понеделник, 29 октомври 2012 г.

Шоколадов кекс с шоколадов крем-мус, по рецепта за блат на торта Черна гора (торта Шварцвалд)

        Напоследък, отделям доста време за блога ми - за готвенето, за рецептите, за снимките на готовите сладкиши, за пропсовете, за статиите.
       Оказа се, че блогът ми е станал нянакаква част от ежедневието ми, като същевременно ми служи за свободно изразаване на мен самата и ми предоставя лично пространство за изява. Превърнал се е, в част от мен, но също така и в мой виртуален сладкарски дневник. Само че, в някаква степен ме е обсебил и твърде много време му отделям - като един голям перфекционист, изпипвам всеки детайл и много се старая. Затова, сериозно обмислям да го променя, защото аз не съм нито кулинар, нито сладкар, нито фотограф. Просто така се получи, че в това малко виртуално кътче, където публикувам мои неща, преобладават сладкишите.... Но те, далеч не са всичко, което ме вълнува.
      Покрай сладкишите, започнах да се интересувам от фуд-фотография, започнах да чета сладкарски статии, покрай тях започнах да се увличам и се запалих по порцелановите изделия за хранене. И постепенно колекцията ми набъбна до N-на брой  поставки за торти на столче и такива тип-плато. За покривките и кърпичките за маса, за чиниите /десертни, основни и подложни/, и за останалите прибори няма да изброявам - те сигурно ще стигнат за целия китайски народ.  Доста се поувлякох, но все нещо ново ми харесва. Рязоряваща страст е.
       Фотографията тук няма да я обсъждам, не защото и за нея не съм отделила доста време и ресурс, а защото не мисля, че съм добра в тази област, и следователно е по-добре да не подхващам темата.
       За старите, състарените и новите дъски за пропс, мисля да напиша специална статия - толкова трудно ми беше да се сдобия с тях, че са си цяло приключение.
      Това, за което мисля да поприказвам, е самия ми блог. Странното е, че при всичкото отчетено посещение на потребители в него, а то е доста, ако съдим по статистиката на Блогер, почти никой не коментира статиите. Стигам до няколко хипотетични извода: 1.) колкото и да се старая, на хората им е все тая, какво ще прочетат и едва ли ще го коментират, 2.) потребителите търсят определена информация, която ги касае, и не я ли намерят просто затварят страницата, 3.) потребителие харесват статията, но не виждат смисъл да я коментират или просто нямат желание да драснат един ред, 4.) потребителите, четящи блога, не са от онези виртуални субекти, които драсват по някой коментар в някой форум и нямат практика да оставят мнения в нета, 5.) публикациите ми не струват и не са интересни - защо да ги коментират тогава, 6.) публикациите ми са интересни, но потребителите не са забелязали полето за коментар, 7.) блогът ми не е популярен на широката аудитория. В цялата тази хипотетична тирада, изводът е един - коментари няма или са много млко, а Блогер отчита голямо посещение в блога ми: статистиката показва, че средно се отбиват по 100 човека на ден. Явно на хората хич не им се пише - дано поне да им се чете.... Или може би не съм открила още "моите хора"?
      Със или без коментари и мнения, този блог е факт и мисля да продължа да го поддържам.  И въпреки, че ми отнема доста от времето (,което и без друго нямам в излишък), ми е приятно да имам нещо само мое си, но споделено. И ето ме сега - пиша посред нощ тази статия, след като два дни съм готвила, снимала и обработвала кадрите. :-) Воля и желание трябва, са казали хората.  А аз бих добавила - и издръжливост на безсъние.
      Сега да мина на сладкарската вълна - ще покажа снимки на един кекс, който по същество е блат за торта Черна гора (торта Шварцвалд), залят с шоколадов крем-мус, който ми стана традиционен за рецептите напоследък. Оригиналът на Черна гора (Шварцвалд) е с череши, черешов ликьор и заквасена сметана, но аз и да искам през есента няма откъде да намеря череши. Черешов ликьор също не ползваме у дома, а заквасената сметана в кофичка, реших да не я разпечатвам, че ми трябва за една детска торта. Затова използвах отворена вече течна неподсладена животинска сметана, захар, прясно мляко, натурален шоколад и натурално неподсладено како. Още една причина имах, за да направя по този начин сладкиша - у дома НЕ обичаме да ядем кекс, но обичаме торта и на практика това си е торта, но изпечена в кесова форма. Също така, аз обожавам натурален шоколад и всичко, което го съдържа. Другата причина да направя точно така сладкиша, беше, че исках да използвам чисто новата си поставка за торта, която е поредната в колекцията ми, но която започнах много да си харасвам, след като и навървих през дупките сатенената панделка. :-)
        И в дъждовния есеннен ден се "разтанцувах" в кухнята и спретнах ето този сладкиш:


     Цялата рецепта за торта Шварцвалд, може да прочетете тук: http://www.kulinarno-joana.com/2010/08/black-forest-cake/
   
      Понеже аз съм я адаптирала и променила ще дам и моя вариант:
   
       За шоколадовия кекс:
  • 400 гр. кристална захар
  • 260 гр. бяло брашно
  • 80 гр. сурово какао
  • 10 гр. бакпулвер
  • 10 гр. сода бикарбонат
  • 1 непълна чаена лъжица сол
  • 2 яйца със стайна температура
  • 250 мл. прясно мляко /, но НЕ ледено/
  • 1 супена лъжица ябълков оцет, която се сипва предварително в прясното мляко и сместта се разбърква добре.
  • 120 мл. слънчогледово олио
  • 250 мл. топла вода
      Фурната се загрява предварително на 200°C. Посочените съставки в същият ред се смесват и разбиват в купа. Изипва се сместта в кесковата форма и се пече около 35 минути на 180-200 градуса отдолу и отгоре, и се допича при нужда още 10 минути на 120 градуса. Тоест в края на печенето се намаляват градусите на фурната. Проверява се за готовност с дървено шишче. Аз допекох, понеже фурната ми е слаба и отдолу пече по-малко отколкото отгоре и затова общото време за печене на кекса ми беше 45-50 минути! Понеже кекса има доста течни съставки, трябва да се пече по-дълго, според мен. Също така, след като кекса се запече отгоре и се надуе, се покрива с вестник, за да не изгори отгоре. В никакъв случай не отваряйте фурната първите 15-20 минути, за да не ви спадне кекса, и да не ви стане клисав. Вестникът може да сложите последните 10 минуги от печенето.

       За шоколадов крем-мус:
     Слсложете на котлона тенджера с дебело дъно и загрейте 200 милилтра течна неподсладена животинска сметана. Когато сметаната кипне /заври/, изключвате котлона и добавяте 200 грама натурален или млечен шоколад /по ваш избор/, начупен на парченца, бъркате енергично дакато се стопи и стане хомогенна маса. Сваляте от котлона и докато е топла сместта, добавяте пудра захар на вкус - аз сипах 120 грама пудразахар, защото ползвах натурален шоколад - и прибавяте 25 грама краве масло. Разбърквате добре и добавяте /по желание/ 1 равна супена лъжица натурално какао на прах, предварително разтворено в 2 супени лъжици прясно мляко /студено/, и продължавате да разбърквате с миксер докато сместта стане гладка и еднородна. Тази стъпка с какаото и млякото може да се пропусне - на мен обаче ми допада силния аромат на натурално какао и затова го прибавям, разбира се, това е личин избор. След това охлаждате до стайна температура /най-добре изчакайте поне половин или един час/ и исипвате сместта внимателно върху вече охладения кекс. Сместта трябва да е гъста и да не се изсипва прекелено лесно, тоест не бива да е твърде втечнена, трябва да прилича на мус. Внимавайте каква сметана ползвате - тя трябва да е сладкарска, а не готварска.
       (За тези, които предпочитат да ползват сухи кремове на прах, мога да препоръчам крем Оле, разбит със съответното количество студено прясно мляко /написано е на опаковката на крема/, в комбинация със сладкарска сметана, разбита както пише на опаковката. Получава се консистенция близка до гореописаната. Процесът със сигурност е улеснен и опростен, понеже имате само три съставки - сух крем, прясно мляко и сметана за разбиване. Важно е кремът да не стане прекалено рядък и воднист, така че контролирайте течните съставки /прясното мляко/ и преценете при самото приготвяне каква да е гъстотата.)
       След това сложете сладкиша в хладилник поне за 3 часа, за да се охлади и да стегне кремът.
      Ако не обичате много силния шоколадов вкус, може да пропуснете частта с добавянето на натуралното како и прясното мляко в крема.

