се, че съм разкрасила изкуствено иначе грозният представител на рибешкия вид, и зачаках оценката на околните. Шаранът беше окончателно готов и му добавих и очите.

     Попитах мъжът ми дали шаранът е хубав, а той ми отговори: "Ели, шаранът не е от най-красивите риби, ако искаш хубава риба, направи Златната рибка!" Ето на това, какво да му отговориш?! Аз почти бях направила Златистия шаран! Само че, желания не изпълняваше.  ;-) Надявах се единствено, шаранът ми да е "реалистично грозен"  и "художествено оригинален" и бъдещият му собственик да си го хареса.... :-)

     Опашката на шарана, направих доста по-трудно в сравнение с главата му. Оказа се, че балансът на голямата перка-опашка е доста изместен и докато я закрепя да исъхне в състоянието, в което аз искам, и под наклон, доста труд положих. Всъщност опашката я правих два пъти, първата отиде в кофата, втората я харесах и я одобрих за върху тортата. 

       Към композицята добавих освен рибата, един рибар, едно жабче, бутилка с питие, рибарска въдица с корда, книга, папури и островче в езерото. Рибарят беше облечен с дрехи, каквито видях, че носи Петър по време на риболов - черна шапка с козирка отпред, синя блуза и кафяви панталони. Яна ми беше показала снимки предварително. 

     От цялата торта само въдицата не се ядеше - беше направена от оцветено с черна сладкарска гелова боя, дървено шишче за печене и корда, която закрепих с помощтта на малко количество черен фондан.  Кордата пък, получих от Яна, която я беше взела от Петър под предлог, че на нея й трябва за нещо. Ей, жените са страшна работа, особено когато кроят изненада за любимият мъж! Златна жена има Петър, признавам. :-)

        Надписах годините на рожденника с фондан и върху табелка направена като дървена дъска отново от фондан. За целта използвах текстура-дърво. Така тортата стана по-интересна.

      И след цялото това съзаклятие, включващо: огромното желание на Яна да зарадва Петър, голямото ми желание да се справя с предизвикателството и 3 седмици творчески хаос, резултатът беше ето тази торта на снимките: 

       Получих чудесни отзиви от Яна и Петър. Тъй като тортата беше голяма, разбрах, че са я яли три дни. Харесала им е, и на визия, и на вкус. Получих отзиви и от гостите им. Това много ме зарадва.

       С нетърпение очаквам следващият си тортен екперимент. На мен ми хареса заигравката с шанана и бих се пробвала и с по-сложни фигурки или каквото и да било, но най-вече - допадат ми интересните идеи, които ме вдъхновяват и ми дават творчески възможности.... Дано да имам поводи и за други подобни проекти. 

      Заканила съм се, за щерката някоя година да направя торта "Маша и Мечокът", защото е любимото и филмче,....но ще видим кога, че напоследък времето ми е кът.... Иначе обичам оригиналните идеи и съм си съставила цял списък с проекти на торти. :-)

        Благодяря, че се отбихте в блогът ми!

      *Втората ми Рибарска торта може да видите тук: http://blognaelena1.blogspot.com/2013/02/2.html