Великденски яйца с декупаж от салфетки

   Великденските яйца с декупаж от салфетки се правят толкова лесно, че оставих детето само да ги направи. И то се справи за половин-един час.

  Това, с което аз помогнах, беше да сваря предварително белите яйца, да приготвя четка, купичка с белтък и ножичка, и да купя подходящи за яйцата салфетки.

  След това обелихме салфетките и изрязахме избраните картинки, които в нашия случай са пролетни цветя. Трябва картинките да не са по-големи от яйцата. 

  Най-подходящи са белите яйца. Тъмните не ги препоръчвам.

  Изрезките се залепват с разбит белтък - чист, без примеси.

  Белтъкът се нанася с плоска четка за рисуване, под и върху картинката, внимателно отвътре навън. 

  Изсъхва за 10-тина минути.

  Прилагам 2 снимки на нашите украсени с декупаж яйца:

  Свели великденски празници!

Великденски сладки с роял айсинг - 2024

    Поредния Великден чука на вратата и отново направих маслени сладки с украса от купен роял айсинг /с преработени белтъци/. 

    Сладките са в типичния ми стил, изцяло украсени с айсинг, но различното е, че заложих на натурални пастелни тонове. Въпреки, че свърваме Великден с пъстри цветове, писани яйца и ярко червено, аз се вдъхнових от натуралните пастелни тонове на сурово дърво, коноп и лен. Избрах бежово-кафявата гама вдъхновена от естествените материали. Така ги чувствах нещата. 

   Ползвах метода на бързото декориране или интелигетното украсяване, както го казват на английски /има си термини, но ми звучи много смешно на английски/. Позволих си този път да си улесня много работата, и станаха по семпли, натурални и изчистени. Предполагам, че необичайсият им вид ще предизвика изненада, когато получателите отворат кутиите...

    Надявам се сладките да се харесат.

    В послентите месеци правя сладки с айсинг много рядко, колкото да си поддържам хобито живо и да има какво да покажа в блога си. Преустановила съм творческата дейност, понеже имам страшно натоварена и стресова година, от която зависят много неща в бъдеще. Затова и нямам много публикации тук.

    Изпекох около 170 броя сладки, но украсих една част от тях, калкото да имам за почерпка и за подаръци. Подаръчните кутии ще са светло кафяви - изобщо, всичко ще е в натурални цветове. 

   Разполагах само с 4+1 часа за декориране, а и бях прибрала и заключила всички материали, защото съм преустановила дейността по хобито, така че повече време ми отне да ги реорганизирам и извадя. Човек винаги може да предизвика себе си и да си причини маратон в кухнята. Хубавото е, че Великден е веднъж в годината.

   Показвам ви кокошките, птичките, яйцата и цъфналите цветове /цветчетата са вдъхновени от цъфналите дървета/ и ви пожелавам весел и споделен празник. :)

  

Сладки с роял айсинг за Осми март 2024 или още една порция мечета, но по-различни

  Всички, които видяха сладките за Свети Валентин, знаят, че съм се запалила по мечетата от роял айсинг. Началото положих много отдавна с едни картички, които случайно купих, после купих още от друг вид пак с мечета, после порцеланова чаша с мече, салфетки, тетрадки и т.н, и всичко това все с мечета в стил Теди Беър. Обемното рисуване с айсинг върху голяма бисквита, се превърна в страст и в един тефтер съм нарисувала различни скици. Имам варианти с мече за всеки празник. Правила съм вече и коледно мече. Съответно позата на всяко мече е различна, различни са детайлите около него, но стилът и размерът се запазват все едни и същи - рисувам ги големи, силно обемни и в типичния Теди Беър-сладурски стил. Разбира се, в този стил няма никакъв реализъм и достоверност, но пък мечетата са нежни и симпатични, по детски наивни и сладки.

  За тазгодишния Свети Валентин видяхте мече с балон, а за Осми март избрах мечетата да държат различни пролетни цветя. Направих мече с големи лалета, с по-малки лалета и с голямо кокиче. Няма нужда да споделям, че комбинацията създадох сама, като първо ги скицирах, после оцветих изображението и след като избрах най-добрия вариант за бисквити, чак тогава започнах да украсявам с роял айсинг. Сладките са отново много големи - височината е повече от 15см., като това си личи най-добре на снимките, в които държа сладка в ръка - може да се ориентирате за размера спрямо ръката ми. Панделките не се ядат, от плат са. Мога да ги направя и от айсинг, но от плат ми харесват повече, освен това имам много и различни сатенени панделки, които искам да използвам.

