Цветя от мек плодов зефир /маршмелоу/ - шеста част

    Новият плодов зефир е с много лимон, касис и малко ябълка. Ябълката нямаше как да се пропусне, но пък е много малко. Касисът оцвети сиропа в ярко черевно. Лимонът доминира, но при 30 градусовите жеги е приятно разхлаждащо. Получих подарък от приятелка едни разкошни кутии с прозрачен капак, и й напълних средната, която е 24см в диаметър и 10см дълбока. Зефирът наредих на два реда с тишу между тях.

    По принцип трудно намирам красиви кръгли кутии с прозрачен капак. В България няма такива, каквито съм харесала в снимките на други хора, извън страната. Предлагането на твърди кръгли кутии е доста ограничено, а такива с прозрачен капак изобщо не се намират. 

    Този път снимах и някои работни моменти, като по-долу се вижда как суша лалетата, а под тях е снимката на врящия сироп, който касисът оцвети в червено.
 

    Лалетата станаха добре, но този път розите не ми допаднаха като структура, понеже прекалих с агар агара в тях. Затова след този фал си купих малко кухненско кантарче с висока степен на чувствителност. Досега работех с мерителна чашка и малка чаена лъжичка, като отмервах продуктите на око, но осъзнах, че за малките грамажи това не работи в моя полза. Лалетата са направени отделно и при тях не съм допуснала тази грешка. Стискам палци с новото кантарче да станем приятели - още не съм го пробвала. 

    Поздрави! 

Рози от мек плодов Зефир. Лалета от мек плодов Зефир. Зефирна флористика - пета част

    Днес ще съм кратка, защото просто исках да се похваля - не с розите или лалетата от Зефир, а с хората, които ме мотивираха да ги направя. 

    Имам чудесни познати и приятели! Когато обявих, че искам да се упражнявам с цел ръката ми да се научи да прави различни красиви цветя от Зефир, няколко човека се включиха да помагат с изяждането на продукцията, нъпълно доброволно и ентусиазирано. Все пак за да се науча и усъвършенствам, трябва да направя много цветя. А да изядем в къщи толкова голямо количество не можем. Благодарна съм на хората в живота ми за подкрепата, за разбирането, за това че са така мили и вдъхновяващи.

    А сега показвам снимки на два вида цветя от мек плодов Зефир. В състава им има ябълки, круши, лимони и обичайните неща, които се слагат в Зефира. При големите цветя имах проблем с изсушаването им, но този проблем беше породен както от размера им, така и от различната консистенция на зефирната смес. Лалетата станаха доста по-бързо, но те са и по-малки, нищо че бройката им е повече. И двата вида цветя усвоиха по две дози Зефир - тоест правих два пъти едно след друго сместа за тях.

    Май месец ще бъде месецът на цветята при мен. Но все пак се научих. Сега мога да кажа, че имам вече тренинг и си създадох собствена рутина и методика на работа, която е приложима в моята кухня. Упорството и инатът ми все пак са градивна сила. Не съм добра като професионалистите, но цветята ми са сравнително прилични и красиви. Разпознават се като вид, и отговарят на критериите за добра плътност, лека маса и силна еластичност, така че съм доволна. Оцветяването на Зефира е с гелови хранителни бои.

    И едно леко намигване за всички, които ме питат - в Зефира няма мазнина, тоест той не прилича на маслен крем, той е точно обратното на маслените кремове. Мазнина 0% (нула процента).

    Поздрави!

 

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - четвърта част. Лалета от плодов Зефир

    Увлякох се по Зефира и напоследък често го правя, но непрекъснато сменям рецептите. Един път става малко по-сух, друг път - малко по-влажен, така че още не съм си изградила рутина и правилна дозировка или поне на мен ми се струва, че успехът е донякъде на късмет. Едно е сигурно: Зефирът всеки път става красив - изработката на цветята не ме затруднява. Другото, което установих e, че приблизително след седмия-осмия ден от изработката, цветята стават твърде сухи, следователно трябва да се изядат максимум до седмия-осмия ден. След това вече лалетата са много сухи. Изключение има само за много големите цветя с дебели листенца на венчелистчето - примерно роза, божур, хортензия. Те са по-обемни, големи и плътни и не исъхват толкова лесно, така че могат да се ядат и на десетия ден. Лалета са с тънки листенца и бързо изсъхват, следователно и бързо трябва да се изядат. Първите един-два дни съхнат, после стават за консумация и накрая пресъхват. Процесът има невидими граници и трябва да се наблюдава. Колкото по-едри и по-дебели са цветята, толкова по-дълго може да се консумират без да исъхнат прекалено.

