Започвам поредица от публикации, в които ще показвам мои снимки с минимално количество текст към тях или без никакъв текст. Причината - в натовареното и забързано ежедневие все по-често не ми остава време да пиша дълги публикации и затова през последната половин година редовни статии в блога не е имало.
Реших да оформя публикациите в обща рубрика "Разкази в снимки". Надявам се, чрез тях да ви предам поне малко от настроението и красотата, които съм усетила или искала да пресъздам в снимка! За мен една снимка е хубава, не само когато е добре направена по отношение на техническите параметри, но и когато носи определени емоции и послание.
Далеч съм от мисълта, че ставам за фотограф. Разграничавам се от професионалните фотографи, снимащи шедьоври и показващи невероятни картини! Това, което съм снимала е полд на любителските ми усилия в резултат на интереса ми към фотографията и погледът ми към красивото. Фотографията като хоби, ми носи положителни емоции и това е причината да се занимавам с нея. Снимките ми са любителски и без претенции за майсторство, а портретите, които правя са обикновено на дечица на мои познати, близки и приятели, понякога и на техни роднини.
Днес ще ви представя снимките на Никол, чиито родители не познавах лично допреди фотосесията, но пък познавах лъчезарната леля на Никол и именно тя ме помоли да снимам момиченцето в парка. В крайна сметка се уговорихме да я снимам още през пролетта, но поради куп причини фотосесията все се отлагаше и накрая ми доведоха Никол чак в края на лятото. През това време малката хубавица беше проходила и порастнала.
Никол, щедро раздаваше усмивки през цялото време и съдействаше напълно за фотосесията. Единият час мина неусетно.
След като обработих снимките установих, че ги предпочитам не цветни, а черно-бели. И друг път съм се улавяла, че харесвам повече черно-бялата фотография. Затова ще покажа част от кадрите в черно-бял вариант:
И в синьо....
За да не си помислите, че съм враг на цветовете показвам и 5 цветни кадъра:
Надявам се, че съм ви накарала да се усмихнете поне веднъж!
Благодаря ви, че се отбихте в моя блог!
:-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар