сряда, 27 ноември 2013 г.

За другото ми хоби, за приятелството и за фотографията. И.Н.А

След дълга пауза пак ми се дописа в блога и реших да ви покажа какви ги творя напоследък. Това, че съм зарязала сладкарското си хоби, означава само едно, че съм насочила енергията си към някое от другите ми хобита. 

Когато преди почти 2 години създадох този блог, имах идея в него да показвам всичките си хобита (, а те са много), но постепенно сладкарството и декорацията надделяха и станаха доминиращи. Това не означава, че нямам и други интереси. Откак се помня, винаги съм имала някакво хоби, като през различни години, е доминирало едно или друго от тях, а останалите са "отлежавали". С други думи, трябва ми промяна, иначе губя интерес!

И понеже другото ми хоби е фотографията, реших да спра да снимам само сладкиши (и да разредя приготвенето им) и да почна да снимам предимно хора и предмети. Всъщност не съм особено добър фотограф, но като любител, достигам някакво задоволително ниво, което за момента ми върши работа. Надявам се да се науча да снимам още по-добре и да мога в скоро време да ви покажа по-добри кадри. Но най-важното е, хобито да носи удоволствие!

Установих, че за да се уча, ми трябва практика. И понеже нямам модели, "впрегнах" всичките си познати и техните деца да ми позират. Дъщеря ми мрази да я снимам - обръща се с гръб към обектива винаги и си скрива лицето в шепи. Ако все пак успея да снимам, реве и иска да изтрия снимката. Вероятно и е омръзнало "мама да я снима" и това е нейният начин за протест. А е толкова фотогенична, колкото и инатлива. Наложи се да си намеря други "обекти".

Ще ви споделя, че откак имам хобитата си, се сдобих и с много нови приятелства. Покрай тортите, сладките и фотографията се запознах с безкрайно много хора, с някои, от които завързах трайни приятелства. :)  Само в едната от двете ми фейсбук-страници имам над 1100 последователи. А другата (фотографската) е нова и се надявам да се разрастне. Благодаря на всики, които следят страничките ми. Тук е момента да благодаря и на всички, които посещават блога ми - вие правите статиите ми смислени, защото без читатели блогът би замрял. Но стига с тия приказки и благодарности, че почнах да рецитирам като на Оскар-ите. :)

Замислям да ви покажа в блога си част от фотографиите от портретните фотосесии, които съм направила през последните месеци. Все още не съм решила как да оформям публикациите. Нямам никаква идея откъде да подхвана.... Може да ми помогнете с предложения.

Днес ще ви разкажа за един много мил приятелски жест към мен. Наскоро се уверих, че истинският приятел е този, който като му се размрънкаш на рамото, че си си изгубил двата си любими английски ключодържателя, отива в Лондон и ти носи нови два - същите като старите! ;)

Преди години, когато ходих в Лондон си накупих един куп джунджурийки, които обаче при смяната на жилището затрих нейде из мазетата. Всъщност така съм ги прибрала, че не мога да ги намеря. За да ми спести търсенето, приятелката ми Ина, ми донесе нови два ключодържателя от Лондон този месец. Снимах ги заедно с английския чай от боровинка, който ми е останал от предишното ми ходене в града и който е толкова силен, че едвам го пих. 

Обожавам Лондон и това е един от малкото градове, които бих посетила повторно. Още повече, че при първото посещение не можах да го разгледам добре. Нямах и добър фотоапарат тогава, та и качествени снимки си нямам. Планирам да поправя тази грешка, след някоя и друга година.


След като снимах джундурийките, се сетих, че мога да синмам и Ина! Ми така де, за какво са приятелите, ако едно фото не мога да им направя. :)

Разбира се Ина геройски понесе моята фотосесия, като от хилене щяха да и станат бръчки. Добре, че е фотошоп, та после трих мимическите бръчици от широките усмивки, които тя се опитваше да прикрие докато хилейки се, аз натисках копчето на апарата. Да знаете, че приятелските фотосесии са мноооооого тежки. :) Ако приятеля не може да понесете голямо количество смях, оставайки сериозен за снимката, после имам голямо количество кадри, които стават само за личен (много личен) архив. А аз как съм докарала фокус - не знам. Тресях се от хилеж и снимах. Очаквах кадрите да са размазани заради лиготията ни, но те не са. Вероятно отстрани сме изглеждали много комично. :) Но пък ни беше забавно!

Ина, е един от онези хора в присъствието, на които човек се чувства приятно и спокойно. Освен добра, е и много талантлива. И тя си има хобита като мен, има си и блог. А за капак ми е и съседка и колежка.  Оказахме се и съученички. Голяма късметлийка съм, нали?

Ето и снимки (показвам само две от снимките, за да не ставам досадна с повече):


За снимките с червения шал, почерпих идея от игралния филм Red Riding Hood, който гледах миналата година. Исках да докарам Червената шапчица, но не като дете, а като възрастен човек. И добре, че Ина съдейства за щурите ми идеи, че иначе къде щях да търся рус персонаж? :)

След всичко прочетено, ако още ви се чете, обещавам да пусна и други статии със снимки от моите есенни фотосесии.

Тази година есента беше топла и до последно се възползвах да поснимам в парка. Времето беше благодатно и направих доста безплатни фотосесии с учебна цел. Все още нямам представа как да снимам в снежно време, но пък зимата вчера ни изненада с първия сняг! Предполагам, че скоро ще има и снежни истории в блога ми.

      А до тогава - ви пожелавам много уют и топлина!
      Ваша: Ели


6 коментара:

  1. Продължавай да снимаш, да се отдаваш на хобитата си, да създаваш красота! Получава ти се :)

    ОтговорИзтриване
  2. Еха, станах по-червена и от шала, докато четох! Благодаря за наистина милите думи по мои адрес)) Трогната съм, много приятно.
    За хобитата, идеите, размислите и страстите те подкрепям напълно, тъй като и аз немога да робувам само на едно хоби. Разнообразието е друго нещо, както и желанието, което не ти липсва)
    Успех и си чакам прекрасните снимки))))))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Инче, удоволствие е за мен! И ти благодаря, че ми съдействаш винаги! <3

      Изтриване
  3. О, ние сме сестри по ключодържател! Племенника ми беше това лято в Лондон и решило детето да зарадва леля си!
    Ели многото хобита са хубаво нещо, обожавам всичките си и харесвам хора с хобита! Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Павлинче! :) Аз за Коледа ще съм в твоя град.... може да се засечем. :)

      Изтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...