Солени неща

Солени мъфини с бяло саламурено сирене 

по моя измислена и импровизирана рецепта

 

   След като мъжът ми обяви, че са му омръзнали сладките шоколадови мъфини, които пека всяка седмица, реших да измисля и изпека едни солени мъфини с бяло саламурено сирене. Само с това разполагах снощи в 21,00 часа. 
    Рецептата си я съчиних набързо - по метода на съвместимите продукти избрах съставките, а пропорциите бяха изцяло на око. Човек, който има елементарна обща готварска култура, трябва да има и усет, кое с кое се комбинира и кое - не се. 
    Никога не съм имала кухненско кантарче или везна. Скарана съм с мерки и тегилки. Затова сипвах продуктите на око с две порцеланови чаши - едната много голяма: около 300 мл., а другата малка: 120 мл. Стана интересно тесто - незалепваше нито по купата, в която го бърках, нито по тавата за печене, нито по хартията за печене. 
   Сложих бяло саламурено сирене, защото само с това разполагах, но накиснато предварително във вода, и самото то беше по-мазно като вид, тоест не беше никак сухо. Солените мъфини станаха хрупкави и лъскави отгоре, меки и сочни вътре и лесно се отделяха от хартията за печене. Понеже сиренето го стрих с вилицата предварително, то не се усещаше на зърна, а беше като паста в самото тесто. Ако имах суров сусам щях да поръся отгоре, но нямах.
    Съпругът ми, набързо изяде десетина и направо се зарадвах, че изпекох 24 броя, та да останат няколко и за снимките. Относно снимките - да се похваля, че ми подариха статив - фръц, фръц!
   Радвам се, че мъжът ми ги хареса много и ме накара да обещая, че пак ще ги направя. Милият, винаги яде това, което аз обичам, а аз съм фен на черния шоколад, за разлика от него. Той обича солено. :-)
   Рецептата ще публикувам под снимките.
   Резултатът от целия експеримент е на снимките! Като кликнете върху тях с мишката ще ви се отворят в пълен размер.



Необходими продукти за 24 броя:
Около 380-400 грама самонадигащо се брашно, аз сипвах на око - две големи и високи чаени чаши без връх.
1 чаена лъжичка сода бикарбонат.
1/2 чаена лъжичка лимонтузу.  (Причината да добавям към самонадигащото се брашно допълнително набухватели е, че сиренето е тежко, и самонадигащото тесто има нужда от малко помощ, за да набухне добре.)
Щипка сол.
2 големи яйца /ХL/, със стайна температура.
Около 160 милилитра слънчогледово олио. Аз го мерих с една чашка, която е  160 милилитра.
Около 320 грама кисело мляко от 3,6% масленост. /Аз ползвах Верея от 400 грама и сипах почти пълна кофичка, на око./
300-320 грама бяло саламурено краве сирене, предварително изкиснато във студена вода. Аз случих на по-мека партида този път. Намачках го с вилица и стана като паста от сирене. Не е проблем да си сложите и повече сирене, ако го обичате.
Хартии за печене на мъфини с диаметър 6 см.
Тава-форма за печене на мъфини. Моята е тефлонова и не се намазва с олио. Гнездата й са с диаметър около 6 см., и такива хартии за печене ползвам. В случая съм ползвала две тави, с по 12 гнезда, за да изпека по-бързо мъфините.

Приготвяне: 
Сухите съставки се смесват в дълбок съд. Ползвам самонадигащо се брашно, в което има набухватели, но му добавям содата и лимонтузото, защото сиренето е тежко и няма да набухнат мъфините достатъчно, ако няма допълнително набухватели.
Добавят се яйцата /не бива да са студени/, олиото, киселото мляко и сиренето, предварително  стиритото и намачкано с вилица ни ситно /сиренето става като паста и се инпрегнира в тестото/.
Разбива се до хомогенност в купата. Аз ползвах миксер и разбивах 6-8 минути, защото ме мързеше да бъркам на ръка, но метода на разбъркване няма съществено значение.
Като разбих сместта, ми направи впечатление, че тестото беше средно гъсто, но не прекалено рядко. Не тече, а се сипва със супена лъжица във формите за печене. Не бива да е рядко и не бива да е течно!
Подреждате хартиите за печене в гнездата на тавата за мъфини. След като сипете сместта в хартиените форми и ги напълните малко повече от 2/3 от размера им, /пълненето е въпрос на избор, тази смес не изтича, защото е гъста и дори до горе да напълните формите, пак ще се оформи хубав мъфин/, печете в предварително загрята фурна, отгоре и отдолу на 180-200 градуса /аз пекох на 200 градуса, защото печката ми е слабичка/, около 20-25 минути.
Накрая проверявате за готовност с дървено шишче, като набождате. 
Изпекох 24 броя.
Аз пекох докато станаха със силен златист загар, защото мъжът ми ги обича по-препечени.
Изваждате ги да изстинат добре /аз ги вадя върху решетка да топли неща/,  и после ги прибирате в кутия за хляб или пластмасова кутия с капак.

   А ето и 2 снимки на разрязан солен мъфин. 
   Съжарявам, че е такова лошо качество, но се сетих два дни след изпичането на мъфините, да снимам и един разрязан. Бяха останали само два, които пазех за следобедното си капучино (другите ги изяде мъжът ми) и нямах избор на по-фотогенични бройки. Каквото беше останало, това снимах. Друг път ще имам в предвид по-навреме да снимам разрязани сладкишите и соленките ми.




4 коментара:

  1. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  2. Ели, дай точната рецепта. Много искам да ги опитам :)))
    Снимките са станали изумително красиви!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Адри! Дописах статията, публикувах както подробна рецепта, така и нови две снимки. Успех с готвенето и да се похвалиш!

      Изтриване
  3. Страхотен блог, благодаря Ви, че споделихте тази статия. Коментирам, тъй като съм приятно изненадан и впечатлен! Успех!
    ╰┈➤ ① SEO оптимизация и консултации

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...