Бързи коледни сладки с роял айсинг. Коледа 2025

    Тази зима нямах много време за хобито си, а през последните 10 месеца изобщо не съм правила сладки с роял айсинг. Донякъде отвикнах да рисувам и много се притеснявах дали ще се справя за 2-5 дена преди празниците. Освен всичко друго годината беше доста напрегната и предизвикателна за мен. Затова избрах да повторя част от миналогодишните модели на украса, тоест въведох много малко нови дизайни и заложих на познатото и сигурното. Украсих с бързосъхнещ роял айсинг между 50 и 60 сладки, като този път не ги броих, понеже имаше някои изядени в процеса на работа, както и отмъкнати от мъжа ми за закуска. Реално бях планирала над 60 сладки, но бройката се редуцира. Червената и черната гелова боя са нови и съм доволна от цветовете, ярки и наситени станаха. Ползвах Шугърфлеър. Кадифената блестяща шапка е постигната с цветна захар. Червената топка за елха с белите точки е направена по метода мокро в мокро и шалът на мечето също. За останалите методи за украсяване и особености на рисуването с роял айсинг вече съм писала в предишните ми публикации в блога. 

    Без да се разпростирам на широко ще покажа снимки на сладките, както и опаковането в кутии и целуфанови пликчета, с уговорката, че после вързах сатенени червени панделки и добавих миниатюрни рисувани картички. Не ми се снимаше много и се ограничих с няколко кадъра. Направих и един видеоклип с телефона, за да хвана детайлите, но не мога да го прикача в блога, защото безплатната версия в Блогер-платформата няма такава функция. Не съм закупила платаната версия, защото не печеля от този блог и не развивам търговска или друга дейност тук. Блогът е любителски хоби-блог, без претенции за печалба или финансова изгода. Тук публикувам рядко, но от сърце и само когато искам да споделя хобито си, напълно безвъзмездно. 

    Коледните подаръчни кутии се подаряват. Не се продават! Те са подарък, дар. Направих си труда да сметна себестойността и разходите, но без труд и печалба, защото това не е търговска дейност. Реално разходите и вложеното е сметнато приблизително. Най-скъпата част за един брой комплект се оказва опаковката като цяло, ако не броим труда и времето, които са още по-скъпи по принцип. Знаете, че времето е безценно, а тези сладки са времеемки. Но тъй като подарявам сладките, смятам само разхода по изработката на подаръците на база вложено като разход, без труд и без печалба. Би могло да бъде полезно като ориентировъчна рамка на някого, но само за да си предвиди разходите, без печалба /нормата на печалба се определя отделно/. Опаковката я поръчвам с конкретен размер и дизайн, което означава и разход за доставка. Често нещата идват от различни магазини с отделни доставки, което повишава разходите. Сметката изглежда така, като смятам само по себестойност, което е различно от продажна цена: 

 Ще покажа и книгоделителите, които за една вечер нарисувах за благотворителен повод, като изрично подчертавам, че не съм особено умела с акварела и не съм рисувала много отдавна. Хартията, на която рисувах беше много ниско качество и доста евтина и не съм доволна от нея, но само с това разполагах в онзи момент. Като за човек, който не е художник горе-долу се справих със задачата.

          

    Дописвам публикацията с няколко дневно закъснение, което обикновено не се случва. 

    Този сезон не успях да дам три пакета сладки с роял айсинг както бях предвидила, по форсмажорни причини, затова пък успях да ги разопаковам и да ги снимам още веднъж. Всяка сладка с роял айсинг е запечатана в целуфанче по хигиенни причини, с цел да я съхраня чиста и свежа, така че това ми позволява да ги пипам и вадя от кутиите колкото си искам /пипам само целуфана, а не самата сладка/. Този път реших да снимам и формичките-кътъри, които си разпечатвам на домашния 3Д-принтер, с уговорката, че не са всичките, както и че сладките не са всички видове, но тези останаха в мен за сега. По-късно ще ги раздам, то е ясно, просто това отлагане ми спечели време за още една снимка. Трите стъклени коледни играчки в ретро стил, са първите, които си купувам от много време насам, тъй като вярвам, че украсата за Коледа трябва да има смисъл и послание, а не да се пазарува безцелно. Така, че се надявам и трите да ми носят спомен от тази зима и емоцията, свързана със сезона. 