  Снимките прикачвам с уговорката, че този път не са много.

  Сладките ще бъдат опаковани в целуфани и после в картонени кутии, така че с детето да зарадваме няколко жени за празника с красив жест. Към големите плочки има и сърца, но ще бъдат разпределени неравномерно, защото бройката им не съответства на броя на мечетата. Някои от сърцата дори не снимах, просто не са толкова интересни. На белите сърца има обемен надпис "8-ми март", а на розовите - няма. Всичко е украсено изцяло и само с купен роял айсинг, и отново използвам гелови бои и дъстове. /Дъстът най-добре може да се види върху кокичетата, които са дъстнати в бледо студено-синьо, геловата боя може да се види при мечетата, примерно./

  След този празник мисля да си направя много дълга почивка от хобито ми. Винаги преустановявам тази дейност за летния период, но сега мисля да спра още от пролетта. Вероятно отново ще се завърна към хобито ми чак наесен или зимата.

  Пожелавам ви цветен и пъстър празник, скъпи дами!

Свети Валентин - мечетата, част втора!

    Мислех да направя само онези два големи комплекта сладки за Свети Валентин 2024, които показах в предишната ми публикация, но така се случи, че след като видяха мострите, и след като подарих единия комплект, още 6 човека пожелаха да ги имат. 

   Знаех, че нямам време да направя нови сладки, но преподредих изцяло програмата си и три дни преди празника новите сладки бяха готови. Отново ми отнеха само 4 дена, като в първия пека тесто и обмислям дизайна /мога 10 пъти да го сменя преди да почна да рисувам, типично е за мен/, във втория правя първия слой с нормалния роял айсниг по рецептата със суха смес, а в третия рисувам склуптурно всички мечета и надписи, както и релефните украси, но не с обикновената смес за роял айсинг, а с бързосъхнеща, защото до края на деня трябва освен всичко и да ги завърша с лица, а в четвъртия ден само снимам и опаковам, като от цялата работа, опаковането ми е най-досадно.

   Винаги поддържам у дома наличности от 8579649 различни видове опаковки, които купувам специално по размер и по вид. Научих това по трудния начин - опаковките са важни. Целуфановите пликчета трябва да са точно по размера на сладките и да прилепнат, като след това ги запечатвам с машинка. За кутиите важи същото - избирам ги по размер, здравина, обем и накрая ако има избор и по цвят... Пълнежът за тях също избирам практично, за да ми е от полза. И не само опаковането ми е най-досадно, но и самото поръчване и избиране на опаковките - мога да се изгубя в складовете за кутии и нищо да не свърша, така че ако някога някой иска да ми помогне, бих му делегирала именно купуването на опаковки и самото опаковане. 

   Друга досадна част от хобито е измислянето и създаването на дигитален файл за резецът, с който ще се реже дадена сладка, и неговото отпечатване на 3D принтер. Истината е, че правя всичко сама, защото е хоби, съответно не поръчвам готови формички и не купувам готови файлове създадени от дизайнери. Смисълът на хобито е точно това - да направиш нещата с двете си ръце и със сърце, влагайки от свободното си време. Разбира се, последното е дефицитно, но винаги правя всичко възможно поне един път в месеца да ми останат 7-8 дена за хоби. Защо 8, а не 4 както написах по-горе, ще попитате. Защото както казах, аз и формичките-резци създавам - за тях също са ми нужни 4 дена - не винаги стават от първия път, понякога щом ги направя, виждам, че нещо не е както трябва, съответно почвам отначало и ги променям. Докато се отпечата точният резец, мога 3 пъти да променя дигиталния файл. Едно е на монитор, друго е на живо, така че ако видя, че резецът не отговаря на очакванията ми, го хвърлям и почвам да правя нов. Затова винаги са ми нужни 3-4 дни /слагам си и резерв, за всеки случай/. 

