Защо аз не съм направила курс за работа с роял айсинг и украсяване на сладки, все още?

Наполседък получавам много запитвания във Фейсбук за декорацията на сладки с роял айсниг, след като хората разгледат албумите ми със снимки. Много хора искат да ги обучавам чрез съвети и подсказки, като ме питат най-различни неща в съобщение, пращат ми казуси, снимки, въпроси и т.н. Поласкана съм, но реших тук да уточня някои неща, за да няма сърдити.

По принцип и при работата с айсниг има някои основни правила наложени не само от общността на сладкарите, но и от големите състезания, конкурси и форуми. Правила има и при работата с фондан - някога, много отдавна, аз първо почнах с фондан, но по семейни причини го замених с айсниг след известно време. Продадох или раздадох молдовете и всички неща свързани с фондана много отдавна, и си купих инструменти за айсинг, които са различни. 

Когато реших да избера айсинга си имах моите твърди убеждения. А и ми е по-вкусен, не само по-творчески и по-рисувателен. По принцип, въпреки че не е невъзможно, не е редно да се смесват двата материала – айсинг и фондан. В големите състезания и световни конкурси, за да участваш в квалификацията е необходимо да избереш само един от двата материала. Това, което може да се постигне с айсинга и накрайниците е нещо доста прецизно и точно, а при стабилна ръка може да е доста красиво и сложно, така че няма причина аз да не избера този материал. 

Единствено със шоколад не съм декорирала, но смятам, че за всеки влак си има пътник и не мисля, че това е моето нещо. Шоколадът е отделна вселена – сложна и необятна. 

Моля, да се има в предвид, че не съм сладкар в пълния смисъл на този термин, тоест не работя това и не си изкарвам прехраната с това, независимо от завидните ми умения и голямата ми практика, и придобита сръчност. Моите съвети и наблюдения се основават на 13+ години опит, но като казвам практика имам в предвид наистина сериозна практика, а не правене на нещо от време на време и само за празник. В началото имах месеци, в които всеки ден приготвях нещо, учех се и много се стараех, четях, гледах, пробвах, дори грешах. Така съм усъвършенствала стила, метода, подбрала съм си техниката, рецептите и материалите и изобщо изградила съм постепенно това, което правя. Обаче пак ще подчертая, че не съм професионален сладкар. Това е и едната от причините да не съм реализирала все още мой собствен курс за декорация /втората причина е, че нямам подходящо помещение, а не е лесно да се осигури такова/. Въпреки, че имам и собствени разработени рецепти и методи, за които съм вложила немалко време, средства и усилия – примерно: матовия ми айсниг, бързосъхнещия ми айсинг, петкомпонентния ми айсниг, тоест имам какво да покажа и да е иновативно и проверено в практиката, а също и различно от масово показваните декорации, все пак имам някои съображения да не се засилвам в тази посока, и да не ставам учител, защото съществуват хора, които притежават лицензирана диплома от висше или средно учебно заведение за тази дейност и тяхно е правото да създадат учебни курсове. Тези хора са в пълното си право да го направят и то по правилния начин в контролирана работна среда /има кухни и лаборатории към някои университети и училища/.

Не говоря за хилядите малки работилници и курсове за забавление, в които просто ти дават бланка, че си участвал в тях за разнообразие. Това са хоби работилници за свободното време, за удоволствие, и за лично творчество. Това е вид развлечение, като участникът научава и нещо ново, разбира се. Украсените от участника в такъв курс сладки, са за негова лична употреба и консумация. Това обаче, не е истинско обучение за правоспособност, нито истински сертификат за професия и ценз. Няма сериен номер, воден знак и не можеш да придобиеш квалификационна степен с такъв курс и подобен диплом, нека бъдем ясни. Да не говорим, че всеки може да направи хоби работилница и да подведе учениците си с неверни или преувеличени твърдения, което е нелепо, но съм го виждала лично. Не всеки става за учител - това е друга рядко признавана истина, дори и сред преподавателското съсловие.

Неприятно ми е, когато някой, който обучава и прави курсове за работа с айсинг ми прати съобщение, за да ме пита защо се е получил някакъв дефект при неговия айсинг /пожълтяване или загуба на свеж цвят, шупли, разливане, по-бавно съхнене, липса на гланц, липса на граница между цветовете и т.н./ и да иска информация. За мен е недопустимо човек, който няма сигурност в знанията си и уменията си, да задава такива въпроси, а после да прави курс и да подвежда учениците си, че е авторитет или пък да ме пита и после да даде на учениците си моят отговор на готово. Все пак нека имаме очи пред хората. Аз например познавам моите материали и суровини, моите рецепти, начина и технологията за всяко едно нещо, което правя, и мога да отговоря само за тях, но пък отговорът ми е обоснован и аналитичен. Дори мога да дам гаранция за това, което знам и правя. Наясно съм точно защо може да се получи даден недостатък, но това важи само за моите неща. Не е редно да отговарям за чуждите продукти и рецепти, защото няма начин да съм сигурна кой какво е ползвал в своите рецепти, кой при какви условия работи и от къде си купува суровините, как ги съхранява, как опакова изделието и т.н. Една грешка може да се е получила по хиляди причини.

Ето защо, не ми се сърдете когато ви кажа във виртуално съобщение, че няма как да ви обясня как вие да поправите изделията си, или как да ги декорирате с вашия материал /или пък с моя, който ви е непознат все още/. Мога да го направя ако съм там до вас, в този момент, ако участвам в процеса по украсяването, ако познавам материалите ви, ако подобря рецептата ви, ако участвам активно в приготвянето и почистването, и ако мога да хвана ръката ви и да ви покажа как да държите поша, примерно. Не мога от дистанцията на виртуалното общуване да ви науча онлайн. Разбира се, мога да ви дам препоръка или съвет, като например да ползвате целуфанови пликчета по размер, за опаковането на всяка сладка, за да е чиста, свежа и красива дори и след като я подарите, но това, че ще ви посъветвам, не значи, че ще ме послушате – нали? Ето защо виртуално никого не бих обучавала. Твърде голям ангажимент е за мен, а и съм наясно, че нещата не бива да се случват така. Има си начин и той е легален и присъствен. Така мисля и затова така постъпвам. Други хора може да са на различно мнение – тяхно право е. Но моля ви, опитайте се да вникнете и в моята гледна точка. Не ми се сърдете, затова, че не съм направила курс за работа с айсинг или пък видеоуроци. Прекалено отговорна и съвестна съм, за да играя ролята на безотговорен наставник и учител. Не е моят театър това!

Вероятно честността ми няма да остане ненаказана и съм сигурна, че ще има сърдити сред хората, които са ми пращали запитвания във Фейсбук за обучение и подробни съвети, но аз все пак имам моя принципна позиция, и исках да я кажа ясно. Помагам на всички доколкото мога, и в границите на допустимото и редното. Като ме питат какви бои използвам - веднага казвам, когато ми искат съвет за съхранение и срок на годност, също отговарям директно. Ако приятелка дойде на гости, бих и показала как се случват нещата, на моята маса, и с моите рецепти, материали и инстументи. Не бих направила обаче нещо нередно и извън принципите ми и убежденията ми. Това не пречи на друг да действа различно в същата ситуация. Всеки има свое мнение по въпроса и е свободен да не се съобразява с моето. Моята истина е само моя, вашата може да е различна.

Снимката добавям, за да има нещо пъстро и цветно в тази публикация. Виждали сте я и друг път.