Сладки с роял айсинг за Свети Валентин 2026 или Forever and Ever!

Както обикновено ще покажа последните ми ръчно украсени с роял айсинг сладки за Свети Валентин 2026 година, като досега всеки път съм отбелязвала този празник в блога ми, но вероятно това ще се промени. Причината е лична, и съм намислила да сложа бисквитеното хоби на голяма пауза или просто да спра за ниопределено време. В живота настъпват събития, които временно ни отказват и това е нормално - никой не може вечно да прави едно и също, и не може винаги да е на гребена на вълната. 

Тук обаче ще споделя и нещо лично - през годините покрай рисуването на сладки и сладкиши спечелих голям брой приятели и познати. Хора, които са ми помагали по един или друг начин, които са се радвали на успеха ми и са ме подкрепяли в глупостите ми. Вярвам, че доброто трябва да се предава нататък, и макар да е утопично, считам, че когато съм получила нещо като дар, и аз следва на направя някому подарък, за да не прекъсна цикълът от добро. Ето защо толкова често подарявам нещата, които правя или пък имам ситуации да ги давам на минимална себестойност. Но разбира се, някои от тях имат цена - понякога, рядко! Това са инцидентни случаи, но и те си имат своята история и причина. Особено ако изделието е било свръх трудоемко и е генерирало голям личен разход при направата му. Все пак това са частни случаи, които се броят на пръстите на двете ми ръце. Блогът ми не е търговски и не е направен за почалба, а за вдъхновение, споделяне и вид виртуален дневник на хобито ми. Все пак няма да отрека, че сладкарството е доста скъпо хоби, особено ако се работи с качествени суровини, материали и инстремунти. А аз държа на качеството и не правя компромис. Винаги купувам най-скъпите и най-иновативните продукти и инструменти, а удобството ми харесва. Благодарна съм на съпруга ми за подкрепата! Той е човекът, който ми изработва индивидуалните формички-резци, след като аз му задам и нарисувам дизайна и параметрите. Той е и човекът, който ми докарва чувала със захар, който аз не мога да вдигна /дори и да искам, няма как/. Пак той е човекът, който не мрънка, когато кухнята ми е "на вили и мотогили", докато аз творя. Късметлийка съм!

През годините хобито ми се разви и усъвършенства, но си остана все така ръчна денйост - нещо, което правя с ръце и от сърце. За да съществува освен талант, умение и вдъхновение, нужна е също добра организация и планиране, както и финансова обезпеченост. Аз не съм сладкар по професия и винаги съм го подчертавала. Любител съм и съм се учила напълно сама. Едно от нещата, които забелязвам напоследък по форуми, групи, страници, блогаве и други публични места, където голяма група хора показват и споделят своите сладкарски произведения, е че въпреки развитието на технологиите, наличието на все повече суровини и материали, бързия достъп до информация и знания, хората не се стараят или не работят чисто. Това винаги ме е дразнело много, защото аз винаги съм се стремила да работя чисто, спретнато, да се старая максимално да избягвам грешки и поправки, да не мърлям. Затова единственият ми съвет към хората с хоби като моето е: работете чисто! Знам, че всеки има различен стил на рисуване, и това е нормално, но все пак чистотата трябва да е универсален принцип! Особено когато се отнася до храна. 

Сега отново ще публикувам снимки на моите украсени сладки с роял айсинг /без фондан/,  с уточнението, че основната сладка във всяка кутия е много голяма - 14см на 14см. Към нея има по-малки сладки. Те са украсени с бързосъхнещ роял айсинг /различна рецепта ползвам, но по същество е айсинг/, сладкарски гелови бои, сладкарски бои на прах, сладкарски бои на водна основа, и разбира се щипка въображение. Използвани: Шугърфлеар, Уилтън, Декора, Рейнбоу, Фънкейк и Идейбъларт. Не използвам сурови яйца в моя роял айсинг, но това не значи, че рецептата е стандартна - точно обратното. Тестото както обикновено, е ванилово - аз не правя различни теста. Не експериментирам с вкусовете, а само с дизайна. В колонката от снимки, има и такива, които показват част от процеса на изработката. Виждат се пошовете, боята, формите-резци /не крия как работя/. Блогът ми не е платената варсия, и аз не мога да качвам клипове в него, но така пак се вижда достатъчно. 

