сряда, 28 декември 2022 г.

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2022 /Част четвърта от поредицата за работа с роял айсинг/

За да не съм отегчителна този път ще започна с практическата полезна информация и ще завърша с кратка лична история и авторски снимки. 

Украсяването на бисквитите се разделя на следните етапи: пазаруване на продуктите, избор на формички и изработването им, скициране, изпичане на бисквитите/сладките, изстудяване на тестото, приготвяне на роял айсинга/купен е/ и разбиване, оцветяване на айсинга със сладкарски бои и изсипването му в пошове, същинско украсяване – етап първи, продължаваме да  украсяваме – етап втори, довършителни елементи – етап трети, оформяне на лица с рисуване, като и изписване на надписи  – етап четвърти, ако има металическо покритие с четка – етап пети, етап шести е крайното последно изсушаване, което не отменя предишните съхнения на отделните етапи, но в крайния етап, за да се застраховам, че всичко е напълно изсъхнало правя шоково изсушаване в изкуствена среда и накрая етап последен – опаковане всяко по отделно и всички заедно /опаковам четири-пластово, като опитът ме е научил как е най-подходящо/. Предупреждение: за украсяването с роял айсинг ви е нужна стабилна ръка, творческо мислене и някакъв поне минимален талант по приложни изкуства, рисуване или ръкоделия. Ако имате афинитет към подобни неща лесно ще се справите и украсяването за вас ще е приятна дейност.

Бисквитите украсени с роял айсинг не се държат в хладилник! Обаче, това не значи, че може да се държат и навсякъде. Точно обратното – трябва да се стремите да избягвате места, на които бисквитите биха могли да образуват конденз от влагата и боите да се размажат. В тази връзка и самото тесто за основата се избира така, че влагата в него да е минимална и да е изолирана – в тази връзка всякакви опити с по-мокро тесто са безмислени, тъй като роял айсингът не взаимодейства добре с него и има риск от влажни петна. Няма да ви се получи добре ако решите да украсите брауни с айсинг или кексче с айсинг.

Важно: Съхранение и употреба на останалия роял айсинг, след като сме направили всички сладки! Въпреки широкото, но грешно разпространение на идеята, че айсингът, приготвен в пош, може да се замрази за месеци наред, това всъщност не е вярно. Не бива да го правим ако искаме отново да работим с него. Според мен, максимум 6-7 дена е полезния срок на съхранение в хладилника, след което се случват следните неща: айсингът променя структурата си, еластичността на нишката се губи, рисуването прецизно и оформянето на склуптурирани елементи стават невъзможни, започва процес на втечняване, започва процес на помътняване, възможно е и промяна на аромата, айсингът губи своите типични свойства. След престой в хладилника повече от 8 дена роял айсингът вече е като топинг – нещо течно и разливащо се, но негодно за декорация и с променена кристална решетка /чисто физично и чисто химично има промени/. Всичко това се променя много, когато айсингът дълго време стои /примерно над месец/, пък било то в хладилник или фризер. За мен седмица е оптималния срок за съхранение в хладилник, при това с опция за промени и изненади. Моят съвет е, да не се съхранява направен готов айсинг за дълго време, а да се преценява дозата и да се работи с малки количества, които да са пресни. Аз си правя роял айсинга преди всяко украсяване, като преценявам колко броя са ми сладките и след това изхвърлям неупотребеното количество, защото за мен няма смисъл да се съхранява. Правя винаги малко повече айсинг, защото ако ми свърши посредата на рисуването ще е доста неприятно, но правя с малко над нужното, примерно с 70-80-100 грама, които не ми е проблем да изхвърля /това е капка в морето в сравнение с цялото употребено количество/.

Сега ще напиша нещо свързано с електронните медии, средствата за онлайн комуникация и социалните мрежи във виртуалното пространство и моля, не бързайте да се сърдите, а се замислете. Напоследък често ме дразнят упреците и назидателния тон, както и сляпата предубеденост, в комбинация с тон, с който ми се карат онлайн, видно от коментарите в социалните мрежи и в частност по групите във ФБ, когато аз публикувам някоя моя снимка на сладките ми. Понякога има изписани съмнения и дали съм ги правила с ръце, тоест с кои ръце и т.н. След подобно отношение дори да съм имала намерение да споделя нещо интересно за айсинга, да покажа някоя интересна част от работата по украсата на сладките или лесен трик за рисуване, веднага ми секва желанието. Аз не съм кулинар в истинския смисъл на думата и рецепти много нямам, но ми се карат и сърдят онлайн за декорацията и рисуването, което е обидно, тъй като творческата част винаги е субективна и колкото и да не ни се иска, всеки от нас има различни възможности да рисува и различни умения да твори, а също и не е длъжен да обяснява каквото и да е относно личното си творчество. Аз не съм професионален сладкар с диплома за сладкарство, нямам и право да правя уроци, или поне нямам право да ги правя с големи групи и класове. Ето защо ми е странно, когато някой ми заяви, че съм длъжна да го уча и да му отговарям на всичките въпроси, при това веднага, на момента. Хората забравят, че никой на никого нищо не дължи, особено пък в интернет. В последното вярвам и аз - тоест никога не притискам някого да ми казва нещо, ако не е преценил сам, че ще го стори. Невъзпитано е, нахално е, а и е обидно държанието на някои хора онлайн, затова и аз като видя подобно поведение, рязко млъквам и правя две крачки назад , т.е. отказвам се да публикувам за известно време или за постоянно. Много хора, скрити удобно зад анонимността на компютъра си, си позволяват груб тон и претенции, които в реалния живот нямат смелост да покажат. Мисля си, че преди да се появят сладкарските групи във Фейсбук примерно, хората полагаха повече усилия сами да се научат и разчитаха по-малко на чуждите съвети и опит. Експериментираха смело и създаваха красиви десерти. Уважението беше по-голямо, когато човек лично се е опитал и знае цената на труда. И резултатите бяха изключително добри, защото човек се учи най-добре от опита си. Лично аз имам това хоби от 11-12 години и то възникна много преди да има онлайн сладкарски групи и сладкарски фб-страници. В началото имаше само форуми и блогове, но аз като цяло съм книжен плъх и основно се ровех в книжните тефтери и по-рядко в онлайн-търсачките. Научих се, с цената на много упоритост и проба-грешка, като съм раздала хиляди сладки, торти и сладкиши през тези години, и постепенно си намерих моето нещо, а това, което не ми беше удобно и приятно отпадна като вид дейност /примерно тортите, с които в началото започнах, постепенно отпаднаха, и направиха място на сладките/. Ето защо, съм свела хобито до няколко часа седмично и няколко дни месечно, като по този начин съм оптимизирала използването на свободното ми време. В сегашния забързан свят, времето е оскъден ресурс и е най-скъпото нещо за мен. А времето прекарано с близките и семейството е безценно, и нищо не може да го компенсира!

И ще ви споделя нещо полезно: когато съберете всички мои публикации за работа с роял айсинг, за уроци по декориране и т.н. тоест не тези публикации от разделите с пътеписи или други раздели, а конкретно обучителните статии, то неминуемо ще получите доста полезна информация събрана на едно място в блога, но разхвърляна по отделни публикации под формата на уроци. Тъй като темата е необятна, пиша когато мога и колкото мога, като споделям опит и снимки, напълно безплатно.

Както всяка година така и за тази Коледа направих любимите домашни сладки с лесен роял айсинг. Раздадох/подарих/дарих/ над 26 кутии и пликчета с украсени сладки с айсинг. Като всеки един любител с афинитет към рисуването, за мен е радост да ги направя, макар и в оскъдното ми свободно време. Все по-рядко правя нещо така мащабно, но пък празниците са за да ми напомнят какво мога да дам от себе си. Коледа е ИЗБОР!

Дъщеря ми беше решила да подарява кутии с украсени с айсинг коледни сладки на приятели, съученици, учители и роднини, и ме изненада с толкова голям списък, че ми се наложи да отделя няколко безсънни нощи, за да го изпълня. В класа им имаха уговорка за размяна на подаръци, но освен задължителния един съученик, тя беше решила да зарадва още десетина. Затова направих един списък и разделих сладките на три големи партиди, така че да не пека 200-300 сладки накуп, а да мога да си почивам. След като си причиних нощно печене, се наложи да се доубия със свръхскоростно украсяване! Луда глава съм и реших да жертвам от съня си, но да спазя сроковете, а те бяха кратки в предвид това, че децата излизат във ваканция за Коледа. И за капак понеже съм луд префекционист-аматьор – всяка сладка я правя с огромно старание и прецизност докато не ми хареса, а ако не издържи проверката, я мятам в коша и почвам друга. Просто някой трябва да ме застреля! Но аз съм си такава – не съм професионален сладкар, а любител, който влага сърце, душа и много старание и труд! Така съм не само относно сладките, а като цяло за всичко – доста съм упорита и страшно старателна, до степен на издребняване. Може би затова и ми се получават нещата. Винаги съм вярвала, че успехът е 30 процента талант и 70 процента труд. Опитвам се и детето ми да науча така, но тя е съвсем различен характер от мен. Ако след време реши да чете в личния ми блог, надявам се да си направи съответните изводи и всички съвети изписани в блога да са и полезни, независимо какво е нейното хоби и дали има такова.

Ето и малко снимки на коледните сладки, украсени с роял айсинг, които вече са подарени. Снамала съм в различни дни и преди да ги опаковам. Последното също е доста трудоемко, защото много внимавам как ще ги опаковам, подредя и съхраня, а кутиите и целуфаните купувам по размер, по вид и вместимост. 

 

 

  

За догодина обещавам отново нови модели украсени коледни сладки. Все пак не бива да повтарям едно и също, иначе няма да е интересно.

Пожелавам на всички светли, весели и споделени празници! Бъдете здрави!