     При мен няма разнообразие на рецептите и печивата, аз правя все едно и също, но с различна украса от роял айсинг. Не очаквайте голямо готвене и печене, защото цялата ми страст е насочена към рисуването и декорирането. Малко е, но украсено със старание и внимание към детайла. И снимано с голямо желание, защото фотографията също ми е старст. Затова вероятно правя по стотина снимки на домашните сладки, но пък само те ми остават след като храната се изяде и празниците отминат.

    Желая ви светли, споделени и весели празници! 

    Бъдете здрави и вдъхновени! 

    Ваша: Елена  

Лесно рисуване на обемни сладки с роял айсинг, с ефект на акварел

С наближаването на Осми март и на пролетта, реших да повдигна завесата и да направя фото-демонстрация на изключително лесно рисуване на обемна сладка с роял айсинг, като този път техниката е Акварел със сладкарски бои.

Важно е да се отбележи, че техниката на акварела е техника на водните бои, бои на водна основа или бои разтворими във вода. Тук изключваме всички сладкарски бои на алкохолна основа, тоест няма да използваме тяхната техника, която е точно противоположна на акварела и повече се добрижава до акрила. Какво правим при акварел - рисуваме от светло към тъмно. А при акрил е обратното - от тъмно към светло. 

На снимката има сладкарски бои, сладка с лалета от роял айсинг, като лалетата са обемни, четки с мек косъм и връх, чиста салфетка или попивателна хартия, чаша с преварена вода и само два цвята гелови сладкарски бои на водна основа - единия розов, а втория зелен, палитра или чиния, сладкарски хранителен маркер за надписване.

Важно уточнение - когато украсяваме сладки с роял айсинг или фондан /и при двете/ винаги се ползва ПРЕВАРЕНА вода, а не директно вода от чешмата. Правилото е същото както при приготвянето на храната на бебе, на което преварявате водата, и това се прави от съображение за сигурност, които мога да обясня, но ще стане дълго и може би обидно за хората от някои региони, затова ще замълча. Все пак, моята вода първо е преварена. Не е нужно много вода - чашата на снимката е само 50мл. и дори не е пълна.

Маркерите на моята снимка са два, но на пазара има много видове и марки, и всеки може да избере какъв да купи. 

Избрах няколко артикула, които могат лесно да визуализират идеята ми и да напряват тази публикация по-прегледна и ясна. Въпреки това, накрая съм посочила и защо не харесвам много този метод.

За оцветяването на тези обемни лалета от роял айсинг от снимката, не е нужно повече от 2 цвята. Единият е розово, вторият е зелено. Ефектът на преливане се получава по същия начин както и ефектът на акварела, а бялото е самият роял айсинг, по аналогия с рисуването с водни бои, където бялото е листът хартия или платното. Тоест не се ползва бяла боя. Черният мркер в моя пример е само за надписа. Може и да не се надписва.

Сладката, която съм снимала е с лалета от обемен роял айсинг, който съм нанесла 2 часа преди да добавя цветовете. Диаметърът и е 10см. Харесвам по принцип обемна украса, като максимално търся дведе и триде ефект, там където това е възможно. Не обичам плоска декорация - елементарна и детинска ми е.

Самото рисуване с боите става за няколко минути, но този метод не е подходящ ако ще правите 300 еднакви сладки, защото ръцете и гърба се изморяват много. Аз си разпределям времето и действията по сектори - първи, втори, трети и т.н. сектор, като ги оцветявам едновременно по цветове - нанесох първо само розовото, а после само зеленото. Не прекъсвам цвят и не сменям палитрата. Така работата се рационализира и ускорява, но не достатъчно за мен. Общото време за рисуването на тази сладка беше около 30 минути, но тук трябва да уточня, че в това време измих четките и чинията от снимката, понеже ми се наложи. 

Не използвам украсяването с акварелен метод често. Това е метод подходящ изключетелно за цветя, но когато правя сладки за бебе, за сватба, за Коледа, за Свети Валентин и за рожденните дни, харесвам да ползвам другия метод, при който оцветявам самия роял айсинг предварително и го нанасям с пош, като декорирам обемно. Освен това самата декорация е по-красива и по-ярка, когато правя украсата директно с пош и оцветен айсинг, а линиите са по-прецизни и чисти. На мен ми е по-спретнато. Харесва ми много повече, по-удобно е, по-бързо е и може да се врътнат 300 сладки без проблем. При този метод има известно време за съхнене, но реално всяка украса съхне, така че това едва ли е голям проблем.

