Бързи коледни сладки с роял айсинг. Коледа 2025

    Тази зима нямах много време за хобито си, а през последните 10 месеца изобщо не съм правила сладки с роял айсинг. Донякъде отвикнах да рисувам и много се притеснявах дали ще се справя за 2-5 дена преди празниците. Освен всичко друго годината беше доста напрегната и предизвикателна за мен. Затова избрах да повторя част от миналогодишните модели на украса, тоест въведох много малко нови дизайни и заложих на познатото и сигурното. Украсих с бързосъхнещ роял айсинг между 50 и 60 сладки, като този път не ги броих, понеже имаше някои изядени в процеса на работа, както и отмъкнати от мъжа ми за закуска. Реално бях планирала над 60 сладки, но бройката се редуцира. Червената и черната гелова боя са нови и съм доволна от цветовете, ярки и наситени станаха. Ползвах Шугърфлеър. Кадифената блестяща шапка е постигната с цветна захар. Червената топка за елха с белите точки е направена по метода мокро в мокро и шалът на мечето също. За останалите методи за украсяване и особености на рисуването с роял айсинг вече съм писала в предишните ми публикации в блога. 

    Без да се разпростирам на широко ще покажа снимки на сладките, както и опаковането в кутии и целуфанови пликчета, с уговорката, че после вързах сатенени червени панделки и добавих миниатюрни рисувани картички. Не ми се снимаше много и се ограничих с няколко кадъра. Направих и един видеоклип с телефона, за да хвана детайлите, но не мога да го прикача в блога, защото безплатната версия в Блогер-платформата няма такава функция. Не съм закупила платаната версия, защото не печеля от този блог и не развивам търговска или друга дейност тук. Блогът е любителски хоби-блог, без претенции за печалба или финансова изгода. Тук публикувам рядко, но от сърце и само когато искам да споделя хобито си, напълно безвъзмездно. 

    Коледните подаръчни кутии се подаряват. Не се продават! Те са подарък, дар. Направих си труда да сметна себестойността и разходите, но без труд и печалба, защото това не е търговска дейност. Реално разходите и вложеното е сметнато приблизително. Най-скъпата част за един брой комплект се оказва опаковката като цяло, ако не броим труда и времето, които са още по-скъпи по принцип. Знаете, че времето е безценно, а тези сладки са времеемки. Но тъй като подарявам сладките, смятам само разхода по изработката на подаръците на база вложено като разход, без труд и без печалба. Би могло да бъде полезно като ориентировъчна рамка на някого, но само за да си предвиди разходите, без печалба /нормата на печалба се определя отделно/. Опаковката я поръчвам с конкретен размер и дизайн, което означава и разход за доставка. Често нещата идват от различни магазини с отделни доставки, което повишава разходите. Сметката изглежда така, като смятам само по себестойност, което е различно от продажна цена: 

 Ще покажа и книгоделителите, които за една вечер нарисувах за благотворителен повод, като изрично подчертавам, че не съм особено умела с акварела и не съм рисувала много отдавна. Хартията, на която рисувах беше много ниско качество и доста евтина и не съм доволна от нея, но само с това разполагах в онзи момент. Като за човек, който не е художник горе-долу се справих със задачата.

          

    Дописвам публикацията с няколко дневно закъснение, което обикновено не се случва. 

    Този сезон не успях да дам три пакета сладки с роял айсинг както бях предвидила, по форсмажорни причини, затова пък успях да ги разопаковам и да ги снимам още веднъж. Всяка сладка с роял айсинг е запечатана в целуфанче по хигиенни причини, с цел да я съхраня чиста и свежа, така че това ми позволява да ги пипам и вадя от кутиите колкото си искам /пипам само целуфана, а не самата сладка/. Този път реших да снимам и формичките-кътъри, които си разпечатвам на домашния 3Д-принтер, с уговорката, че не са всичките, както и че сладките не са всички видове, но тези останаха в мен за сега. По-късно ще ги раздам, то е ясно, просто това отлагане ми спечели време за още една снимка. Трите стъклени коледни играчки в ретро стил, са първите, които си купувам от много време насам, тъй като вярвам, че украсата за Коледа трябва да има смисъл и послание, а не да се пазарува безцелно. Така, че се надявам и трите да ми носят спомен от тази зима и емоцията, свързана със сезона. 