 

 

 ---

Бележка под черта: 

Моят айсинг е леко матов, тоест не е силно лъскав. Това е умишлено, защото не харесвам твърде лъскави и гланцирани сладки, а предпочитам матираните. Дори понякога съзнателно търся ефект тип велур /например при мечетата или лисиците, както и при някои други животни..../ Това е лично предпочитание. Не слагам и брокати, не защото нямам, а истината е, че ми харесва по-семпло и по-чисто. Твърде много брокат сипан щедро върху айсинга винаги стои като напрашен и ми е отблъскващо. Губи ми се чистотата на изделието. Вярвам, че човек трябва да има някаква мярка и някаква трезва преценка относно храната - все пак е за ядене.




 

 

петък, 14 октомври 2022 г.

Още един отминал рожден ден, който реших да превърна в публикация

Да имаш рожден ден не е кой знае каква новина. Аз по принцип не празнувам пищтно и шумно от много години. Всъщност въобще не празнувам. Не и по общоприетите стандарти за празнуване. И торта нямаше, нито свещички и подаръци. Но все пак обичам да се чувам с роднини и приятели на този ден, може би защото водя доста скромно, тихо и ненатрапчиво съществуване, и не обичам често да напомням за себе си. Рядко имам претенции към другите, но винаги имам очаквания към самата себе си. Толерантна съм към околните, но изисквам от себе си максимумът. Педантична съм, когато се отнася до собствените ми дела. Няма да откриете купища мои снимки, селфита и постове от рода на "вижте ме коя съм аз и колко съм постигнала". Всъщност аз не съм нищо особено, нито пък имам някакви невероятни или свръхчовешки постижения. Това съм си аз, без претенции за нещо повече. Предпочитам да наблюдавам, вместо да съм в светлината на прожекторите. Обичам да снимам, вместо да ме снимат. Обичам да пиша, вместо да ме описват. Обичам да анализирам и осмислям, вместо да отчитам, регистрирам и докладвам. Обичам да подарявам, вместо да ми подаряват. Обичам да създавам, вместо да потребявам. Обичам да помагам, вместо да ми помагат. Дали ми се получава не мога да кажа, преди да е изтекъл един човешки живот.

Този блог е моят личен виртуален тефтер, в който публикувам най-вече, когато нещо ме вълнува, когато искам да споделя нещо и когато съм сътворила/създала/ нещо самата аз, тъй като за мен творчеството е важно и винаги го ценя. 

Уважавам и ценя не само творчеството, но и творците. Особено силно се впечатлявам от перфекционистите с аналитичен ум, с отлични резултати, но и с различен поглед, с ярка личност и способности, с творчески постижения и нови идеи, с умение за диалог и емпатия, с критичност, но и със самокритичност, а ако при всичко това липсва егоизъм, суета и нарцисизъм, тогава вече съм им доживотен фен! Такива творци ме вдъхновяват. Но да се върнем на мен самата. Понеже на рождения ми ден този път ме забравиха, буквално, реших пак да се завърна в рубриката "Рождени дни" и да пусна няколко снимки и малко текст, просто ей така, за да оставя следа, някъде в нета, и ако един ден детето ми или някой друг реши да прочете, да има какво да намери от мен. А на онези четирима приятели и четирима близки роднини, които намериха 1-2 минути и ми честитиха, благодаря от сърце!

Минутката за представяне на личното ми скромно творчество, този път ще е някакъв миш-маш от мои снимки, направени през последните месеци, понеже тази статия се роди спонтанно и нямах време, нито да подбирам, нито да направя нови кадри за случая. Просто изведнъж ми хрумна и седнах да напиша няколко реда, които подкрепих със снимки. Нищо особено.

Може да си проличи, че се запалих по колекционерския фин порцелан, от минали години и стари серии, и в частност по плодовите и цветните мотиви и декори. В отделна публикация ще напиша за това ново хоби, а сега просто ще сложа няколко снимки, избрани на случаен принцип. Разбира се, макар вече да не ги правя така често, ще покажа и моите авторски пъстри бисквити, украсени с роял айсинг. Поради липса на време, съм преустановила това любимо хоби, но все пак, от време на време пак посягам към поша. Когато има празници, приготвям почерпката с желание, вдъхновение, старание и винаги влагам идея. Обичам да рисувам, а това, че го правя върху храна, не променя същността на процеса. Разликата е само, че творението се изяжда. И добре, че фотографията - друго мое хоби - се появява в уравнението, защото само снимките ми напомнят какви съм ги свършила и какво сме изяли. :-) Интересно е, че тези три хобита се допълват - бисквитите, дори и украсени, се комбинират с чая или кафето, поднесени в различен порцелан, а фотографията ме мотивира да се стремя към красивото, като често подреждам по няколко пъти, докато ми хареса за снимка.

Рожденият ми ден мина и замина, и отметнах още една година в личен план. Отчетох се и тук с няколко реда. :-) Пожелавам си промяна! Пожелавам си смисъл! Пожелавам си сила и търпение! Пожелавам си цел! Пък каквото стане...























До нови срещи!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...