Защо аз не съм направила курс за работа с роял айсинг и украсяване на сладки, все още?

Наполседък получавам много запитвания във Фейсбук за декорацията на сладки с роял айсниг, след като хората разгледат албумите ми със снимки. Много хора искат да ги обучавам чрез съвети и подсказки, като ме питат най-различни неща в съобщение, пращат ми казуси, снимки, въпроси и т.н. Поласкана съм, но реших тук да уточня някои неща, за да няма сърдити.

По принцип и при работата с айсниг има някои основни правила наложени не само от общността на сладкарите, но и от големите състезания, конкурси и форуми. Правила има и при работата с фондан - някога, много отдавна, аз първо почнах с фондан, но по семейни причини го замених с айсниг след известно време. Продадох или раздадох молдовете и всички неща свързани с фондана много отдавна, и си купих инструменти за айсинг, които са различни. 

Когато реших да избера айсинга си имах моите твърди убеждения. А и ми е по-вкусен, не само по-творчески и по-рисувателен. По принцип, въпреки че не е невъзможно, не е редно да се смесват двата материала – айсинг и фондан. В големите състезания и световни конкурси, за да участваш в квалификацията е необходимо да избереш само един от двата материала. Това, което може да се постигне с айсинга и накрайниците е нещо доста прецизно и точно, а при стабилна ръка може да е доста красиво и сложно, така че няма причина аз да не избера този материал. 

Единствено със шоколад не съм декорирала, но смятам, че за всеки влак си има пътник и не мисля, че това е моето нещо. Шоколадът е отделна вселена – сложна и необятна. 

Моля, да се има в предвид, че не съм сладкар в пълния смисъл на този термин, тоест не работя това и не си изкарвам прехраната с това, независимо от завидните ми умения и голямата ми практика, и придобита сръчност. Моите съвети и наблюдения се основават на 13+ години опит, но като казвам практика имам в предвид наистина сериозна практика, а не правене на нещо от време на време и само за празник. В началото имах месеци, в които всеки ден приготвях нещо, учех се и много се стараех, четях, гледах, пробвах, дори грешах. Така съм усъвършенствала стила, метода, подбрала съм си техниката, рецептите и материалите и изобщо изградила съм постепенно това, което правя. Обаче пак ще подчертая, че не съм професионален сладкар. Това е и едната от причините да не съм реализирала все още мой собствен курс за декорация /втората причина е, че нямам подходящо помещение, а не е лесно да се осигури такова/. Въпреки, че имам и собствени разработени рецепти и методи, за които съм вложила немалко време, средства и усилия – примерно: матовия ми айсниг, бързосъхнещия ми айсинг, петкомпонентния ми айсниг, тоест имам какво да покажа и да е иновативно и проверено в практиката, а също и различно от масово показваните декорации, все пак имам някои съображения да не се засилвам в тази посока, и да не ставам учител, защото съществуват хора, които притежават лицензирана диплома от висше или средно учебно заведение за тази дейност и тяхно е правото да създадат учебни курсове. Тези хора са в пълното си право да го направят и то по правилния начин в контролирана работна среда /има кухни и лаборатории към някои университети и училища/.

Не говоря за хилядите малки работилници и курсове за забавление, в които просто ти дават бланка, че си участвал в тях за разнообразие. Това са хоби работилници за свободното време, за удоволствие, и за лично творчество. Това е вид развлечение, като участникът научава и нещо ново, разбира се. Украсените от участника в такъв курс сладки, са за негова лична употреба и консумация. Това обаче, не е истинско обучение за правоспособност, нито истински сертификат за професия и ценз. Няма сериен номер, воден знак и не можеш да придобиеш квалификационна степен с такъв курс и подобен диплом, нека бъдем ясни. Да не говорим, че всеки може да направи хоби работилница и да подведе учениците си с неверни или преувеличени твърдения, което е нелепо, но съм го виждала лично. Не всеки става за учител - това е друга рядко признавана истина, дори и сред преподавателското съсловие.