     При мен няма разнообразие на рецептите и печивата, аз правя все едно и също, но с различна украса от роял айсинг. Не очаквайте голямо готвене и печене, защото цялата ми страст е насочена към рисуването и декорирането. Малко е, но украсено със старание и внимание към детайла. И снимано с голямо желание, защото фотографията също ми е старст. Затова вероятно правя по стотина снимки на домашните сладки, но пък само те ми остават след като храната се изяде и празниците отминат.

    Желая ви светли, споделени и весели празници! 

    Бъдете здрави и вдъхновени! 

    Ваша: Елена  

Коледа 2024 - скромно и без големи приготовления

   Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение. 

   Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя. 

   За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.

И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната. 

 

Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.

Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично. 

    Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.

Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов! 

Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!

Нова Година!

     Последния колаж за 2023 година е с различни коледни снимки на моите рисувани с айсниг бисквити, но от различни Коледи, т.е. снимките са избирани от различни години.

    Нека припомня, че този личен хоби-блог е създаден преди повече от 10 години и през това време тук съм събрала какви ли не теми, снимки и дейности. Развивала съм го според моята собствена потребност, интереси и свободно време или съм го изоставяла за известно време, сменяла съм дейностите и съм го приспособявала в крачка, както и аз самата съм се променяла, което е напълно нормално за всеки човек.

   В колажа включих само червено-зелената гама, която е преобладавала през годините. Не подредих снимките хронологично, а само по цветове, като леко ги разбърках.

     Както вече поясних, не приемам поръчки и все по-рядко правя бисквити с роял айсинг, главно за лични нужди, за близки или за специални поводи. И все по-често не празнуваме или пък празнуваме съвсем семпло, скромно и неформално. Не случайно в личните ми страници нямам поздравителни коментари и постове. А в публичните не съм създала възможност за чат. Аз и по начало не обичам големите и шумни празненства, някак неуютни са ми, твърде показни и твърде натоварващи, прекалено са далеч от представата ми за личен празник с усещане за обич, спокойствие и грижа.

     Забелязах, че през годините с намаляването на украсените сладки за празниците ни, намаляха и поздравленията и честитките от хората около мен, което ми даде още един знак, че е време за промяна, защото не желая лицемерие или фалш. 

     Тази Коледа за първи път не успях да зарадвам хората в нужда, за които бях планирала да получат дарение, и които разчитат на мен, и тъй като проблемът е в лошата ми организация на времето и възможностите, ще компенсирам за Великден. Колкото - толкова, каквото - такова. Все пак когато правим нещо от сърце, не винаги успяваме, случва се и да се проваляме, а понякога намираме друг начин. Аз ще заложа на последното. Не съм нито голяма институция, нито юридическо лице, нито организация с много поддръжници и съмишленици, но до сега успявах да осмисля празниците с хубав и добър жест към непознати и познати, различен от масовите публични кампании. 

     Продължавам да вярвам, че не е важно какъв човек си, а какво правиш, какви са делата ти. Лоши хора са правили добри дела, добри хора са вършили ужасни неща, случайни срещи и действия са променяли човешки съдби, а планирани и обмислени кампании са се сгромолясвали. И все пак - важна е първата стъпка. Без нея никога няма да поемем на път, нито пък да завием в определена посока. И тъй като сега е Нова година и празнуваме едно пълно завъртане на планетата Земя около Слънцето /както казва мъжът ми/, то шеговито можем да заключим, че и планетата ни извървява своя път, движейки се в познатата определена посока. И щом тя може, то нека и ние вървим по пътя, който сме поели, по-мъдри и по-добри, по-грижовни и по-човечни, по-смислени.

     Честита Нова 2024 година, и нека тя ни донесе само здраве и мир!

    Уточнение: От всички коледни бисквити в колажа, само една малка част са направени за Коледа 2023г., а останалите са от предишни години! Да не се объркате, че правя големи количества - нищо подобно.

Коледа 2023 или една година по-късно

     Обичам когато по празниците хобито ми се активира. Дори и дълго време да е било на пауза, винаги има полза от нещо ръчно направено, с много любов и старание, а големите празници са повод да уважим хората, които са ни близки, любими и значими за нас. 

     Не съм писала в блога си цяла година. Последно публикувах снимки на коледните сладки с роял айсинг от 2022 г. Причината е ясна - първо: нямам много свободно време, даже никакво нямам и второ: взех решение да спра за известно време. Разбира се, това решение не се отнася за големите празници като Коледа, например, защото няма как да не изпека и украся сладки за близки, приятели и за в училището на детето ми. И въпреки, че уж си разчетох времето и количествата, пак се увлякох, и неусетно направих двойно повече от планираното. Като цяло планирах около 90-100 сладки, а направих 170-180 сладки. Няколко бяха изядени и две-три се счупиха при опаковането, затова бройката е варираща, а не точна. Размерите отново са големи - обикновено сладките ми са около 10-13 см, и винаги съм подчертавала, че рисувам едро. Просто така ми е по-удобно и по-прегледно. Минита не правя. Но пък количеството време и количеството материал, които съм вложила не са малко. Хубавото е, че Коледа е веднъж в годината и до следващата, мога да си почина.

     Не се учудвайте, че не съм използвала нови формички - в предвид, че исках нещо по-бърза и по-неангажиращо, повторих с формичките, които имам от предишните Коледи. Просто гледах да отметна една голяма бройка по-набързо. Това, което най-много ме изтормози и този път, беше опаковането. Запечатам всяка една бисквита в малко целуфанче, после нареждам в кутия, и завръзвам с панделка, и накрая добавям хартиена торбичка, а на финала ръцете и кръста ми се предадоха. Особено кръста! 

     Сладките започнах след 10 декември и ги завърших и опаковах на 17 декември. Както винаги съм казвала - правя ги непосредствено преди празниците, защото за мен е много важно храната да е прясна. Винаги съм го повтаряла - с храната шега не бива. Затова и започнах сладките в последната седмица преди седмицата с празниците, като гледах да се вмъкна преди коледната ученическа ваканция. Ясно е защо.

     Сладките са направени отново с масло и украсени с купен айсинг и съставки, които са сертифицирани и подходящи за сладкарски цели. Боите пак са гелови сладкарски, единствено бузите на Дядо Коледа и Снежния човек са напудрени с прахови сладкарски бои. По принцип използвам гелови бои, казвала съм го и в други публикации, така че това не е нова информация. Все пак пиша подробно, ако случайно някой нов потребител на блога ми, не е прочел предишните публикации с тагче "Роял айсинг". 

     Панделките на Джинджифиловите човечета не са ядливи, но реших тази година да са нещо по-различно от предишната и затова заложих на плат. Свалят се лесно - с едно дръпване. Варианти на Джинджифилови човечета досега имам безброй, все пак те са традиционни за Коледа. Освен класическите, направих и Коледни топки-лица на Джинджифилови човечета, както и една Коледна топка-лице на Снежен човек /не ми допадна и затова се спрях и не направих повече/. Разбира се, между тях се виждат и класически червени коледин топки за елха /малко по-малките сладки/. Докато декорирах, все топки ми бяха в главата. Може би затова реших да не украсявам у дома за Коледа - би ми дошло в повече това занимание. Предпочитам да си осигуря допълнително лично време - хем ще е практично, хем ще е приятно, а дори и празнично.

     Пожелавам и на Вас весели, уютни и споделени коледни празници! 

     Благодаря Ви, че се отбихте в моя хоби-блог!

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2022 /Част четвърта от поредицата за работа с роял айсинг/

За да не съм отегчителна този път ще започна с практическата полезна информация и ще завърша с кратка лична история и авторски снимки. 

Украсяването на бисквитите се разделя на следните етапи: пазаруване на продуктите, избор на формички и изработването им, скициране, изпичане на бисквитите/сладките, изстудяване на тестото, приготвяне на роял айсинга/купен е/ и разбиване, оцветяване на айсинга със сладкарски бои и изсипването му в пошове, същинско украсяване – етап първи, продължаваме да  украсяваме – етап втори, довършителни елементи – етап трети, оформяне на лица с рисуване, като и изписване на надписи  – етап четвърти, ако има металическо покритие с четка – етап пети, етап шести е крайното последно изсушаване, което не отменя предишните съхнения на отделните етапи, но в крайния етап, за да се застраховам, че всичко е напълно изсъхнало правя шоково изсушаване в изкуствена среда и накрая етап последен – опаковане всяко по отделно и всички заедно /опаковам четири-пластово, като опитът ме е научил как е най-подходящо/. Предупреждение: за украсяването с роял айсинг ви е нужна стабилна ръка, творческо мислене и някакъв поне минимален талант по приложни изкуства, рисуване или ръкоделия. Ако имате афинитет към подобни неща лесно ще се справите и украсяването за вас ще е приятна дейност.

Бисквитите украсени с роял айсинг не се държат в хладилник! Обаче, това не значи, че може да се държат и навсякъде. Точно обратното – трябва да се стремите да избягвате места, на които бисквитите биха могли да образуват конденз от влагата и боите да се размажат. В тази връзка и самото тесто за основата се избира така, че влагата в него да е минимална и да е изолирана – в тази връзка всякакви опити с по-мокро тесто са безмислени, тъй като роял айсингът не взаимодейства добре с него и има риск от влажни петна. Няма да ви се получи добре ако решите да украсите брауни с айсинг или кексче с айсинг.

Важно: Съхранение и употреба на останалия роял айсинг, след като сме направили всички сладки! Въпреки широкото, но грешно разпространение на идеята, че айсингът, приготвен в пош, може да се замрази за месеци наред, това всъщност не е вярно. Не бива да го правим ако искаме отново да работим с него. Според мен, максимум 6-7 дена е полезния срок на съхранение в хладилника, след което се случват следните неща: айсингът променя структурата си, еластичността на нишката се губи, рисуването прецизно и оформянето на склуптурирани елементи стават невъзможни, започва процес на втечняване, започва процес на помътняване, възможно е и промяна на аромата, айсингът губи своите типични свойства. След престой в хладилника повече от 8 дена роял айсингът вече е като топинг – нещо течно и разливащо се, но негодно за декорация и с променена кристална решетка /чисто физично и чисто химично има промени/. Всичко това се променя много, когато айсингът дълго време стои /примерно над месец/, пък било то в хладилник или фризер. За мен седмица е оптималния срок за съхранение в хладилник, при това с опция за промени и изненади. Моят съвет е, да не се съхранява направен готов айсинг за дълго време, а да се преценява дозата и да се работи с малки количества, които да са пресни. Аз си правя роял айсинга преди всяко украсяване, като преценявам колко броя са ми сладките и след това изхвърлям неупотребеното количество, защото за мен няма смисъл да се съхранява. Правя винаги малко повече айсинг, защото ако ми свърши посредата на рисуването ще е доста неприятно, но правя с малко над нужното, примерно с 70-80-100 грама, които не ми е проблем да изхвърля /това е капка в морето в сравнение с цялото употребено количество/.

Сега ще напиша нещо свързано с електронните медии, средствата за онлайн комуникация и социалните мрежи във виртуалното пространство и моля, не бързайте да се сърдите, а се замислете. Напоследък често ме дразнят упреците и назидателния тон, както и сляпата предубеденост, в комбинация с тон, с който ми се карат онлайн, видно от коментарите в социалните мрежи и в частност по групите във ФБ, когато аз публикувам някоя моя снимка на сладките ми. Понякога има изписани съмнения и дали съм ги правила с ръце, тоест с кои ръце и т.н. След подобно отношение дори да съм имала намерение да споделя нещо интересно за айсинга, да покажа някоя интересна част от работата по украсата на сладките или лесен трик за рисуване, веднага ми секва желанието. Аз не съм кулинар в истинския смисъл на думата и рецепти много нямам, но ми се карат и сърдят онлайн за декорацията и рисуването, което е обидно, тъй като творческата част винаги е субективна и колкото и да не ни се иска, всеки от нас има различни възможности да рисува и различни умения да твори, а също и не е длъжен да обяснява каквото и да е относно личното си творчество. Аз не съм професионален сладкар с диплома за сладкарство, нямам и право да правя уроци, или поне нямам право да ги правя с големи групи и класове. Ето защо ми е странно, когато някой ми заяви, че съм длъжна да го уча и да му отговарям на всичките въпроси, при това веднага, на момента. Хората забравят, че никой на никого нищо не дължи, особено пък в интернет. В последното вярвам и аз - тоест никога не притискам някого да ми казва нещо, ако не е преценил сам, че ще го стори. Невъзпитано е, нахално е, а и е обидно държанието на някои хора онлайн, затова и аз като видя подобно поведение, рязко млъквам и правя две крачки назад , т.е. отказвам се да публикувам за известно време или за постоянно. Много хора, скрити удобно зад анонимността на компютъра си, си позволяват груб тон и претенции, които в реалния живот нямат смелост да покажат. Мисля си, че преди да се появят сладкарските групи във Фейсбук примерно, хората полагаха повече усилия сами да се научат и разчитаха по-малко на чуждите съвети и опит. Експериментираха смело и създаваха красиви десерти. Уважението беше по-голямо, когато човек лично се е опитал и знае цената на труда. И резултатите бяха изключително добри, защото човек се учи най-добре от опита си. Лично аз имам това хоби от 11-12 години и то възникна много преди да има онлайн сладкарски групи и сладкарски фб-страници. В началото имаше само форуми и блогове, но аз като цяло съм книжен плъх и основно се ровех в книжните тефтери и по-рядко в онлайн-търсачките. Научих се, с цената на много упоритост и проба-грешка, като съм раздала хиляди сладки, торти и сладкиши през тези години, и постепенно си намерих моето нещо, а това, което не ми беше удобно и приятно отпадна като вид дейност /примерно тортите, с които в началото започнах, постепенно отпаднаха, и направиха място на сладките/. Ето защо, съм свела хобито до няколко часа седмично и няколко дни месечно, като по този начин съм оптимизирала използването на свободното ми време. В сегашния забързан свят, времето е оскъден ресурс и е най-скъпото нещо за мен. А времето прекарано с близките и семейството е безценно, и нищо не може да го компенсира!