    Последните две кутии с лалета бяха различни по състав, не само по цвят. Едната кутия беше с розово-лилаво-виолетови лалета от ябълков Зефир, тоест основния плод беше зелена ябълка. Другата кутия с червено-жълто-оранжеви лалета беше с плодов Зефир от смесени: круша, ябълка и малко лимон. С нетърпение чакам сезона на малините, за да пробвам и с тях. А зимата ще отитам и с цитрусови плодове.

 

 

    Всеки може да направи подобни лалета в домашни условия стига да пожелае - не е невъзможно щом дори аз успях. При това се справих без специални уреди или конкретни умения, както и без никакви курсове. Трябва само желание и време, и всичко може да се постигне. Друг е въпросът, че лично на мен ще ми трябва още много практика и напасване на рецептите, докато почувствам сигурност както в избраната рецепта, така и в метода на изпълнение и крайния резултат. Все още се уча и експериментирам, търся правилния начин и точните пропорции. И понеже не ходя нито на курсове, нито на обучения, сама намирам верния път и посока, по метода проба-грешка. Вероятно с курс става по-бързо, но и без курс не е трудно, на мен ми отне около месец опити за да стигна до първите цветя. Сега - два месеца по-късно, просто продължавам напред. 

    За любител се справям прилично, но майсторите на зефирна флористика са много нива над мен. Добрата новина е, че винаги има кой да следвам, той като има много майстори на Зефира, които споделят своите умения в интернет, и това ме движи напред, и ме кара да се стремя да бъда по-добра, и по-прецизна в моето творчество.

Поздрави!

Прилики и разлики между РОЯЛ АЙСИНГ и ПЛОДОВ ЗЕФИР /МАРШМЕЛОУ/ - част трета

    Често споменавам как в сладкарското ми хоби съм преминала от украса с роял айсинг към плодов зефир /маршмелоу/. Сменям изделията, с цел да не свиквам с рутината и да не губя желанието за творчество, а също и за да науча нещо ново и интересно. Това преминаване от айсинг на зефир стана безпроблемно, бързо и лесно по няколко причини. Обобщих осем прилики и осем разлики между двете сладкарски изделия. Предварително ще уточня, че и за двата вида украса се изисква сръчност, но тя по принцип е базова за всяко хоби, свързано с изработка на нещо естетично. Ако умеете и да рисувате /аз умея/, това ще е още една точка в полза на хобито. Ако не умеете - няма страшно, пак ще се справите, но с повече тренировка на ръката. Аз съм самоука и не ходя по курсове и обучения, така че щом аз мога, всеки ще може. Разбира се, аз съм доста организиран, аналитичен, логичен, целеустремен и упорит човек, така че всеки път когато почвам някаква напълно нова дейност, независимо дали се отнася за личен живот, хоби, работа или друго, много внимателно премислям какво ще ми е нужно за да успея и си го набавям. Оставям следващата снимка със сравнителна характеристика, но съм я извела аз, тоест това е на база моя личен опит. 

    Обикновено пиша дълги текстове, но днес е празник, така че тази публикация ще е само от два абзаца и една моя снимка. Най-важното е написано в нея.

    Приятен празничен ден и нека да е сладък!

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - втора част. Лалета от ябълков Зефир

    Знам, че новата ми страст по плодовия Зефир ще доведе до няколко поредни публикации в блога ми, затова реших да ги обединя с общо заглавие и да конкретизирам, че статиите са поредица, като изброявам отделните чести. Така ще е по-лесно всички да се ориентират, а когато пиша по темата, няма да ми се налага да повтарям отново нещо написано в предишната част от поредицата.

                          