Неприятно ми е, когато някой, който обучава и прави курсове за работа с айсинг ми прати съобщение, за да ме пита защо се е получил някакъв дефект при неговия айсинг /например: пожълтяване или загуба на свеж цвят, посивяване на бялото, шупли, разливане, по-бавно съхнене, липса на гланц, липса на граница между цветовете, липса на обем в украсата, малки дупки в айсинга и т.н./ и да иска информация. За мен е недопустимо човек, който няма сигурност в знанията си и уменията си, да задава такива въпроси, а после да прави курс и да подвежда учениците си, че е авторитет или пък да ме пита и после да даде на учениците си моят отговор наготово. Все пак нека имаме очи пред хората. Аз например познавам моите материали и суровини, моите рецепти, начина и технологията за всяко едно нещо, което правя, и мога да отговоря само за тях, но пък отговорът ми е обоснован и аналитичен. Дори мога да дам гаранция за това, което знам и правя. Наясно съм точно защо може да се получи даден недостатък, но това важи само за моите неща. Не е редно да отговарям за чуждите продукти и рецепти, защото няма начин да съм сигурна кой какво е ползвал в своите рецепти, кой при какви условия работи и от къде си купува суровините, как ги съхранява, как опакова изделието и т.н. Една грешка може да се е получила по хиляди причини.

Ето защо, не ми се сърдете когато ви кажа във виртуално съобщение, че няма как да ви обясня как вие да поправите изделията си, или как да ги декорирате с вашия материал /или пък с моя, който ви е непознат все още/. Мога да го направя ако съм там до вас, в този момент, ако участвам в процеса по украсяването, ако познавам материалите ви, ако подобря рецептата ви, ако участвам активно в приготвянето и почистването, и ако мога да хвана ръката ви и да ви покажа как да държите поша, примерно. Не мога от дистанцията на виртуалното общуване да ви науча онлайн. Разбира се, мога да ви дам препоръка или съвет, като например да ползвате целуфанови пликчета по размер, за опаковането на всяка сладка, за да е чиста, свежа и красива дори и след като я подарите, но това, че ще ви посъветвам, не значи, че ще ме послушате – нали? Ето защо виртуално никого не бих обучавала. Твърде голям ангажимент е за мен, а и съм наясно, че нещата не бива да се случват така. Има си начин и той е легален и присъствен. Така мисля и затова така постъпвам. Други хора може да са на различно мнение – тяхно право е. Но моля ви, опитайте се да вникнете и в моята гледна точка. Не ми се сърдете, затова, че не съм направила курс за работа с айсинг или пък видеоуроци. Прекалено отговорна и съвестна съм, за да играя ролята на безотговорен наставник и учител. Не е моят театър това!

Вероятно честността ми няма да остане ненаказана и съм сигурна, че ще има сърдити сред хората, които са ми пращали запитвания във Фейсбук за обучение и подробни съвети, но аз все пак имам моя принципна позиция, и исках да я кажа ясно. Помагам на всички доколкото мога, и в границите на допустимото и редното. Като ме питат какви бои използвам - веднага казвам, когато ми искат съвет за съхранение и срок на годност, също отговарям директно. Ако приятелка дойде на гости, бих и показала как се случват нещата, на моята маса, и с моите рецепти, материали и инстументи. Не бих направила обаче нещо нередно и извън принципите ми и убежденията ми. Това не пречи на друг да действа различно в същата ситуация. Всеки има свое мнение по въпроса и е свободен да не се съобразява с моето. Моята истина е само моя, вашата може да е различна.

Снимката добавям, за да има нещо пъстро и цветно в тази публикация. Виждали сте я и друг път.

Интересни факти за украсяването на сладките, споделени от кухнята ми

   Навръх Бъдни вечер реших да споделя малко любопитни факти за моето хоби. Всичко започна на шега преди много години, превърна се в страст и завърши като полезно умение, което развивам и надграждам, винаги когато имам свободно време и повод за сладка почерпка. А също и вдъхновение.

   Който не украсява сладки с роял айсинг, може да подмине тази информация, защото е специфична. Тези, които имат хоби като моето ще ме разберат.

   Светли и весили празници! Мир, здраве и благоденствие!

 

 

Коледа 2024 - скромно и без големи приготовления

   Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение. 

   Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя. 

   За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.

И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната. 

 

Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.

Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично. 

    Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.

Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов! 

Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!

