Кокичета от роял айсинг за Баба Марта

  Тъй като реших да спра с правенето на сладки, считано от март, за празниците през този месец направих почерпката още в края на февруари. Рядко избързвам, но се наложи. Сладките избрах да са под формата на много големи кокичета, изцяло от роял айсинг. Идеята ми е едно кокиче да е напълно достатъчно като подарък, опаковано подобаващо, затова сладките са с дължина 14,5см и това е една доста голяма площ. Аз самата едно кокиче не мога да изям наведнъж, деля си го на две части. С този пример пояснявам, че макар да сме свикнали да си представяме дребни сладки, моите не са такива. А и аз не успявам да рисувам ситно. Така че не се чудете на размерите. 

Показвам снимки на февруарско-мартенските сладки с роял айсинг и планирам да не ви досаждам с нови публикации в следващите месеци. Айсингът отново е без сурови белтъци както винаги (подчертавам, че не ползвам сурови белтъци в рецептите ми), този път е по първата ми рецепта, тоест не е бързосъхнещия многокомпонентен айсинг, а е само класическия. Рецептите ми са различни и ги сменям според ситуацията като винаги съм го пояснявала в публикациите си, за да няма неяснота. Бисквитите не са меденки, а класически чаени сладки, но и това съм писала преди, а го повтарям за новите читатели на блога. 

Кокичетата не са сложно цвете и се рисуват сравнително бързо - станаха за два дена, като в първия направих само основата. В ден номер три снимах и опаковах. Винаги съм отделяла много време на снимането, защото както и преди съм писала тук, на мен накрая само снимките ми остават, пък и харесвам фотографията. Това, че показвам 6-7 подписани снимки, обикновено е резултат от 60-70 сурови кадъра, от които селектирам само 6-7. 

Честита Баба Марта! Бъдете здрави!

    И някак между другото направих и един, само един, осмомартенски комплект, като всичко е изцяло от роял айсинг, а печатните букви са изписани на ръка с трансфер и хранителен маркер. Изписването на ръка е лесно, стига преди това да сте си избрали конкретен печатен шрифт от някоя програма и да сте съобразили размера. Възможно е и без програма, но аз не мога, защото не пиша така красиво. 

 Поздрави!

Квак-квак! Или как се сдобих със сладките жаби в блога ми

   Обичам от дете влечугите и земноводните - жаби, змии, гущери /много и различни видове/. Никога не съм се страхувала от тях и доста от тях съм пипала, галила или ловила. Под "ловила" да се разбира: хващала с гола ръка, радвала съм им се и съм ги пускала обратно на свобода в природата, а не съм ги елиминирала. Израстнала съм с усещането, че те са добри, кротки и мили. Някои диви твари съм гледала за кратък период преди да се завърнат пак в естествения им хабитат в природата, а баща ми заради интересния си и многопластов живот е отгледал и пуснал неколцина наистина екзотични и интересни диви същества. И като дете, и като възрастна често съм ходила на места, където изобилства от тях - независимо вила, селска местност, море или планина - все ги намирам и те намират мен и се приближават без притеснение. Обикновено, дори ги пипам, което е странно, но или имам бързи реакции и сръчни ръце или те са бавни и непредпазливи около мен и не им пука, че съм човек. Виждала съм и семейства, гнезда, и т.н. в естествената им среда. По принцип животните ме обичат и лесно им печеля доверито. Не само влечугите - всички животни. Някаква естествена симбиоза е. Става рядко вече, защото живея в голямата и шумна столица, което ми пречи да съм често сред диви жевотни. Въпреки това имам стотици истории и ако почна да разказвам колко диви животни съм видяла на четери очи или спасила, или съм се заиграла с тях от близко разстояние докосвайки ги, или като малко глупаво дете съм уловила и пуснала после, ще стане може би един много дълъг разказ с продължение, затова по-добре да ви спестя тази история. Наследила съм това умение от баща ми, на когото дивите животни направо му скачаха в ръцете и е отгледал някои от тях дори. За него може някои път да разкажа - в колекцията му присъства от лисица, през млад руски рис /баща ми е живял и в чужбина/, до отровна змия и таралеж, фазан и това са само някои примери на животни, които е хващал за малко или отгледал за по-дълго, а влечугите не ги броя. Баща ми винаги ги е връщал в дивата природа и се е разделял с тях като с приетели. Но той е от едно друго поколение, когато града не беше мегаполис и природата не се беше отдръпнала тихо настрани. В неговия живот изобилстваше от такива случки, и обикновено дивите животни направо го обичаха и не се страхуваха да се доближат. Странно е как се е сдобивал с какви ли не твари - всичко присъстваше в колекцията му от истории, истински са, имало е свидетели и хора които са го придружавали. Може би животните подушват или усещат енергията на определени хора, но факт е, че диво или непознато животно не ме е хапало, кълвало, драло или опарвало никога. А съм имала близки непосредствени контертки с тях и околните хора са ми се чудили с кой акъл съм така смела. Не съм смела, просто не се страхувам и притеснявам. Отсъствието на страх не е смелост, а доверие и усещане за нещо добро. Буквално съм протягала ръка и те не са се бояли. Корморан, червенобузест кълвач, катерици, гущери, змии, жаби, таралеж, един елен/сръндак/, дива котка и още много са в моята колекция, като доста от тях се повтарят по няколко пъти. Дори огромен, направо гигантски бръмбър рогач отгледах и върнах в природата, което беше смешно, но насекомото под грижите ми доста порастна и стана необичайно едро за вида си, а май се сещам и за една богомолка. Не подминавам нищо и никой. Това обаче става само когато съм извън града - в града тези екзотики не съществуват. За съжаление рядко напускам столицата вече. А и някои от местата, на които преди години ходех вече не са достъпни или са доста променени под влияние и въздействие на човека, така че представителите на дивата природата са се отдръпнали от периметъра.

Но да се върнем на влечугите и земноводните, и по-конкретно жабите. Хващала съм стотици. Играла съм с тях като дете. Дори съм им измисляла имена. В града обаче потоци няма и от години не се бях сещала за това. Все пак като дете имах шанса летата да ме пращат по гори, морета и полета. Сега този лукс ми липсва. Съжалявам, че не мога да осигуря същото детство за дъщеря ми. Опитвам се, но цивилизования свят все повече поглъща естествената природа. Ето защо като получих запитване за жаби от роял айсинг първо се поколебах много, но после се съгласих да ги направя. Колебанието ми дойде не защото са сложни, а защото мислех да не правя известно време сладки с роял айсинг и да не се захващам с изцяло нови проекти. Но отложих тази творческа пауза, и приех да нарисувам ръчно с айсинг жабоците за един втори рожден ден.

Процесът стартира с изработката на формата-резец за жабата, която е много голяма. Често в блога казвам, че рисувам едро, но дребно не мога. Тестото отново е маслено с ванилия, а този път роял айсингът е класическия вид, а не бързосъхнещия вид. Не ползвам сурови белтъци - това съм го казвала винаги, така че независимо дали ползвам рецепта номер едно или рацепта номер две, винаги се ползват преработени белтъци. Боите са сладкарски - гелови и на водна основа. Смесвам бои на различни марки и различни нюанси от дадена палитра, докато не се уверя, че това е желаният цвят.

Направих жаби-топери и жаби-бисквити. Топерите са по комбинирана техника - голямата пръчица пекох заедно с тестото, а малките клечки за стабилност добавих след изпичането на тестото, докато е топло. Подсигурих се двойно за да знам, че топерът ще е стабилен и изделието ще може да е застопорено право на тортата и да не помръдва. Затова е малко странно, че има по три подпори във всеки топер. Но реших да се застраховам, а и самите жаби са много големи и не са леки - тежат си. Рядко правя топери, досега само няколко пъти, по-често са само сладки. Торти не изработвам, затова е логично, тортата да е направена от друг. Доколкото ми казаха, ще е висока и тясна, а жабчето ще е акцент. 

Представям на вниманието ви снимките на сладките жаби, които направих с невероятен ентусиазъм. Върнаха ме в детските ми спомени. 

Оставям ви да се насладите на снимките и ви пожелавам прекрасен, снежен, бял февруарски уикенд! 

 

 

 

   Поздрави! 

   Бъдете здрави!

   Квак-квак! 

Сладки за Свети Валентин - колекция от четири поредни години.

    Както вече се разбра, силно намалявам всякакви хобита за 2026 година, и престурктурирам времето си и пространството. Затова и бързам да изразходя всички материали, свързани със сладкарското хоби. Планът е след март да съм ликвидирала запасите от суровини и материали. Нормално е творческата част да изпъкне пред финансовата. Трябват ми празни шкафове, а ако това върви успоредно с доволни приятели, какво по-хубаво, нали? Аз толкова сладко сама не бих могла да изям, ясно е, че докато ликвидирам хобито, другите около мен ще трябва да помагат. От една страна много ми се рисува и имам безброй нови идеи за декорация с айсинг, но от друга - знам, че не мога да продължавам по същия начин и нещо трябва да променя. 