     Първо ще повторя, че още оптимизирам рецептите, изпробвайки различни рецепти. Те всички стават, но има специфика. Най-важното е, че в онези триминутни клипове за Зефир, които се качват в нета, нещата не са представени напълно коректно. В клиповете всичко изглежда лесно и просто, а на практика - не е. Вероятно за да се побере целия процес по приготвянето в три минути, част от детайлите са били изрязани, но истината е, че чак когато почнах да усещам Зефира и придобих рутина, което стана след деветнайстата приготвена доза, чак тогава схванах грешките и оптимизирах процеса. Първо, сладкарското изделие Зефир и цветята от Зефир са две различни неща. Цветята са красиви, но по-трудни и по-времеемки. Второ, установих, че част от казаното в видео-клиповете при мен не работи. Например, доста често казват, че пюрето или сиропа се вари на 105-108 градуса по целзий, но това при мен нито веднъж не се получи. Аз варя моите пюрета или сиропи на 98-101 градуса по целзий. Е, имам новина: на 98-101 градуса всичко става идеално. Няма никаква съществена разлика между градусите и тази мания във видеата да се засича температурата постоянно просто е излишна. Това, по което разбираме дали сместта е готова, не са градусите, а това как изглежда изделието. Разликата в градусите зависи от вида на печката, и подозирам, че с газов котлон /или печка на дърва/ ще е най-горещо, а с кухненска печка с керамичен плот ще е по-слабо, но е абсолютно излишно да ги засичаме или да следим температурата. Всяка печка може да свари всеки сироп. Не печката прави хубав Зефира, а човекът, който го приготвя. Нагледах се и се наслушах на куп глупости, докато разбера, че те просто не работят. Обобщавам: градусите нямат толкова голямо значение, нито пък вида на котлоните. Трето, най-лесно ще разберете дали Зефирът е станал истински Зефир, когато го стинсете и разтеглите - ако е мек, еластичен /пластичен/, лек и силноразтеглив, а след като го стиснете и сплескате леко, си възвръща първоначалната форма отново щом го пуснете, значи това е правилното му състояние и сте успели. Ако изделието е крехко, чепливо, не възвръща формата си, стои вътре влажно или пък се деформира и цапа ръцете, то това не е правиният Зефир и нещо се е объркало. Изводът е, че не всики видео-клипове са коректни, но поне като рецепти забелязах, че абсолютно всички са точни - съставките са приблизително еднакви, количествата също, така че, която и рецепта да хванете - получава се. Само трябва да имате рутина и да сте сръчни, защото цветята като вид, са нещо, за което е нужно прецизност и тренировка, докато чевек свикне с поша и нацели правилните действия. Ако сте използвали пош и умеете да боравите с него, ще ви е лесно.

    От цветята най-лесно е да се направи голяма роза, а най-трудно е да се направи реалистично лале. Обикновените зелени листа, зелените листа на розата и зелените листа на божура също са лесни, в сравнение със зеленото издължено остро листо на лалето. При това цвете има куп фактори, заради които нещо може да се обърка и накрая лалето да не изглеждат като такова. Невероятно, но факт, това, което изглежда просто, понякога се оказва много сложно. Въпреки, че са по-сложни, лалетата ми харесват повече като вид цвете, затова продължавам да се опитвам да ги правя, като се надявам, един ден моите лалета от Зефир да станат неразличими от истинските цветя. 

    В интернет има невероятни снимки на реалистични букети с цветя от Зефир, които са копие на истинските цветя и човек не може да заподозре, че тези букети се ядат, докато не прочете описанието или не види видео с изработката им. Това е талант, труд, умение и майсторство, но изобщо не е лесно. Възхищавам се на творците, които могат да постигнат такъв реализъм. Аз съм далече от това ниво. А и нямам всички инструменти и материали, които се оказа, че за всеки вид цвете са различни. И все пак - не мисля да се отказвам.

    За да продължа си купих някои неща нужни за Зефира, по-конкретно силиконови бъркалки /о да, досега нямах, справях се с обикновена голяма лъжица/, нови бои, накрайници, някои от които малко промених с помоща на инструменти, кутии и др. Когато добавям ново хоби, то неизбежно върви заедно с разходите по него. 

    Не знам дали се вижда, но цветята от зефир са много големи. Умишлено когато снимам, се старая да има поне една снимка на моята ръка, хванала цвете от партидата. Така може да се ориентирате за мащаба, като предварително уточнявам, че ръката ми не е мъничка.

    Изпращам април със зефирени лалета и почвам да мисля за майските цветя.

    Поздрави от мен! 

    И със закъснение добавям още една снимка по залез слънце - ето как светлината променя всичко, нищо, че са същите цветя. Освен това докато ги дояждахме, снимах и вътрешността на лалето, разчупено. Не е някаква важна информация, но на някого може да му е от полза и си позволих да допиша.

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - първа част. Цветя от Зефир

    След като доста години се занимавах с роял айсинг като любител, логичното продължение на хобито, беше да пробвам нещо ново. Когато видях в Инстаграм няколко букета с цветя от мек плодов Зефир, които много силно ме впечатлиха, разбрах, че това ще е новото ми предизвикателство. Логичният преход от роял айсинг към Зефир беше лесен, и двете съдържат белтък, и двете се нанасят с пош, и за двете се ползват метални накрайници, и двете се сушат определено време. Обаче, докато роял айсингът е твърд, Зефирът е мек, еластичен и ефирен. Зефирът се прави бързо, но си има своите специфики. Аз го наричам плодовият двойник на Маршмелоу. Ако сте яли Маршмелоу, знаете какъв ще е вкуса на Зефира, с тази разлика, че в състава на последния има плодове. Дъщеря ми, която много харесва Маршмелоу, хареса и Зефира на вкус. Името на сладкарското изделие Зефир е взаимствано от това на гръцкия бог на лекия западен вятър Зефир. Ето още едно нещо, заради което дъщеря ми го харесва.