Великденски яйца с декупаж от салфетки

   Великденските яйца с декупаж от салфетки се правят толкова лесно, че оставих детето само да ги направи. И то се справи за половин-един час.

  Това, с което аз помогнах, беше да сваря предварително белите яйца, да приготвя четка, купичка с белтък и ножичка, и да купя подходящи за яйцата салфетки.

  След това обелихме салфетките и изрязахме избраните картинки, които в нашия случай са пролетни цветя. Трябва картинките да не са по-големи от яйцата. 

  Най-подходящи са белите яйца. Тъмните не ги препоръчвам.

  Изрезките се залепват с разбит белтък - чист, без примеси.

  Белтъкът се нанася с плоска четка за рисуване, под и върху картинката, внимателно отвътре навън. 

  Изсъхва за 10-тина минути.

  Прилагам 2 снимки на нашите украсени с декупаж яйца:

  Свели великденски празници!

Великденски сладки с роял айсинг - 2024

    Поредния Великден чука на вратата и отново направих маслени сладки с украса от купен роял айсинг /с преработени белтъци/. 

    Сладките са в типичния ми стил, изцяло украсени с айсинг, но различното е, че заложих на натурални пастелни тонове. Въпреки, че свърваме Великден с пъстри цветове, писани яйца и ярко червено, аз се вдъхнових от натуралните пастелни тонове на сурово дърво, коноп и лен. Избрах бежово-кафявата гама вдъхновена от естествените материали. Така ги чувствах нещата. 

   Ползвах метода на бързото декориране или интелигетното украсяване, както го казват на английски /има си термини, но ми звучи много смешно на английски/. Позволих си този път да си улесня много работата, и станаха по семпли, натурални и изчистени. Предполагам, че необичайсият им вид ще предизвика изненада, когато получателите отворат кутиите...

    Надявам се сладките да се харесат.

    В послентите месеци правя сладки с айсинг много рядко, колкото да си поддържам хобито живо и да има какво да покажа в блога си. Преустановила съм творческата дейност, понеже имам страшно натоварена и стресова година, от която зависят много неща в бъдеще. Затова и нямам много публикации тук.

    Изпекох около 170 броя сладки, но украсих една част от тях, калкото да имам за почерпка и за подаръци. Подаръчните кутии ще са светло кафяви - изобщо, всичко ще е в натурални цветове. 

   Разполагах само с 4+1 часа за декориране, а и бях прибрала и заключила всички материали, защото съм преустановила дейността по хобито, така че повече време ми отне да ги реорганизирам и извадя. Човек винаги може да предизвика себе си и да си причини маратон в кухнята. Хубавото е, че Великден е веднъж в годината.

   Показвам ви кокошките, птичките, яйцата и цъфналите цветове /цветчетата са вдъхновени от цъфналите дървета/ и ви пожелавам весел и споделен празник. :)

  

Сладки с роял айсинг за Осми март 2024 или още една порция мечета, но по-различни

  Всички, които видяха сладките за Свети Валентин, знаят, че съм се запалила по мечетата от роял айсинг. Началото положих много отдавна с едни картички, които случайно купих, после купих още от друг вид пак с мечета, после порцеланова чаша с мече, салфетки, тетрадки и т.н, и всичко това все с мечета в стил Теди Беър. Обемното рисуване с айсинг върху голяма бисквита, се превърна в страст и в един тефтер съм нарисувала различни скици. Имам варианти с мече за всеки празник. Правила съм вече и коледно мече. Съответно позата на всяко мече е различна, различни са детайлите около него, но стилът и размерът се запазват все едни и същи - рисувам ги големи, силно обемни и в типичния Теди Беър-сладурски стил. Разбира се, в този стил няма никакъв реализъм и достоверност, но пък мечетата са нежни и симпатични, по детски наивни и сладки.

  За тазгодишния Свети Валентин видяхте мече с балон, а за Осми март избрах мечетата да държат различни пролетни цветя. Направих мече с големи лалета, с по-малки лалета и с голямо кокиче. Няма нужда да споделям, че комбинацията създадох сама, като първо ги скицирах, после оцветих изображението и след като избрах най-добрия вариант за бисквити, чак тогава започнах да украсявам с роял айсинг. Сладките са отново много големи - височината е повече от 15см., като това си личи най-добре на снимките, в които държа сладка в ръка - може да се ориентирате за размера спрямо ръката ми. Панделките не се ядат, от плат са. Мога да ги направя и от айсинг, но от плат ми харесват повече, освен това имам много и различни сатенени панделки, които искам да използвам.