   И понеже казах коя част от процеса ней-много не харесвам, сега ще кажа и коя е любимата ми част. Любимо ми е снимането и обработването на кадрите, тоест забавлявам се докато снимам храната. Винаги снимам много и накрая избирам дълго кой кадър да покажа. Защото знам, че докато сладките ще се озоват при някой друг, то снимките ще ми останат за спомен. Не ям собствените си произведения, особено когато знам колко часове рисуване съм вложила и колко труд съм положила. Обичам да снимам, всъщност не само храна, снимам и в други жанрове, но при сладките е различно, защото знам, че всичко аз съм създала - от резците, през самата храна и накрая до готовите кадри. Усещането, за добре свършена работа винаги ми е давало особен заряд.

  За да видите как е склуптурирано обемно мечето, с височина, снимах бисквитите в профил, така че се вижда колко е надигнато - горе-долу е цели 2 см в частта с муцунката. /Размерите на цялата сладка съм споменала в предишната статия, но знаете, че е грамадна./ Този метод на склуптуриране се прави с инструменти, работи се бързо и в определена посока, и поредност на действията. Ако сбъркате реда, не се получава, ако избързате - пак може да ви се развали. Отне ми месец докато свикна с този начин на украсяване, но ползвам метода и бързосъхнещата смес, само когато правя този обемни фигурки, а за останалите, работя по стандартния начин с айсинг. Важно е да се отбележи, че тези фигурки са по-крехки, пипа се внимателно.

   Сега ще покажа и новите снимки, нищо че са като тези в предишната публикация. Разликата е цветова - малко по-светли са мечетата и малко по-алени са сърцата. Другата разлика ще я видите на снимките, защото ситуацията е следната: вървели седем мечета на дясно, а осмото на ляво... Ей така се получи при мен. Без да искам едното го обърнах на опаки, като го нарисувах в грешната посока. И за да се отличава, вместо червена сатенена панделка, като на другите, това мече получи карирана червено-бяла панделка. Като ще е гарга, да е рошава. Панделките отново не се ядат, отстраняват се лесно с едно дръпване. Можех да ги направя от роял айсинг, но много повече ми харесват от плат, дават някакво усещане за завършеност, уют и топлина.

    Стана дълго, затова спирам. 

    Пожелавам ви споделен празник. 

 

 

   

 

Свети Валентин - отново мечета, но огромни!

  След като предишните години съм украсявала какви ли не сладки с роял айсинг за Свети Валентин, реших тази година отново да са мечета, разбира се различни и нови, а също и много големми. През годините съм правила: мечета, зайчета, котенца, човечета /момче и момиче/, таралежчета и какво ли не още. В комбинация с дежурните сърца, които винаги съпътстват основните персонажи в любовния захарен етюд.

  Тази година основната форма е много голяма - 15.5см височина, а плочката-бисквита е с размери на голяма пощенска картичка. Затова и украсата е голяма, подробна и детайлна, макар това да не се усеща от снимките. Сърцата са малки, но пък са много - компенсирам с количество. Бисквитата с надпис Love е стандартен среден размер.

  Мечето на всяка от големите плочки е силно релефно, с голям обем и изпъкнали елементи, като ползвах стара техника по нов начин. А сместта за роял айсинг е два вида - за бялата основа ползвах по-бързо съхнещ, защото не ми се чакаше дълго, преди да почна да рисувам. За мечетата и надписа ползвах друг роял айсинг, който търпеливо изчаках. Панделките са сатенени и се свалят с едно дръпване /те не се ядат/.

  Опитах се, да направя и кратко видео, но се провалих и си останах само със снимките. Видеото ме изнерви, защото не се получи както го исках и както си го представях. Установих, че снимките ми се получават доста по-лесно и по-бързо, а може и просто да съм им свикнала. Тук е моментът да изразя възхищение към всички блогъри, които умеят да създават интересно и полезно видео съдържание. Изглежда лесно отстрани, но съвсем не е, уверих се.

  Показвам моделите с айсинг за Свети Валентин 2024, пък ако някой иска, спокойно може да ги повтори - те не са сложни, даже са доста приятни и лесни за работа. Отново използвам сухи смеси за роял айсинг, както обикновено.

Нова Година!

     Последния колаж за 2023 година е с различни коледни снимки на моите рисувани с айсниг бисквити, но от различни Коледи, т.е. снимките са избирани от различни години.