Украсяването на сладки с акварелен ефект, не е предпочитаният от мен метод, дори много рядко го правя. Важно при него е линиите да са ясни и чисти, да няма мацаница и наслагване на корекции и да не се компроментира самия айсинг, тоест внимава се с водата. Колкото по-малко боя, толкова по-добре за мен, но това е субективно мнение. Няма по-грозно от размазано и деформирано нещо, което трябва да се изяде - мен би ме погнусило. Много важно е храната да е чиста. Затова аз харесвам повече метода с изсипването на оцветен обемен роял айсинг от пош - хем ми е по-чист резултата, хем ми е по-чист самия процес на работа, защото запазвам дори кухнята си чиста и подредена. 

Винаги когато украсяваме, всяка украса следва да е чиста, прецизна, точна, ясна и спретната. Независимо как се украсява и какво се украсява. Пък за храна - още повече.

Обобщено с две думи, рисуването с акварелен ефект, аз харесвам повече когато е на хартия, а не на храна. Например картичките за Коледа ги рисувам върху акварелна хартия с над 50 процента съдържание на памук. Но това е тема за друга публикация. Тук просто визуализирам един от възможните методи за украсяване, макар и да не е любим за мен, но пък е приятно разнообразие. 

Снимката може да се увеличава, ако това е необходимо, но не знам как ще изглежда през мобилно приложение, тъй като винаги отварям блогът през компютър. Снимам с ФФ и 50мм, така че детайлите трябва да могат да се зумнат. 

Всеки може да намери и избере своя правилен начин, с който да се забавлява и да твори. Аз имам повече от едно хобита, така че вероятно ще си почина малко от сладките и ще сменя с друга творческа дейност през пролетта. Креативността не е в повторението, освен ако не правим серийно производство. От много години имам хоби-блог и все по-рядко пиша в него, но се стремя темите да са полезни и информативни.

Благодаря, ви че се отбихте при мен!

 

 

Защо аз не съм направила курс за работа с роял айсинг и украсяване на сладки, все още?

Наполседък получавам много запитвания във Фейсбук за декорацията на сладки с роял айсниг, след като хората разгледат албумите ми със снимки. Много хора искат да ги обучавам чрез съвети и подсказки, като ме питат най-различни неща в съобщение, пращат ми казуси, снимки, въпроси и т.н. Поласкана съм, но реших тук да уточня някои неща, за да няма сърдити.

По принцип и при работата с айсниг има някои основни правила наложени не само от общността на сладкарите, но и от големите състезания, конкурси и форуми. Правила има и при работата с фондан - някога, много отдавна, аз първо почнах с фондан, но по семейни причини го замених с айсниг след известно време. Продадох или раздадох молдовете и всички неща свързани с фондана много отдавна, и си купих инструменти за айсинг, които са различни. 

Когато реших да избера айсинга си имах моите твърди убеждения. А и ми е по-вкусен, не само по-творчески и по-рисувателен. По принцип, въпреки че не е невъзможно, не е редно да се смесват двата материала – айсинг и фондан. В големите състезания и световни конкурси, за да участваш в квалификацията е необходимо да избереш само един от двата материала. Това, което може да се постигне с айсинга и накрайниците е нещо доста прецизно и точно, а при стабилна ръка може да е доста красиво и сложно, така че няма причина аз да не избера този материал. 

Единствено със шоколад не съм декорирала, но смятам, че за всеки влак си има пътник и не мисля, че това е моето нещо. Шоколадът е отделна вселена – сложна и необятна. 