Сладките са добре опаковани в индивидуални целуфанови пликчета, но този път няколко от тях не се побраха в най-големите ми пликчета /моя техническа грешка/, поради което са опаковани различно. Купих кутиите по размер на сладките. Първо направих самите бисквити и чак тогава избрах кутиите. Бисквитите влизат в кутиите съвсем плътно. Хубавото е, че на пешеходно разстояние от дома ми се продават опаковки и мога да избирам лично по всяко време. Това е чист късмет. Обичам да избирам кутиите лично и се радвам, че не се налага доставка. По-скъпите кутии, които имат прозорче, поръчвам от другаде, но тях ползвам целево и по-рядко, защото са по-меки и по-неустойчиви. Тук съм избрала по-твърди кутии без прозорче, защото големите сладки са по-чупливи и имат нужда от защита и сигурност.  

Тази година отново заложих на мечетата като персонаж за украсата. Имам плюшени мечета точно като нарисуваните, имам и картички с този герой, но се въздържам да ги покажа тук. Този персонаж - Теди Беър, или може би просто Мечо, е голям сладур, така че не се чудете защо толкова често го избирам за рисуване върху бисквити. Просто ми харесва! Не съм го измислила аз, но ползвам идеята. И разбира се, много се старая когато рисувам. Въпреки това докато снимах сладките финално, по невнимание изпуснах едната голама сладка с мече и я счупих, така че на снимките има една сладка, която за жалост вече не съсществува. Този път си имах проблем и с червеното като цвят, но намерих начин да го разреша, нищо, че ми отне двойно повече време. Ето защо и се радвам, че започнах бисквитите малко по-рано от друг път, спрямо датата на празника. Обикновено работя точно в дните непосредствено преди празника, но сега това, че почнах повече от 7 дена преди датата ми спечели време за адекватна реакция, когато сбърках. Успях да поправя грешките си или по-точно да почна от начало наново, макар да стана двойно работа. Дано да си е заслужавало и дано украсените бисквити да се харесат на получателите. 

Предупреждавам, че снимките са много, а текста продължава и след тях, но понеже не знам кога пак ще публикувам, реших да покажа всичко на едно място. 

Бисквитите, които са мостри, бяха пробни, преди да направя останалите. Затова тяхното червено е по-тъмно и по-различно. Именно една от мострените бройки счупих докато снимах и това мече няма да стигне до получател. Останалите вече са нарочени за конкретни хора. Надявам се да предизвикам положителни емоции, защото това е и смисълът на споделянето. 

Тук искам да добавя един модел, пожелан от моя позната, която вместо типичните валентинки, за празника на влюбените втора година ми поръчва нестандартни и закачливи бисквити с роял айсинг. Миналата година за нея бяха сладките с голите момиченце и момченце, а тази година поиска белокоси баба и дядо, които шеговито наричам Forever and Ever! Идетята за любов до дълбоки старини много ми допадна. Тази дама винаги ме изненадва приятно и освен всичко е много мила и положителна. Оставям на вас да прецените справила ли съм се със задачата. 

Благодаря, че бяхте с мен, и уважихте моето виртуално хоби място! Надявам се да съм била полазна и да сте намирили вдъхновение в снимките ми. 

И не забравяйте: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!" 

Поздрави! 

Ваша Ели. 

Бързи коледни сладки с роял айсинг. Коледа 2025

    Тази зима нямах много време за хобито си, а през последните 10 месеца изобщо не съм правила сладки с роял айсинг. Донякъде отвикнах да рисувам и много се притеснявах дали ще се справя за 2-5 дена преди празниците. Освен всичко друго годината беше доста напрегната и предизвикателна за мен. Затова избрах да повторя част от миналогодишните модели на украса, тоест въведох много малко нови дизайни и заложих на познатото и сигурното. Украсих с бързосъхнещ роял айсинг между 50 и 60 сладки, като този път не ги броих, понеже имаше някои изядени в процеса на работа, както и отмъкнати от мъжа ми за закуска. Реално бях планирала над 60 сладки, но бройката се редуцира. Червената и черната гелова боя са нови и съм доволна от цветовете, ярки и наситени станаха. Ползвах Шугърфлеър. Кадифената блестяща шапка е постигната с цветна захар. Червената топка за елха с белите точки е направена по метода мокро в мокро и шалът на мечето също. За останалите методи за украсяване и особености на рисуването с роял айсинг вече съм писала в предишните ми публикации в блога. 

