събота, 26 януари 2019 г.

Рисувана бисквита с момиченце и сърца върху айсинг - сладка за Свети Валентин

  Днешното ми предложение е за наближаващия Свети Валентин! 
  Свързано е с рисуване върху сладки с роял айсниг.
  Ще споделя съвети на база личния ми опит. Не давам уроци, а само съвети и предложения.
  Можете да изрисувате сладки с красиви картинки, като модели препоръчвам да си изберете от интернет, защото за първи картинки е важно да видите цялостния образ преди да започнете и да знаете към какво се стремите. Другият вариант е да ги измислите сами, като разчитате на художествените си умения или на метода проба-грешка. Няма значение кой метод ще изберете, важно е накрая да имате бисквита с айсинг и рисунка с хранителни бои.
   При рисуването върху айсинг е нужно да имате добра палитра от бои, както и да е изсъхнала основата напълно, преди да започнете рисуването. Също е важно да се стремите да придадете обем въплътен в рисунката. 
   Обем може да имате по два начина  - първия го описах в статията с рисуваните обемни мечета - там показах, че първо се прави обемна фигура от много части и насипване на роял айсинг с придаване на форма, и после всяка част от формата се оцветява. Така имате истински обем, не само нарисуван, а и реален. Тези бисквити са по-трудоемки. Съхнат по-бавно.
   Тук ще се спра на втория вид обем - който реално е плосък обем /как звучи само/, или фалшив обем, но истината е, че рисуването ще ви даде обем, който е само визуален и се постига чрез рисуване на светлосенки. 
   Това се постига като върху плоска и равна повърхност нанасяте бои с цел да постигнете светли и тъмни участъци и ефкт тип "водни бои" или "акварел". Всеки, който някога е рисувал с акварел, ще се сети лесно как да постигне обем и триизмерност на рисунъка. Важно е да имате светлосенки, което от своя страна е свързано с употребата на много бяло - затова не почвайте да рисувате ако нямате бяла хранителна боя. Бялото ще ви е нужно! И да добавя, че няма значения на коя фирма е бялта боя, всички вършат работа, аз рисявам с 4 различни бели бои, просто защото имам много голяма нужда от бяло. Не съм придирчива за марката - важно е да е бяло.
   Сега ще покажа и моя опит за рисунка като съм снимала и боичките ми, конкретно за тази рисунка. 


   За да не правя реклама на конкретни фирми, капачките са обърнати. Въпреки това едно чувствително на цветове око ще се сети кои са тези цветове. Дори да използвате различни цветове или нюанси, резултата пак ще е добър, само трябва да спазвате основните правила при метода за рисуване с акварел, темпер или акрил.
   И трита метода вършат работа - разликата е в начина на нанасяне на боята - при акварела е от светло към тъмно, а при темпера и акрила е от тъмно към светло. Говоря за посоката на смесване. Всеки, който е ходил на кръжок по рисуване знае това.
   Основните правила в рисуването са универсални. С тази основа, ще можете да рисувате върху всичко, дори върху храна. Вие избирате коя техника ще използвате, и коя ви е най-удобна. При всички случай ще ви трябват и хубави четки.
   За четките обаче нямам препоръка, всеки си ги избира сам. Има много богат избор от художествени четки на пазара. Цените също са различни. Затова ми е трудно да ви посъветвам какви четки да купите. Аз имам над 16 четки, и ги ползвам почти всичките /без две, които имат функция да почистват, заради вида на косъма им, ползвам ги за корекция на грешки например/.
  Дъстовете имат инструкция на употреба на своята опаковка. Използват се, както е описано в инструкцията. Лесни са за употреба.
   Писалките и фулмастерите/маркерите/ са също хранителни - за тях е излишно да пиша, всеки знае как да рисува с фулмастер. Специфичното при тях е метода на смесване /да и те се смесват/, като те са обратното на акварелния метод. Лошото е, че при рисуване с фулмастер много трудно се прави корекция, ето защо избягвам като цяло фулмастерите и ги ползвам само за дребни детайли и за контури. Ако сбъркам с тях, много трудно се поправя. Затова ги ползвам само когато трябва. Удобни са за финни елементи и точки.
   Това е накратко.

