Есенни портрети в парка. Снимките на К.

   Днес ще ви покажа малко снимки, напарвени много набързо в парка, докато отивах да си взема детето от детската градина. Сладурът, който виждате в следващите кадри, е син на моя приятелка и съседка.
   Не очаквайте много текст, защото този път няма да съм многословна. Достатъчни са снимките, за да разберете защо обичам есента и есенните фотосесии. 

   Нищо от това, което снимам не е с комерсиална цел, снимам единствено и само за забавление. Пуликувам в блога си само и единствено снимки на онези бебетата и децата, за които съм получила позволение от родителите им да ги покажа публично. В тази връзка, част от кадрите ми не достигат до блога.

   И малко чернобели карди:

   И кадри от предишната ни среща /месец и половина по-рано/:

  Благодаря, че посетихте моя блог! :-)

Разкази в снимки - част II

   Тази година за мен някак си, неусетно дойде есента. Може би, защото лятото не беше сухо и горещо, не усетих смяната на сезоните.
   Днешният "Разказ в снимки" ще е доста кратък. Няма да ви досаждам с многословие и купища снимки. Напоследък почти не снимам.

  Докато се разхождах в гората, успях да заснема няколко гъби, между които имаше и представители на отровните видове. Щастлива съм, че имах фотоапарат "под ръка", защото подобни кадри не бях правила досега:

   

   И тъй като съм в черно-бял период (както стана ясно още в предишната ми публикация), продължавам с черно-бялата фотография. Макар и любителски, тези снимки са ми скъпи, защото отразяват конкретни емоции, преживявания и събития. 

   И макар, всички да свързваме есента и лятото с ярките багри, различната гледна точка за "черно-бяла есен в гората" изглежда така:

   По случай 15 септември, пожелавам на всички ученици целеустременост и любознателност през новата учебна година!

Разкази в снимки - част I

   Започвам поредица от публикации, в които ще показвам мои снимки с минимално количество текст към тях или без никакъв текст. Причината - в натовареното и забързано ежедневие все по-често не ми остава време да пиша дълги публикации и затова през последната половин година  редовни статии в блога не е имало. 

    Реших да оформя публикациите в обща рубрика "Разкази в снимки". Надявам се, чрез тях да ви предам поне малко от настроението и красотата, които съм усетила или искала да пресъздам в снимка! За мен една снимка е хубава, не само когато е добре направена по отношение на техническите параметри, но и когато носи определени емоции и послание.

   Далеч съм от мисълта, че ставам за фотограф. Разграничавам се от професионалните фотографи, снимащи шедьоври и показващи невероятни картини! Това, което съм снимала е полд на любителските ми усилия в резултат на интереса ми към фотографията и погледът ми към красивото. Фотографията като хоби, ми носи положителни емоции и това е причината да се занимавам с нея. Снимките ми са любителски и без претенции за майсторство, а портретите, които правя са обикновено на дечица на мои познати, близки и приятели, понякога и на техни роднини. 

    Днес ще ви представя снимките на Никол, чиито родители не познавах лично допреди фотосесията, но пък познавах лъчезарната леля на Никол и именно тя ме помоли да снимам момиченцето в парка. В крайна сметка се уговорихме да я снимам още през пролетта, но поради куп причини фотосесията все се отлагаше и накрая ми доведоха Никол чак в края на лятото. През това време малката хубавица беше проходила и порастнала. 

   Никол, щедро раздаваше усмивки през цялото време и съдействаше напълно за фотосесията. Единият час мина неусетно.

   След като обработих снимките установих, че ги предпочитам не цветни, а черно-бели. И друг път съм се улавяла, че харесвам повече черно-бялата фотография. Затова ще покажа част от кадрите в черно-бял вариант:

  

     И в синьо....

    За да не си помислите, че съм враг на цветовете показвам и 5 цветни кадъра:

   Надявам се, че съм ви накарала да се усмихнете поне веднъж!

   Благодаря ви, че се отбихте в моя блог! 

   :-)

Слънчевите снимки на бебе Б. или историята на една бебешка фотосесия в парка

   Днес напук на студеното време и снежния януари, реших да покажа в блога си едни есенни снимки, които успях да заснема през изключително топлата и слънчева есен на 2013 година. И докато тихо се сипе сняг навън, аз ще ви представя едно много усмихнато, малко, осеммесечно момиченце, което снимах в прака. Докато преглеждах снимките и ги сортирах за блога, ме хвана носталгия по топлото време и слънчевата есен.