    Без да се разпростирам на широко ще покажа снимки на сладките, както и опаковането в кутии и целуфанови пликчета, с уговорката, че после вързах сатенени червени панделки и добавих миниатюрни рисувани картички. Не ми се снимаше много и се ограничих с няколко кадъра. Направих и един видеоклип с телефона, за да хвана детайлите, но не мога да го прикача в блога, защото безплатната версия в Блогер-платформата няма такава функция. Не съм закупила платаната версия, защото не печеля от този блог и не развивам търговска или друга дейност тук. Блогът е любителски хоби-блог, без претенции за печалба или финансова изгода. Тук публикувам рядко, но от сърце и само когато искам да споделя хобито си, напълно безвъзмездно. 

    Коледните подаръчни кутии се подаряват. Не се продават! Те са подарък, дар. Направих си труда да сметна себестойността и разходите, но без труд и печалба, защото това не е търговска дейност. Реално разходите и вложеното е сметнато приблизително. Най-скъпата част за един брой комплект се оказва опаковката като цяло, ако не броим труда и времето, които са още по-скъпи по принцип. Знаете, че времето е безценно, а тези сладки са времеемки. Но тъй като подарявам сладките, смятам само разхода по изработката на подаръците на база вложено като разход, без труд и без печалба. Би могло да бъде полезно като ориентировъчна рамка на някого, но само за да си предвиди разходите, без печалба /нормата на печалба се определя отделно/. Опаковката я поръчвам с конкретен размер и дизайн, което означава и разход за доставка. Често нещата идват от различни магазини с отделни доставки, което повишава разходите. Сметката изглежда така, като смятам само по себестойност, което е различно от продажна цена: 

 Ще покажа и книгоделителите, които за една вечер нарисувах за благотворителен повод, като изрично подчертавам, че не съм особено умела с акварела и не съм рисувала много отдавна. Хартията, на която рисувах беше много ниско качество и доста евтина и не съм доволна от нея, но само с това разполагах в онзи момент. Като за човек, който не е художник горе-долу се справих със задачата.

          

    Дописвам публикацията с няколко дневно закъснение, което обикновено не се случва. 

    Този сезон не успях да дам три пакета сладки с роял айсинг както бях предвидила, по форсмажорни причини, затова пък успях да ги разопаковам и да ги снимам още веднъж. Всяка сладка с роял айсинг е запечатана в целуфанче по хигиенни причини, с цел да я съхраня чиста и свежа, така че това ми позволява да ги пипам и вадя от кутиите колкото си искам /пипам само целуфана, а не самата сладка/. Този път реших да снимам и формичките-кътъри, които си разпечатвам на домашния 3Д-принтер, с уговорката, че не са всичките, както и че сладките не са всички видове, но тези останаха в мен за сега. По-късно ще ги раздам, то е ясно, просто това отлагане ми спечели време за още една снимка. Трите стъклени коледни играчки в ретро стил, са първите, които си купувам от много време насам, тъй като вярвам, че украсата за Коледа трябва да има смисъл и послание, а не да се пазарува безцелно. Така, че се надявам и трите да ми носят спомен от тази зима и емоцията, свързана със сезона. 

     При мен няма разнообразие на рецептите и печивата, аз правя все едно и също, но с различна украса от роял айсинг. Не очаквайте голямо готвене и печене, защото цялата ми страст е насочена към рисуването и декорирането. Малко е, но украсено със старание и внимание към детайла. И снимано с голямо желание, защото фотографията също ми е старст. Затова вероятно правя по стотина снимки на домашните сладки, но пък само те ми остават след като храната се изяде и празниците отминат.

    Желая ви светли, споделени и весели празници! 

    Бъдете здрави и вдъхновени! 

    Ваша: Елена  

Цветя от мек плодов зефир /маршмелоу/ - шеста част

    Новият плодов зефир е с много лимон, касис и малко ябълка. Ябълката нямаше как да се пропусне, но пък е много малко. Касисът оцвети сиропа в ярко черевно. Лимонът доминира, но при 30 градусовите жеги е приятно разхлаждащо. Получих подарък от приятелка едни разкошни кутии с прозрачен капак, и й напълних средната, която е 24см в диаметър и 10см дълбока. Зефирът наредих на два реда с тишу между тях.

    По принцип трудно намирам красиви кръгли кутии с прозрачен капак. В България няма такива, каквито съм харесала в снимките на други хора, извън страната. Предлагането на твърди кръгли кутии е доста ограничено, а такива с прозрачен капак изобщо не се намират. 

