Радослав е един от онези приятели, които се забелязват, откоряват се, и се запомнят! Не само, защото е много добър, възпитан и интелигентен човек, но и защото има уникален талант. Снимките му са майсторски напарвени и внушават идея, цвят и красота, бих казала и спокойствие. Предполагам затова, и дъщеря ми го харесва, позира му с интерес, слуша го, радва му се, приказва му - с две думи: Радослав се разбира не само с големите, но и с малките човеци :-). А това си е цял талант хи-хи!
Познаваме се с Радо отдавна - още от гимназията, а заключението ми, че приятелите от детинство са най-верни, май се потвърждава. Сигурно даста му досаждам, като го карам да снима моята малка палавница, но дасега не съм имала случай на отказ, нито пък на лошо направени снимки! Оказа се много добър човек!
Но за да не прекалявам с разкази и излишна сантименталност, ще премина по същество.
Реших да подаря на Радослав девет броя украсени с фондан, шоколадови мъфини (една форма за печене побира 12 мъфина, но 3 броя, щерката нахапа още докато бяха топли и отпаднаха от подаръчната част.) Събитието се сътоя отдавна - още през пролетта, но нямах време да напиша сатията тогава и чак сега, в разгара на лятото, пускам темата в блога си.
Постарах се да вложа идея и техническа мисъл в украсата!
Напарвих на Радослав мъфин с фигурка на фотоапарат с голям обектив, като се постарах да копирам неговата камера Canon. (Това беше първата ми фигурка фотоапарат, след която напарвих още 3 броя захарни фотоапарати, но за тях вече писах в друга моя стаия, в която публикувах снимки на мъфините за три приятелки фотографки. Пак повтарам, че статиите в блога не са по хронологичен ред, а ги качвам леко разбъркани - ето връзка към другата статия за да сравните фотоапаратите, ако желаете: http://blognaelena1.blogspot.com/2012/06/blog-post_5911.html)
Направих за Радо и мъфин с лаптоп, защото професията му е свързана с IT-отрасъла.
Също така украсих мъфин с часовник, защото той е много точен човек.
И накрая символизирах творческата мисъл, като декорирах едно мъфинче с бял гълъб, свободно излетял от кафез.
След това направих доста мъфини с ярки цветя, с цъфнали клони и с лилави пеперуди - обичайните ми цветни мотиви, но малко по-ярки и по-наситени като нюанси от традиционните детски украси. За деца винаги декорирам в по-нежни цветове. Не е лесно да напарвиш украса като за мъж. :-)
Не знам дали той им се е любувал на външен вид, но знам, че бързо ги е излапал! Обадих му се да го питнам дали ги е снимал, а той уточни, че дори вече ги е изял. :-)
Ето снимки на шарената почерпка за Радослав - като кликнете на конкретна снимка с мишката тя ще се отвори в пълен размер:
Това на снимката е мъфина с камера Canon - забелязавам, че Радослав е махнал от мъфините втората цветна хартийка за печене, когато ги е снимал. Принципно, ги опаковам винаги в две хартийки, за да предпазя мафина от обезформяне докато се пече, както и за да се открои повече цвета и шарката на хартията. При печенето на шоколадово тесто, обикновено цвета на хартията за печене и шарката й, не си личат, затова винаги добавям втора хартийка.
А ето ги, лаишки направените снимки от мен - нащраках мъфините набързо, преди да ги подаря. Снимам като любител, обработвам съвсем слабо, добре, че поне готвя вкусно и украсявам добре, хи-хи.
Това е мъфинче: Мечо с подарък. Него го направих най-накрая и се надявам Радо да си го е запазил като фигурка за спомен.
Фигурите, направени изцяло от фондан са много трайни и могат да се съхраняват с години. Аз също си пазя няколко захарни фигурки от последните торти за дъщеря ми.
Този мечо много си го харесвам, стана сладурски. Дано и на вас да ви е допаднал.
Благодаря ви, че отделихте време за тази статия от блога ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар