Събудих се на 33*

   Отново след дълга пауза съм тук. И отново няма да мога да спазя обещанието си, да ви покажа последните ми десет торти. Уви, все отлагам писането на публикации, заради твърде оскъдното ми свободно време, личната ми ангажираност и новите ми приоритети и проблеми.
   И все пак не съм се отказала да наваксам с публикацииите, които само ми се натрупват като планирани, бъдещи и чакащи. Жалко, че денонощието ми е само 24 часа. Виновна съм, че отлагам и се туткам - така е!

   Сега ще напиша една доста дълга публикация и дано имате търпението да я изчетете цялата, защото ще е разнородна и различна. Даже ще я обособя в няколко части, тематично.

****

    Ще поговоря в писмен вид за днешните 33!

   Да, правилно, вече съм на 33!
   И вече знам доста неща, които мисля да споделя с вас. :-)

Например знам точно с какво искам да се занимавам, както знам и че това едва ли ще се случи. Причините са обективно-субективни и няма да ги изброявам изобщо.

   И така, списъкът започва: 

1. Знам, че искам след 13 годишна пауза да продължа да пиша стихове, но този път искам и да ги издам. И хич да не ми се бъркат родителите ми, учителите ми /вече бивши/, редакторите и издателите, които предишният път повече навредиха, отколкото помогнаха. Още отпреди 13-15 години, над 200 стихотворения чакат своя момент скрити в чекмеджето. Твърде дълго, нали? Тогава бях тинейджър, сега не съм - това е разликата! :-) Тогава ме вълнуваха едни теми, сега - други. Но и при двата случая, писането си остава моят начин да изразя себе си.

2. Знам, че отново искам да рисувам. С какво точно? - Няма значение. Какво? - Всичко! И не, нямам голям талант, или поне в семейството ми има доста по-талантливи художници от мене. Но това не ми пречи, рисуването да ме разтоварва и разнообразява. 

3. Знам, че искам да правя качествена и впечатляваща фотография. Избенах думата "професионална" нарочно. Моята професия е друга. Искам да съм любител-фотограф, показващ своите идеи и усещания, чрез кадри, които наистина да са поне малко добри и стойностни, и да радват. За сега идеи имам, но умения и техника - не. Дано поне любителските ми снимки, един ден да станат по-добри и впечатляващи.
4.  Знам, че искам да правя красиви декорирани торти с фондан, които да подарявам на най-близките ми хора. Надявам се, да имам възможност - физическа, времева и финансова, за да сбъдна и това. Не мисля да се занимавам професионално със сладкарство. То е само мое хоби, подобно на предходните три. Това не означава, че трябва да занижавам нивото - нали? Перфекционистът в мен вечно ще се стреми към съвършенството.

5. Знам, че искам да пътувам активно отново, но знам, че и това желание все по-рядко ще ми се сбъдва. От 5 години съм се закотвила у дома, а преди пътувах много. Липсват ми широките простори, новите места и различните хора и култури.
6. Знам, че искам да бъда счетоводител. :-) Правилно прочетохте: сче-то-во-ди-тел. Разсмях ли ви? :-) Трябваха ми повече от 10 години, за да осъзная, че си харесвам професията и искам да се завърна към нея. През годините, уж бягах от счетоводството, но с придобиването на опит и в други икономически сфери осъзнах, че пак към него искам да се върна. Дали птичето ще кацне два пъти на рамото - а?
7. И най-важното остана за накрая: знам, че искам да съм по-добра майка и по-добра домакиня. Уви, това не ми се отдава особено. :-( Все си мисля дали не греша някъде и дали се спрявам достатъчно добре?! След години сигурно ще си проличи, но сега непрекъснато имам съмнения и резерви към себе си и съм много самокритична. И макар детето ми да е винаги на първо място за мен, фактът, че ги има и предходните шест точки /желания/, разваля нещата. Човек едва ли може да носи еднакво добре седем дини под една мишница, 24 часа в денонощието.
   Но нека продължа темата: Какво е да се събудиш на 33? Същото като да се събудиш на 23, но с повече житейски опит, с повече грешки и победи. Може би и с повече натрупана умора, но и с по-ясна самооценка, с повече осъзнатост.
  Пожелавам си следващите 67 години за мен да текат все по-бавно и по-бавно. Като в детството, когато безгрижието ни караше да мислим, че годината е безкрайно дълга и времето се движи много, много бавно. Защото аз май съм порастнала само на години, а погледът ми върху света си отстава детски! :-)

****
    Омръзна ли ви да четете? Сега сменям темата. :-)
   В блога ми дълго време /повече от година и половина/ нямаше моя снимка. Опитах се първо да се представя не чрез визията си, а чрез делата и творческите ми резултати и експерименти.
   В един момент обаче, ми се прииска да имам и аз своя снимка в блога си.
  Поразтърсих се и се оказа, че откак аз снимам, мен никой не ме е снимал. Нямах актуална снимка от последните 3 години. В крайна сметка ми се прииска истинска фотосесия - творческа, идейна и само моя и прибягнах към наколко жокера.
  Първият жокер: "Помощ от публиката."** не сработи. Написах в личният ми Фейсбук, че имам нужда някой да ме снима, но се оказа, че няма свободни фотографи в момента.
   Минах на втория жокер: "Обади се на приятел."*** :-)
  Тук списъкът с фоготрафи, които познавам се оказа дълъг - сетих се веднага за Радослав Атанасов, Ивелина /Дамаянти/, Изабел, Елена, Нина, Милена от Варна, Кеми, Руми, Веселина и други талантливи творци. (Със сигурност пропускам още много имена на талантливи фотографи, особено на тези от чужбина, но не се сърдете, приятели, не е нарочно, просто нямаше как да ме снимате от разстояние.) Прекланам се пред творчеството на Татяна, Елза, Радослав, Милена, Кейт, Ивелина, Калина, Петя, Драга, Руми, Кеми, Жени, едната Елена, другата Елена, Яна, Нина, Димка, едната Диди, другата Диди, Елица, Роси, Люба, Веси, Васил, Евгени, Бони и още един куп фотографи, на чиито кадри имах удоволствието да се насладя през последните 2 години. Съжалявам, че не мога да прикача линк към всички, но въпреки това, изразявам възхищението си към творчеството им.
  В крайна сметка, вторият жокер даде резултат. Затова благодаря на Изабел, за оказаната помощ и фотосесията, която ми напарви в парка през септември. За да не ви натрапвам себе си обаче, ще покажа само 2 снимки. Не искам да ме запомните с образ, а с дела и умения.

****
   И като казах дела, нека се върна на сладките моменти и сладкото ми хоби. :-) В случая, обединих рисуването и сладкарството на едно място. Обичам миксът от хобита.
   Мога да рисувам с водни боички и акварелни моливи, но винаги ми се е виждало сложно да рисувам със сладкарски бои. Освен това, малко преди кандидатстудентските ми изпити навремето, преустанових рисуването, като тогава имах резерви, понеже ме разсейваше от главната ми цел. Благодарение на Бети от блогът Вкусно с Бети, се престраших отново да хвана четката. Като начало реших да плагиатствам, тоест прерисувах с малки изменения нейните бисквитки. Важното е, че схванах начина и не ми се разтекоха боите. - Бети, благодаря ти, първо, за това, че ме вдъхнови и второ, за това, че ми помогна с практически съвети и препоръки. От тук нататък, мога да съм спокойна, че ще се справя ако пак реша да рисувам върху фондан. Толкова съм колеблива, че винаги съм имала нужда от як попътен ритник, за да бъда подтикната да направя първата крачка. А и обикновено тя е най-трудна.
   Ето ги и моите есенни ръчно рисувани бисквитки с фондан:

****
   Може би сте забелязали сладурската чаша, в която си пия сутрешното слабо капучино. То по-скоро е оцветено мляко, но аз се залъгвам, че пия капучино, като слагам и 10 капки кафе за цвят. :-) Трябва да отбележа, че тези илюстрации са ми много любими. Като дете израстнах с руските книжки с невероятни илюстрации /четяха ми оригиналите на руски, а не адаптираните версии/.
   Години по-късно, започнах съзнателно да подарявам именно книжки с такъв тип илюстрации на дъщеря ми. За жалост, все по-трудно се намират на пазара книжки с качествени илюстрации и изборът не е богат.
   Едни от любимите книжки и на мен, и на нея съм снимала специално за блога:

****
   Ще повторя, както казах и миналата година, че есента е любимият ми сезон. Всяка година я чакам с нетърпение и много и се радвам.
  Обичам слънчевата, ранна есен, онази златната, пъстрата и щедра есен. Обичам есенните листа и цветове. Дъжда и студа не са ми любими и никога не са били. :-)
   Ето и няколко запечатани моменти от тазгодишната есен в парка:

   И малко есенна декорация за дома:

****
   За да не стане така, че да има представяне на снимките ми, да има представяне на сладките ми, да има представяне на мен, но да няма представяне на хобито-пътувания и хобито-лична поезия, направих следващата снимка:

   Опитах се да събера в кадър едновременно любовта ми към писането на стихове, която се зароди когато бях на 9 години /в трети клас започнах да пиша поезия/ и любовта ми към пътуванията извън страната.
   Обичам всичките си над 200 стихотворения, всяко едно е писано по конкретен повод и за конкретен човек, свързано е с конкретно настроение, в конкретен момент. Всяко едно си го помня поне частично, и не забравям лесно написаното от мен, защото то е свързано с определена емоция. Прочитайки си го след време, то ми носи спомен за същата емоция, която съм имала докато го пиша. Малко хора са имали честта да ги видят и прочетат, и обикновено това са хора, на които гласувам пълно доверие, с други думи, близки до сърцето ми хора. Освен това, съм подарявала снихотворения при повод, но тези случаи са малко, а също и съм писала стихотворение, за декламиране пред учениците и учителите от гимназията, като това беше по инициатива на ръководството на гимназията, в която учех. Благодарна съм на учителите, които ме насърчаваха. Попаднах на разкошни учители по български език и литература, и независимо, че често се сменяха, те всички много ме подкрепяха.
   През годините старателно записвах всичко и му слагах дата. В един момент бях спряла да пиша, но наскоро пак се събуди музата ми, след дългогодишна пауза. Мисля, че трита дебели тифтера със стихове, образуват по свой начин, нещо като дневник в рими, защото датите и хронологията са запазени. Е, имам и стихове на хвърчащи листа, но поне са бутнати в общ плик. /Творчески хаос, какво да се прави!/ :-)
   А пътуванията.... тях няма смисъл да ги описвам. Но в Лондон бих се върнала отново. Градът е наистина впечатляващ и незабравим. :-)
  Отдавна взех решение, блогът ми да е по-неутрален, и да не натрапвам личния елемент, с изключение на статии като тази, която е свързана най-вече с настроението ми покрай рожденния ми ден.
  Надявам се все пак да сме си станали по-близки, както в течение на времето /повече от година и половина блог/, така и с тази по-детайлна публикация. Следващата ми статия в стил "Искрено и лично"****, очаквайте догодина по същото време. ;-)

С любов към всичко добро и красиво:
ваша Ели

-------------------------------------------------------------------------------------
* - оригиналното заглавие на филма е " Събудих се на 30"
** и *** - жокери от телевизионната игра "Стани богат"
**** - развлекателно телевизионно предаване.
:-)