    Преди да успея да направя цветя от Зефир, пробвах повече от 8 пъти самия Зефир /без да правя цветя, само сместта/. Първо трябваше да се науча да го приготвям и да свикна с него. Обикновено внимателно планирам всяко свое ново начинание. Упорита и инатлива съм, така че не се отказах от провалите, а продължих. В повечето случаи проблемът беше в загубата на еластичност. Основното свойство на Зефира е, да е лек и мек, но и силно еластичен. Трябва да прилича на стрес-топка и когато се стисне, да се деформира, а след това да възвърне постепенно първоначалната си форма. Изпробвах повече от 5 различни рецепти за Зефир. Накрая сместта се получи и стана гъвкава и елестична. Пробвах с ябълки, круши и смесено двете. Нямам в момента праскови и кайсии, нито хубави ягоди, малини и боровинки, затова съм оставила тези плодове за техния сезон. С ананас не мисля да опитвам скоро. 

    При мен цветята от Зефир станаха на принципа "проба-грешка" и много мислене и наблюдаване. Никой не ме е учил как се правят, но след като изчетох безброй рецепти в Интернет /всичките си приличат/ и изгледах безброй свимки и видеоклипове, придобих някаква обща представа как се правят Зефирни цветя. Като любител не бих платила за учебен курс към преподавател или школа, защото няма да ставам професионалист и не ми е нужно професионално ниво и диплома. Правя сладки и сладкиши за семейството ми и за почерпка. След като с айсинга сама се научих и със Зефира би трябвало да ми се получи. Далеч съм от съвършенство и продължавам да се уча и да експериментирам, като се надявям да направя моя точна рецепта и тя да е универсално приложима. За момента имам няколко неуспешни опита и няколко успешни. Но все още се уча. 

     В началото мислех да започна с рецептите в блога, но размислих, тъй като първо - още не съм сигурна в тях и второ - няколко човека ме отказаха в желанието ми да ги публикувам, като показаха лошо отношение и арогантност. Така че за момента ще се въздържа.

    След първия ми опит за Зефир /без да правя цветя/, за който не бях подготвена, кухнята ми приличаше на бомбандирана с розова бомба. Изцапах не само уредите и плотът, но и подът, себе си и стените. После схванах грешките си и това втори път не се е случвало, но все още мога да кажа, че процесът е сравнително цапащ спрямо приготвянето на другите видове сладкиши.

    Ще разкажа нещо за сладкарското ми хоби. За всички тези 14 години никога не съм имала голям планетарен миксер, силиконови бъркалки, кухненско кантарче /имах за кратко, взето на заем, колкото да се ориентирам какво е това животно и толкова ли е важно/ и други професионални джаджи. Толкова съм свикнала да меря нещата на око, че когато ползвам мерителна чаша /такава за милилитри и за грамове/, почти не поглеждам делението на показателите, а карам пак по усет. Дори предпочитам обикновената порцеланова чаша - свикнала съм й. Старият ми ръчен миксер е наистина древен - вече над 15 години служи вярно, като съм му сменила само приставките. Фурната ми е обикновена, без екстри и малка. Така че всички тези мантри за екстри и пособия, без които някой сладкиш няма как да се получи, просто не действат при мен. Толкова съм свикнала кое с кое се смесва и кое след кое се слага, че когато прочета в нета грешна рецепта, автоматично я поправям на ум. Математиката ми е доста силна, така че и пропорциите си ги коригирам, разделяйки и събирайки ги на ум. Вкусовете избирам или смесвам по мое усмотрение, защото не съм експериментатор по природа и предпочитам да заложа на класиката, вместо на екзотиката. Сръчна съм и сравнително бърза, и организирана с повечето процеси и дейности. В крайна сметка, правя нещата по мой начин, но това не означава, че за някой друг, този начин би работил. 

    Накрая на публикацията прилагам малко снимки на моя Зефир, пък вие ще прецените доколко цветята приличат на цветя. Снимките са подредени от първата, към по-новите. За вкуса мога да гарантирам, че всички са вкусни. Също са меки на пипане. Но флористиката е това, което трудно докарвам и ще продължа да опитвам. 