    Този път снимах и някои работни моменти, като по-долу се вижда как суша лалетата, а под тях е снимката на врящия сироп, който касисът оцвети в червено.
 

    Лалетата станаха добре, но този път розите не ми допаднаха като структура, понеже прекалих с агар агара в тях. Затова след този фал си купих малко кухненско кантарче с висока степен на чувствителност. Досега работех с мерителна чашка и малка чаена лъжичка, като отмервах продуктите на око, но осъзнах, че за малките грамажи това не работи в моя полза. Лалетата са направени отделно и при тях не съм допуснала тази грешка. Стискам палци с новото кантарче да станем приятели - още не съм го пробвала. 

    Поздрави! 

Рози от мек плодов Зефир. Лалета от мек плодов Зефир. Зефирна флористика - пета част

    Днес ще съм кратка, защото просто исках да се похваля - не с розите или лалетата от Зефир, а с хората, които ме мотивираха да ги направя. 

    Имам чудесни познати и приятели! Когато обявих, че искам да се упражнявам с цел ръката ми да се научи да прави различни красиви цветя от Зефир, няколко човека се включиха да помагат с изяждането на продукцията, нъпълно доброволно и ентусиазирано. Все пак за да се науча и усъвършенствам, трябва да направя много цветя. А да изядем в къщи толкова голямо количество не можем. Благодарна съм на хората в живота ми за подкрепата, за разбирането, за това че са така мили и вдъхновяващи.

    А сега показвам снимки на два вида цветя от мек плодов Зефир. В състава им има ябълки, круши, лимони и обичайните неща, които се слагат в Зефира. При големите цветя имах проблем с изсушаването им, но този проблем беше породен както от размера им, така и от различната консистенция на зефирната смес. Лалетата станаха доста по-бързо, но те са и по-малки, нищо че бройката им е повече. И двата вида цветя усвоиха по две дози Зефир - тоест правих два пъти едно след друго сместа за тях.

    Май месец ще бъде месецът на цветята при мен. Но все пак се научих. Сега мога да кажа, че имам вече тренинг и си създадох собствена рутина и методика на работа, която е приложима в моята кухня. Упорството и инатът ми все пак са градивна сила. Не съм добра като професионалистите, но цветята ми са сравнително прилични и красиви. Разпознават се като вид, и отговарят на критериите за добра плътност, лека маса и силна еластичност, така че съм доволна. Оцветяването на Зефира е с гелови хранителни бои.

    И едно леко намигване за всички, които ме питат - в Зефира няма мазнина, тоест той не прилича на маслен крем, той е точно обратното на маслените кремове. Мазнина 0% (нула процента).

    Поздрави!

 

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - четвърта част. Лалета от плодов Зефир

    Увлякох се по Зефира и напоследък често го правя, но непрекъснато сменям рецептите. Един път става малко по-сух, друг път - малко по-влажен, така че още не съм си изградила рутина и правилна дозировка или поне на мен ми се струва, че успехът е донякъде на късмет. Едно е сигурно: Зефирът всеки път става красив - изработката на цветята не ме затруднява. Другото, което установих e, че приблизително след седмия-осмия ден от изработката, цветята стават твърде сухи, следователно трябва да се изядат максимум до седмия-осмия ден. След това вече лалетата са много сухи. Изключение има само за много големите цветя с дебели листенца на венчелистчето - примерно роза, божур, хортензия. Те са по-обемни, големи и плътни и не исъхват толкова лесно, така че могат да се ядат и на десетия ден. Лалета са с тънки листенца и бързо изсъхват, следователно и бързо трябва да се изядат. Първите един-два дни съхнат, после стават за консумация и накрая пресъхват. Процесът има невидими граници и трябва да се наблюдава. Колкото по-едри и по-дебели са цветята, толкова по-дълго може да се консумират без да исъхнат прекалено.

    Последните две кутии с лалета бяха различни по състав, не само по цвят. Едната кутия беше с розово-лилаво-виолетови лалета от ябълков Зефир, тоест основния плод беше зелена ябълка. Другата кутия с червено-жълто-оранжеви лалета беше с плодов Зефир от смесени: круша, ябълка и малко лимон. С нетърпение чакам сезона на малините, за да пробвам и с тях. А зимата ще отитам и с цитрусови плодове.

 

 

    Всеки може да направи подобни лалета в домашни условия стига да пожелае - не е невъзможно щом дори аз успях. При това се справих без специални уреди или конкретни умения, както и без никакви курсове. Трябва само желание и време, и всичко може да се постигне. Друг е въпросът, че лично на мен ще ми трябва още много практика и напасване на рецептите, докато почувствам сигурност както в избраната рецепта, така и в метода на изпълнение и крайния резултат. Все още се уча и експериментирам, търся правилния начин и точните пропорции. И понеже не ходя нито на курсове, нито на обучения, сама намирам верния път и посока, по метода проба-грешка. Вероятно с курс става по-бързо, но и без курс не е трудно, на мен ми отне около месец опити за да стигна до първите цветя. Сега - два месеца по-късно, просто продължавам напред. 

    За любител се справям прилично, но майсторите на зефирна флористика са много нива над мен. Добрата новина е, че винаги има кой да следвам, той като има много майстори на Зефира, които споделят своите умения в интернет, и това ме движи напред, и ме кара да се стремя да бъда по-добра, и по-прецизна в моето творчество.

Поздрави!

Прилики и разлики между РОЯЛ АЙСИНГ и ПЛОДОВ ЗЕФИР /МАРШМЕЛОУ/ - част трета

    Често споменавам как в сладкарското ми хоби съм преминала от украса с роял айсинг към плодов зефир /маршмелоу/. Сменям изделията, с цел да не свиквам с рутината и да не губя желанието за творчество, а също и за да науча нещо ново и интересно. Това преминаване от айсинг на зефир стана безпроблемно, бързо и лесно по няколко причини. Обобщих осем прилики и осем разлики между двете сладкарски изделия. Предварително ще уточня, че и за двата вида украса се изисква сръчност, но тя по принцип е базова за всяко хоби, свързано с изработка на нещо естетично. Ако умеете и да рисувате /аз умея/, това ще е още една точка в полза на хобито. Ако не умеете - няма страшно, пак ще се справите, но с повече тренировка на ръката. Аз съм самоука и не ходя по курсове и обучения, така че щом аз мога, всеки ще може. Разбира се, аз съм доста организиран, аналитичен, логичен, целеустремен и упорит човек, така че всеки път когато почвам някаква напълно нова дейност, независимо дали се отнася за личен живот, хоби, работа или друго, много внимателно премислям какво ще ми е нужно за да успея и си го набавям. Оставям следващата снимка със сравнителна характеристика, но съм я извела аз, тоест това е на база моя личен опит. 

    Обикновено пиша дълги текстове, но днес е празник, така че тази публикация ще е само от два абзаца и една моя снимка. Най-важното е написано в нея.

    Приятен празничен ден и нека да е сладък!

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - втора част. Лалета от ябълков Зефир

    Знам, че новата ми страст по плодовия Зефир ще доведе до няколко поредни публикации в блога ми, затова реших да ги обединя с общо заглавие и да конкретизирам, че статиите са поредица, като изброявам отделните чести. Така ще е по-лесно всички да се ориентират, а когато пиша по темата, няма да ми се налага да повтарям отново нещо написано в предишната част от поредицата.

                          

