Мек плодов Зефир и зефирна флористика - четвърта част. Лалета от плодов Зефир

    Увлякох се по Зефира и напоследък често го правя, но непрекъснато сменям рецептите. Един път става малко по-сух, друг път - малко по-влажен, така че още не съм си изградила рутина и правилна дозировка или поне на мен ми се струва, че успехът е донякъде на късмет. Едно е сигурно: Зефирът всеки път става красив - изработката на цветята не ме затруднява. Другото, което установих e, че приблизително след седмия-осмия ден от изработката, цветята стават твърде сухи, следователно трябва да се изядат максимум до седмия-осмия ден. След това вече лалетата са много сухи. Изключение има само за много големите цветя с дебели листенца на венчелистчето - примерно роза, божур, хортензия. Те са по-обемни, големи и плътни и не исъхват толкова лесно, така че могат да се ядат и на десетия ден. Лалета са с тънки листенца и бързо изсъхват, следователно и бързо трябва да се изядат. Първите един-два дни съхнат, после стават за консумация и накрая пресъхват. Процесът има невидими граници и трябва да се наблюдава. Колкото по-едри и по-дебели са цветята, толкова по-дълго може да се консумират без да исъхнат прекалено.

    Последните две кутии с лалета бяха различни по състав, не само по цвят. Едната кутия беше с розово-лилаво-виолетови лалета от ябълков Зефир, тоест основния плод беше зелена ябълка. Другата кутия с червено-жълто-оранжеви лалета беше с плодов Зефир от смесени: круша, ябълка и малко лимон. С нетърпение чакам сезона на малините, за да пробвам и с тях. А зимата ще отитам и с цитрусови плодове.

 

 

    Всеки може да направи подобни лалета в домашни условия стига да пожелае - не е невъзможно щом дори аз успях. При това се справих без специални уреди или конкретни умения, както и без никакви курсове. Трябва само желание и време, и всичко може да се постигне. Друг е въпросът, че лично на мен ще ми трябва още много практика и напасване на рецептите, докато почувствам сигурност както в избраната рецепта, така и в метода на изпълнение и крайния резултат. Все още се уча и експериментирам, търся правилния начин и точните пропорции. И понеже не ходя нито на курсове, нито на обучения, сама намирам верния път и посока, по метода проба-грешка. Вероятно с курс става по-бързо, но и без курс не е трудно, на мен ми отне около месец опити за да стигна до първите цветя. Сега - два месеца по-късно, просто продължавам напред. 

    За любител се справям прилично, но майсторите на зефирна флористика са много нива над мен. Добрата новина е, че винаги има кой да следвам, той като има много майстори на Зефира, които споделят своите умения в интернет, и това ме движи напред, и ме кара да се стремя да бъда по-добра, и по-прецизна в моето творчество.

Поздрави!