Моля, да се има в предвид, че не съм сладкар в пълния смисъл на този термин, тоест не работя това и не си изкарвам прехраната с това, независимо от завидните ми умения и голямата ми практика, и придобита сръчност. Моите съвети и наблюдения се основават на 13+ години опит, но като казвам практика имам в предвид наистина сериозна практика, а не правене на нещо от време на време и само за празник. В началото имах месеци, в които всеки ден приготвях нещо, учех се и много се стараех, четях, гледах, пробвах, дори грешах. Така съм усъвършенствала стила, метода, подбрала съм си техниката, рецептите и материалите и изобщо изградила съм постепенно това, което правя. Обаче пак ще подчертая, че не съм професионален сладкар. Това е и едната от причините да не съм реализирала все още мой собствен курс за декорация /втората причина е, че нямам подходящо помещение, а не е лесно да се осигури такова/. Въпреки, че имам и собствени разработени рецепти и методи, за които съм вложила немалко време, средства и усилия – примерно: матовия ми айсниг, бързосъхнещия ми айсинг, петкомпонентния ми айсниг, тоест имам какво да покажа и да е иновативно и проверено в практиката, а също и различно от масово показваните декорации, все пак имам някои съображения да не се засилвам в тази посока, и да не ставам учител, защото съществуват хора, които притежават лицензирана диплома от висше или средно учебно заведение за тази дейност и тяхно е правото да създадат учебни курсове. Тези хора са в пълното си право да го направят и то по правилния начин в контролирана работна среда /има кухни и лаборатории към някои университети и училища/.

Не говоря за хилядите малки работилници и курсове за забавление, в които просто ти дават бланка, че си участвал в тях за разнообразие. Това са хоби работилници за свободното време, за удоволствие, и за лично творчество. Това е вид развлечение, като участникът научава и нещо ново, разбира се. Украсените от участника в такъв курс сладки, са за негова лична употреба и консумация. Това обаче, не е истинско обучение за правоспособност, нито истински сертификат за професия и ценз. Няма сериен номер, воден знак и не можеш да придобиеш квалификационна степен с такъв курс и подобен диплом, нека бъдем ясни. Да не говорим, че всеки може да направи хоби работилница и да подведе учениците си с неверни или преувеличени твърдения, което е нелепо, но съм го виждала лично. Не всеки става за учител - това е друга рядко признавана истина, дори и сред преподавателското съсловие.

Неприятно ми е, когато някой, който обучава и прави курсове за работа с айсинг ми прати съобщение, за да ме пита защо се е получил някакъв дефект при неговия айсинг /например: пожълтяване или загуба на свеж цвят, посивяване на бялото, шупли, разливане, по-бавно съхнене, липса на гланц, липса на граница между цветовете, липса на обем в украсата, малки дупки в айсинга и т.н./ и да иска информация. За мен е недопустимо човек, който няма сигурност в знанията си и уменията си, да задава такива въпроси, а после да прави курс и да подвежда учениците си, че е авторитет или пък да ме пита и после да даде на учениците си моят отговор наготово. Все пак нека имаме очи пред хората. Аз например познавам моите материали и суровини, моите рецепти, начина и технологията за всяко едно нещо, което правя, и мога да отговоря само за тях, но пък отговорът ми е обоснован и аналитичен. Дори мога да дам гаранция за това, което знам и правя. Наясно съм точно защо може да се получи даден недостатък, но това важи само за моите неща. Не е редно да отговарям за чуждите продукти и рецепти, защото няма начин да съм сигурна кой какво е ползвал в своите рецепти, кой при какви условия работи и от къде си купува суровините, как ги съхранява, как опакова изделието и т.н. Една грешка може да се е получила по хиляди причини.

Ето защо, не ми се сърдете когато ви кажа във виртуално съобщение, че няма как да ви обясня как вие да поправите изделията си, или как да ги декорирате с вашия материал /или пък с моя, който ви е непознат все още/. Мога да го направя ако съм там до вас, в този момент, ако участвам в процеса по украсяването, ако познавам материалите ви, ако подобря рецептата ви, ако участвам активно в приготвянето и почистването, и ако мога да хвана ръката ви и да ви покажа как да държите поша, примерно. Не мога от дистанцията на виртуалното общуване да ви науча онлайн. Разбира се, мога да ви дам препоръка или съвет, като например да ползвате целуфанови пликчета по размер, за опаковането на всяка сладка, за да е чиста, свежа и красива дори и след като я подарите, но това, че ще ви посъветвам, не значи, че ще ме послушате – нали? Ето защо виртуално никого не бих обучавала. Твърде голям ангажимент е за мен, а и съм наясно, че нещата не бива да се случват така. Има си начин и той е легален и присъствен. Така мисля и затова така постъпвам. Други хора може да са на различно мнение – тяхно право е. Но моля ви, опитайте се да вникнете и в моята гледна точка. Не ми се сърдете, затова, че не съм направила курс за работа с айсинг или пък видеоуроци. Прекалено отговорна и съвестна съм, за да играя ролята на безотговорен наставник и учител. Не е моят театър това!