     Първо ще повторя, че още оптимизирам рецептите, изпробвайки различни рецепти. Те всички стават, но има специфика. Най-важното е, че в онези триминутни клипове за Зефир, които се качват в нета, нещата не са представени напълно коректно. В клиповете всичко изглежда лесно и просто, а на практика - не е. Вероятно за да се побере целия процес по приготвянето в три минути, част от детайлите са били изрязани, но истината е, че чак когато почнах да усещам Зефира и придобих рутина, което стана след деветнайстата приготвена доза, чак тогава схванах грешките и оптимизирах процеса. Първо, сладкарското изделие Зефир и цветята от Зефир са две различни неща. Цветята са красиви, но по-трудни и по-времеемки. Второ, установих, че част от казаното в видео-клиповете при мен не работи. Например, доста често казват, че пюрето или сиропа се вари на 105-108 градуса по целзий, но това при мен нито веднъж не се получи. Аз варя моите пюрета или сиропи на 98-101 градуса по целзий. Е, имам новина: на 98-101 градуса всичко става идеално. Няма никаква съществена разлика между градусите и тази мания във видеата да се засича температурата постоянно просто е излишна. Това, по което разбираме дали сместта е готова, не са градусите, а това как изглежда изделието. Разликата в градусите зависи от вида на печката, и подозирам, че с газов котлон /или печка на дърва/ ще е най-горещо, а с кухненска печка с керамичен плот ще е по-слабо, но е абсолютно излишно да ги засичаме или да следим температурата. Всяка печка може да свари всеки сироп. Не печката прави хубав Зефира, а човекът, който го приготвя. Нагледах се и се наслушах на куп глупости, докато разбера, че те просто не работят. Обобщавам: градусите нямат толкова голямо значение, нито пък вида на котлоните. Трето, най-лесно ще разберете дали Зефирът е станал истински Зефир, когато го стинсете и разтеглите - ако е мек, еластичен /пластичен/, лек и силноразтеглив, а след като го стиснете и сплескате леко, си възвръща първоначалната форма отново щом го пуснете, значи това е правилното му състояние и сте успели. Ако изделието е крехко, чепливо, не възвръща формата си, стои вътре влажно или пък се деформира и цапа ръцете, то това не е правиният Зефир и нещо се е объркало. Изводът е, че не всики видео-клипове са коректни, но поне като рецепти забелязах, че абсолютно всички са точни - съставките са приблизително еднакви, количествата също, така че, която и рецепта да хванете - получава се. Само трябва да имате рутина и да сте сръчни, защото цветята като вид, са нещо, за което е нужно прецизност и тренировка, докато чевек свикне с поша и нацели правилните действия. Ако сте използвали пош и умеете да боравите с него, ще ви е лесно.

    От цветята най-лесно е да се направи голяма роза, а най-трудно е да се направи реалистично лале. Обикновените зелени листа, зелените листа на розата и зелените листа на божура също са лесни, в сравнение със зеленото издължено остро листо на лалето. При това цвете има куп фактори, заради които нещо може да се обърка и накрая лалето да не изглеждат като такова. Невероятно, но факт, това, което изглежда просто, понякога се оказва много сложно. Въпреки, че са по-сложни, лалетата ми харесват повече като вид цвете, затова продължавам да се опитвам да ги правя, като се надявам, един ден моите лалета от Зефир да станат неразличими от истинските цветя. 

    В интернет има невероятни снимки на реалистични букети с цветя от Зефир, които са копие на истинските цветя и човек не може да заподозре, че тези букети се ядат, докато не прочете описанието или не види видео с изработката им. Това е талант, труд, умение и майсторство, но изобщо не е лесно. Възхищавам се на творците, които могат да постигнат такъв реализъм. Аз съм далече от това ниво. А и нямам всички инструменти и материали, които се оказа, че за всеки вид цвете са различни. И все пак - не мисля да се отказвам.

    За да продължа си купих някои неща нужни за Зефира, по-конкретно силиконови бъркалки /о да, досега нямах, справях се с обикновена голяма лъжица/, нови бои, накрайници, някои от които малко промених с помоща на инструменти, кутии и др. Когато добавям ново хоби, то неизбежно върви заедно с разходите по него. 

    Не знам дали се вижда, но цветята от зефир са много големи. Умишлено когато снимам, се старая да има поне една снимка на моята ръка, хванала цвете от партидата. Така може да се ориентирате за мащаба, като предварително уточнявам, че ръката ми не е мъничка.

    Изпращам април със зефирени лалета и почвам да мисля за майските цветя.

    Поздрави от мен! 

    И със закъснение добавям още една снимка по залез слънце - ето как светлината променя всичко, нищо, че са същите цветя. Освен това докато ги дояждахме, снимах и вътрешността на лалето, разчупено. Не е някаква важна информация, но на някого може да му е от полза и си позволих да допиша.

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - първа част. Цветя от Зефир

    След като доста години се занимавах с роял айсинг като любител, логичното продължение на хобито, беше да пробвам нещо ново. Когато видях в Инстаграм няколко букета с цветя от мек плодов Зефир, които много силно ме впечатлиха, разбрах, че това ще е новото ми предизвикателство. Логичният преход от роял айсинг към Зефир беше лесен, и двете съдържат белтък, и двете се нанасят с пош, и за двете се ползват метални накрайници, и двете се сушат определено време. Обаче, докато роял айсингът е твърд, Зефирът е мек, еластичен и ефирен. Зефирът се прави бързо, но си има своите специфики. Аз го наричам плодовият двойник на Маршмелоу. Ако сте яли Маршмелоу, знаете какъв ще е вкуса на Зефира, с тази разлика, че в състава на последния има плодове. Дъщеря ми, която много харесва Маршмелоу, хареса и Зефира на вкус. Името на сладкарското изделие Зефир е взаимствано от това на гръцкия бог на лекия западен вятър Зефир. Ето още едно нещо, заради което дъщеря ми го харесва.