 

  

Светли и споделени великденски празници ви пожелавам!

Лесно рисуване на обемни сладки с роял айсинг, с ефект на акварел

С наближаването на Осми март и на пролетта, реших да повдигна завесата и да направя фото-демонстрация на изключително лесно рисуване на обемна сладка с роял айсинг, като този път техниката е Акварел със сладкарски бои.

Важно е да се отбележи, че техниката на акварела е техника на водните бои, бои на водна основа или бои разтворими във вода. Тук изключваме всички сладкарски бои на алкохолна основа, тоест няма да използваме тяхната техника, която е точно противоположна на акварела и повече се добрижава до акрила. Какво правим при акварел - рисуваме от светло към тъмно. А при акрил е обратното - от тъмно към светло. 

На снимката има сладкарски бои, сладка с лалета от роял айсинг, като лалетата са обемни, четки с мек косъм и връх, чиста салфетка или попивателна хартия, чаша с преварена вода и само два цвята гелови сладкарски бои на водна основа - единия розов, а втория зелен, палитра или чиния, сладкарски хранителен маркер за надписване.

Важно уточнение - когато украсяваме сладки с роял айсинг или фондан /и при двете/ винаги се ползва ПРЕВАРЕНА вода, а не директно вода от чешмата. Правилото е същото както при приготвянето на храната на бебе, на което преварявате водата, и това се прави от съображение за сигурност, които мога да обясня, но ще стане дълго и може би обидно за хората от някои региони, затова ще замълча. Все пак, моята вода първо е преварена. Не е нужно много вода - чашата на снимката е само 50мл. и дори не е пълна.

Маркерите на моята снимка са два, но на пазара има много видове и марки, и всеки може да избере какъв да купи. 

Избрах няколко артикула, които могат лесно да визуализират идеята ми и да напряват тази публикация по-прегледна и ясна. Въпреки това, накрая съм посочила и защо не харесвам много този метод.

За оцветяването на тези обемни лалета от роял айсинг от снимката, не е нужно повече от 2 цвята. Единият е розово, вторият е зелено. Ефектът на преливане се получава по същия начин както и ефектът на акварела, а бялото е самият роял айсинг, по аналогия с рисуването с водни бои, където бялото е листът хартия или платното. Тоест не се ползва бяла боя. Черният мркер в моя пример е само за надписа. Може и да не се надписва.

Сладката, която съм снимала е с лалета от обемен роял айсинг, който съм нанесла 2 часа преди да добавя цветовете. Диаметърът и е 10см. Харесвам по принцип обемна украса, като максимално търся дведе и триде ефект, там където това е възможно. Не обичам плоска декорация - елементарна и детинска ми е.

Самото рисуване с боите става за няколко минути, но този метод не е подходящ ако ще правите 300 еднакви сладки, защото ръцете и гърба се изморяват много. Аз си разпределям времето и действията по сектори - първи, втори, трети и т.н. сектор, като ги оцветявам едновременно по цветове - нанесох първо само розовото, а после само зеленото. Не прекъсвам цвят и не сменям палитрата. Така работата се рационализира и ускорява, но не достатъчно за мен. Общото време за рисуването на тази сладка беше около 30 минути, но тук трябва да уточня, че в това време измих четките и чинията от снимката, понеже ми се наложи. 

Не използвам украсяването с акварелен метод често. Това е метод подходящ изключетелно за цветя, но когато правя сладки за бебе, за сватба, за Коледа, за Свети Валентин и за рожденните дни, харесвам да ползвам другия метод, при който оцветявам самия роял айсинг предварително и го нанасям с пош, като декорирам обемно. Освен това самата декорация е по-красива и по-ярка, когато правя украсата директно с пош и оцветен айсинг, а линиите са по-прецизни и чисти. На мен ми е по-спретнато. Харесва ми много повече, по-удобно е, по-бързо е и може да се врътнат 300 сладки без проблем. При този метод има известно време за съхнене, но реално всяка украса съхне, така че това едва ли е голям проблем.

Украсяването на сладки с акварелен ефект, не е предпочитаният от мен метод, дори много рядко го правя. Важно при него е линиите да са ясни и чисти, да няма мацаница и наслагване на корекции и да не се компроментира самия айсинг, тоест внимава се с водата. Колкото по-малко боя, толкова по-добре за мен, но това е субективно мнение. Няма по-грозно от размазано и деформирано нещо, което трябва да се изяде - мен би ме погнусило. Много важно е храната да е чиста. Затова аз харесвам повече метода с изсипването на оцветен обемен роял айсинг от пош - хем ми е по-чист резултата, хем ми е по-чист самия процес на работа, защото запазвам дори кухнята си чиста и подредена. 