Тази публикация ще е много кратка, но искам да покажа един любим колаж с моите украсени сладки за деня на влюбените през последните четири години. Всичко е с роял айсинг и съответно е разпределено по кутии и опокавано като за подарък. Но идеята на колажа не е да покаже кутиите, а самите сладки и как са се променили през годините. Старая се да не повтарям модел, но понякога много се привързвам към конкретна декорация и повтарям. Въпреки това валентинките през годините са различни.

Споделям колекцията ми от минали, настоящи и бъдещи тематични сладки с роял айсинг за Свети Валентин! (Стана малко като заглавие на Дикенс.) 

Общото между тях е, че всички са рисувани ръчно с роял айсинг и са разпределени в кутии като празнични сетове. 

Има три-четири празника в годината, за които украсявам салдки и публикувам в блога - единият от тях е Коледа, а вторият е Свети Валентин. 

Показвам колекция: Февруари 2023-2024-2025-2026! (Но снимките не са по хронология, а са подредени по цветово усещане.) 

 

Благодаря, че се отбихте да ме навестите в моето виртуално кътче! 

Поздрави!  

Сладки с роял айсинг за Свети Валентин 2026 или Forever and Ever!

Както обикновено ще покажа последните ми ръчно украсени с роял айсинг сладки за Свети Валентин 2026 година, като досега всеки път съм отбелязвала този празник в блога ми, но вероятно това ще се промени. Причината е лична, и съм намислила да сложа бисквитеното хоби на голяма пауза или просто да спра за ниопределено време. В живота настъпват събития, които временно ни отказват и това е нормално - никой не може вечно да прави едно и също, и не може винаги да е на гребена на вълната. 

Тук обаче ще споделя и нещо лично - през годините покрай рисуването на сладки и сладкиши спечелих голям брой приятели и познати. Хора, които са ми помагали по един или друг начин, които са се радвали на успеха ми и са ме подкрепяли в глупостите ми. Вярвам, че доброто трябва да се предава нататък, и макар да е утопично, считам, че когато съм получила нещо като дар, и аз следва на направя някому подарък, за да не прекъсна цикълът от добро. Ето защо толкова често подарявам нещата, които правя или пък имам ситуации да ги давам на минимална себестойност. Но разбира се, някои от тях имат цена - понякога, рядко! Това са инцидентни случаи, но и те си имат своята история и причина. Особено ако изделието е било свръх трудоемко и е генерирало голям личен разход при направата му. Все пак това са частни случаи, които се броят на пръстите на двете ми ръце. Блогът ми не е търговски и не е направен за почалба, а за вдъхновение, споделяне и вид виртуален дневник на хобито ми. Все пак няма да отрека, че сладкарството е доста скъпо хоби, особено ако се работи с качествени суровини, материали и инстремунти. А аз държа на качеството и не правя компромис. Винаги купувам най-скъпите и най-иновативните продукти и инструменти, а удобството ми харесва. Благодарна съм на съпруга ми за подкрепата! Той е човекът, който ми изработва индивидуалните формички-резци, след като аз му задам и нарисувам дизайна и параметрите. Той е и човекът, който ми докарва чувала със захар, който аз не мога да вдигна /дори и да искам, няма как/. Пак той е човекът, който не мрънка, когато кухнята ми е "на вили и мотогили", докато аз творя. Късметлийка съм!

През годините хобито ми се разви и усъвършенства, но си остана все така ръчна денйост - нещо, което правя с ръце и от сърце. За да съществува освен талант, умение и вдъхновение, нужна е също добра организация и планиране, както и финансова обезпеченост. Аз не съм сладкар по професия и винаги съм го подчертавала. Любител съм и съм се учила напълно сама. Едно от нещата, които забелязвам напоследък по форуми, групи, страници, блогаве и други публични места, където голяма група хора показват и споделят своите сладкарски произведения, е че въпреки развитието на технологиите, наличието на все повече суровини и материали, бързия достъп до информация и знания, хората не се стараят или не работят чисто. Това винаги ме е дразнело много, защото аз винаги съм се стремила да работя чисто, спретнато, да се старая максимално да избягвам грешки и поправки, да не мърлям. Затова единственият ми съвет към хората с хоби като моето е: работете чисто! Знам, че всеки има различен стил на рисуване, и това е нормално, но все пак чистотата трябва да е универсален принцип! Особено когато се отнася до храна. 