Вероятно честността ми няма да остане ненаказана и съм сигурна, че ще има сърдити сред хората, които са ми пращали запитвания във Фейсбук за обучение и подробни съвети, но аз все пак имам моя принципна позиция, и исках да я кажа ясно. Помагам на всички доколкото мога, и в границите на допустимото и редното. Като ме питат какви бои използвам - веднага казвам, когато ми искат съвет за съхранение и срок на годност, също отговарям директно. Ако приятелка дойде на гости, бих и показала как се случват нещата, на моята маса, и с моите рецепти, материали и инстументи. Не бих направила обаче нещо нередно и извън принципите ми и убежденията ми. Това не пречи на друг да действа различно в същата ситуация. Всеки има свое мнение по въпроса и е свободен да не се съобразява с моето. Моята истина е само моя, вашата може да е различна.

Снимката добавям, за да има нещо пъстро и цветно в тази публикация. Виждали сте я и друг път.

Коледа 2024 - скромно и без големи приготовления

   Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение. 

   Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя. 

   За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.

И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната. 

 

Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.

Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично. 

    Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.

Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов! 

Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!

Великденски яйца с декупаж от салфетки

   Великденските яйца с декупаж от салфетки се правят толкова лесно, че оставих детето само да ги направи. И то се справи за половин-един час.

  Това, с което аз помогнах, беше да сваря предварително белите яйца, да приготвя четка, купичка с белтък и ножичка, и да купя подходящи за яйцата салфетки.

  След това обелихме салфетките и изрязахме избраните картинки, които в нашия случай са пролетни цветя. Трябва картинките да не са по-големи от яйцата. 

  Най-подходящи са белите яйца. Тъмните не ги препоръчвам.

  Изрезките се залепват с разбит белтък - чист, без примеси.

  Белтъкът се нанася с плоска четка за рисуване, под и върху картинката, внимателно отвътре навън. 

  Изсъхва за 10-тина минути.

  Прилагам 2 снимки на нашите украсени с декупаж яйца:

  Свели великденски празници!

Как да боядисаме великденските яйца със сладкарски гелови бои

 Днес е Велики четвъртък, четвъртият ден от Страстната седмица и първият преди празника Възкресение Христово. 

  На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, както и през Велика събота преди празника. У нас по традиция днес се замесват и козунаците за празника.

 Понеже от малка не обичм козунак и това се е запазило и до днес, няма да ви занимавам с козунаци. Тук ще наблегна на великденските шарени яйца и по-конкретно на новия начин, по който ги направих тази година. Уговорката е, че не са завършени, защото след като ги снимах за блога, дъщеря ми реши да ги доукраси и да им сложи още декорация. Резултата след нейната намеса ще покажа само на най-близките ми хора, защото искам да ги изненадам приятно с фантастичните хрумвания на детето, а тук ще покажа само моя вариант, който е по-прост, но стилен.

 Всчки вие знаете, че когато боядисвам ройл айсинг, го правя със сладкарски сертифицирани гелови бои, а в някои случаи и с прахови сладкарски бои /дъст/. Същите сладкарски бои преди ползвах и за фондана на тортите и сладките, но от няколко години не използвам фондан, а правя само сладки с роял айсинг и затова последните ми публикации са само за тях.

 Ето защо, реших тази година да ви покажа как ако имате сладкарски гелови бои, може да боядисате с тях яйцата си, вместо да купувате отделно и бои за яйца. Това може без проблем да се направи, защото сладкарските бои са хранително допустими и няма с нищо да навредят на яйцата и на вас, точно обратното - самият факт, че ги ядем със сладкишите, означава, че боите не са вредни. 

 Разбира се, боите за яйца са по-евтини от сладкарските, но това е така, защото последните са малко количество за еднократно ползване по празниците, докато в едно бурканче с гел боя за храна, има голямо количество концентрирана боя, която ще ви стигне за много време /години/. Ползва се икономично и се гребва с върха на клечка за зъби. С една капка, може да постигнете много ярък цвят. За ефект на рисуване може да нанесете с четка или тампон, а за ефект на цялостно боядинсване с равномерен хомогенен цвят може да ги разтворите във вода и да ползвате като потопите в разтвора яйцата.