    Нека припомня, че този личен хоби-блог е създаден преди повече от 10 години и през това време тук съм събрала какви ли не теми, снимки и дейности. Развивала съм го според моята собствена потребност, интереси и свободно време или съм го изоставяла за известно време, сменяла съм дейностите и съм го приспособявала в крачка, както и аз самата съм се променяла, което е напълно нормално за всеки човек.

   В колажа включих само червено-зелената гама, която е преобладавала през годините. Не подредих снимките хронологично, а само по цветове, като леко ги разбърках.

     Както вече поясних, не приемам поръчки и все по-рядко правя бисквити с роял айсинг, главно за лични нужди, за близки или за специални поводи. И все по-често не празнуваме или пък празнуваме съвсем семпло, скромно и неформално. Не случайно в личните ми страници нямам поздравителни коментари и постове. А в публичните не съм създала възможност за чат. Аз и по начало не обичам големите и шумни празненства, някак неуютни са ми, твърде показни и твърде натоварващи, прекалено са далеч от представата ми за личен празник с усещане за обич, спокойствие и грижа.

     Забелязах, че през годините с намаляването на украсените сладки за празниците ни, намаляха и поздравленията и честитките от хората около мен, което ми даде още един знак, че е време за промяна, защото не желая лицемерие или фалш. 

     Тази Коледа за първи път не успях да зарадвам хората в нужда, за които бях планирала да получат дарение, и които разчитат на мен, и тъй като проблемът е в лошата ми организация на времето и възможностите, ще компенсирам за Великден. Колкото - толкова, каквото - такова. Все пак когато правим нещо от сърце, не винаги успяваме, случва се и да се проваляме, а понякога намираме друг начин. Аз ще заложа на последното. Не съм нито голяма институция, нито юридическо лице, нито организация с много поддръжници и съмишленици, но до сега успявах да осмисля празниците с хубав и добър жест към непознати и познати, различен от масовите публични кампании. 

     Продължавам да вярвам, че не е важно какъв човек си, а какво правиш, какви са делата ти. Лоши хора са правили добри дела, добри хора са вършили ужасни неща, случайни срещи и действия са променяли човешки съдби, а планирани и обмислени кампании са се сгромолясвали. И все пак - важна е първата стъпка. Без нея никога няма да поемем на път, нито пък да завием в определена посока. И тъй като сега е Нова година и празнуваме едно пълно завъртане на планетата Земя около Слънцето /както казва мъжът ми/, то шеговито можем да заключим, че и планетата ни извървява своя път, движейки се в познатата определена посока. И щом тя може, то нека и ние вървим по пътя, който сме поели, по-мъдри и по-добри, по-грижовни и по-човечни, по-смислени.

     Честита Нова 2024 година, и нека тя ни донесе само здраве и мир!

    Уточнение: От всички коледни бисквити в колажа, само една малка част са направени за Коледа 2023г., а останалите са от предишни години! Да не се объркате, че правя големи количества - нищо подобно.

Коледа 2023 или една година по-късно

     Обичам когато по празниците хобито ми се активира. Дори и дълго време да е било на пауза, винаги има полза от нещо ръчно направено, с много любов и старание, а големите празници са повод да уважим хората, които са ни близки, любими и значими за нас. 

     Не съм писала в блога си цяла година. Последно публикувах снимки на коледните сладки с роял айсинг от 2022 г. Причината е ясна - първо: нямам много свободно време, даже никакво нямам и второ: взех решение да спра за известно време. Разбира се, това решение не се отнася за големите празници като Коледа, например, защото няма как да не изпека и украся сладки за близки, приятели и за в училището на детето ми. И въпреки, че уж си разчетох времето и количествата, пак се увлякох, и неусетно направих двойно повече от планираното. Като цяло планирах около 90-100 сладки, а направих 170-180 сладки. Няколко бяха изядени и две-три се счупиха при опаковането, затова бройката е варираща, а не точна. Размерите отново са големи - обикновено сладките ми са около 10-13 см, и винаги съм подчертавала, че рисувам едро. Просто така ми е по-удобно и по-прегледно. Минита не правя. Но пък количеството време и количеството материал, които съм вложила не са малко. Хубавото е, че Коледа е веднъж в годината и до следващата, мога да си почина.