   Приятно рисуване и да се похвалите после с резултата!
   Спорно творчество!

   Ели

понеделник, 14 януари 2019 г.

Седми рожден ден на сладкото ми хоби

   Сладкараското ми хоби офоциално има рожден ден този месец или следващия - трудно ми е да преценя дали да чествам през края на януари или през началото на февруари, защото така и не засякох точната начална дата.
  През 2012 година, януари месец започнах да обмислям как да направя първата си торта с фондан, след като получих отказ от едно момиче, правещо торти, защото нейният график беше препълнен. Това ме амбицира за предстоящия втори рожден ден на дъщеря ми през 2012 година, и започнах подготовката, два месеца преди датата, с ясното съзнание, че нещата няма да се получат от първия път, но в крайна сметка приех, че трябва сама да се справя. Така започна и страстта ми по декорирането, която седем години по-късно, от торти с фондан премина към сладки /бисквити/ с роял айсинг. С две думи напълно смених материала и вида на украсата, но запазих блога си.
   Официално започнах работата по блога през февруари месец 2012 година, защото вече имах някакви налични снимки на направени с фондан неща. Тоест началото е разтегливо понятие.
   И тъй като се предполага, че празнуваме седми рожден ден на хобито ми, ще сложа снимки на мои много стари торти (минали са 7 години от началото, не бъдете много критични),  и ще добавя няколко по-актуални снимки на бисквити с роял айсинг, от по-скоро. Както знаете, аз вече украсявам само с роял айсинг, без фондан, но в началото беше фонданът.
   Вижда се как през годините стилът ми се е променял, умението ми да украсявам - също, а също и снимките ми са станали малко по-добри.
   Редуцирах и времето посветено на хобито - тъй като разполагам с все по-малко свободно време /понякога е дефицитно/.
   Ето защо към днешна датата, предпочитам да правя само бисквити и да не се разпростирам върху други области. Има достатъчно момичета и момчета, които правят торти и вече няма нужда сама да изработвам всичко, ако реша винаги мога да поръчам на друг.
   С течение на времето и моите интереси се промениха, а и детето ми порастна и вече не се впечатлява чак толкова от тортите. Затова и не бих седнала да ги правя със същия хъс както в началото. Поддържам хобито си живо и само с бисквитите (и с фудфотографията), които често се консумират у дома, защото са предпочитана и удобна почерпка. Научих и дъщеря ми да си носи бисквити за междинна закуска в училище, вместо да купува вафли или други полуфабрикати от лавката.
    Блогът остана моето кътче, в което понякога публикувам статии с различни теми - не само сладкарски, а всякакви. Не съм много активна, има периоди, в които изобщо не публикувам, но има и по-активни месеци, главно около празниците.
    Сега е време за седми рожден ден! Ха, тук ми липсва емотикон с торта и 7 свещички!😊 
    Ще покажа снимки на старите си неща и на по-новите. Ще разкажа и няколко любопитни подробности. Мисля, че си личи кои снимки са стари. Вижда се промяната в начина на украсяване. Вижда се и развититето. Подредила съм ги в приблизителен хронологичен ред, не претендирам за точност.
    Приятно разглеждане - черпя със снимки вместо с парче торта!









    А ето ги и новите сладки, които нямат фондан, а имат само украса с ройял айсинг. Темите пак са бебекши и коледни. А скоро ще направя и светивалентински сладки с айсинг. Ясно е, че темите на украсата и с айсинг, и с фондан се повтарят, защото празниците са все еднакви и се повтарят, но различното е в начина на украсяване, и в променения стил. Е, и рецептите са се променили с годините.😊