Сега отново ще публикувам снимки на моите украсени сладки с роял айсинг /без фондан/,  с уточнението, че основната сладка във всяка кутия е много голяма - 14см на 14см. Към нея има по-малки сладки. Те са украсени с бързосъхнещ роял айсинг /различна рецепта ползвам, но по същество е айсинг/, сладкарски гелови бои, сладкарски бои на прах, сладкарски бои на водна основа, и разбира се щипка въображение. Използвани: Шугърфлеар, Уилтън, Декора, Рейнбоу, Фънкейк и Идейбъларт. Не използвам сурови яйца в моя роял айсинг, но това не значи, че рецептата е стандартна - точно обратното. Тестото както обикновено, е ванилово - аз не правя различни теста. Не експериментирам с вкусовете, а само с дизайна. В колонката от снимки, има и такива, които показват част от процеса на изработката. Виждат се пошовете, боята, формите-резци /не крия как работя/. Блогът ми не е платената варсия, и аз не мога да качвам клипове в него, но така пак се вижда достатъчно. 

Сладките са добре опаковани в индивидуални целуфанови пликчета, но този път няколко от тях не се побраха в най-големите ми пликчета /моя техническа грешка/, поради което са опаковани различно. Купих кутиите по размер на сладките. Първо направих самите бисквити и чак тогава избрах кутиите. Бисквитите влизат в кутиите съвсем плътно. Хубавото е, че на пешеходно разстояние от дома ми се продават опаковки и мога да избирам лично по всяко време. Това е чист късмет. Обичам да избирам кутиите лично и се радвам, че не се налага доставка. По-скъпите кутии, които имат прозорче, поръчвам от другаде, но тях ползвам целево и по-рядко, защото са по-меки и по-неустойчиви. Тук съм избрала по-твърди кутии без прозорче, защото големите сладки са по-чупливи и имат нужда от защита и сигурност.  

Тази година отново заложих на мечетата като персонаж за украсата. Имам плюшени мечета точно като нарисуваните, имам и картички с този герой, но се въздържам да ги покажа тук. Този персонаж - Теди Беър, или може би просто Мечо, е голям сладур, така че не се чудете защо толкова често го избирам за рисуване върху бисквити. Просто ми харесва! Не съм го измислила аз, но ползвам идеята. И разбира се, много се старая когато рисувам. Въпреки това докато снимах сладките финално, по невнимание изпуснах едната голама сладка с мече и я счупих, така че на снимките има една сладка, която за жалост вече не съсществува. Този път си имах проблем и с червеното като цвят, но намерих начин да го разреша, нищо, че ми отне двойно повече време. Ето защо и се радвам, че започнах бисквитите малко по-рано от друг път, спрямо датата на празника. Обикновено работя точно в дните непосредствено преди празника, но сега това, че почнах повече от 7 дена преди датата ми спечели време за адекватна реакция, когато сбърках. Успях да поправя грешките си или по-точно да почна от начало наново, макар да стана двойно работа. Дано да си е заслужавало и дано украсените бисквити да се харесат на получателите. 

Предупреждавам, че снимките са много, а текста продължава и след тях, но понеже не знам кога пак ще публикувам, реших да покажа всичко на едно място. 

Бисквитите, които са мостри, бяха пробни, преди да направя останалите. Затова тяхното червено е по-тъмно и по-различно. Именно една от мострените бройки счупих докато снимах и това мече няма да стигне до получател. Останалите вече са нарочени за конкретни хора. Надявам се да предизвикам положителни емоции, защото това е и смисълът на споделянето. 

Тук искам да добавя един модел, пожелан от моя позната, която вместо типичните валентинки, за празника на влюбените втора година ми поръчва нестандартни и закачливи бисквити с роял айсинг. Миналата година за нея бяха сладките с голите момиченце и момченце, а тази година поиска белокоси баба и дядо, които шеговито наричам Forever and Ever! Идетята за любов до дълбоки старини много ми допадна. Тази дама винаги ме изненадва приятно и освен всичко е много мила и положителна. Оставям на вас да прецените справила ли съм се със задачата. 

Благодаря, че бяхте с мен, и уважихте моето виртуално хоби място! Надявам се да съм била полазна и да сте намирили вдъхновение в снимките ми. 

И не забравяйте: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!" 

Поздрави! 

Ваша Ели.