     Не се учудвайте, че не съм използвала нови формички - в предвид, че исках нещо по-бърза и по-неангажиращо, повторих с формичките, които имам от предишните Коледи. Просто гледах да отметна една голяма бройка по-набързо. Това, което най-много ме изтормози и този път, беше опаковането. Запечатам всяка една бисквита в малко целуфанче, после нареждам в кутия, и завръзвам с панделка, и накрая добавям хартиена торбичка, а на финала ръцете и кръста ми се предадоха. Особено кръста! 

     Сладките започнах след 10 декември и ги завърших и опаковах на 17 декември. Както винаги съм казвала - правя ги непосредствено преди празниците, защото за мен е много важно храната да е прясна. Винаги съм го повтаряла - с храната шега не бива. Затова и започнах сладките в последната седмица преди седмицата с празниците, като гледах да се вмъкна преди коледната ученическа ваканция. Ясно е защо.

     Сладките са направени отново с масло и украсени с купен айсинг и съставки, които са сертифицирани и подходящи за сладкарски цели. Боите пак са гелови сладкарски, единствено бузите на Дядо Коледа и Снежния човек са напудрени с прахови сладкарски бои. По принцип използвам гелови бои, казвала съм го и в други публикации, така че това не е нова информация. Все пак пиша подробно, ако случайно някой нов потребител на блога ми, не е прочел предишните публикации с тагче "Роял айсинг". 

     Панделките на Джинджифиловите човечета не са ядливи, но реших тази година да са нещо по-различно от предишната и затова заложих на плат. Свалят се лесно - с едно дръпване. Варианти на Джинджифилови човечета досега имам безброй, все пак те са традиционни за Коледа. Освен класическите, направих и Коледни топки-лица на Джинджифилови човечета, както и една Коледна топка-лице на Снежен човек /не ми допадна и затова се спрях и не направих повече/. Разбира се, между тях се виждат и класически червени коледин топки за елха /малко по-малките сладки/. Докато декорирах, все топки ми бяха в главата. Може би затова реших да не украсявам у дома за Коледа - би ми дошло в повече това занимание. Предпочитам да си осигуря допълнително лично време - хем ще е практично, хем ще е приятно, а дори и празнично.

     Пожелавам и на Вас весели, уютни и споделени коледни празници! 

     Благодаря Ви, че се отбихте в моя хоби-блог!

Да поговорим за коледните сладки с роял айсинг - сезон Зима 2022 /Част четвърта от поредицата за работа с роял айсинг/

За да не съм отегчителна този път ще започна с практическата полезна информация и ще завърша с кратка лична история и авторски снимки. 

Украсяването на бисквитите се разделя на следните етапи: пазаруване на продуктите, избор на формички и изработването им, скициране, изпичане на бисквитите/сладките, изстудяване на тестото, приготвяне на роял айсинга/купен е/ и разбиване, оцветяване на айсинга със сладкарски бои и изсипването му в пошове, същинско украсяване – етап първи, продължаваме да  украсяваме – етап втори, довършителни елементи – етап трети, оформяне на лица с рисуване, като и изписване на надписи  – етап четвърти, ако има металическо покритие с четка – етап пети, етап шести е крайното последно изсушаване, което не отменя предишните съхнения на отделните етапи, но в крайния етап, за да се застраховам, че всичко е напълно изсъхнало правя шоково изсушаване в изкуствена среда и накрая етап последен – опаковане всяко по отделно и всички заедно /опаковам четири-пластово, като опитът ме е научил как е най-подходящо/. Предупреждение: за украсяването с роял айсинг ви е нужна стабилна ръка, творческо мислене и някакъв поне минимален талант по приложни изкуства, рисуване или ръкоделия. Ако имате афинитет към подобни неща лесно ще се справите и украсяването за вас ще е приятна дейност.

Бисквитите украсени с роял айсинг не се държат в хладилник! Обаче, това не значи, че може да се държат и навсякъде. Точно обратното – трябва да се стремите да избягвате места, на които бисквитите биха могли да образуват конденз от влагата и боите да се размажат. В тази връзка и самото тесто за основата се избира така, че влагата в него да е минимална и да е изолирана – в тази връзка всякакви опити с по-мокро тесто са безмислени, тъй като роял айсингът не взаимодейства добре с него и има риск от влажни петна. Няма да ви се получи добре ако решите да украсите брауни с айсинг или кексче с айсинг.