 Ще ви покажа снимки на яйцата, които боядисах с гел бои на фирма Слай Комерс /Sly Commerce/, като на снимките съм снимала и едната от двете ползвани бои. Използвах само две бои, но имам 15 техни цвята. Причината да не ползвам останалите, е че бях решила вече моите великденски яйца, да са само 3 цвята, и да са като панделките, с които после ще декорирам великденската маса. Затова на едната снимка съм показала и ролките с панделките, за да видите как съвсем точно докарах същите цветове. 

 На другата снимка съм показала моите сладки украсени със професионален роял айсинг, за да се ориентирате как със същите сладкарски бои, може да декорирате и храната, а не само яйцата. Боите имат сертификат за хранителна допустимост.

 Ще обясня и как направих цветовете, но нека първо покажа крайния резултат:

 Бързам да уточня, че освен бебешко розова боя, ползвах и небесно синя, а лилавата я имам като отделен цвят в бурканче, но реших, че по-икономично е да използвам вече направения разтвор с розово и синьо, като ги смеся, след като боядисам първо розовите и сините яйца, а после, след смесването да направя лилавите. Така и постъпих!

 Важно е да се спомене, че използвах бели яйца, купени от магазина и сварени в малка тенджера, без нищо да добавям /просто ги сложих в студена вода и сварих/. Варих 16-18 минути понеже исках да са твърдосварени. Не съм ги обработвала или избелвала предварително, само ги измих добре с топла вода, преди да ги сваря. Имах едно пукнато яйце, от единайсет. 

 Не съм боядисвала голямо количество, само 10 яйца се получиха, но ние сме малко хора и тези яйца са за семейството.

 Първо разтворих количество гел боя с размер на грахово зрънце, в купа с хладка вода, добавих 2 супени лъжици оцет и разбърках. Потопих яйцата и изчаках около 4 минути /не засякох времето с точност/. Това направих в купата с розовата боя и в купата със синята боя, а като приключих, смесих двете бои в трета купа и направих лилавия цвят, в който също потопих яйца за около 6 минути /малко по-дълго ги оставих и това е причината да станат така тъмни/. Периодично разбърквах и проверявах колко точно са се боядисали. Ако ги искате по-бледи, може по-рано да ги извадите от купата.

 Понеже исках да им направя и ярки петна, си поиграх малко и добавих в разтворите с боя при вече натопените яйца и накъсани парченца гел боя от съответните цветове, като този път не изчаках да се разтвори, а още докато е на оформени парченца и плува между яйцата започнах да бъркам с лъжица. Така направих тези по-ярки петънца по тях... Имаше вариант да ги направя и после с четка, но е по-цапащо и избрах лесния начин.

 След като исъхнаха яйцата, за всеки случай избърсах със салфетка и попих, но забелязах, че не пускат боя и не боядисват салфетката, нито пък ръката ми, което е добре. Спуканото единайсто яйце изядох и мога да ви увея, че вътре под черупката нямаше боя, тоест боята не е минала през черупката и белтъкът беше останал бял. Споменавам го понеже много се дразня от бои, които боядисват освен черупката и белтъка отдолу. Не харесвам подобна мацаница, и предпочитам да боядисвам само пъврхността на яйцето, а под черупката да е бяло.

 Панделките от горната снимка съм купувала преди няколко години за другото ми хоби, но тогава не ги използвах, и сега си наваксвам... Имам останали купища панделки, дантели, помпони, мъниста, връвчици и други неща, които може да се ползват за декорация, но дъщеря ми има свои идеи и ще и дам да ги реализира, без да се намесвам. Все пак снимах преди тя да почне да твори.

 Надявам се да съм била полезна и да съм ви дала нови идеи и вдъхновение. Както и прост и лесен начин за осъществяване.

 Пожелавам ви светли великденски празници! Бъдете здрави!

Бисквити с рисуван обемен роял айсинг, посредством обикновена четка и дъст

  Бисквитите, за които ще пиша, не са украсени с цветен роял айсинг, който е бил изсипан върху тях в опредлена форма и избран цвят, предварително оцветен, а са направени посредством оцветяване на бял айсинг с четка и дъст, като айсингът е бил изсъхнал преди това в конкретната форма.

  Всъщност, това са два различни метода за украса с айсинг. При единия имаме разбъркани и приготвени различни цветове още в поша, и не се налага после да се рисува, защото рисунката си изсъхва вече с цвят и обем едновременно, а при другия метод формата и обемът на украсата са бели /подобно на гипсова отливка/, а цвят добавяме после с рисуване/оцветяване/.
  За да се види разликата ще покажа и от двата вида бисквитки, но идеята ми е да наблегна на вида с рисуването с четка, защото за мен е доста сложно, за разлика от другия метод, който ми е в пъти по-лесен.