   Малката Б. е племенница на наши много близки семейни приятели. Още щом я зърнах за първи път, аз много я харесах. Изключително позитивно и красиво дете, с огромни изразителни очи и мила усмиква. Съдействаше ми за фотосесията и нито веднъж не прояви инат или протест, беше послушна и изпълнителна. Мечтан модел за всеки фотограф! Но стига приказки, време е за снимки:

     И поноже съм голям фен на черно-белите кадри, бързам да ви покажа и снимките обърнати в черно-бяло: 

     На тръгване, майкат на Б. ми обеща пак да ми я доведе да я снимам, защото бебе Б. ми стана любимо моделче. Винаги съм казвала, че да снимам ми е само хоби, но за да може да се развива, всяко хоби има нужда от практикуване. Най-трудно ми е да си намеря обект за снимане, защото нямам много познати с малки деца. Снимам както за развлечение и удоволствие, така и за да се уча и развивам. С нетърпение чакам следващите снимки, на сладващото малко човече, а до тогава, ще преследвам моето дете с фотоапарат в ръка, макар, че дъщеря ми вече ми е научила номерата на изуст и хич не ми се връзва на фотографските напъни. Все ми се струва, че най-трудно мога да снимам собственото си дете. ;) :D

   Разбира се, не от всеки човек става фотограф и аз съм далече от мисълта, че съм фотограф! Напротив, мисля че: "От всеки клон не става свирка!", затова снимам само любителски и само като хоби. Благодаря, на родителите на Б., че ми се довериха и ми позволиха да снимам прекрасното им детенце!

До нови срещи: ваша Ели

Как да направим венец от шишарки или идея за есенно-зимна декорация

   Тази кратка публикация, еднакво може да е и есенна, и коледна. 

  Понеже Коледа 2013 у дома е под мотото: "Украса от естествени материали", спретнах набързо един венец от шишарки.

   Цялата операция ми отне 15 минути. Разбира се, предварително бях купила доста материали, повечето, от които не употребих. В началото мислех по венеца да има освен шишарки и топки за елха както и панделки в същата тоналност, но в последствие промених решението си и заложих само на шишарките. Това не значи, че не може да се направи различна разновидност на венеца. Аз се съобразих с моя вкус и избрах по-обикновена и по-непретенциозна декорация.

   Снимала съм всички използвани материали и инструменти както и тези, които мислех да ползвам, но не използвах. Единствено не снимах пистолета за топъл силикон, защото не е особено фотогеничен. Но е много полезен.

   За изработката на подобен венец са нужни:

1. Малки шишарки. (Понеже не бях събрала шишарки през есента, купих два пакета шишарки от магазин за декорация.)

2. Преплетени сухи клонки оформени, като венец. (За да не късам клони от дърветата, купих един венец от сухи клони отново от магазин за декорация.)

3. Пистолет за топъл силикон и силиконови патрони за залепването на шишарките.
   Бюджет - до 4 лева, ако приемем, че вече разполагам със силиконовия пистолет (иначе той струваше приблизително 10 лева, но аз много го ползвам и го имам отдавна.)

   Ето снимка на материалите, които може да се ползват за венеца: 

    А това е венеца, който аз направих:

   Всеки от нас може да направи подобен венец, както само с шишарки, така и с играчки за елха, панделки, фигури от дърво, борови клонки, хартиени декорации, елементи от плат, от филц, да ползва бои и т.н.

   Аз избрах най-елементарния и най-семплия вид венец, който да мога да ползвам, и през есента, и за Коледа. Надявам се да съм била полезна с примера си.

   Винаги може да купим готов декоративен венец. Но изработеното лично от нас и от сърце, винаги е по-специално, по-мило и по-значимо.

                                                                                 Коледнонастроенаитворяща:  Ваша Ели  ;)

Коледни етюди 2013 - част втора

    След бързата статия на коледна тема, реших да покажа в блогът и другите си коледни снимки. Затова тази публикация е логично продължение на предишната: Коледни етюди 2013.
     Декември е месец, в който съм изцяло подвластна на празниците и логично - имам много снимки с коледна или зимна тема. Опитах се да ги обединя освен тематично и по стил, и така се оформиха няколко различни публикации. Ще ви ги представя последователно през следващите дни.

    Тук ще се опитам да ви покажа част от декемврийските ми снимки, като реших да не пиша много текст. Декември освен празничен е и много натоварен месец и в личен план нямам почти никакво свободно време. Затова ще си спестя дългото писане и приказките и ще наблегна на кадрите. Не претендирам те да са професионални и идеални, просто са си мои и съм ги композирала, заснела и обработила, по начина, по който аз виждам и усещам нещата.

