неделя, 15 декември 2013 г.

Как да направим венец от шишарки или идея за есенно-зимна декорация

   Тази кратка публикация, еднакво може да е и есенна, и коледна. 
  Понеже Коледа 2013 у дома е под мотото: "Украса от естествени материали", спретнах набързо един венец от шишарки.
   Цялата операция ми отне 15 минути. Разбира се, предварително бях купила доста материали, повечето, от които не употребих. В началото мислех по венеца да има освен шишарки и топки за елха както и панделки в същата тоналност, но в последствие промених решението си и заложих само на шишарките. Това не значи, че не може да се направи различна разновидност на венеца. Аз се съобразих с моя вкус и избрах по-обикновена и по-непретенциозна декорация.
   Снимала съм всички използвани материали и инструменти както и тези, които мислех да ползвам, но не използвах. Единствено не снимах пистолета за топъл силикон, защото не е особено фотогеничен. Но е много полезен.
   За изработката на подобен венец са нужни:
1. Малки шишарки. (Понеже не бях събрала шишарки през есента, купих два пакета шишарки от магазин за декорация.)
2. Преплетени сухи клонки оформени, като венец. (За да не късам клони от дърветата, купих един венец от сухи клони отново от магазин за декорация.)
3. Пистолет за топъл силикон и силиконови патрони за залепването на шишарките.
   Бюджет - до 4 лева, ако приемем, че вече разполагам със силиконовия пистолет (иначе той струваше приблизително 10 лева, но аз много го ползвам и го имам отдавна.)
   Ето снимка на материалите, които може да се ползват за венеца: 
    А това е венеца, който аз направих:
   Всеки от нас може да направи подобен венец, както само с шишарки, така и с играчки за елха, панделки, фигури от дърво, борови клонки, хартиени декорации, елементи от плат, от филц, да ползва бои и т.н.
   Аз избрах най-елементарния и най-семплия вид венец, който да мога да ползвам, и през есента, и за Коледа. Надявам се да съм била полезна с примера си.
   Винаги може да купим готов декоративен венец. Но изработеното лично от нас и от сърце, винаги е по-специално, по-мило и по-значимо.

                                                                                 Коледнонастроенаитворяща:  Ваша Ели  ;)

сряда, 11 декември 2013 г.

Коледни етюди 2013 - част втора

    След бързата статия на коледна тема, реших да покажа в блогът и другите си коледни снимки. Затова тази публикация е логично продължение на предишната: Коледни етюди 2013.
     Декември е месец, в който съм изцяло подвластна на празниците и логично - имам много снимки с коледна или зимна тема. Опитах се да ги обединя освен тематично и по стил, и така се оформиха няколко различни публикации. Ще ви ги представя последователно през следващите дни.
    Тук ще се опитам да ви покажа част от декемврийските ми снимки, като реших да не пиша много текст. Декември освен празничен е и много натоварен месец и в личен план нямам почти никакво свободно време. Затова ще си спестя дългото писане и приказките и ще наблегна на кадрите. Не претендирам те да са професионални и идеални, просто са си мои и съм ги композирала, заснела и обработила, по начина, по който аз виждам и усещам нещата.
    У дома имаме 4 шкафа и кутии с коледни играчки. Някои са стари, други нови! Част от старите ми и най-любими уникални играчки всъщност изгоряха в един коледен пожар, като бях дете. Тогава от бенгалския огън се възпламени памукът по елхата (бяхме го сложили все едно е сняг) и всичко по нея изгоря, включително и мокета на жилището, в което живеехме. В бързината да изгасим пожара, всъщност изпочупихме и оцелелите от огъня играчки. Тогава все още нямаше пластмасови топки и нашите си бяха стъклени. А елхата - истинска. 
     Тази година няма да украсяваме елха. Но аз се възползвах от коледната еуфория и украсих една малка саксия с някакъв (според мен) Кипарис, който купих набързо без да попитам как се нарича. (Много съм зле със саксиите - почти винаги ги уморявам, но тази е още жива.) 
      Дъщеря ми нарече храстчето: Бебето-елха. Дано не пожелае накрая и Майката-елха. 
     Но да се върна на саксията - висока е 20 сантиметра и храстчето е наистина миниатюрно. Затова трудно намерих подобаващи му миниатюрни играчки, които да не прекършат крехките клонки. В крайна сметка открих един комплект от топки за елха с диаметър само 1,5 см. Голям късмет. Представете си, топките са като монета от 2 стотинки. Затова тази Коледа у дома е под наслов "Коледа от миниатюри!"
      Е, има време и за истинска елха и вероятно в поледните дни преди Коледа нещо все пак ще се случи (надушвам таен заговор между дъщеря ми, баща й и баба й.)  :-D


     Освен с миниатюрни коледни украси, тези дни се занимавах и с печене на коледни меденки с канела. Рецептата е същата като тази, която изпълних и дадох миналата година - може да я прочетете ТУК.
    Единствената разлика е, че тази година използвах като подправка готов микс за меденки, в който има освен канела и дижнджифил. Удобен е този микс.
    Също така допуснах грешка и сипах два пъти количеството на содата (не една, а две чаени лъжички) и това причини по-голямо бухване на бисквитките. Вкуса не е променен, промяната е само във визията - повече се надигнаха. 
     Характерно за този вид меденки е, че се съхраняват в кутия и с времето омекват. Също така са доста трайни и издържат 2-3 седмици без проблем!


    Може би ще се повторя, като кажа, че много обичам вещи, които са изработени от естествени материали. Създават ми уют и топлина. 
      Тази година цялата ни коеледна украса е от естевствени материали и в натурални тонове. Не, че имаме много извадена украса в момента, напротив, малко извадих и наредих, но все пак реших да спазя стилът "натурало". По "ирония на съдбата", тази тоналност изцяло пасва на настроенито ми тези дни.
     По принцип обичам меките пастелни нюанси, земните и топли цветове, а не ярките шарании. Коледата в тези снимки трябваше да е топла, уютна, задушевна, ароматна и вкусна. Поне замисълт ми беше такъв. ;-) И понеже днес деагустирах част от изпечените меденки - гарантирам, че поне ще бъде вкусна, защото едвам опазих част от бисквитите за украсяване с фондан! Като се има в предвид, че са за подарък на приятелка, длъжна съм с все сили да ги опазя.


    И понеже съм си голямо дете, а всички знаем, че децата обичат Коледа и Дядо Коледа, спретнахме с дъщеря ми едно импровизирано писмо до добрия старец. Импровизирано е, защото е създадено от рециклирана амбалажна хартия, сгъната и оформена като плик и пристегната с канап. 
    Уви, истински пощенски плик не намерих в къщи (не съм пращала писма отдавна), но пък детето напълно възприе идеята ми, че щом нямаме истински пощенски плик, ще си изработим наш модел писмо самички. Ако забелязвате и "марката" е от лимитираната ни лична колекция. ;-)


        Накрая ще ви почерпя с коледно капучино!
       До Коледа остават точно две седмици, така че обратното броене е в разгара си. А мен ме чакат още 14 дена творчество. :-)
        Благодаря ви, че се отбихте при мен предпразнично!                                                         



понеделник, 9 декември 2013 г.

Коледни етюди 2013

    Тази година ми е по-трудно да пиша коледни публикации. За разлика от миналата година, ежедневието ми така ме е погълнало, че не намирам мотивация и време, за да сътворя каквото и да било. Не само, че правя много по-малко сладкиши от друг път, но и рядко ги украсявам и още по-рядко ги снимам. За сравнение - миналата година по това време, бълвах по четири-пет публикации на месец.