Винаги когато украсяваме, всяка украса следва да е чиста, прецизна, точна, ясна и спретната. Независимо как се украсява и какво се украсява. Пък за храна - още повече.

Обобщено с две думи, рисуването с акварелен ефект, аз харесвам повече когато е на хартия, а не на храна. Например картичките за Коледа ги рисувам върху акварелна хартия с над 50 процента съдържание на памук. Но това е тема за друга публикация. Тук просто визуализирам един от възможните методи за украсяване, макар и да не е любим за мен, но пък е приятно разнообразие. 

Снимката може да се увеличава, ако това е необходимо, но не знам как ще изглежда през мобилно приложение, тъй като винаги отварям блогът през компютър. Снимам с ФФ и 50мм, така че детайлите трябва да могат да се зумнат. 

Всеки може да намери и избере своя правилен начин, с който да се забавлява и да твори. Аз имам повече от едно хобита, така че вероятно ще си почина малко от сладките и ще сменя с друга творческа дейност през пролетта. Креативността не е в повторението, освен ако не правим серийно производство. От много години имам хоби-блог и все по-рядко пиша в него, но се стремя темите да са полезни и информативни.

Благодаря, ви че се отбихте при мен!

 

 

Сладки с роял айсинг за Свети Валентин 2025г.

    Тази година до последно си мислех, че няма да правя сладки за Свети Валентин, украсени с айсинг, но отново ме предизвикаха, като ми изпратиха картинка с модел за украса. Разбира се, пак направих повече комплекти със сладки, защото не бих могла да изпека и украся само 6-7 бисквити, а да направя такава малка доза роял айсинг ми е невъзможно - дори врътката на микреса ми няма да захване толкова малко количество. Ето защо, пак направих повече бройки. Те отново станаха огромни като размер, нещо което е характерно за моята работа. Макар на снимката да не личи, всъщност плочката с голите човечета е висока почти 15см, а голямото сърце е над 12 см. Снимайки от птичи поглед с портретен обектив, винаги мащабът се променя и затова уточнявам колко са големи бисквитите в действителност. Сладката с голите човечета спокойно може да се раздели между двама души. 

    Опаковах комплектите в кутии от плътен твърд картон, а всяка сладка запечатах в целуфаново пликче, както обикновено. Много държа на опаковката. Все пак това е храна и трябва да е опакована правилно.

    Докато обработвах снимките ми хрумна да направя колаж с част от старите ми Валентинки, от различни години. Първите години не бях толкова уверена с айсинга, така че има разлика в нивото на украсяване и стила ми, но повечето модели си ги харесвам. През годините съм рисувала сладки с: мечета, зайчета, котета, таралежчета, човечета. Внимавам да не повтарям моделите, но и аз си имам фаворит - сладките с котките са ми любими, макар че са направени /и изядени/ отдавна. 

    Подобно на Коледа, когато много обичам да украсявам коледни сладки, Свети Валентин също ми дава тази възможност. Признавам, че това са двата празника, които чакам с нетърпение, с един куп скици и с пош в ръка. Не изпитвам същата еуфория преди другите големи празници - мога да направя сладки по всякакъв повод, но не се вълнувам чак толкова. Може би самата тема е това, което ме предизвиква и вдъхновява, а останалото е просто сръчна ръчна работа. Колкото по-интересна е темата - толкова повече се нахъсвам да дам максимума от себе си. 

    Оставям малко снимки и ви пожелавам да имате готин четиринадесети февруари, независимо дали празнувате празника на любовта или на виното. :)

 

Февруари през моята призма

    За трети пореден път направих сладките с роял айсинг за рождения ден на Рафаел. Стана традиция аз да му приготвям почерпката, но винаги темите, които майка му избира, са много интересни и различни. Първата година темата беше по история от детска книжка /с конкретни приказни герои/, втората година - строителни машини /кранове, валяци, камиони и др./, третата ме изненадаха със Спайдърмен и неговите невероятни приятели. 