  Снимките прикачвам с уговорката, че този път не са много.

  Сладките ще бъдат опаковани в целуфани и после в картонени кутии, така че с детето да зарадваме няколко жени за празника с красив жест. Към големите плочки има и сърца, но ще бъдат разпределени неравномерно, защото бройката им не съответства на броя на мечетата. Някои от сърцата дори не снимах, просто не са толкова интересни. На белите сърца има обемен надпис "8-ми март", а на розовите - няма. Всичко е украсено изцяло и само с купен роял айсинг, и отново използвам гелови бои и дъстове. /Дъстът най-добре може да се види върху кокичетата, които са дъстнати в бледо студено-синьо, геловата боя може да се види при мечетата, примерно./

  След този празник мисля да си направя много дълга почивка от хобито ми. Винаги преустановявам тази дейност за летния период, но сега мисля да спра още от пролетта. Вероятно отново ще се завърна към хобито ми чак наесен или зимата.

  Пожелавам ви цветен и пъстър празник, скъпи дами!

Свети Валентин - мечетата, част втора!

    Мислех да направя само онези два големи комплекта сладки за Свети Валентин 2024, които показах в предишната ми публикация, но така се случи, че след като видяха мострите, и след като подарих единия комплект, още 6 човека пожелаха да ги имат. 

   Знаех, че нямам време да направя нови сладки, но преподредих изцяло програмата си и три дни преди празника новите сладки бяха готови. Отново ми отнеха само 4 дена, като в първия пека тесто и обмислям дизайна /мога 10 пъти да го сменя преди да почна да рисувам, типично е за мен/, във втория правя първия слой с нормалния роял айсниг по рецептата със суха смес, а в третия рисувам склуптурно всички мечета и надписи, както и релефните украси, но не с обикновената смес за роял айсинг, а с бързосъхнеща, защото до края на деня трябва освен всичко и да ги завърша с лица, а в четвъртия ден само снимам и опаковам, като от цялата работа, опаковането ми е най-досадно.

   Винаги поддържам у дома наличности от 8579649 различни видове опаковки, които купувам специално по размер и по вид. Научих това по трудния начин - опаковките са важни. Целуфановите пликчета трябва да са точно по размера на сладките и да прилепнат, като след това ги запечатвам с машинка. За кутиите важи същото - избирам ги по размер, здравина, обем и накрая ако има избор и по цвят... Пълнежът за тях също избирам практично, за да ми е от полза. И не само опаковането ми е най-досадно, но и самото поръчване и избиране на опаковките - мога да се изгубя в складовете за кутии и нищо да не свърша, така че ако някога някой иска да ми помогне, бих му делегирала именно купуването на опаковки и самото опаковане. 

   Друга досадна част от хобито е измислянето и създаването на дигитален файл за резецът, с който ще се реже дадена сладка, и неговото отпечатване на 3D принтер. Истината е, че правя всичко сама, защото е хоби, съответно не поръчвам готови формички и не купувам готови файлове създадени от дизайнери. Смисълът на хобито е точно това - да направиш нещата с двете си ръце и със сърце, влагайки от свободното си време. Разбира се, последното е дефицитно, но винаги правя всичко възможно поне един път в месеца да ми останат 7-8 дена за хоби. Защо 8, а не 4 както написах по-горе, ще попитате. Защото както казах, аз и формичките-резци създавам - за тях също са ми нужни 4 дена - не винаги стават от първия път, понякога щом ги направя, виждам, че нещо не е както трябва, съответно почвам отначало и ги променям. Докато се отпечата точният резец, мога 3 пъти да променя дигиталния файл. Едно е на монитор, друго е на живо, така че ако видя, че резецът не отговаря на очакванията ми, го хвърлям и почвам да правя нов. Затова винаги са ми нужни 3-4 дни /слагам си и резерв, за всеки случай/. 

