Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2020 /Част първа/

   Отново сме на прага на коледните празници и в унисон с месец декември, започнах да украсявам коледните си сладки с роял айсинг. 

   Постарах се да отделя повече свободно време за хобито ми, за сметка на други дейности.

   Тъй като искам тази публикация да е по-практично ориентирана и полезна ще споделя някои факти от моята кухня. Приемете обаче, че всичко е субективно, пречупено е през моя опит, вкус и гледна точка. Рецепти сега няма да публикувам, понеже съм споделяла същите или подобни в блога, и ги има назад в историята - около 7-8 години назад.

   На първо място отново ще повторя, че работя изцяло с купен от магазина роял айсинг на прах /инстантен/, който разбивам с ръчен миксер и оцветявам. Важното е, че го предпочитам пред домашният айсинг от сурови белтъци, защото:

- няма риск от зараза, салмонела и т.н., защото е преработен.

- много по-траен е и има в себе си стабилизатор и консервант, които го държат.

- винаги се получава, няма риск да сбъркаме и става снежно бял и свеж на цвят и текстура.

- поема много добре моите професионални бои и цветовете стават ярки и наситени /ползвам бои на Шугърфлеър, Фънкейк, Уилтън, Америколор, Слайкомерс, Реинбоу и Декора/.

- купеният айсинг мирише много вкусно и приятно, заради аромата, който съдържа, а аз не харесвам миризмата на суров белтък, пробвала съм със сурови белтъци два пъти и моя чувствителен нос въпреки всичко се дразнеше от аромата.

- от една опаковка сух айсинг, изкарвам огромно количество и ми стига за почти 4-5 месеца / без да броим месец декември, понеже тогава правя много повече сладки и ползвам два пакета само в този месец/.

   Второ уточнение: при рисуването, с течение на времето си изградих стил, който да е по-нежен, по-изчистен и по-чист в буквания смисъл. Вече много рядко и само при определени дизайни, нанасям отгоре допълнителна боя с четка, защото това не е моето нещо.... Не, че не мога, мога и съм го правила, но ми се струва по-мърляво и по-неприятно за храната. Напластяването на боя върху храната не ми допада. Както и очертаването на украсата /изображението/ с черна боя и четка - то също не ми допада визуално за всеки вид сладка, а само за определени видове. Правя го само в определени случаи, рядко. Изключение, са конкретни дизайни. За мен, черното е мрачно и се стремя да го заменям с други нюанси... Повечето ми сладки, в последно време са светли и свежи - избрала съм този стил, и така ми харесват, а ако не ми харесват, няма начин да ги предложа и на друг. Минала съм обаче през всички етапи на рисуването докато си изградя стил, правила съм и грешки, дори съм се ядосвала, така че това, което споделям е плод на много проби и опити, преди да съм наясно със себе си, и това, което искам да показвам на страницата ми и в блога. Често виждам рисувани бисквити с много мазано по тях, включително тонове черен контур, но въпреки, че са красиви, не ги приемам като храна, а само като сувенир или украшение. Ако ще го ям, предпочитам по-изчистен и свеж стил, без много мазане. Въпрос на личен избор. Изкуството е нещо субективно, но чистотата трябва да е обективна. Предпочитам по-малко размазано, по-малко напластена боя и по-чисто и спретнато. Говорим за храна все пак, нали!?

   Няма значение дали сме любители /като мен/ или професионалисти - важното е да се стремим да се усъвършенстваме и развиваме, да качваме нивото и да постигаме напредък.

   Но е време да спра със субективното и да минем на фактите и снимките на първите два комплекта коледни сладки за този сезон /, които са за дъщеря ми и за моя добра приятелка/. Сега работя върху третия и четвъртия модел комплекти, но те ще са готови чак след седмица и едва тогава ще ги снимам. Затова нека да се фокусираме на първите готови сладки с роял айсинг:

   Характерно за тях е, че са в нестандартни и необичайни коледни цветове.

Първия сет е в цветове: Бонбоненорозово, Светлосиньо, Бяло и Светлокафяво.

Втория сет е в цветове: Тюркоаз, Сьомга, Бяло и малко Светлокафяво. 

   Черното, както вече написах, умишлено го избягвам, а цветовете свеждам до 4-5 на брой, за да не стане твърде пъстро и шарено. Това е моят избор на цветове и не сте длъжни да го харесвате, просто на мен ми харесва.

 Снимката с левчето е само за мащаб на размера. Джиндифиловото човече е само 3 см. А пошовете снимах, за да покажа четирита цвята.

   В този весел розово-син комплект всички сладки са миниатюрни, в размер от 3 до 5 сантиметра. Това са първите ми мини-сладки, защото по принцип при мен всичко е голямо и винаги се движа в диапазона от 85 до 120 мм. По-лесно декорирам върху голяма бисквита. Но малките бисквитки бяха за Декемврийски Адвент Коледен Календар, и се постарах да са дребни като залче.

   Вторият сет, е за една талантлива приятелка, която изработва страхотни авторски картички /крафт/. Тя е невероятен творец и много мил човек, затова реших да и подаря пакет с 13 бисквитки. Този път, ги направих големи - между 90 и 115мм. Цветовете са пак нестандартни за Коледа /сьомга, тюркоаз,.../, но много се харесаха.  Гери ми върна жеста с нейните прекрасни картички, които съм снимала, така че разменихме сладки за картички:

    Пикапът и Еленчето със златни рога, скицирах с голямо желание, като се постарах да вложа лично творчество, съпругът ми ги проектира в програма и после изработихме формичките-резци на 3D принтер. Надявам се, да съм оригинална, затова и наблегнах на авторската идея. Зимни пикапи има в нета много, но еленчето със сигурност е различно, защото е мое. Не разполагам с много време и повечето формички-резци са купени от магазин, авторските са съвсем малко.