   Първоначално като чух "Спайдърмен" се сетих за класическия комикс герой от филма и комикса, но се оказа, че авторите на комикс-вселената са решили да я разширяват до безкрайност, добявайки нови и нови герои, така че вече имаме черен герой, който става невидим, бял герой - момиче, както и зеленият, който е лош. Получиха се доста интересни бисквити с украса от роял айсинг - цели 43 броя. Наблегнах на червено-синия Спайдърмен, но специално беше добавен и Гоблена. Любимата ми бисквитка е с ръката изтрелваща паяжина - използвах различен метод на украсяване с айсинг и декорацията стана почти триизмерна, като сгънатите пръсти имат много голям обем. Надявам се, на снимките това да се вижда. Украсата е изцяло от роял айсинг, без фондан. За вида айсинг съм писала в предишни мои публикации.

   През годините сладките са различни, но са снимани по еднакъв начин. За мен остават само снимките за спомен. Светлината у дома не винаги е подходяща, но се стремя да уловя реалните цветове.

    Аз като стар фен на Спайдърмен от първоначалната версия, харесвам класическия едноименен герой, а новите герои ми бяха непознати.

   Разбира се, и останалите персонажи са интересни. Все пак трябва да съм честна и да призная, че темата е трудна за рисуване с айсинг, но ако се ползва математиката при декорирането /да са живи и здрави учителките ми по този предмет/, може по-лесно да се направи симетрията в образите. А симетрия има. 

Февруари започна със сладки за РД, а нямам търпение да направя следващия модел за Свети Валентин. Подобно на коледната тема, и валентинската, дава много възможности за украсяване. През времето от март до ноември обикновено не съм много активна, защото поводите за сладки са по-малко при мен. Но не се оплаквам - това е хоби и количеството не е важно, а само качеството.

   Благодаря, че се отбихте в моя блог! 

Защо аз не съм направила курс за работа с роял айсинг и украсяване на сладки, все още?

Наполседък получавам много запитвания във Фейсбук за декорацията на сладки с роял айсниг, след като хората разгледат албумите ми със снимки. Много хора искат да ги обучавам чрез съвети и подсказки, като ме питат най-различни неща в съобщение, пращат ми казуси, снимки, въпроси и т.н. Поласкана съм, но реших тук да уточня някои неща, за да няма сърдити.

По принцип и при работата с айсниг има някои основни правила наложени не само от общността на сладкарите, но и от големите състезания, конкурси и форуми. Правила има и при работата с фондан - някога, много отдавна, аз първо почнах с фондан, но по семейни причини го замених с айсниг след известно време. Продадох или раздадох молдовете и всички неща свързани с фондана много отдавна, и си купих инструменти за айсинг, които са различни. 

Когато реших да избера айсинга си имах моите твърди убеждения. А и ми е по-вкусен, не само по-творчески и по-рисувателен. По принцип, въпреки че не е невъзможно, не е редно да се смесват двата материала – айсинг и фондан. В големите състезания и световни конкурси, за да участваш в квалификацията е необходимо да избереш само един от двата материала. Това, което може да се постигне с айсинга и накрайниците е нещо доста прецизно и точно, а при стабилна ръка може да е доста красиво и сложно, така че няма причина аз да не избера този материал. 

Единствено със шоколад не съм декорирала, но смятам, че за всеки влак си има пътник и не мисля, че това е моето нещо. Шоколадът е отделна вселена – сложна и необятна. 

Моля, да се има в предвид, че не съм сладкар в пълния смисъл на този термин, тоест не работя това и не си изкарвам прехраната с това, независимо от завидните ми умения и голямата ми практика, и придобита сръчност. Моите съвети и наблюдения се основават на 13+ години опит, но като казвам практика имам в предвид наистина сериозна практика, а не правене на нещо от време на време и само за празник. В началото имах месеци, в които всеки ден приготвях нещо, учех се и много се стараех, четях, гледах, пробвах, дори грешах. Така съм усъвършенствала стила, метода, подбрала съм си техниката, рецептите и материалите и изобщо изградила съм постепенно това, което правя. Обаче пак ще подчертая, че не съм професионален сладкар. Това е и едната от причините да не съм реализирала все още мой собствен курс за декорация /втората причина е, че нямам подходящо помещение, а не е лесно да се осигури такова/. Въпреки, че имам и собствени разработени рецепти и методи, за които съм вложила немалко време, средства и усилия – примерно: матовия ми айсниг, бързосъхнещия ми айсинг, петкомпонентния ми айсниг, тоест имам какво да покажа и да е иновативно и проверено в практиката, а също и различно от масово показваните декорации, все пак имам някои съображения да не се засилвам в тази посока, и да не ставам учител, защото съществуват хора, които притежават лицензирана диплома от висше или средно учебно заведение за тази дейност и тяхно е правото да създадат учебни курсове. Тези хора са в пълното си право да го направят и то по правилния начин в контролирана работна среда /има кухни и лаборатории към някои университети и училища/.