    У дома имаме 4 шкафа и кутии с коледни играчки. Някои са стари, други нови! Част от старите ми и най-любими уникални играчки всъщност изгоряха в един коледен пожар, като бях дете. Тогава от бенгалския огън се възпламени памукът по елхата (бяхме го сложили все едно е сняг) и всичко по нея изгоря, включително и мокета на жилището, в което живеехме. В бързината да изгасим пожара, всъщност изпочупихме и оцелелите от огъня играчки. Тогава все още нямаше пластмасови топки и нашите си бяха стъклени. А елхата - истинска. 
     Тази година няма да украсяваме елха. Но аз се възползвах от коледната еуфория и украсих една малка саксия с някакъв (според мен) Кипарис, който купих набързо без да попитам как се нарича. (Много съм зле със саксиите - почти винаги ги уморявам, но тази е още жива.) 
      Дъщеря ми нарече храстчето: Бебето-елха. Дано не пожелае накрая и Майката-елха. 
     Но да се върна на саксията - висока е 20 сантиметра и храстчето е наистина миниатюрно. Затова трудно намерих подобаващи му миниатюрни играчки, които да не прекършат крехките клонки. В крайна сметка открих един комплект от топки за елха с диаметър само 1,5 см. Голям късмет. Представете си, топките са като монета от 2 стотинки. Затова тази Коледа у дома е под наслов "Коледа от миниатюри!"
      Е, има време и за истинска елха и вероятно в поледните дни преди Коледа нещо все пак ще се случи (надушвам таен заговор между дъщеря ми, баща й и баба й.)  :-D

     Освен с миниатюрни коледни украси, тези дни се занимавах и с печене на коледни меденки с канела. Рецептата е същата като тази, която изпълних и дадох миналата година - може да я прочетете ТУК.

    Единствената разлика е, че тази година използвах като подправка готов микс за меденки, в който има освен канела и дижнджифил. Удобен е този микс.
    Също така допуснах грешка и сипах два пъти количеството на содата (не една, а две чаени лъжички) и това причини по-голямо бухване на бисквитките. Вкуса не е променен, промяната е само във визията - повече се надигнаха. 

     Характерно за този вид меденки е, че се съхраняват в кутия и с времето омекват. Също така са доста трайни и издържат 2-3 седмици без проблем!

    Може би ще се повторя, като кажа, че много обичам вещи, които са изработени от естествени материали. Създават ми уют и топлина. 

      Тази година цялата ни коеледна украса е от естевствени материали и в натурални тонове. Не, че имаме много извадена украса в момента, напротив, малко извадих и наредих, но все пак реших да спазя стилът "натурало". По "ирония на съдбата", тази тоналност изцяло пасва на настроенито ми тези дни.

     По принцип обичам меките пастелни нюанси, земните и топли цветове, а не ярките шарании. Коледата в тези снимки трябваше да е топла, уютна, задушевна, ароматна и вкусна. Поне замисълт ми беше такъв. ;-) И понеже днес деагустирах част от изпечените меденки - гарантирам, че поне ще бъде вкусна, защото едвам опазих част от бисквитите за украсяване с фондан! Като се има в предвид, че са за подарък на приятелка, длъжна съм с все сили да ги опазя.

    И понеже съм си голямо дете, а всички знаем, че децата обичат Коледа и Дядо Коледа, спретнахме с дъщеря ми едно импровизирано писмо до добрия старец. Импровизирано е, защото е създадено от рециклирана амбалажна хартия, сгъната и оформена като плик и пристегната с канап. 

    Уви, истински пощенски плик не намерих в къщи (не съм пращала писма отдавна), но пък детето напълно възприе идеята ми, че щом нямаме истински пощенски плик, ще си изработим наш модел писмо самички. Ако забелязвате и "марката" е от лимитираната ни лична колекция. ;-)

        Накрая ще ви почерпя с коледно капучино!
       До Коледа остават точно две седмици, така че обратното броене е в разгара си. А мен ме чакат още 14 дена творчество. :-)
        Благодаря ви, че се отбихте при мен предпразнично!                                                         

Коледни етюди 2013

    Тази година ми е по-трудно да пиша коледни публикации. За разлика от миналата година, ежедневието ми така ме е погълнало, че не намирам мотивация и време, за да сътворя каквото и да било. Не само, че правя много по-малко сладкиши от друг път, но и рядко ги украсявам и още по-рядко ги снимам. За сравнение - миналата година по това време, бълвах по четири-пет публикации на месец.