   И понеже казах коя част от процеса ней-много не харесвам, сега ще кажа и коя е любимата ми част. Любимо ми е снимането и обработването на кадрите, тоест забавлявам се докато снимам храната. Винаги снимам много и накрая избирам дълго кой кадър да покажа. Защото знам, че докато сладките ще се озоват при някой друг, то снимките ще ми останат за спомен. Не ям собствените си произведения, особено когато знам колко часове рисуване съм вложила и колко труд съм положила. Обичам да снимам, всъщност не само храна, снимам и в други жанрове, но при сладките е различно, защото знам, че всичко аз съм създала - от резците, през самата храна и накрая до готовите кадри. Усещането, за добре свършена работа винаги ми е давало особен заряд.

  За да видите как е склуптурирано обемно мечето, с височина, снимах бисквитите в профил, така че се вижда колко е надигнато - горе-долу е цели 2 см в частта с муцунката. /Размерите на цялата сладка съм споменала в предишната статия, но знаете, че е грамадна./ Този метод на склуптуриране се прави с инструменти, работи се бързо и в определена посока, и поредност на действията. Ако сбъркате реда, не се получава, ако избързате - пак може да ви се развали. Отне ми месец докато свикна с този начин на украсяване, но ползвам метода и бързосъхнещата смес, само когато правя този обемни фигурки, а за останалите, работя по стандартния начин с айсинг. Важно е да се отбележи, че тези фигурки са по-крехки, пипа се внимателно.

   Сега ще покажа и новите снимки, нищо че са като тези в предишната публикация. Разликата е цветова - малко по-светли са мечетата и малко по-алени са сърцата. Другата разлика ще я видите на снимките, защото ситуацията е следната: вървели седем мечета на дясно, а осмото на ляво... Ей така се получи при мен. Без да искам едното го обърнах на опаки, като го нарисувах в грешната посока. И за да се отличава, вместо червена сатенена панделка, като на другите, това мече получи карирана червено-бяла панделка. Като ще е гарга, да е рошава. Панделките отново не се ядат, отстраняват се лесно с едно дръпване. Можех да ги направя от роял айсинг, но много повече ми харесват от плат, дават някакво усещане за завършеност, уют и топлина.

    Стана дълго, затова спирам. 

    Пожелавам ви споделен празник. 

 

 

   

 

Свети Валентин - отново мечета, но огромни!

  След като предишните години съм украсявала какви ли не сладки с роял айсинг за Свети Валентин, реших тази година отново да са мечета, разбира се различни и нови, а също и много големми. През годините съм правила: мечета, зайчета, котенца, човечета /момче и момиче/, таралежчета и какво ли не още. В комбинация с дежурните сърца, които винаги съпътстват основните персонажи в любовния захарен етюд.

  Тази година основната форма е много голяма - 15.5см височина, а плочката-бисквита е с размери на голяма пощенска картичка. Затова и украсата е голяма, подробна и детайлна, макар това да не се усеща от снимките. Сърцата са малки, но пък са много - компенсирам с количество. Бисквитата с надпис Love е стандартен среден размер.

  Мечето на всяка от големите плочки е силно релефно, с голям обем и изпъкнали елементи, като ползвах стара техника по нов начин. А сместта за роял айсинг е два вида - за бялата основа ползвах по-бързо съхнещ, защото не ми се чакаше дълго, преди да почна да рисувам. За мечетата и надписа ползвах друг роял айсинг, който търпеливо изчаках. Панделките са сатенени и се свалят с едно дръпване /те не се ядат/.

  Опитах се, да направя и кратко видео, но се провалих и си останах само със снимките. Видеото ме изнерви, защото не се получи както го исках и както си го представях. Установих, че снимките ми се получават доста по-лесно и по-бързо, а може и просто да съм им свикнала. Тук е моментът да изразя възхищение към всички блогъри, които умеят да създават интересно и полезно видео съдържание. Изглежда лесно отстрани, но съвсем не е, уверих се.

  Показвам моделите с айсинг за Свети Валентин 2024, пък ако някой иска, спокойно може да ги повтори - те не са сложни, даже са доста приятни и лесни за работа. Отново използвам сухи смеси за роял айсинг, както обикновено.