  Също така, дописвам тук, цитирайки Светла Петрова, която е творецът, стоящ зад страницата

Vanilla & Me. Ето и коментара й: "По мое мнение, първият метод е по-удачен, когато самата картинка не е с много цветове (мен лично ме изнервя забъркването на безкрайно много цветове), а вторият предпочитам за по-сложни картинки, а също и когато искам watercolor ефект!"

  Уточнявам, че отново показвам коледни детски бисквити -  първите са за един младеж, а вторите направих на племенниците ми.
Бисквитената плочка е с канела и затова е по-тъмна на цвят. Размерът е голям - повече от 12 сантиметра на дължина.

  Първите две снимки са на бисквитки, правени чрез изсипване на оцветен айсинг от пош с накрайник. При тях рисувани са само панделката на подаръчетата, очите, устите, ушите и носът на мечките. При този метод е много красив обемът, и лично за мен е доста лесно да се постигне. Вече свикнах, и ги правя относително бързо, отколкото в началото.

 

  На следващите снимки има рисувани с четка бисквити - конкретно 2 мечета. Дъстовете и четките снимах съвсем набързо и съжалявам, че не ги снимах отворени, но има време и за това.

 

  Второто мече от тази партида е спящото бебе-мече, защото е братчето на мечето с шала. За да го нарисувам така, гледах от немската картичка, която си купих преди време, точно заради мечето на нея. Въпреки, че е бебешка.

  Виждат се следите от нанасянето с четка, и става ясно как точно е рисувано с дъста.
Характерно за този метод е, че е много по-цапащ от първия, както и че отнема двойно повече време. Все пак има два етапа тук - чакаш да изсъхне и след двата, тоест и времето, което ни е нужно е двойно повече.

  Захванах се да украсявам с айсинг покрай осмия РД на дъщеря ми, а около една година по-късно така се увлякох, че ползвам всеки един празник за оправдание, за да правя декорирани бисквити. Голяма занимавка са!

  Поздрави и ще се видим скоро със следващата публикация, посветена на друга тема.
  Ваша Ели.

Една година в повече, една година в снимки

Краят на годината е време за равносметка и бях решила да публикувам много снимки в блога още в края на 2014 г., но в последствие, заради какви ли не причини се отказах. Годината се изтъркаля и сега през есента на 2015 (да, доста се помотах и мина година), съм подготвила една статия в типичния ми: творчески-хаотично-систематизиран-идейно-обичаен, но все пак мой стил.
Не снимам с някаква специална цел, а го правя за удоволствие. Обработвам бавно, често по няколко седмици. Обикновено, снимките се натрупват и ме чакат по папките, но въпреки всичко, аз продължавам да снимам, като някаква вътрешна потребност от изразяване чрез светлина, цвят и форма.

Доколко прекалявам с хобито си, другите ще преценят. На мен никога не ми е много, никога не ми е достатъчно. Винаги мога и повече. Но гледам да си поставям лимит, с цел да не ставам досадна, да не се повтарям, да не утежнявам ежедневието на близките ми хора и да не опъвам нервите им, снимайки с часове и обработвайки с дни. 

Нямам перфектни кадри, но пък имам такива, които ми харесват в даден момент, при определени обстоятелства, отрязават определени усещания и настроения, носят някакви послания или спомени. Правя всичко възможно, да се забавлявам снимайки, а не да покривам някакви критерии.

Следващите снимки са натрупани през последната година. Все се канех да ги покажа, но все отлагах. И ето отново дойде моят месец (октомври), моят любим сезон (есента), и моят рожден ден (поредният) и аз отново се разбързах да събера няколко кадъра и да напомня за себе си. (Да, тук съм още, не съм изчезнала, макар да не съм публикувала нищо в блога отдавна.)

И така, почвам със снимките, подредени по сезони. Не съм ги правила специално, просто прегледах папките със снимки в компютъра ми, открих тези кадри и ги сортирах по сезони, като изключих от подбора само портретите (,които са значително количество).  Разбира се, започвам с есен.

ЕСЕН

ЗИМА

ПРОЛЕТ

ЛЯТО

Надявам се, да не съм ви отегчила. :-)
Ваша Ели. :-)