    Вероятно периодът е такъв, че ме кара да правя всичко друго, но не и творчество. Идеи имам и то цял куп, но просто не остава време за изпълнението им или пък желанието ме напуска точно когато дойде моментът и пак пропускам.
    Странното е, че мъжът ми, който никога не ме е насърчавал за творческа дейност, този път (може би несъзнателно) ме подтикна да създам отново "коледни етюди". Причината - първо ми купи коледен сервиз с елечета във винтидж стил* и второ - сам и без да го подсещам, извади коледната украса от миналата година и ми предложи да украсим къщата. Отказах му! Елха няма да правим у дома, защото ще пътуваме за Коледа. Но някъде там между ваденето на украсите от кашоните и шкафовете и тяхното връщане обратно на място, се родиха снимките, които ще ви покажа.
     А междувременно спретанх едни шоколадови мъфини много набързо. Давам рецептата с уговорката, че чашата, с която мерите, трябва да е една и същта, тоест всички продукти се измерват спрямо един размер чаша. Моята чаша е с вместимост 300-310 мл.
      Продукти:
2 яйца със стайна температура (големи XL или L - пише го на опаковката);
2/3 ч.ч. захар на кристали (може и малко повече ако обичате да ви е по-сладичко);
2/3 ч.ч. прясно мляко (ползвах от 2% масленост, но може и 3%);
1/2 ч.ч. олио;
3 пълни с.л. натурално какао (аз ползвах белгийско какао, което е много силно);
2 ч.ч. брашно (малко "на око" преценявах); 
1 бакпулвер; 
хартиени формички за мъфини;
тава-форма за мъфини с 12 места за поставяне на мъфините.
     Приготвяне:
   Разбивате яйцата със захарта и прибавяте последователно олиото и млякото. Добавяте брашното, бакпулвера и какаото. Сместа трябва да се получи на консистенция като кексово тесто и да НЕ е прекалено течна. Изсипвате сместа в хартиени формички за къпкейкс. Пълните 2/3 от обема им. Печете на 180 градуса около 20-25 минути. Изваждате тавата и я оставяте да се охлади върху метална решетка или дървена скара (внимавайте да не натиснете мъфините при ваденето, защото ще ги деформирате).
    За по-уютно и празнично снимах мъфините с червения коледен сервиз във винтидж стил и с много богата коледна украса. Дали съм прeкалила с декорацията - вие ще кажете.


      Много харесвам коледните играчки от естествени материали - филц, вълна, памук, хартия, картон, канап, дърво, клони, треви, листа, шишарки, ядки и т.н.


    Харесвам и ретро-елементите - напомнят ми на Коледите в детството ми, когато по магазините нямаше толкова богат избор от масовки и кич, и всички семейства сами изработваха  коледните си украси. Ползваха се различни естествени материали.
     Не знам за вас, но аз с умиление си спомням за гирляндите от пуканки и орехчетата, увити в златен станиол. И за снежинките от картон изрязани от капака на някоя кутия и посипани с блестящ прах. Ех, спомени, спомени.... 
    Разбира се, сега има много красиви и интересни коледни неща по магазините. Въпрос на вкус и личен стил е да подберем такава декорация, която наистина да ни създаде уют и празнично настроение.


       Надявам се снимките ми да ви допадат, и да ви вдъхновят за една незабравима Коледа. (Може да ги отворите в голям размер като кликнете върху тях с мишката.)
        И не забравяйте, че коледното настроение и празничният дух, се създава от нас самите. Декорацията е само допълнение. Вярвам, че Коледата на всяко отделно семейство е по своему уникална, пъстра и красива.


                                                                                                                    Искрено ваша: Ели


*Червената чаша с еленче е от колекцията на KORDELLA Gift Masters & Consultants.

сряда, 27 ноември 2013 г.

За другото ми хоби, за приятелството и за фотографията. И.Н.А

След дълга пауза пак ми се дописа в блога и реших да ви покажа какви ги творя напоследък. Това, че съм зарязала сладкарското си хоби, означава само едно, че съм насочила енергията си към някое от другите ми хобита. 

Когато преди почти 2 години създадох този блог, имах идея в него да показвам всичките си хобита (, а те са много), но постепенно сладкарството и декорацията надделяха и станаха доминиращи. Това не означава, че нямам и други интереси. Откак се помня, винаги съм имала някакво хоби, като през различни години, е доминирало едно или друго от тях, а останалите са "отлежавали". С други думи, трябва ми промяна, иначе губя интерес!

И понеже другото ми хоби е фотографията, реших да спра да снимам само сладкиши (и да разредя приготвенето им) и да почна да снимам предимно хора и предмети. Всъщност не съм особено добър фотограф, но като любител, достигам някакво задоволително ниво, което за момента ми върши работа. Надявам се да се науча да снимам още по-добре и да мога в скоро време да ви покажа по-добри кадри. Но най-важното е, хобито да носи удоволствие!

Установих, че за да се уча, ми трябва практика. И понеже нямам модели, "впрегнах" всичките си познати и техните деца да ми позират. Дъщеря ми мрази да я снимам - обръща се с гръб към обектива винаги и си скрива лицето в шепи. Ако все пак успея да снимам, реве и иска да изтрия снимката. Вероятно и е омръзнало "мама да я снима" и това е нейният начин за протест. А е толкова фотогенична, колкото и инатлива. Наложи се да си намеря други "обекти".