    Преди да успея да направя цветя от Зефир, пробвах повече от 8 пъти самия Зефир /без да правя цветя, само сместта/. Първо трябваше да се науча да го приготвям и да свикна с него. Обикновено внимателно планирам всяко свое ново начинание. Упорита и инатлива съм, така че не се отказах от провалите, а продължих. В повечето случаи проблемът беше в загубата на еластичност. Основното свойство на Зефира е, да е лек и мек, но и силно еластичен. Трябва да прилича на стрес-топка и когато се стисне, да се деформира, а след това да възвърне постепенно първоначалната си форма. Изпробвах повече от 5 различни рецепти за Зефир. Накрая сместта се получи и стана гъвкава и елестична. Пробвах с ябълки, круши и смесено двете. Нямам в момента праскови и кайсии, нито хубави ягоди, малини и боровинки, затова съм оставила тези плодове за техния сезон. С ананас не мисля да опитвам скоро. 

    При мен цветята от Зефир станаха на принципа "проба-грешка" и много мислене и наблюдаване. Никой не ме е учил как се правят, но след като изчетох безброй рецепти в Интернет /всичките си приличат/ и изгледах безброй свимки и видеоклипове, придобих някаква обща представа как се правят Зефирни цветя. Като любител не бих платила за учебен курс към преподавател или школа, защото няма да ставам професионалист и не ми е нужно професионално ниво и диплома. Правя сладки и сладкиши за семейството ми и за почерпка. След като с айсинга сама се научих и със Зефира би трябвало да ми се получи. Далеч съм от съвършенство и продължавам да се уча и да експериментирам, като се надявям да направя моя точна рецепта и тя да е универсално приложима. За момента имам няколко неуспешни опита и няколко успешни. Но все още се уча. 

     В началото мислех да започна с рецептите в блога, но размислих, тъй като първо - още не съм сигурна в тях и второ - няколко човека ме отказаха в желанието ми да ги публикувам, като показаха лошо отношение и арогантност. Така че за момента ще се въздържа.

    След първия ми опит за Зефир /без да правя цветя/, за който не бях подготвена, кухнята ми приличаше на бомбандирана с розова бомба. Изцапах не само уредите и плотът, но и подът, себе си и стените. После схванах грешките си и това втори път не се е случвало, но все още мога да кажа, че процесът е сравнително цапащ спрямо приготвянето на другите видове сладкиши.

    Ще разкажа нещо за сладкарското ми хоби. За всички тези 14 години никога не съм имала голям планетарен миксер, силиконови бъркалки, кухненско кантарче /имах за кратко, взето на заем, колкото да се ориентирам какво е това животно и толкова ли е важно/ и други професионални джаджи. Толкова съм свикнала да меря нещата на око, че когато ползвам мерителна чаша /такава за милилитри и за грамове/, почти не поглеждам делението на показателите, а карам пак по усет. Дори предпочитам обикновената порцеланова чаша - свикнала съм й. Старият ми ръчен миксер е наистина древен - вече над 15 години служи вярно, като съм му сменила само приставките. Фурната ми е обикновена, без екстри и малка. Така че всички тези мантри за екстри и пособия, без които някой сладкиш няма как да се получи, просто не действат при мен. Толкова съм свикнала кое с кое се смесва и кое след кое се слага, че когато прочета в нета грешна рецепта, автоматично я поправям на ум. Математиката ми е доста силна, така че и пропорциите си ги коригирам, разделяйки и събирайки ги на ум. Вкусовете избирам или смесвам по мое усмотрение, защото не съм експериментатор по природа и предпочитам да заложа на класиката, вместо на екзотиката. Сръчна съм и сравнително бърза, и организирана с повечето процеси и дейности. В крайна сметка, правя нещата по мой начин, но това не означава, че за някой друг, този начин би работил. 

    Накрая на публикацията прилагам малко снимки на моя Зефир, пък вие ще прецените доколко цветята приличат на цветя. Снимките са подредени от първата, към по-новите. За вкуса мога да гарантирам, че всички са вкусни. Също са меки на пипане. Но флористиката е това, което трудно докарвам и ще продължа да опитвам. 

 

  

Светли и споделени великденски празници ви пожелавам!