И ще ви споделя нещо полезно: когато съберете всички мои публикации за работа с роял айсинг, за уроци по декориране и т.н. тоест не тези публикации от разделите с пътеписи или други раздели, а конкретно обучителните статии, то неминуемо ще получите доста полезна информация събрана на едно място в блога, но разхвърляна по отделни публикации под формата на уроци. Тъй като темата е необятна, пиша когато мога и колкото мога, като споделям опит и снимки, напълно безплатно.

Както всяка година така и за тази Коледа направих любимите домашни сладки с лесен роял айсинг. Раздадох/подарих/дарих/ над 26 кутии и пликчета с украсени сладки с айсинг. Като всеки един любител с афинитет към рисуването, за мен е радост да ги направя, макар и в оскъдното ми свободно време. Все по-рядко правя нещо така мащабно, но пък празниците са за да ми напомнят какво мога да дам от себе си. Коледа е ИЗБОР!

Дъщеря ми беше решила да подарява кутии с украсени с айсинг коледни сладки на приятели, съученици, учители и роднини, и ме изненада с толкова голям списък, че ми се наложи да отделя няколко безсънни нощи, за да го изпълня. В класа им имаха уговорка за размяна на подаръци, но освен задължителния един съученик, тя беше решила да зарадва още десетина. Затова направих един списък и разделих сладките на три големи партиди, така че да не пека 200-300 сладки накуп, а да мога да си почивам. След като си причиних нощно печене, се наложи да се доубия със свръхскоростно украсяване! Луда глава съм и реших да жертвам от съня си, но да спазя сроковете, а те бяха кратки в предвид това, че децата излизат във ваканция за Коледа. И за капак понеже съм луд префекционист-аматьор – всяка сладка я правя с огромно старание и прецизност докато не ми хареса, а ако не издържи проверката, я мятам в коша и почвам друга. Просто някой трябва да ме застреля! Но аз съм си такава – не съм професионален сладкар, а любител, който влага сърце, душа и много старание и труд! Така съм не само относно сладките, а като цяло за всичко – доста съм упорита и страшно старателна, до степен на издребняване. Може би затова и ми се получават нещата. Винаги съм вярвала, че успехът е 30 процента талант и 70 процента труд. Опитвам се и детето ми да науча така, но тя е съвсем различен характер от мен. Ако след време реши да чете в личния ми блог, надявам се да си направи съответните изводи и всички съвети изписани в блога да са и полезни, независимо какво е нейното хоби и дали има такова.

Ето и малко снимки на коледните сладки, украсени с роял айсинг, които вече са подарени. Снамала съм в различни дни и преди да ги опаковам. Последното също е доста трудоемко, защото много внимавам как ще ги опаковам, подредя и съхраня, а кутиите и целуфаните купувам по размер, по вид и вместимост. 

 

 

 

 

  

За догодина обещавам отново нови модели украсени коледни сладки. Все пак не бива да повтарям едно и също, иначе няма да е интересно.

Пожелавам на всички светли, весели и споделени празници! Бъдете здрави!