Не говоря за хилядите малки работилници и курсове за забавление, в които просто ти дават бланка, че си участвал в тях за разнообразие. Това са хоби работилници за свободното време, за удоволствие, и за лично творчество. Това е вид развлечение, като участникът научава и нещо ново, разбира се. Украсените от участника в такъв курс сладки, са за негова лична употреба и консумация. Това обаче, не е истинско обучение за правоспособност, нито истински сертификат за професия и ценз. Няма сериен номер, воден знак и не можеш да придобиеш квалификационна степен с такъв курс и подобен диплом, нека бъдем ясни. Да не говорим, че всеки може да направи хоби работилница и да подведе учениците си с неверни или преувеличени твърдения, което е нелепо, но съм го виждала лично. Не всеки става за учител - това е друга рядко признавана истина, дори и сред преподавателското съсловие.

Неприятно ми е, когато някой, който обучава и прави курсове за работа с айсинг ми прати съобщение, за да ме пита защо се е получил някакъв дефект при неговия айсинг /например: пожълтяване или загуба на свеж цвят, посивяване на бялото, шупли, разливане, по-бавно съхнене, липса на гланц, липса на граница между цветовете, липса на обем в украсата, малки дупки в айсинга и т.н./ и да иска информация. За мен е недопустимо човек, който няма сигурност в знанията си и уменията си, да задава такива въпроси, а после да прави курс и да подвежда учениците си, че е авторитет или пък да ме пита и после да даде на учениците си моят отговор наготово. Все пак нека имаме очи пред хората. Аз например познавам моите материали и суровини, моите рецепти, начина и технологията за всяко едно нещо, което правя, и мога да отговоря само за тях, но пък отговорът ми е обоснован и аналитичен. Дори мога да дам гаранция за това, което знам и правя. Наясно съм точно защо може да се получи даден недостатък, но това важи само за моите неща. Не е редно да отговарям за чуждите продукти и рецепти, защото няма начин да съм сигурна кой какво е ползвал в своите рецепти, кой при какви условия работи и от къде си купува суровините, как ги съхранява, как опакова изделието и т.н. Една грешка може да се е получила по хиляди причини.

Ето защо, не ми се сърдете когато ви кажа във виртуално съобщение, че няма как да ви обясня как вие да поправите изделията си, или как да ги декорирате с вашия материал /или пък с моя, който ви е непознат все още/. Мога да го направя ако съм там до вас, в този момент, ако участвам в процеса по украсяването, ако познавам материалите ви, ако подобря рецептата ви, ако участвам активно в приготвянето и почистването, и ако мога да хвана ръката ви и да ви покажа как да държите поша, примерно. Не мога от дистанцията на виртуалното общуване да ви науча онлайн. Разбира се, мога да ви дам препоръка или съвет, като например да ползвате целуфанови пликчета по размер, за опаковането на всяка сладка, за да е чиста, свежа и красива дори и след като я подарите, но това, че ще ви посъветвам, не значи, че ще ме послушате – нали? Ето защо виртуално никого не бих обучавала. Твърде голям ангажимент е за мен, а и съм наясно, че нещата не бива да се случват така. Има си начин и той е легален и присъствен. Така мисля и затова така постъпвам. Други хора може да са на различно мнение – тяхно право е. Но моля ви, опитайте се да вникнете и в моята гледна точка. Не ми се сърдете, затова, че не съм направила курс за работа с айсинг или пък видеоуроци. Прекалено отговорна и съвестна съм, за да играя ролята на безотговорен наставник и учител. Не е моят театър това!

Вероятно честността ми няма да остане ненаказана и съм сигурна, че ще има сърдити сред хората, които са ми пращали запитвания във Фейсбук за обучение и подробни съвети, но аз все пак имам моя принципна позиция, и исках да я кажа ясно. Помагам на всички доколкото мога, и в границите на допустимото и редното. Като ме питат какви бои използвам - веднага казвам, когато ми искат съвет за съхранение и срок на годност, също отговарям директно. Ако приятелка дойде на гости, бих и показала как се случват нещата, на моята маса, и с моите рецепти, материали и инстументи. Не бих направила обаче нещо нередно и извън принципите ми и убежденията ми. Това не пречи на друг да действа различно в същата ситуация. Всеки има свое мнение по въпроса и е свободен да не се съобразява с моето. Моята истина е само моя, вашата може да е различна.

Снимката добавям, за да има нещо пъстро и цветно в тази публикация. Виждали сте я и друг път.