Ще ви споделя, че откак имам хобитата си, се сдобих и с много нови приятелства. Покрай тортите, сладките и фотографията се запознах с безкрайно много хора, с някои, от които завързах трайни приятелства. :)  Само в едната от двете ми фейсбук-страници имам над 1100 последователи. А другата (фотографската) е нова и се надявам да се разрастне. Благодаря на всики, които следят страничките ми. Тук е момента да благодаря и на всички, които посещават блога ми - вие правите статиите ми смислени, защото без читатели блогът би замрял. Но стига с тия приказки и благодарности, че почнах да рецитирам като на Оскар-ите. :)

Замислям да ви покажа в блога си част от фотографиите от портретните фотосесии, които съм направила през последните месеци. Все още не съм решила как да оформям публикациите. Нямам никаква идея откъде да подхвана.... Може да ми помогнете с предложения.

Днес ще ви разкажа за един много мил приятелски жест към мен. Наскоро се уверих, че истинският приятел е този, който като му се размрънкаш на рамото, че си си изгубил двата си любими английски ключодържателя, отива в Лондон и ти носи нови два - същите като старите! ;)

Преди години, когато ходих в Лондон си накупих един куп джунджурийки, които обаче при смяната на жилището затрих нейде из мазетата. Всъщност така съм ги прибрала, че не мога да ги намеря. За да ми спести търсенето, приятелката ми Ина, ми донесе нови два ключодържателя от Лондон този месец. Снимах ги заедно с английския чай от боровинка, който ми е останал от предишното ми ходене в града и който е толкова силен, че едвам го пих. 

Обожавам Лондон и това е един от малкото градове, които бих посетила повторно. Още повече, че при първото посещение не можах да го разгледам добре. Нямах и добър фотоапарат тогава, та и качествени снимки си нямам. Планирам да поправя тази грешка, след някоя и друга година.


След като снимах джундурийките, се сетих, че мога да синмам и Ина! Ми така де, за какво са приятелите, ако едно фото не мога да им направя. :)

Разбира се Ина геройски понесе моята фотосесия, като от хилене щяха да и станат бръчки. Добре, че е фотошоп, та после трих мимическите бръчици от широките усмивки, които тя се опитваше да прикрие докато хилейки се, аз натисках копчето на апарата. Да знаете, че приятелските фотосесии са мноооооого тежки. :) Ако приятеля не може да понесете голямо количество смях, оставайки сериозен за снимката, после имам голямо количество кадри, които стават само за личен (много личен) архив. А аз как съм докарала фокус - не знам. Тресях се от хилеж и снимах. Очаквах кадрите да са размазани заради лиготията ни, но те не са. Вероятно отстрани сме изглеждали много комично. :) Но пък ни беше забавно!

Ина, е един от онези хора в присъствието, на които човек се чувства приятно и спокойно. Освен добра, е и много талантлива. И тя си има хобита като мен, има си и блог. А за капак ми е и съседка и колежка.  Оказахме се и съученички. Голяма късметлийка съм, нали?

Ето и снимки (показвам само две от снимките, за да не ставам досадна с повече):


За снимките с червения шал, почерпих идея от игралния филм Red Riding Hood, който гледах миналата година. Исках да докарам Червената шапчица, но не като дете, а като възрастен човек. И добре, че Ина съдейства за щурите ми идеи, че иначе къде щях да търся рус персонаж? :)

След всичко прочетено, ако още ви се чете, обещавам да пусна и други статии със снимки от моите есенни фотосесии.

Тази година есента беше топла и до последно се възползвах да поснимам в парка. Времето беше благодатно и направих доста безплатни фотосесии с учебна цел. Все още нямам представа как да снимам в снежно време, но пък зимата вчера ни изненада с първия сняг! Предполагам, че скоро ще има и снежни истории в блога ми.

      А до тогава - ви пожелавам много уют и топлина!
      Ваша: Ели


неделя, 13 октомври 2013 г.

Събудих се на 33*

   Отново след дълга пауза съм тук. И отново няма да мога да спазя обещанието си, да ви покажа последните ми десет торти. Уви, все отлагам писането на публикации, заради твърде оскъдното ми свободно време, личната ми ангажираност и новите ми приоритети и проблеми.
   И все пак не съм се отказала да наваксам с публикацииите, които само ми се натрупват като планирани, бъдещи и чакащи. Жалко, че денонощието ми е само 24 часа. Виновна съм, че отлагам и се туткам - така е!
   Сега ще напиша една доста дълга публикация и дано имате търпението да я изчетете цялата, защото ще е разнородна и различна. Даже ще я обособя в няколко части, тематично.

