неделя, 1 юли 2012 г.

Солени мъфини с бяло саламурено сирене по моя измислена и импровизирана рецепта

    След като мъжът ми обяви, че са му омръзнали сладките шоколадови мъфини, които пека всяка седмица, реших да измисля и изпека едни солени мъфини с бяло саламурено сирене. Само с това разполагах в 21,00 часа вечерта. 
    Рецептата си я съчиних набързо - по метода на съвместимите продукти избрах съставките, а пропорциите бяха изцяло на око. Човек, който има елементарна обща готварска култура, трябва да има и усет, кое с кое се комбинира и кое - не се. 
    Никога не съм имала кухненско кантарче или везна. Скарана съм с мерки и тегилки. Затова сипвах продуктите на око с две порцеланови чаши - едната много голяма: около 300 мл., а другата малка: 120 мл. Стана интересно тесто - незалепваше нито по купата, в която го бърках, нито по тавата за печене, нито по хартията за печене. 
   Сложих бяло саламурено сирене, защото само с това разполагах, но накиснато предварително във вода, и самото то беше по-мазно като вид, тоест не беше никак сухо. Солените мъфини станаха хрупкави и лъскави отгоре, меки и сочни вътре и лесно се отделяха от хартията за печене. Понеже сиренето го стрих с вилицата предварително, то не се усещаше на зърна, а беше като паста в самото тесто. Ако имах суров сусам щях да поръся отгоре, но нямах.
    Съпругът ми, набързо изяде десетина и направо се зарадвах, че изпекох 24 броя, та да останат няколко и за снимките. Относно снимките - да се похваля, че ми подариха статив - фръц, фръц!
   Радвам се, че мъжът ми ги хареса много и ме накара да обещая, че пак ще ги направя. Милият, винаги яде това, което аз обичам, а аз съм фен на черния шоколад, за разлика от него. Той обича солено. :-)
   Рецептата ще публикувам под снимките.
  Резултатът от целия експеримент е на снимките! Като кликнете върху тях с мишката ще ви се отворят в пълен размер.

   А ето и 2 снимки на разрязан солен мъфин. 
   Съжарявам, че е такова лошо качество, но се сетих два дни след изпичането на мъфините, да снимам и един разрязан. Бяха останали само два, които пазех за следобедното си капучино (другите ги изяде мъжът ми) и нямах избор на по-фотогенични бройки. Каквото беше останало, това снимах. Друг път ще имам в предвид по-навреме да снимам разрязани сладкишите и соленките ми.


Необходими продукти за 24 броя:
Около 380-400 грама самонадигащо се брашно, аз сипвах на око - две големи и високи чаени чаши без връх.
1 чаена лъжичка сода бикарбонат.
1/2 чаена лъжичка лимонтузу.  (Причината да добавям към самонадигащото се брашно допълнително набухватели е, че сиренето е тежко, и самонадигащото тесто има нужда от малко помощ, за да набухне добре.)
Щипка сол.
2 големи яйца /ХL/, със стайна температура.
Около 160 милилитра слънчогледово олио. Аз го мерих с една чашка, която е  160 милилитра.
Около 320 грама кисело мляко от 3,6% масленост. /Аз ползвах Верея от 400 грама и сипах почти пълна кофичка, на око./
300-320 грама бяло саламурено краве сирене, предварително изкиснато във студена вода. Аз случих на по-мека партида този път. Намачках го с вилица и стана като паста от сирене. Не е проблем да си сложите и повече сирене, ако го обичате.
Хартии за печене на мъфини с диаметър 6 см.
Тава-форма за печене на мъфини. Моята е тефлонова и не се намазва с олио. Гнездата й са с диаметър около 6 см., и такива хартии за печене ползвам. В случая съм ползвала две тави, с по 12 гнезда, за да изпека по-бързо мъфините.

Приготвяне: 
Сухите съставки се смесват в дълбок съд. Ползвам самонадигащо се брашно, в което има набухватели, но му добавям содата и лимонтузото, защото сиренето е тежко и няма да набухнат мъфините достатъчно, ако няма допълнително набухватели.
Добавят се яйцата /не бива да са студени/, олиото, киселото мляко и сиренето, предварително  стиритото и намачкано с вилица ни ситно /сиренето става като паста и се инпрегнира в тестото/.
Разбива се до хомогенност в купата. Аз ползвах миксер и разбивах 6-8 минути, защото ме мързеше да бъркам на ръка, но метода на разбъркване няма съществено значение.
Като разбих сместта, ми направи впечатление, че тестото беше средно гъсто, но не прекалено рядко. Не тече, а се сипва със супена лъжица във формите за печене. Не бива да е рядко и не бива да е течно!
Подреждате хартиите за печене в гнездата на тавата за мъфини. След като сипете сместта в хартиените форми и ги напълните малко повече от 2/3 от размера им, /пълненето е въпрос на избор, тази смес не изтича, защото е гъста и дори до горе да напълните формите, пак ще се оформи хубав мъфин/, печете в предварително загрята фурна, отгоре и отдолу на 180-200 градуса /аз пекох на 200 градуса, защото печката ми е слабичка/, около 20-25 минути.
Накрая проверявате за готовност с дървено шишче, като набождате. 
Изпекох 24 броя.
Аз пекох докато станаха със силен златист загар, защото мъжът ми ги обича по-препечени.
Изваждате ги да изстинат добре /аз ги вадя върху решетка да топли неща/,  и после ги прибирате в кутия за хляб или пластмасова кутия с капак.

(Ако се чудите дали тази публикация не се дублира, отговорът е "Да". Истината е, че стаията първоначално беше написана на страница "Солени неща", но после я преместих в "НАЧАЛНА СТРАНИЦА. Добре дошли!", понеже в другите страници нямам възможност да поставям етикети и за съжаление, статиите ми се губят. Това не го знаех при създаването на блога и допуснах грешката, да преструктурирам шаблона, създавайки допълнителните страници, без да знам, че само на началната страница може да поставям етикети и само на нея могат да бъдат виждани всички нови статии, от гостите на блога. Едва ли ще мога да преместя всички сатии от под-страниците на блога в началната страница, и да ги изтрия, но ще се опитам да преместя поне някои ключови статии, за да се виждат, а не да са инкогнито. Човек се учи от грешките си, а аз доста грешки допуснах при структурирането на блога ми и тепърва ще го преструктурирам и ще трия и местя публикации. Извинявам се за причиненото неудобство!)

4 коментара:

  1. Пробвах рецептата, но по моя импровизация добавих и малко шунка. Изпеког тестото във форма за кекс. Стана много вкусно :)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Радвам се, че ти е харесало! А относно формата - моята майка също прави т.нар. Солен кекс.

      Изтриване
  2. Ели, виждам , че си намерила дъска :)

    ОтговорИзтриване
  3. Бети, дъските бяха стар капак от бъчва! Донесоха ми го от едно Село и много му се зарадвах. Но после /след около 10 дена/ се появиха дупки по него в топлото време и се оказа, че капака е имал в себе си дървояди, които са се активизирали и са изкопали дупките. Щом ги видях, веднага го изхвърлих! Бях много притеснена да не плъзнат дървояди в къщата ми, че са голяма напаст. Така в крайна сметка, вече нямам дървен плот за снимки. Отново си издирвам нещо подходящо, но да е безопасно също.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...