   Всяка от тортите ми или всеки сет от сладките ми си има своя история! Помня всичките до една!
   Например: тортата с маковете и лавандулата, беше направена за интервюто ми от БиТиВи, като след това стоя изложена на витрината на магазин Сладката къща. Собственичката пожела тортата ми да е украса, понеже това е единствената ми торта, която е изцяло дъми. Два-три пъти са ми звъняли след това от магазина, за да консултирам клиентие какви форми и резци са ползвани за цветята. Тортата с двете пиленца, беше за двама влюбени. Тортата с малката принцеса-фея, е за Тея, понеже тогава наши приятели и казваха Тея-фея, и реших да направя такава фигурка. И наистина имаше прилика с дъщеря ми. Украсата взаимствах от опаковките - кутията и пликчето за подаръците. Тортата с ягодите и големия мъфин беше за РД на дъщерята на собственичката на магизин Сладката къща /РД беше през лятото/. Известната из нета двуетажна торта с бебето и ярките цветя и пеперуди е направена, по модел на купеното от мен бебешко боди за подарък, по случай изписването от Родилния дом, на моята първа племеница Йо! Сватбената торта с двете котки-младоженци, е направена като подарък от мен, за много близки приятели, на които моят мъж е кум. Коледните сладки съответно бяха за коледен благотворителен базар - една част, друга част от тях бяха за приятели, а третата - за лична косумация. Сладките с теменужки в саксия бяха за моята майка, а сладките със сърца бяха за съпругът ми. Бебешките сладки са по случай погачи на бебета! Ярките нюанси на бебешката торта и на пролетните сладки с цветя в саксия, са постигнати с любимите ми хранителни бои на Америколор, купени от магазин Аромасхауз. За съжаление точно тези бои вече не се внасят, но завинаги си остават моят фаворит.
   Мога да разкажа безброй истории покрай творенията си, защото това са спомени за цял живот. Няма значение, че са минали толкова години, снимките ми напомнят, пък и забравя ли се такова нещо?! :)
   Благодаря, че се отбихте в блога ми!
   Почерпете се виртуално!

понеделник, 7 януари 2019 г.

Как да снимаме бисквити с роял айсинг и съвети за любителска фудфотография



  Приблизително откакто имам сладкарско-декораторско хоби, от тогава датира и любовта ми към фудфотографията.
  Не съм професионалист в тази област. През годините се опитах да си създам свой собствен стил. Оказа се, че за всяко хоби, което е показвано в интернет пространството, чрез блог, страница, сайт или друго, е важно да има добре направени снимки! Защото, както казва една моя позната цитирам: „Добрите снимки продават.“ И това, че аз не продавам примерно, не е причина да не искам и аз красиви и стилни снимки.  
  За да се науча да снимам и обработвам кадрите си добре, инвестирах не само много средства в техника, програми и обучение, но и много лично време и енергия. Важно беше и желанието ми да се развивам. Който ме познава, знае, че първо започнах да снимам храна и в частност – сладки, торти и сладкиши /без месо, супи и ястия/ и едва след това се запалих по детската и бебешката фотография, които развих като отделно хоби през годините.
  Няколко абсурдни снимки в интернет пространството ме провокираха да напиша публикацията за това как НЕ бива да се снимат и обработват дигитално кадри с бисквити и сладки с ярка украса от роял айсинг или фондан (За останалите фудфотографски поджанрове няма да коментирам, защото не ги познавам и не съм наясно). Реших да споделя накратко моя опит, като основа за тези, които ще снимат своите бисквити или сладкиши в бъдеще. Не твърдя, че аз съм права, не твърдя, че моят начин е най-правилен. Той може би не е. Но от една страна е някаква основа, върху която да стъпите и да надграждате и от друга страна - все пак претендирам да имам някакъв приличен естетически вкус и усет, и да се справям сравнително добре за човек с фудфотографско хоби.
  За да не се объркваме дали говоря за торти, за сладки или за кексчета, ще използвам примери само с бисквити с цветна украса. Случаят с тортите е аналогичен разбира се. Но е добре да не се разпростирам върху няколко неща, а да се спрем само на едно. В края на публикацията ще покажа и различни снимки.
  Забелязвам напоследък тенденция въпросните ярко украсени бисквити с айсинг/фондан/, да се обработват по ужасен начин, с акцент в яркостта и силата на цветовете, което за мен първо - не е естетически издържано и второ – подвеждащо е за крайния потребител, който ще очаква да получи бисквити в един видян на снимката цвят, а те в крайна сметка ще са в съвсем друг на живо. Това разминаване между снимката и реалността мен би ме отблъснало и разочаровало. За всички е ясно, че повечето кадри са обработени, но въпросът е, как да обработим, без да прекалим и като запазим чувството си за мярка, реалност и естетика.
  Не намирам за правилно да се подвежда клиента/ползвателя/приятеля с ярка снимка, когато цветовете въобще не са това, което се вижда на снимката. Дори е грозно, когато плъзгачът на сатурацията е бутнат до такава степен, че цветовете дразнят очите и стоят неонови и пресилени.
  Филтри, бълр и хейз също не одобрявам, когато става дума за храна. Да ти зеленее или лилавее кекса, защото си сложил зелен или лилав филтър не е най-удачното решение и дори и да сме фенове на винтидж ефектите, смятам, че при храната е добре да се въздържим от подобни тонирания.
  Много важно за мен е сладките да се виждат ясно, да са на фокус, цветовете им да са реални, снимката да е светла, да има достатъчно „светлина“ и „въздух“ в кадъра, размерът на файла да е съобразен с уеб-изискванията, за да не товари, кадрирането да е удачно, фонът да е подходящ, и снимките да са избрани и да са достатъчно, но не прекалено много, като все пак има разнообразие /всички обичаме да гледаме снимки, но мразим да си губим времето с твърде много сходни или почти еднакви снимки, затова подбора е важен/.
  За целта ще споделя аз кое гледам винаги да спазвам, като написаното няма да е на висок или професионален стил, защото предполагам, че тези, които четат моята публикация не са професионални фотографи и нямат нужда да бъдат затормозявани от терминологията в една непозната за тях област:


1.       Кадрите ми са само RAW. Ползвам програма за обработка.

2.       Снимам винаги в едно и също помещение и на едно и също място спрямо прозореца. Това ми помага, защото свиквам с мястото и го опознавам, така че в бъдеще снимките ми са по-лесни и не ги мисля чак толкова.

3.       Снимам в средната част на деня, когато имам подходяща светлина в моята кухня (това е според изложението на прозорците). Снимам на дневна светлина, и само при един светлинен източник, без да ползвам лампи и други източници с различна цветна температура.

4.       Снимам на изчистен фон, без много отвличащи вниманието елементи, наблягам на самите бисквити като основен акцент, а дори и да вкарам други елементи в кадъра, се стремя те да са съобразени с основния обект – в случая бисквитите с украса. Понякога добавям различни пропсове, но е ясно, че те са просто красиво допълнение и нищо друго. Не използвам много фонове /въпреки, че имам достатъчно такива/, а съм си избрала само 2-3, които са ми най-удобни и ме устройват при повечето ситуации.

5.       Фокусът е върху храната /бисквитите в моя случай/ и никъде другаде. Мога да сменям гледната точка и ъгъла, но не променям акцента - той е в конкретната храна.

6.       Ако светлината е недостатъчна, не играя с ISO-то, а предпочитам да ползвам статив. ISO-то „надувам“ в краен случай, но много краен, защото не искам да повлияе на изображението.

7.       Задължително коригирам баланса на бялото. Студени или топли кадри не харесвам, предпочитам ги в някаква хармонична неутралност и балансираност, като ориентир са ми белите тонове – стремя се бялото в снимката ми нито да синее, нито да жълтее. Да е просто бяло. Все пак айсингът е снежно бял и ако бисквитите ми синеят на снимка, това няма да ми е приятно.

8.       Стремя се в снимките ми да няма кастове, за целта около снимачната ми площ, няма предмети излъчващи отразени цветове.

9.       Стремя се да не повлиявам цветовете, променям само тяхната наситеност, но не и самия цвят.

10.   Изчиствам недоекспонирани или преекспонирани участъци. Прегорялото тоест преекспонираното, не ми носи нито естетическа наслада, нито пък информация. Петно от бели пиксели са практически ненужни участъци, нямат място в кадъра ми.

11.   Променям контраста и „избистрям“ изображението. Харесва ми да се виждат детайлите.

12.   Не изострям прекалено снимките си, за да не стане така, че да бодат окото и да изглеждат нереално. Никой не иска „пластмасови“ бисквити, нали?

13.   Кропвам и прекадрирам. Излишни и празни участъци в кадъра ми не са нужни. Подредбата на храната има значение, но това нещо правя по усет, научила съм се в практиката. Точно това не е нещо, което мога да обясня, затова вие сами ще се научите как да разположите обектите в кадър, с течение на времето. Има правила за фудфотографията, но за бисквитите конкретно, аз не ги прилагам. Така съм решила.

14.   Надписвам снимката си, но не държа на логото. Надписвам, само защото при споделянето/копирането/запазването се губи първоизточника, а при толкова много старание и внимание да заснема и обработя даден кадър, би ми било неприятно да бъде откраднат и представен за чужд. Някак си, се надявам, че надписът, макар да не може да спре никого /тъй като всеки надпис може да се отстрани/, поне ще го забави или ще го откаже временно. Случвало ми се е да ми крадат хоби-снимките и да ги ползват за комерсиални цели и не ми е било приятно. Въпрос на лична съвест, култура и възпитание  е да посочиш първоизточника на кадъра. Винаги го правя когато споделям нечия чужда снимка и дори давам линк към автора.

15.   Намалявам размера на кадрите си, за да може снимката като файл да не товари нито телефона, нито компютъра, да може лесно да се качи в интернет и лесно да се отвори и разгледа от крайния ползвател. Ако снимките ми не се намалят при обработката, са големи и затормозяват устройствата. Друг е въпросът, че още във фотоапарата, може да настроите големината на кадрите си. Съвременните камери имат тази опция. Пише го в упътването към тях.

16.   За да направите добри снимки е нужна много практика. Експериментирайте и се учете от грешките си. Сменяйте ракурса и не се бойте да откривате нови хоризонти. Дори и на ниво фудфотография.

  Ще споделя и каква техника използвам, но това не е защото вие трябва да ползвате същата, правя го за да не ме питате в коментари под статията, тъй като съм сигурна, че ще има много любопитни за техническата обезпеченост.  Снимам в момента с CANON 6D, но преди него имах CANON 1100, с който стартирах. Не смятам, че марката на апарата е важна, напротив – дали имате Сони, Канон, Никон или Пентакс не е важно, важно е да се постараете да направите хубави кадри. Не тенджерата готви, готви готвача, не фотоапратът снима, а снима фотографът, затова е важно как вие ще се справите, а не каква ви е техниката.
  По отношение на програмите за обработка, аз ползвам само една – Adobe Photoshop.  Не я сменям с други алтернативи, защото съм свикнала с нея. Но това изобщо не означава, че няма други програми – напротив има много фоторедактори и кой ще използвате вие е ваша работа. Важно е да изберете програма, която на вас ще ви бъде удобна за ползване. Другото няма значение.
  Сега ще покажа просто няколко снимки на храната, и то произволно избрани. Не претендирам да са професионално направени. Това са просто мои снимки. И все пак – те показват моята гледна точка и моя стил. 
   На снимката показваме това, което сме заснели на нея, а не самата снимка. Представяме нашето творчество. Затова основните ми усилия са насочени към храната /в моя случай украсените бисквити/, а снимането е една малка част от процеса.  Важно е да имаме нещо, което да снимаме, а не просто да снимаме. Важно е да не забравяме къде е „фокусът“. Не казвам, че снимката не е важна, но по-важно в случая е, какво ще снимаме. Ако обекта ни е грозен, неприемлив и отблъскващ, дори най-добрата снимка няма да го спаси. Ето защо, приемам по презумпция, че всички творци влагат много старание в творчеството си. 
   Това са няколко от последните ми кадри, в които показвам ясно заснетото и акцентирам на украсата от айсинг. Примерите са произволно избрани. Цветовете са реални, както и светлината. Има и две снимки, които са по-стари и на тях няма бисквити с айсинг. Едната е с бонбони, а другата с гофрети. Слагам ги за сравнение.



   Надявам се, тази публикация да е била поне малко полезна за всички, които се интересуват как да снимат хобито си и тепърва започват. Аз нямах учители и доста време инвестирах в това, сама да се науча.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...