Детето, което обича конете

У дома имам едно дете, което изпитва някаква невъзможно голяма любов към конете.

Дете, което още щом проговори съзнателно и смислено, започна да използва думата "конче", толкова често, колкото можеше да я използва в контекста си, по повод и без повод.

Дете, което плака 5 часа до пълен захлас и изтощение, за да му купим люлка-буталка-двигателна играчка Конче (за съжаление, почти веднага, лоши хора ни я откраднаха докато я бях оставила във входа на блока за малко).

Дете, което имаше и още има 3978628 броя различни играчки с форма на конче - съответно пластмасови, дървени, гумени, плюшени, и т.н., от вида пони, от вида жребец, от вида кон с жокей, от вида еднорог, с крила и без, с решещта се грива и опашка, с механизъм за движение на краката, с батерии и без.

Дете, с пълна библиотека с книжки с и за коне, както и пощенски марки с коне, пъзели с коне, 3D-пъзели с коне, плакати с коне, колекция от филми с коне /анимационни за сега/.

Въпросното дете, никога не се е страхувало от конете, и колкото пъти е било близо до жив кон безстрашно го е галило, пипало, яздило и т.н. Дори когато мен ме е било страх от конкретен кон, детето безусловно му е вялвало и го е обичало. Няма значение колко голям ще е, какъв цвят ще е и как ще изглежда - щом е жив кон, хлапето го обожава.

Ето защо, не е странно, че за всеки свой рожден ден и Коледа, въпростото дете иска да му купим жив кон и нищо друго не го вълнува. Къде и как ще го гледаме е въпрос с повишена трудност, и разбира се желанието е неизпълнимо, но важното е, че това желание никога не угасна, колкото и други примамливи подаръци да предлагах.

Въпросното дете, естествено е моето и за да утолим донякъде мераците за жив кон, всяка година откакто е проходило, го водим по различни конни бази и места, където може да има пряк контакт с жив кон /коне/! Няма нужда да обяснявам каква огромна радост изпитва детето и как с нетърпение чака следващото посещение в конната база, как прегръща животните, как ги гали, храни (носим моркови и/или ябълки), язди и им говори.
За да не помислите, че преувеличавам ще публикувам няколко от последните снимки, на детето, което обича конете!

Всички снимки в тази публикация са направени в Конна база - Конюшни "Азая".

Били сме и на други места, но това е последната ни дестинация и мислим упорито да се придържаме към нея. Животните са спокойни, добри и отлично тренирани, позволяват на детето ми да им се овеси на врата и да ги гали без проблем, издържат стоически двучасовите му мераци да се завре буквално в муцуните им и да ги разцелува. Треньорът е страхотен, отношението е приятелско, а мястото - красиво и на удобна локация. Освен коне, наоколо има и кучета, кокошки, крави, овце, кози и изобщо всичко това, което за едно градско дете представлява засилен интерес.

Отиваме за час, оставаме винаги повече и си тръгваме с мъка, а детето още по пътя на обратно ни пита: "-Нали ще дойдем утре пак?" Естествено не мисля да го разочаровам като му отказвам, още повече, че рискувам да ми довлече у дома жив кон с уговорката "- Мамо, хайде да си гледаме конче пред блока." :-)