сряда, 11 декември 2013 г.

Коледни етюди 2013 - част втора

    След бързата статия на коледна тема, реших да покажа в блогът и другите си коледни снимки. Затова тази публикация е логично продължение на предишната: Коледни етюди 2013.
     Декември е месец, в който съм изцяло подвластна на празниците и логично - имам много снимки с коледна или зимна тема. Опитах се да ги обединя освен тематично и по стил, и така се оформиха няколко различни публикации. Ще ви ги представя последователно през следващите дни.
    Тук ще се опитам да ви покажа част от декемврийските ми снимки, като реших да не пиша много текст. Декември освен празничен е и много натоварен месец и в личен план нямам почти никакво свободно време. Затова ще си спестя дългото писане и приказките и ще наблегна на кадрите. Не претендирам те да са професионални и идеални, просто са си мои и съм ги композирала, заснела и обработила, по начина, по който аз виждам и усещам нещата.
    У дома имаме 4 шкафа и кутии с коледни играчки. Някои са стари, други нови! Част от старите ми и най-любими уникални играчки всъщност изгоряха в един коледен пожар, като бях дете. Тогава от бенгалския огън се възпламени памукът по елхата (бяхме го сложили все едно е сняг) и всичко по нея изгоря, включително и мокета на жилището, в което живеехме. В бързината да изгасим пожара, всъщност изпочупихме и оцелелите от огъня играчки. Тогава все още нямаше пластмасови топки и нашите си бяха стъклени. А елхата - истинска. 
     Тази година няма да украсяваме елха. Но аз се възползвах от коледната еуфория и украсих една малка саксия с някакъв (според мен) Кипарис, който купих набързо без да попитам как се нарича. (Много съм зле със саксиите - почти винаги ги уморявам, но тази е още жива.) 
      Дъщеря ми нарече храстчето: Бебето-елха. Дано не пожелае накрая и Майката-елха. 
     Но да се върна на саксията - висока е 20 сантиметра и храстчето е наистина миниатюрно. Затова трудно намерих подобаващи му миниатюрни играчки, които да не прекършат крехките клонки. В крайна сметка открих един комплект от топки за елха с диаметър само 1,5 см. Голям късмет. Представете си, топките са като монета от 2 стотинки. Затова тази Коледа у дома е под наслов "Коледа от миниатюри!"
      Е, има време и за истинска елха и вероятно в поледните дни преди Коледа нещо все пак ще се случи (надушвам таен заговор между дъщеря ми, баща й и баба й.)  :-D


     Освен с миниатюрни коледни украси, тези дни се занимавах и с печене на коледни меденки с канела. Рецептата е същата като тази, която изпълних и дадох миналата година - може да я прочетете ТУК.
    Единствената разлика е, че тази година използвах като подправка готов микс за меденки, в който има освен канела и дижнджифил. Удобен е този микс.
    Също така допуснах грешка и сипах два пъти количеството на содата (не една, а две чаени лъжички) и това причини по-голямо бухване на бисквитките. Вкуса не е променен, промяната е само във визията - повече се надигнаха. 
     Характерно за този вид меденки е, че се съхраняват в кутия и с времето омекват. Също така са доста трайни и издържат 2-3 седмици без проблем!


    Може би ще се повторя, като кажа, че много обичам вещи, които са изработени от естествени материали. Създават ми уют и топлина. 
      Тази година цялата ни коеледна украса е от естевствени материали и в натурални тонове. Не, че имаме много извадена украса в момента, напротив, малко извадих и наредих, но все пак реших да спазя стилът "натурало". По "ирония на съдбата", тази тоналност изцяло пасва на настроенито ми тези дни.
     По принцип обичам меките пастелни нюанси, земните и топли цветове, а не ярките шарании. Коледата в тези снимки трябваше да е топла, уютна, задушевна, ароматна и вкусна. Поне замисълт ми беше такъв. ;-) И понеже днес деагустирах част от изпечените меденки - гарантирам, че поне ще бъде вкусна, защото едвам опазих част от бисквитите за украсяване с фондан! Като се има в предвид, че са за подарък на приятелка, длъжна съм с все сили да ги опазя.


    И понеже съм си голямо дете, а всички знаем, че децата обичат Коледа и Дядо Коледа, спретнахме с дъщеря ми едно импровизирано писмо до добрия старец. Импровизирано е, защото е създадено от рециклирана амбалажна хартия, сгъната и оформена като плик и пристегната с канап. 
    Уви, истински пощенски плик не намерих в къщи (не съм пращала писма отдавна), но пък детето напълно възприе идеята ми, че щом нямаме истински пощенски плик, ще си изработим наш модел писмо самички. Ако забелязвате и "марката" е от лимитираната ни лична колекция. ;-)


        Накрая ще ви почерпя с коледно капучино!
       До Коледа остават точно две седмици, така че обратното броене е в разгара си. А мен ме чакат още 14 дена творчество. :-)
        Благодаря ви, че се отбихте при мен предпразнично!                                                         



2 коментара:

  1. Благодаря за споделеното удоволствие, пожелавам весела подготовка за празника и много подаръци в близост до елхата-мини!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сърдечно ти благодаря, Иглика! Много мило. Дано Дядо Коледа донесе на всички хора желаните подаръци! Пожелавам ти много празнично настроение! /Нали може на "ти", все пак сме блогърки и минах на по-приятелска форма на общуване?/ :) :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...