Рибарска торта с шаран, рибар и въдица /Рибарска торта № 1/

      С Яна се познаваме от деца, още от детската градина. Освен всичко сме и съседки, а и майките ни се познават. Съпругът на Яна, имаше юбилей и тя ме помоли за специална торта-изненада. Тортата трябваше да е изработена от фондан и както каза Яна: "Като я види Петър да ахне!". Понеже Петър е запален рибар, трябваше на тортата да има рибар с въдица и риба, но не каква да е риба, а "класически люспест шаран". Заради този шаран две седмици съм гледала снимки на шарани в интернет и съм чела научни публикации. Яна, също много ми помогна с идеята за визията, с организацията, с информацията, със снимките на шарани и на Петър в действие... :-) Много държах да направя шарана достоверен и еднакъв с оригинала. 

        Когато дойде моментът да направя тортата, ми се позагуби желанието, понеже точно тогава дъщеря ми с рев стартира яслата и това се превърна в драма. Въпреки всичко, се мобилизирах и почнах да правя тортата - няма да се излагам я!

      Главата на шарана обаче, ме затрудни. Яна искаше рибата да е голяма. Оформих главата някак си, но не можех да я дооформя с подробностите. Добре, че по стечение на обсоятелствата, баща ми ми дойде на гости точно тогава. Той е човек с богата обща култура, стабилни знания и най-важното - има голам талант и умее да рисува чудесно. Обаче не го прави, тоест не се изявява. Помолих го да ми отбележи с инструмента за моделиране кое как да откопирам по рибата. В този момент щерката се събуди и ревна, бебефонът се включи, аз хукнах да я успокоя и приспя пак, а мислено си казах: "отиде ми на кино фондана, сега ще се втвърди преди да съм се върнала в кухнята и преди да съм довършила рибешката глава". Да ама не - баща ми решил да помогне! Докато утешавам детето, той с контур оформил хрилете на рибата, устата и очите.  Талант е признавам - пък и е виждал шаран на живо (,а аз не съм, не купувам точно тази риба, имам други предпочитания за рибите). Всъщност разликата между него и мен е, че той умее да рисува добре без да има модел, който да гледа, докато аз рисувам добре само с модел, който да виждам. 

       След като той си тръгна, аз дооформих рибока, направих му мустачките, люспите, очите. Но пак не бях доволна, главно от цветовете. Затова грабнах геловите сладкарски бои и започнах да рисувам. През цялото време гледах снимки и рисунки на шарани в нета. Рибата я направих от фондан с цвят на неизпечена глина, но реших, че трябва да го оцветя в преливащи жълто-кафяво-зеленикаво-синкаво-сивкави нюанси. Прецених, че така ще стане по-реалистично - и наистина стана! Накрая поръсих с прахова сладкарска боя - брокат в цвят "златен бронз". Честно да си призная, преди броката рибата ми изглеждаше по-реалистична, защото брокатът скри оригиналните цветове на боите, с които рисувах и стана доста лъскав шаран. Съжалих, че го сложих! Перлата се оказа много силна, и промени коренно цветовете. Със сигурност друг път няма да слагам блясък. 

      Блясъкът имаше и своите предимства - люспите лъснаха и станаха красиви и блестящи. Примирих се, че съм разкрасила изкуствено иначе грозният представител на рибешкия вид, и зачаках оценката на околните. Шаранът беше окончателно готов и му добавих и очите.

     Попитах мъжът ми дали шаранът е хубав, а той ми отговори: "Ели, шаранът не е от най-красивите риби, ако искаш хубава риба, направи Златната рибка!" Ето на това, какво да му отговориш?! Аз почти бях направила Златистия шаран! Само че, желания не изпълняваше.  ;-) Надявах се единствено, шаранът ми да е "реалистично грозен"  и "художествено оригинален" и бъдещият му собственик да си го хареса.... :-)

     Опашката на шарана, направих доста по-трудно в сравнение с главата му. Оказа се, че балансът на голямата перка-опашка е доста изместен и докато я закрепя да исъхне в състоянието, в което аз искам, и под наклон, доста труд положих. Всъщност опашката я правих два пъти, първата отиде в кофата, втората я харесах и я одобрих за върху тортата. 

       Към композицята добавих освен рибата, един рибар, едно жабче, бутилка с питие, рибарска въдица с корда, книга, папури и островче в езерото. Рибарят беше облечен с дрехи, каквито видях, че носи Петър по време на риболов - черна шапка с козирка отпред, синя блуза и кафяви панталони. Яна ми беше показала снимки предварително. 

     От цялата торта само въдицата не се ядеше - беше направена от оцветено с черна сладкарска гелова боя, дървено шишче за печене и корда, която закрепих с помощтта на малко количество черен фондан.  Кордата пък, получих от Яна, която я беше взела от Петър под предлог, че на нея й трябва за нещо. Ей, жените са страшна работа, особено когато кроят изненада за любимият мъж! Златна жена има Петър, признавам. :-)

        Надписах годините на рожденника с фондан и върху табелка направена като дървена дъска отново от фондан. За целта използвах текстура-дърво. Така тортата стана по-интересна.

      И след цялото това съзаклятие, включващо: огромното желание на Яна да зарадва Петър, голямото ми желание да се справя с предизвикателството и 3 седмици творчески хаос, резултатът беше ето тази торта на снимките: 

       Получих чудесни отзиви от Яна и Петър. Тъй като тортата беше голяма, разбрах, че са я яли три дни. Харесала им е, и на визия, и на вкус. Получих отзиви и от гостите им. Това много ме зарадва.

       С нетърпение очаквам следващият си тортен екперимент. На мен ми хареса заигравката с шанана и бих се пробвала и с по-сложни фигурки или каквото и да било, но най-вече - допадат ми интересните идеи, които ме вдъхновяват и ми дават творчески възможности.... Дано да имам поводи и за други подобни проекти. 

      Заканила съм се, за щерката някоя година да направя торта "Маша и Мечокът", защото е любимото и филмче,....но ще видим кога, че напоследък времето ми е кът.... Иначе обичам оригиналните идеи и съм си съставила цял списък с проекти на торти. :-)

        Благодяря, че се отбихте в блогът ми!

      *Втората ми Рибарска торта може да видите тук: http://blognaelena1.blogspot.com/2013/02/2.html