Важно: Съхранение и употреба на останалия роял айсинг, след като сме направили всички сладки! Въпреки широкото, но грешно разпространение на идеята, че айсингът, приготвен в пош, може да се замрази за месеци наред, това всъщност не е вярно. Не бива да го правим ако искаме отново да работим с него. Според мен, максимум 6-7 дена е полезния срок на съхранение в хладилника, след което се случват следните неща: айсингът променя структурата си, еластичността на нишката се губи, рисуването прецизно и оформянето на склуптурирани елементи стават невъзможни, започва процес на втечняване, започва процес на помътняване, възможно е и промяна на аромата, айсингът губи своите типични свойства. След престой в хладилника повече от 8 дена роял айсингът вече е като топинг – нещо течно и разливащо се, но негодно за декорация и с променена кристална решетка /чисто физично и чисто химично има промени/. Всичко това се променя много, когато айсингът дълго време стои /примерно над месец/, пък било то в хладилник или фризер. За мен седмица е оптималния срок за съхранение в хладилник, при това с опция за промени и изненади. Моят съвет е, да не се съхранява направен готов айсинг за дълго време, а да се преценява дозата и да се работи с малки количества, които да са пресни. Аз си правя роял айсинга преди всяко украсяване, като преценявам колко броя са ми сладките и след това изхвърлям неупотребеното количество, защото за мен няма смисъл да се съхранява. Правя винаги малко повече айсинг, защото ако ми свърши посредата на рисуването ще е доста неприятно, но правя с малко над нужното, примерно с 70-80-100 грама, които не ми е проблем да изхвърля /това е капка в морето в сравнение с цялото употребено количество/.

Сега ще напиша нещо свързано с електронните медии, средствата за онлайн комуникация и социалните мрежи във виртуалното пространство и моля, не бързайте да се сърдите, а се замислете. Напоследък често ме дразнят упреците и назидателния тон, както и сляпата предубеденост, в комбинация с тон, с който ми се карат онлайн, видно от коментарите в социалните мрежи и в частност по групите във ФБ, когато аз публикувам някоя моя снимка на сладките ми. Понякога има изписани съмнения и дали съм ги правила с ръце, тоест с кои ръце и т.н. След подобно отношение дори да съм имала намерение да споделя нещо интересно за айсинга, да покажа някоя интересна част от работата по украсата на сладките или лесен трик за рисуване, веднага ми секва желанието. Аз не съм кулинар в истинския смисъл на думата и рецепти много нямам, но ми се карат и сърдят онлайн за декорацията и рисуването, което е обидно, тъй като творческата част винаги е субективна и колкото и да не ни се иска, всеки от нас има различни възможности да рисува и различни умения да твори, а също и не е длъжен да обяснява каквото и да е относно личното си творчество. Аз не съм професионален сладкар с диплома за сладкарство, нямам и право да правя уроци, или поне нямам право да ги правя с големи групи и класове. Ето защо ми е странно, когато някой ми заяви, че съм длъжна да го уча и да му отговарям на всичките въпроси, при това веднага, на момента. Хората забравят, че никой на никого нищо не дължи, особено пък в интернет. В последното вярвам и аз - тоест никога не притискам някого да ми казва нещо, ако не е преценил сам, че ще го стори. Невъзпитано е, нахално е, а и е обидно държанието на някои хора онлайн, затова и аз като видя подобно поведение, рязко млъквам и правя две крачки назад , т.е. отказвам се да публикувам за известно време или за постоянно. Много хора, скрити удобно зад анонимността на компютъра си, си позволяват груб тон и претенции, които в реалния живот нямат смелост да покажат. Мисля си, че преди да се появят сладкарските групи във Фейсбук примерно, хората полагаха повече усилия сами да се научат и разчитаха по-малко на чуждите съвети и опит. Експериментираха смело и създаваха красиви десерти. Уважението беше по-голямо, когато човек лично се е опитал и знае цената на труда. И резултатите бяха изключително добри, защото човек се учи най-добре от опита си. Лично аз имам това хоби от 11-12 години и то възникна много преди да има онлайн сладкарски групи и сладкарски фб-страници. В началото имаше само форуми и блогове, но аз като цяло съм книжен плъх и основно се ровех в книжните тефтери и по-рядко в онлайн-търсачките. Научих се, с цената на много упоритост и проба-грешка, като съм раздала хиляди сладки, торти и сладкиши през тези години, и постепенно си намерих моето нещо, а това, което не ми беше удобно и приятно отпадна като вид дейност /примерно тортите, с които в началото започнах, постепенно отпаднаха, и направиха място на сладките/. Ето защо, съм свела хобито до няколко часа седмично и няколко дни месечно, като по този начин съм оптимизирала използването на свободното ми време. В сегашния забързан свят, времето е оскъден ресурс и е най-скъпото нещо за мен. А времето прекарано с близките и семейството е безценно, и нищо не може да го компенсира!