****
    Ще поговоря в писмен вид за днешните 33!
   Да, правилно, вече съм на 33!
   И вече знам доста неща, които мисля да споделя с вас. :-)
Например знам точно с какво искам да се занимавам, както знам и че това едва ли ще се случи. Причините са обективно-субективни и няма да ги изброявам изобщо.
   И така, списъкът започва: 
1. Знам, че искам след 13 годишна пауза да продължа да пиша стихове, но този път искам и да ги издам. И хич да не ми се бъркат родителите ми, учителите ми /вече бивши/, редакторите и издателите, които предишният път повече навредиха, отколкото помогнаха. Още отпреди 13-15 години, над 200 стихотворения чакат своя момент скрити в чекмеджето. Твърде дълго, нали? Тогава бях тинейджър, сега не съм - това е разликата! :-) Тогава ме вълнуваха едни теми, сега - други. Но и при двата случая, писането си остава моят начин да изразя себе си.
2. Знам, че отново искам да рисувам. С какво точно? - Няма значение. Какво? - Всичко! И не, нямам голям талант, или поне в семейството ми има доста по-талантливи художници от мене. Но това не ми пречи, рисуването да ме разтоварва и разнообразява. 
3. Знам, че искам да правя качествена и впечатляваща фотография. Избенах думата "професионална" нарочно. Моята професия е друга. Искам да съм любител-фотограф, показващ своите идеи и усещания, чрез кадри, които наистина да са поне малко добри и стойностни, и да радват. За сега идеи имам, но умения и техника - не. Дано поне любителските ми снимки, един ден да станат по-добри и впечатляващи.
4.  Знам, че искам да правя красиви декорирани торти с фондан, които да подарявам на най-близките ми хора. Надявам се, да имам възможност - физическа, времева и финансова, за да сбъдна и това. Не мисля да се занимавам професионално със сладкарство. То е само мое хоби, подобно на предходните три. Това не означава, че трябва да занижавам нивото - нали? Перфекционистът в мен вечно ще се стреми към съвършенството.
5. Знам, че искам да пътувам активно отново, но знам, че и това желание все по-рядко ще ми се сбъдва. От 5 години съм се закотвила у дома, а преди пътувах много. Липсват ми широките простори, новите места и различните хора и култури.
6. Знам, че искам да бъда счетоводител. :-) Правилно прочетохте: сче-то-во-ди-тел. Разсмях ли ви? :-) Трябваха ми повече от 10 години, за да осъзная, че си харесвам професията и искам да се завърна към нея. През годините, уж бягах от счетоводството, но с придобиването на опит и в други икономически сфери осъзнах, че пак към него искам да се върна. Дали птичето ще кацне два пъти на рамото - а?
7. И най-важното остана за накрая: знам, че искам да съм по-добра майка и по-добра домакиня. Уви, това не ми се отдава особено. :-( Все си мисля дали не греша някъде и дали се спрявам достатъчно добре?! След години сигурно ще си проличи, но сега непрекъснато имам съмнения и резерви към себе си и съм много самокритична. И макар детето ми да е винаги на първо място за мен, фактът, че ги има и предходните шест точки /желания/, разваля нещата. Човек едва ли може да носи еднакво добре седем дини под една мишница, 24 часа в денонощието.
   Но нека продължа темата: Какво е да се събудиш на 33? Същото като да се събудиш на 23, но с повече житейски опит, с повече грешки и победи. Може би и с повече натрупана умора, но и с по-ясна самооценка, с повече осъзнатост.
  Пожелавам си следващите 67 години за мен да текат все по-бавно и по-бавно. Като в детството, когато безгрижието ни караше да мислим, че годината е безкрайно дълга и времето се движи много, много бавно. Защото аз май съм порастнала само на години, а погледът ми върху света си отстава детски! :-)