    Всяка от снимките може да бъде зумната и отворена на голям екран /с кликване върху изображението/.   

    Надявам се моите сладки да са ви харесали. Постарах се да са нежни, светли, интересни, изчистени, стилни и със свежи цветове. Тестото е много мекичко и пухкаво, заради щедрата доза бакпулвер.

    Сега малко ще поговоря за фуд фотографията /отново/, но пречупена през моята гледна точка. Има промяна и знам, че сте се досетили.

    Забелязвате, че вече снимам бисквитките си само на бял, сив или черен фон, по-рядко на дървен фон /естествено дърво, което лично съм обработила и байцнала, за да стане пропс/. Това е така, защото реших да променя и стила на снимките. Преди ги претрупвах с елементи, вкарвах много пропс и предмети, и правех повече художествена, а не продуктова фотография. Вече промених това, защото забелязах, че последователите ми, искат да видят детайлите по бисквитите, а не фона и предметите около тях. 

    Също така, част от пропса не е хигиеничен, не е хранително допустим, или може да се ползва само еднократно, защото после се захабява и замърсява от храната, и взех решение с цел да е по-чисто, ясно и прегледно, основния фокус да са бисквитите, а фонът да е неутрален и неподвеждащ, чист и хранително допустим. Още правя и от другия тип фуд-художествена-фотография, но по-рядко и основно, ако сама ще ям храната, която снимам, без да я споделям с друг. Виждала съм творци да снимат храната си: сложена в съд и после на земята, на тревата, на пода, затрупана с всякакви предмети, закачена да виси по клонки и честно казано, вече не одобрявам идеята, ако след това някой друг ще яде тази храна. Красиво е, ефектно е, но не е практично и хигиенично. Ако е само мостра и ще се хвърли след снимките - тогава може! Мострените бройки са за заснемане и изхвърляне, обикновено. Снимката трябва да е достатъчно привлекателна, но и пропса да е от хранително допустим материал. Не всеки материал е сертифициран. Това е личното ми мнение и то не е задължаващо.

  Казвам всичко това, защото една от последователките на моя блог ми обърна внимание в съобщение, че снимките ми били станали по-скучни и фонът - едноцветен и еднотипен. А преди съм била снимала с много пропс. Така е, но за това си има причина и тя съвсем не е маловажна. 

  В световен план, също има тенденция за преобладаващ бял /светъл/ фон, при заснемането на декорираните сладки. Ако не вярвате, разгледайте в Инстаграм и блоговете на американците, австралийците, мексиканците и англичаните, където продукцията е представена доста семпло, но светло и приветливо... Изключвам стила на руснаците, защото там преобладава шареното и по-художествения подход, но той си е техен и не ги критикувам. 

   Според мен, ако сложим нещо шарено /украсено с цветен айсинг/ при нещо шарено /пъстър декор/ и допуснем грешката да има дефокус и много пропс, ще стане доста омазано, ако не се фокусираме само върху конкретната бройка. А аз например, снимам целите комплекти, защото смятам, че този, който е поръчал бисквитките, трябва да ги види в тяхната цялост и единство, а не разпръснато. Това създава усещане за хармоничност и достоверност. Ето защо спрях да снимам една бройка, извадена от контекста и сложена сред пропсове и декори. Красиво е да - но само ако ще правя рекламна фотография /флаери, билборд, плакат, печатна реклама/, иначе това упражнение става излишно. Достатъчно е един път, а останалите сладки се снимат като комплект - на бял/черен фон. Така никого не подвеждам и съм коректна. Истината, преди всичко!

   Тук е момента да споделя, и че спрях да правя тежки обработки на файловете, понеже разбрах, че променяйки малко или много цветове и внушение, после мога случайно да разочаровам някого. Много често в Инстаграм и Пинтерест виждам изострени до болка цветове, сатурирани и преекспонирани. Като видя някое отровно зелено, огнено червено или фосфористиращо лилаво и чак ме болят очите. Някои хора нямат фотографски усет, макар да са добри декоратори, и често омазват фотографията с постобработката й. Фоторедакторите са хубаво нещо, но нека не забравяме, че снимаме храна и е добре тя да има вид на нещо истинско и правдиво, така че не бива да подаваме на хората грешни сигнали и внушения.... Подвеждащо е, когато обработката доминира. Ето защо, сатурацията на цветовете изобщо не я пипам и работя с останалите инструменти на Фотошоп изключително умерено и внимателно.

  Също така подчертавам, че говоря само за снимките на бисквити с айсинг, и не коментирам снимките на торти, кексчета, щолени, кутии с микс от дребни /неукрасени/ сладки и бонбони, донъти, френски макарони, рула, баклави, тартове, шоколади, кремове и т.н.... Тези снимки са в друга категория изцяло. И там се снима различно. Там се снима художествено и се подреждат пропсове. И е красиво.

     От мен толкова, че станах много подробна, а следващата ми публикация ще е пак коледна и се надявам да ви бъде полезна. Очаквайте я!