И ще ви споделя нещо полезно: когато съберете всички мои публикации за работа с роял айсинг, за уроци по декориране и т.н. тоест не тези публикации от разделите с пътеписи или други раздели, а конкретно обучителните статии, то неминуемо ще получите доста полезна информация събрана на едно място в блога, но разхвърляна по отделни публикации под формата на уроци. Тъй като темата е необятна, пиша когато мога и колкото мога, като споделям опит и снимки, напълно безплатно.

Както всяка година така и за тази Коледа направих любимите домашни сладки с лесен роял айсинг. Раздадох/подарих/дарих/ над 26 кутии и пликчета с украсени сладки с айсинг. Като всеки един любител с афинитет към рисуването, за мен е радост да ги направя, макар и в оскъдното ми свободно време. Все по-рядко правя нещо така мащабно, но пък празниците са за да ми напомнят какво мога да дам от себе си. Коледа е ИЗБОР!

Дъщеря ми беше решила да подарява кутии с украсени с айсинг коледни сладки на приятели, съученици, учители и роднини, и ме изненада с толкова голям списък, че ми се наложи да отделя няколко безсънни нощи, за да го изпълня. В класа им имаха уговорка за размяна на подаръци, но освен задължителния един съученик, тя беше решила да зарадва още десетина. Затова направих един списък и разделих сладките на три големи партиди, така че да не пека 200-300 сладки накуп, а да мога да си почивам. След като си причиних нощно печене, се наложи да се доубия със свръхскоростно украсяване! Луда глава съм и реших да жертвам от съня си, но да спазя сроковете, а те бяха кратки в предвид това, че децата излизат във ваканция за Коледа. И за капак понеже съм луд префекционист-аматьор – всяка сладка я правя с огромно старание и прецизност докато не ми хареса, а ако не издържи проверката, я мятам в коша и почвам друга. Просто някой трябва да ме застреля! Но аз съм си такава – не съм професионален сладкар, а любител, който влага сърце, душа и много старание и труд! Така съм не само относно сладките, а като цяло за всичко – доста съм упорита и страшно старателна, до степен на издребняване. Може би затова и ми се получават нещата. Винаги съм вярвала, че успехът е 30 процента талант и 70 процента труд. Опитвам се и детето ми да науча така, но тя е съвсем различен характер от мен. Ако след време реши да чете в личния ми блог, надявам се да си направи съответните изводи и всички съвети изписани в блога да са и полезни, независимо какво е нейното хоби и дали има такова.

Ето и малко снимки на коледните сладки, украсени с роял айсинг, които вече са подарени. Снамала съм в различни дни и преди да ги опаковам. Последното също е доста трудоемко, защото много внимавам как ще ги опаковам, подредя и съхраня, а кутиите и целуфаните купувам по размер, по вид и вместимост. 

 

 

 

 

  

За догодина обещавам отново нови модели украсени коледни сладки. Все пак не бива да повтарям едно и също, иначе няма да е интересно.

Пожелавам на всички светли, весели и споделени празници! Бъдете здрави!

 

 

 ---

Бележка под черта: 

Моят айсинг е леко матов, тоест не е силно лъскав. Това е умишлено, защото не харесвам твърде лъскави и гланцирани сладки, а предпочитам матираните. Дори понякога съзнателно търся ефект тип велур /например при мечетата или лисиците, както и при някои други животни..../ Това е лично предпочитание. Не слагам и брокати, не защото нямам, а истината е, че ми харесва по-семпло и по-чисто. Твърде много брокат сипан щедро върху айсинга винаги стои като напрашен и ми е отблъскващо. Губи ми се чистотата на изделието. Вярвам, че човек трябва да има някаква мярка и някаква трезва преценка относно храната - все пак е за ядене.