****
    Омръзна ли ви да четете? Сега сменям темата. :-)
   В блога ми дълго време /повече от година и половина/ нямаше моя снимка. Опитах се първо да се представя не чрез визията си, а чрез делата и творческите ми резултати и експерименти.
   В един момент обаче, ми се прииска да имам и аз своя снимка в блога си.
  Поразтърсих се и се оказа, че откак аз снимам, мен никой не ме е снимал. Нямах актуална снимка от последните 3 години. В крайна сметка ми се прииска истинска фотосесия - творческа, идейна и само моя и прибягнах към наколко жокера.
  Първият жокер: "Помощ от публиката."** не сработи. Написах в личният ми Фейсбук, че имам нужда някой да ме снима, но се оказа, че няма свободни фотографи в момента.
   Минах на втория жокер: "Обади се на приятел."*** :-)
  Тук списъкът с фоготрафи, които познавам се оказа дълъг - сетих се веднага за Радослав Атанасов, Ивелина /Дамаянти/, Изабел, Елена, Нина, Милена от Варна, Кеми, Руми, Веселина и други талантливи творци. (Със сигурност пропускам още много имена на талантливи фотографи, особено на тези от чужбина, но не се сърдете, приятели, не е нарочно, просто нямаше как да ме снимате от разстояние.) Прекланам се пред творчеството на Татяна, Елза, Радослав, Милена, Кейт, Ивелина, Калина, Петя, Драга, Руми, Кеми, Жени, едната Елена, другата Елена, Яна, Нина, Димка, едната Диди, другата Диди, Елица, Роси, Люба, Веси, Васил, Евгени, Бони и още един куп фотографи, на чиито кадри имах удоволствието да се насладя през последните 2 години. Съжалявам, че не мога да прикача линк към всички, но въпреки това, изразявам възхищението си към творчеството им.
  В крайна сметка, вторият жокер даде резултат. Затова благодаря на Изабел, за оказаната помощ и фотосесията, която ми напарви в парка през септември. За да не ви натрапвам себе си обаче, ще покажа само 2 снимки. Не искам да ме запомните с образ, а с дела и умения.



****
   И като казах дела, нека се върна на сладките моменти и сладкото ми хоби. :-) В случая, обединих рисуването и сладкарството на едно място. Обичам миксът от хобита.
   Мога да рисувам с водни боички и акварелни моливи, но винаги ми се е виждало сложно да рисувам със сладкарски бои. Освен това, малко преди кандидатстудентските ми изпити навремето, преустанових рисуването, като тогава имах резерви, понеже ме разсейваше от главната ми цел. Благодарение на Бети от блогът Вкусно с Бети, се престраших отново да хвана четката. Като начало реших да плагиатствам, тоест прерисувах с малки изменения нейните бисквитки. Важното е, че схванах начина и не ми се разтекоха боите. - Бети, благодаря ти, първо, за това, че ме вдъхнови и второ, за това, че ми помогна с практически съвети и препоръки. От тук нататък, мога да съм спокойна, че ще се справя ако пак реша да рисувам върху фондан. Толкова съм колеблива, че винаги съм имала нужда от як попътен ритник, за да бъда подтикната да направя първата крачка. А и обикновено тя е най-трудна.
   Ето ги и моите есенни ръчно рисувани бисквитки с фондан:


****
   Може би сте забелязали сладурската чаша, в която си пия сутрешното слабо капучино. То по-скоро е оцветено мляко, но аз се залъгвам, че пия капучино, като слагам и 10 капки кафе за цвят. :-) Трябва да отбележа, че тези илюстрации са ми много любими. Като дете израстнах с руските книжки с невероятни илюстрации /четяха ми оригиналите на руски, а не адаптираните версии/.
   Години по-късно, започнах съзнателно да подарявам именно книжки с такъв тип илюстрации на дъщеря ми. За жалост, все по-трудно се намират на пазара книжки с качествени илюстрации и изборът не е богат.
   Едни от любимите книжки и на мен, и на нея съм снимала специално за блога:


****
   Ще повторя, както казах и миналата година, че есента е любимият ми сезон. Всяка година я чакам с нетърпение и много и се радвам.
  Обичам слънчевата, ранна есен, онази златната, пъстрата и щедра есен. Обичам есенните листа и цветове. Дъжда и студа не са ми любими и никога не са били. :-)
   Ето и няколко запечатани моменти от тазгодишната есен в парка:


   И малко есенна декорация за дома:


****
   За да не стане така, че да има представяне на снимките ми, да има представяне на сладките ми, да има представяне на мен, но да няма представяне на хобито-пътувания и хобито-лична поезия, направих следващата снимка:


   Опитах се да събера в кадър едновременно любовта ми към писането на стихове, която се зароди когато бях на 9 години /в трети клас започнах да пиша поезия/ и любовта ми към пътуванията извън страната.
   Обичам всичките си над 200 стихотворения, всяко едно е писано по конкретен повод и за конкретен човек, свързано е с конкретно настроение, в конкретен момент. Всяко едно си го помня поне частично, и не забравям лесно написаното от мен, защото то е свързано с определена емоция. Прочитайки си го след време, то ми носи спомен за същата емоция, която съм имала докато го пиша. Малко хора са имали честта да ги видят и прочетат, и обикновено това са хора, на които гласувам пълно доверие, с други думи, близки до сърцето ми хора. Освен това, съм подарявала снихотворения при повод, но тези случаи са малко, а също и съм писала стихотворение, за декламиране пред учениците и учителите от гимназията, като това беше по инициатива на ръководството на гимназията, в която учех. Благодарна съм на учителите, които ме насърчаваха. Попаднах на разкошни учители по български език и литература, и независимо, че често се сменяха, те всички много ме подкрепяха.
   През годините старателно записвах всичко и му слагах дата. В един момент бях спряла да пиша, но наскоро пак се събуди музата ми, след дългогодишна пауза. Мисля, че трита дебели тифтера със стихове, образуват по свой начин, нещо като дневник в рими, защото датите и хронологията са запазени. Е, имам и стихове на хвърчащи листа, но поне са бутнати в общ плик. /Творчески хаос, какво да се прави!/ :-)
   А пътуванията.... тях няма смисъл да ги описвам. Но в Лондон бих се върнала отново. Градът е наистина впечатляващ и незабравим. :-)
  Отдавна взех решение, блогът ми да е по-неутрален, и да не натрапвам личния елемент, с изключение на статии като тази, която е свързана най-вече с настроението ми покрай рожденния ми ден.
  Надявам се все пак да сме си станали по-близки, както в течение на времето /повече от година и половина блог/, така и с тази по-детайлна публикация. Следващата ми статия в стил "Искрено и лично"****, очаквайте догодина по същото време. ;-)

С любов към всичко добро и красиво:
ваша Ели

-------------------------------------------------------------------------------------
* - оригиналното заглавие на филма е " Събудих се на 30"
** и *** - жокери от телевизионната игра "Стани богат"
**** - развлекателно телевизионно предаване.
:-)

четвъртък, 8 август 2013 г.

Бобена салата с авокадо и босилек или моят летен салатен експеримент

   Това лято се сдобих с босилек в саксия и съм много доволна, че до момента е още жив и си расте на терасата ми. Предвид факта, че все уморявам саксиите си и освен една палма, у дома доскоро не вирееше нищо друго, смятам, че босилекът си е цяло постижение. Купих саксията не толкова, за да хапваме босилек, колкото за да го имам "под ръка" свеж и зелен по всяко време, понеже, в останалите случаи, докато занеса у дома пакетираните листа от босилек, те или се смачкваха или изсъхваха или губеха привлекателностат си в голямата лятна жега. 
   Малко след като се сдобих със саксията, мъжът ми купи и един пакет шарен едър боб с уговорката, че му се била дояла бобена салата от точно този вид боб (!!!). Понеже и двамата не обичаме да ядем боб и бобови, бях силно очудена, но все пак му направих салатата. 
   Част от сварения боб приготвих за себе си, като експериментирах - направих си салата от едър шарен боб и добавих авокадо, босилек и червен салатен лук.
   За двете салати използвах около 500 грама едър шарен боб, предварително накиснат във вода за 24 часа. Педупреждавам, че въпросният сорт боб по принцип не е за салата. За салата е белият боб, който много бързо се сварява. Пъстрият и едър боб се вари много по-дълго от белия и ципата му е доста дебела. Все пак след цели 2 часа варене се свари. Зърната много набъбнаха, както си личи от снимките.
   Изстиналият и отцеден боб подправих с олио от гроздови семки (може да се замени със зехтин), сол и оцет. Останалите съставки се прибават непосредствено преди ядене.
   Аз добавих в моята порция 1 обелено и нарязано на кубчета авокадо, 1 голяма глава салатен червен лук и 7-8 листа от пресния босилек. 
   Съпругът ми замени авокадото със свинска шунка от бут, нарязана на кубчета, защото не си пада по моите експерименти.
   Тази бобена салата е доста хранителна и засиштащта. Към боба може да се прибават и други храни, според индивидуалния вкус.
   Не умея да снимам салати, но босилекът поне освежи "картината". :-)