    Вероятно периодът е такъв, че ме кара да правя всичко друго, но не и творчество. Идеи имам и то цял куп, но просто не остава време за изпълнението им или пък желанието ме напуска точно когато дойде моментът и пак пропускам.

    Странното е, че мъжът ми, който никога не ме е насърчавал за творческа дейност, този път (може би несъзнателно) ме подтикна да създам отново "коледни етюди". Причината - първо ми купи коледен сервиз с елечета във винтидж стил* и второ - сам и без да го подсещам, извади коледната украса от миналата година и ми предложи да украсим къщата. Отказах му! Елха няма да правим у дома, защото ще пътуваме за Коледа. Но някъде там между ваденето на украсите от кашоните и шкафовете и тяхното връщане обратно на място, се родиха снимките, които ще ви покажа.

     А междувременно спретанх едни шоколадови мъфини много набързо. Давам рецептата с уговорката, че чашата, с която мерите, трябва да е една и същта, тоест всички продукти се измерват спрямо един размер чаша. Моята чаша е с вместимост 300-310 мл.

      Продукти:

2 яйца със стайна температура (големи XL или L - пише го на опаковката);

2/3 ч.ч. захар на кристали (може и малко повече ако обичате да ви е по-сладичко);

2/3 ч.ч. прясно мляко (ползвах от 2% масленост, но може и 3%);

1/2 ч.ч. олио;

3 пълни с.л. натурално какао (аз ползвах белгийско какао, което е много силно);

2 ч.ч. брашно (малко "на око" преценявах); 

1 бакпулвер; 

хартиени формички за мъфини;

тава-форма за мъфини с 12 места за поставяне на мъфините.

     Приготвяне:
   Разбивате яйцата със захарта и прибавяте последователно олиото и млякото. Добавяте брашното, бакпулвера и какаото. Сместа трябва да се получи на консистенция като кексово тесто и да НЕ е прекалено течна. Изсипвате сместа в хартиени формички за къпкейкс. Пълните 2/3 от обема им. Печете на 180 градуса около 20-25 минути. Изваждате тавата и я оставяте да се охлади върху метална решетка или дървена скара (внимавайте да не натиснете мъфините при ваденето, защото ще ги деформирате).
    За по-уютно и празнично снимах мъфините с червения коледен сервиз във винтидж стил и с много богата коледна украса. Дали съм прeкалила с декорацията - вие ще кажете.

      Много харесвам коледните играчки от естествени материали - филц, вълна, памук, хартия, картон, канап, дърво, клони, треви, листа, шишарки, ядки и т.н.

    Харесвам и ретро-елементите - напомнят ми на Коледите в детството ми, когато по магазините нямаше толкова богат избор от масовки и кич, и всички семейства сами изработваха  коледните си украси. Ползваха се различни естествени материали.

     Не знам за вас, но аз с умиление си спомням за гирляндите от пуканки и орехчетата, увити в златен станиол. И за снежинките от картон изрязани от капака на някоя кутия и посипани с блестящ прах. Ех, спомени, спомени.... 

    Разбира се, сега има много красиви и интересни коледни неща по магазините. Въпрос на вкус и личен стил е да подберем такава декорация, която наистина да ни създаде уют и празнично настроение.

       Надявам се снимките ми да ви допадат, и да ви вдъхновят за една незабравима Коледа. (Може да ги отворите в голям размер като кликнете върху тях с мишката.)

        И не забравяйте, че коледното настроение и празничният дух, се създава от нас самите. Декорацията е само допълнение. Вярвам, че Коледата на всяко отделно семейство е по своему уникална, пъстра и красива.

                                                                                                                    Искрено ваша: Ели


*Червената чаша с еленче е от колекцията на KORDELLA Gift Masters & Consultants.

За другото ми хоби, за приятелството и за фотографията. И.Н.А

След дълга пауза пак ми се дописа в блога и реших да ви покажа какви ги творя напоследък. Това, че съм зарязала сладкарското си хоби, означава само едно, че съм насочила енергията си към някое от другите ми хобита. 

Когато преди почти 2 години създадох този блог, имах идея в него да показвам всичките си хобита (, а те са много), но постепенно сладкарството и декорацията надделяха и станаха доминиращи. Това не означава, че нямам и други интереси. Откак се помня, винаги съм имала някакво хоби, като през различни години, е доминирало едно или друго от тях, а останалите са "отлежавали". С други думи, трябва ми промяна, иначе губя интерес!

И понеже другото ми хоби е фотографията, реших да спра да снимам само сладкиши (и да разредя приготвенето им) и да почна да снимам предимно хора и предмети. Всъщност не съм особено добър фотограф, но като любител, достигам някакво задоволително ниво, което за момента ми върши работа. Надявам се да се науча да снимам още по-добре и да мога в скоро време да ви покажа по-добри кадри. Но най-важното е, хобито да носи удоволствие!