 

 

 ---

Бележка под черта: 

Моят айсинг е леко матов, тоест не е силно лъскав. Това е умишлено, защото не харесвам твърде лъскави и гланцирани сладки, а предпочитам матираните. Дори понякога съзнателно търся ефект тип велур /например при мечетата или лисиците, както и при някои други животни..../ Това е лично предпочитание. Не слагам и брокати, не защото нямам, а истината е, че ми харесва по-семпло и по-чисто. Твърде много брокат сипан щедро върху айсинга винаги стои като напрашен и ми е отблъскващо. Губи ми се чистотата на изделието. Вярвам, че човек трябва да има някаква мярка и някаква трезва преценка относно храната - все пак е за ядене.

 

 

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2020 /Част трета/

Пиша тази закъсняла, трета коледна публикация, с ясното съзнание, че Коледа 2020 отдавна мина, но бях обещала да покажа и последните снимки. За съжаление, не ми остана време през декември да публикувам.

Последната трета част от коледните сладки с роял айсинг беше завършена буквално три дни преди Коледа, затова и тази трета част беше за най-близките ми познати и онези, които са в моя град, за да мога лично да им ги дам, точно преди празника.

Както знаете успях да направя над 200 броя през декември, което си е много за мен. Все пак това е само хоби и гледам да не се натоварвам свръхмного, защото творческата част се обезмисля и удоволствието се губи. Искам декорирането да е само хоби и да не се превръщам в поточна линия. Затова и толкова се старая. Префекционист съм, донякъде чак прекалено. Издребнявам с детайлите, старая се твърде много и влагам доста от себе си, от времето си и от въображението си. За труда е ясно. Имам точна ръка и не изпитвам затруднение при декорацията, твърде рядко греша, почти нямам размазване или кривина. Но големите количества ме притесняват. Нямам помощник и сама правя всичко, а мъжът ми помага с две неща – негова е задачата да пусне миялната и да принтира на три-де принтера новите ми формички-резци, които аз предварително съм скицирала и оразмерила. Но като изключим тази помощ, всичко друго правя сама. Дори не ползвам планетарен мисксер – с ръчен съм свикнала, а и за малко количество е много по-удобно. Предпочитам малка бройка и високо качество, отколкото голяма бройка и претупана полвинчата работа. Ако не се забавлявам докато творя, въбоще няма смисъл да почвам.

Не ползвам принтове, шаблони и други улеснения, които отнемат от творчеството и правят заготовките почти като от завода. Няма креативност в това. Но понеже съм с точна ръка и се страя, между бройките от един и същи модел и вид сладки, няма големи разлики. Това е така, защото ръката ми свиква и лесно прави еднакви и подобни движения. В случая, мечките са почти еднакви. Поша държа, все едно пиша калиграфски. Рисуването е специфично, подобно на почерка, който се изгражда с времето, с повторението и с цялостното оформяне на личността. С една дума - индивидуално е!

Последните сладки за 2020 година бяха полярни мечета и снежинки. По малко от 25 броя са общо, но пък мечетата ги направих по мой дизайн и много си ги харесвам. Видях мечокът в нета, на картинка, но го промених, защото там беше с пуловер, а и ушите ми се видяха малки. Така, че в крайна сметка създадох моя версия на формата-резец. Моят мечок е с тюркоазен шал на точки. 

Отново ползвах купешки роял айсинг, и както много пъти съм казвала, аз предпочитам сухата смес по 6-7 причини /в предишните две публикации съм споменала защо/. Има смисъл да не е домашен айсинг от суров белтък и повярвайте ми, качеството на купения е страхотно. Разликите се усещат по много начини, дори и на вкус. Освен това, аз го модифицирам и слагам и добавки, като променям доста неща, според това, за какво точно ще ползвам айсинга. Изходната точка е една, но крайният резултат е различен според случая.

Много се старах с опаковането и купих освен интересни тюркоазени памучни ленти-панделки, също и гирлянд с дървени елементи и дървени мъниста. Кутиите бяха с прозрачно прозорче на капака, запъллени с бяло тишу и подложка. Всяка сладка е в целуфаново пликче, плътно запечатано по размера й.

Оцветителите са на Уилтън, на Слайкомерс и на Рейнбоу.

Следват снимките, като изрично подчертавам, че с кликване може да се отварят на голрям екран.

 

Този път писах съвсем малко, но мисля, че при толркова снимки, няма смисъл от повече обяснение. Чао за сега и очаквайте следващата публикация съвсем скоро!