   Остатъкът от босилека се опитах да направя на салата с розови домати и сирене Гауда, но да си призная - не съм очарована от вкуса. Когато преобладава в салатата, босилекът ми е твърде силен като вкус и аромат. А аз никога не съм харесвала силните подправки и не обичам изобщо копър и магданоз. С босилека е аналогично. Така, че едва ли съм точният човек, който може да даде правилната оценка. Вероятно много хора ще възприемат доматената салата с босилек, но аз не съм от тази група. :-)


   И тъй като блогът ми е направен като сладкарски хоби-блог, вероятно няма да ви занимавам повече със салатени истории или поне няма да е повече от веднъж-два пъти годишно. :-)
   Благодаря Ви, че се обихте при мен за по една салата. :-)

петък, 21 юни 2013 г.

Торта с фондан за бебе - момиченце с цветя и пеперуди, по идея от бебешко боди

  Цели четири месеца не съм показвала никакви торти и сладки в блога, поради изключителната ми натораност и липсата на свободно време и чак сега, след като отразих сватбата и сватбената торта в предишната си стаия, мисля да започна да попълвам информация за напаравените от мен различни торти и бисквитки. Те не са никак малко и бих искала да ги представя по хоронология, само че това ще се случи от следващата статия. В тази няма да спазя хронологията, а ще оставя една специална торта да се предреди, защото е по повод на изключително значимо за мен събитие: сдобих се с племенничка.
   Бебето се роди преди няколко дена и веднага щом разбрах от братовчедка ми, се залових да пакетирам подъръците, които съм накупила и да обмислям дизайна на тортата, която мислех да направя.
   Понеже за бебето съм купила няколко дрешки, избрах да направя тортата по техен дизайн. След като някои от идеите отпаднаха, накрая останаха две бодита, между които избрах, прототипът на тортата. Чудех се между едно бяло боди с голяма ярка пеперуда и много цветни пеперудки, цветенца и листенца, и друго боди, което беше цялото бледо-розово със щампи - мъфини, панделки и бонбони в розово. Обаче торта с мъфин правих наскоро за рожден ден на моя позната и не ми се искаше да повтарям. Избрах накрая бялото боди с цветните и ярки щампи, пък и към него имаше цикламени чорапки, които го допълваха идеално.
   Тъй като в деня след гостуването при братовчедка ми, заминавахме на почивка, имах да стягам багаж и си определих за направата на тортата само около половин ден. Слава Богу, времето ми стигна и направих за няколко часа двуетажната тортата. Явно с времето и опитът, ставам по-бърза, защото преди ми трябваха 2-3 дена, а сега 5-6 часа за торта с фондан.
   Опитах се максимално да докарам шарките и цветовете на бодито. Цикламената панделка на бели точки идеално се допълни с останалите детайли, още повече, че по бодито има същият цикламен цвят пеперудки на бели точки. За съжаление снимките на самото боди не са много хубави - снимах го на тъмно, рано сутринта и цветовете са излезли по-тънмни отколкото са в действителност. Тортата обаче, снимах следобяд, на светло и съм доволна от снимките - покзават реалните ярки цветове.
   Фигурката на бебето мислех да обека с фонданени дрехи, но в последсвие се отказах.
   Специално внимание обърнах на косата и прическата, защото разбрах, че племенничката ми има тъмна косичка.
   Тортата на вкус е като повечето ми леки торти, тоест кремът е три вида сметана и маскрапоне, а блатът е пандишпан. До последно се чудех дали да добавя и едни захаросани черешки, но не бях сигурна, че братовчедка ми ще ги хареса и ги пропуснах. Винаги съм казвала, че не обичам да експериментирам с вкусовете, обикновено си избирам три-четири оптимални за мен рецепти и ги повтарям, като само украсата на тортата променям всеки път. Когато правя торта с фондан, избирам винаги рецепта, която със сигурност е проверена, за да няма неприятни изненади. А по отношение на мъфините и бисквитките съм по-склонна да експериментирам, но и там си имам фаворити и ги повтарям често.
   А сега ще покажа снимки на тортата, която направих за бебето и на бебешкото боди, което купих преди няколко седмици. :-)


   Благодаря, че се отбихте в блога ми и заповядайте отново!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...