Установих, че за да се уча, ми трябва практика. И понеже нямам модели, "впрегнах" всичките си познати и техните деца да ми позират. Дъщеря ми мрази да я снимам - обръща се с гръб към обектива винаги и си скрива лицето в шепи. Ако все пак успея да снимам, реве и иска да изтрия снимката. Вероятно и е омръзнало "мама да я снима" и това е нейният начин за протест. А е толкова фотогенична, колкото и инатлива. Наложи се да си намеря други "обекти".

Ще ви споделя, че откак имам хобитата си, се сдобих и с много нови приятелства. Покрай тортите, сладките и фотографията се запознах с безкрайно много хора, с някои, от които завързах трайни приятелства. :)  Само в едната от двете ми фейсбук-страници имам над 1100 последователи. А другата (фотографската) е нова и се надявам да се разрастне. Благодаря на всики, които следят страничките ми. Тук е момента да благодаря и на всички, които посещават блога ми - вие правите статиите ми смислени, защото без читатели блогът би замрял. Но стига с тия приказки и благодарности, че почнах да рецитирам като на Оскар-ите. :)

Замислям да ви покажа в блога си част от фотографиите от портретните фотосесии, които съм направила през последните месеци. Все още не съм решила как да оформям публикациите. Нямам никаква идея откъде да подхвана.... Може да ми помогнете с предложения.

Днес ще ви разкажа за един много мил приятелски жест към мен. Наскоро се уверих, че истинският приятел е този, който като му се размрънкаш на рамото, че си си изгубил двата си любими английски ключодържателя, отива в Лондон и ти носи нови два - същите като старите! ;)

Преди години, когато ходих в Лондон си накупих един куп джунджурийки, които обаче при смяната на жилището затрих нейде из мазетата. Всъщност така съм ги прибрала, че не мога да ги намеря. За да ми спести търсенето, приятелката ми Ина, ми донесе нови два ключодържателя от Лондон този месец. Снимах ги заедно с английския чай от боровинка, който ми е останал от предишното ми ходене в града и който е толкова силен, че едвам го пих. 

Обожавам Лондон и това е един от малкото градове, които бих посетила повторно. Още повече, че при първото посещение не можах да го разгледам добре. Нямах и добър фотоапарат тогава, та и качествени снимки си нямам. Планирам да поправя тази грешка, след някоя и друга година.

След като снимах джундурийките, се сетих, че мога да синмам и Ина! Ми така де, за какво са приятелите, ако едно фото не мога да им направя. :)

Разбира се Ина геройски понесе моята фотосесия, като от хилене щяха да и станат бръчки. Добре, че е фотошоп, та после трих мимическите бръчици от широките усмивки, които тя се опитваше да прикрие докато хилейки се, аз натисках копчето на апарата. Да знаете, че приятелските фотосесии са мноооооого тежки. :) Ако приятеля не може да понесете голямо количество смях, оставайки сериозен за снимката, после имам голямо количество кадри, които стават само за личен (много личен) архив. А аз как съм докарала фокус - не знам. Тресях се от хилеж и снимах. Очаквах кадрите да са размазани заради лиготията ни, но те не са. Вероятно отстрани сме изглеждали много комично. :) Но пък ни беше забавно!

Ина, е един от онези хора в присъствието, на които човек се чувства приятно и спокойно. Освен добра, е и много талантлива. И тя си има хобита като мен, има си и блог. А за капак ми е и съседка и колежка.  Оказахме се и съученички. Голяма късметлийка съм, нали?

Ето и снимки (показвам само две от снимките, за да не ставам досадна с повече):

За снимките с червения шал, почерпих идея от игралния филм Red Riding Hood, който гледах миналата година. Исках да докарам Червената шапчица, но не като дете, а като възрастен човек. И добре, че Ина съдейства за щурите ми идеи, че иначе къде щях да търся рус персонаж? :)

След всичко прочетено, ако още ви се чете, обещавам да пусна и други статии със снимки от моите есенни фотосесии.

Тази година есента беше топла и до последно се възползвах да поснимам в парка. Времето беше благодатно и направих доста безплатни фотосесии с учебна цел. Все още нямам представа как да снимам в снежно време, но пък зимата вчера ни изненада с първия сняг! Предполагам, че скоро ще има и снежни истории в блога ми.

      А до тогава - ви пожелавам много уют и топлина!
      Ваша: Ели