      Докато снимах сладкиша, се изсипа такъв дъжд и небето така притъмня, че се зарадвах, че не съм навън, а съм в кухнята си, в която обикновено не се застоявам за дълго. :-)
       Надявам се, тази публикация да не ви е отегчила! Благодаря, че бяхте с мен!


16 коментара:

  1. Ели, великолепен кейк, страхотно изглежда! Данните на блогър не зная какво им е вярно, но и аз в началото си задавах въпроса, защо нямам много коментари! Едно мога да кажа, хората не винаги пишат коментар, както и аз самата, но щом има посещения те и коментарите няма да закъснеят. Оказа се, че трябва да мине време! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Поли, благодаря за комплимента и за мнението ти - важно е за мен. Въпросът ми за коментарите е принципен - как при общо 13 000 /тринадесетхиляди/ посещения на блога ми досега не се намериха 15 РАЗЛИЧНИ човека да коментират поне с едно изречение.... Все трима-четирима остават коментар и това сте вие - дружките ми по интереси, тоест хора, които също имате блогове. Вашето мнение е безценно, но все пак ми се иска, да разбера какво мислят хората като цяло. В това няма лошо, просто се притеснявам дали блога ми има симисъл и дали е интересен за аудиторията. Защото ако хората не коментират, няма как да се ориентирам какво им е мнението, нали? Ако някъде греша искам да знам, за да преправя блога и да го оптимизирам.

      Изтриване
  2. Чудесен кейк ,а муса го превръща в неустоимо изкушение!
    Напълно разбирам проблемите около блога...отделеното време,снимането, готвенето и т.н.Писането на коментари също отнема доста време.Повечето хора четат ,вземат идеи и не смятат за необходимо да пишат.Пишат блогъри ,които оценяват вложения труд и време ,за оформянето на блоговете.Важното е всичко това да ти носи удоволствие и да се забавляваш.:)
    Желая ти успех!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мира, Благодаря ти! А за времето - то е разтегливо понятие...считам, че щом са намерили време да прочетат дългата ми статия и да разгледат снимките ми, както и останалите статии, които не са малко, все могат да намерят и 1 минута за едно изречение коментар. Благодара за споделеното мнение! И да - носи ми удоволствие - особено честта с изделията от фондан :))) голямо дете съм явно... :)

      Изтриване
    2. частта* /правописна грешка съм допуснала, извинявай/

      Изтриване
  3. Здравей Ели! Страхотно изглеждат и кекса и муса! Аз пак ще си прося рецепта...за муса ако може :)
    Вече няколко пъти правя маслените ти сладки и всички много ги харесват.
    И продължавай да пишеш, защото го правиш много увлекателно, пък и сладкарството ти се удава! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ще допълня статията с точна рецепта, Анита! :) Мерси, че се включи!

      Изтриване
  4. Ели, чудесен блог!!! Винаги чета, но сега за първи път пиша ;)
    Днес е мъгливо и ще се опитам да направя тази торта, поздрави ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Денят се оказа съвсем слънчев и неочаквано топъл, а тортата много лесна и бърза за изпълнение дори и за начинаещи като мен. В рецептата ме грабна това, че и вие във вашето семейство не ядете кексове, и аз не ги харесвам, за това се досетих, че въпреки че външно прилича на кекс тук ще става въпрос за нещо съвсем различно. Спазих точно пропорциите, както е написала Елена и с едно малко премеждие, тортата стана великолепна, вкусът - превъзходен, а аз- звезда!!! Благодаря на Елена за рецептата ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много, много се радвам! Наистина съм щастлива, че ти се е получило Божана! :-) Ти си първият чомек, който ми връща отзивите при направата на нещо мое, БЛАГОДАРЯ!

      Изтриване
  6. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  7. Ели,рецептата много ми хареса!Бягам в кухнята!Ще бъда звезда и аз!
    Благодаря ти, мило Ели!

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте!Аз от скоро хвърлям поглед към Вашия блог и никак не скучая :)Признавам си, че за пръв път пиша (приемам го за малко странно когато не познавам човека отсреща), но ето че се престраших :)Рецептите са страхотни! Снимките-прелест!Иска ми се да изпробвам всичко, но за жалост не ми остава толкова свободно време :( Продължавахте да радвате хората като мен, макар и само пред компютъра :)

    ОтговорИзтриване
  9. Благодаря ви! Радвам се, че ви е интересно в блога ми. А проблемът, със свободното време го имаме всички. :)

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...