Знам, че новата ми страст по плодовия Зефир ще доведе до няколко поредни публикации в блога ми, затова реших да ги обединя с общо заглавие и да конкретизирам, че статиите са поредица, като изброявам отделните чести. Така ще е по-лесно всички да се ориентират, а когато пиша по темата, няма да ми се налага да повтарям отново нещо написано в предишната част от поредицата.
Първо ще повторя, че още оптимизирам рецептите, изпробвайки различни рецепти. Те всички стават, но има специфика. Най-важното е, че в онези триминутни клипове за Зефир, които се качват в нета, нещата не са представени напълно коректно. В клиповете всичко изглежда лесно и просто, а на практика - не е. Вероятно за да се побере целия процес по приготвянето в три минути, част от детайлите са били изрязани, но истината е, че чак когато почнах да усещам Зефира и придобих рутина, което стана след деветнайстата приготвена доза, чак тогава схванах грешките и оптимизирах процеса. Първо, сладкарското изделие Зефир и цветята от Зефир са две различни неща. Цветята са красиви, но по-трудни и по-времеемки. Второ, установих, че част от казаното в видео-клиповете при мен не работи. Например, доста често казват, че пюрето или сиропа се вари на 105-108 градуса по целзий, но това при мен нито веднъж не се получи. Аз варя моите пюрета или сиропи на 98-101 градуса по целзий. Е, имам новина: на 98-101 градуса всичко става идеално. Няма никаква съществена разлика между градусите и тази мания във видеата да се засича температурата постоянно просто е излишна. Това, по което разбираме дали сместта е готова, не са градусите, а това как изглежда изделието. Разликата в градусите зависи от вида на печката, и подозирам, че с газов котлон /или печка на дърва/ ще е най-горещо, а с кухненска печка с керамичен плот ще е по-слабо, но е абсолютно излишно да ги засичаме или да следим температурата. Всяка печка може да свари всеки сироп. Не печката прави хубав Зефира, а човекът, който го приготвя. Нагледах се и се наслушах на куп глупости, докато разбера, че те просто не работят. Обобщавам: градусите нямат толкова голямо значение, нито пък вида на котлоните. Трето, най-лесно ще разберете дали Зефирът е станал истински Зефир, когато го стинсете и разтеглите - ако е мек, еластичен /пластичен/, лек и силноразтеглив, а след като го стиснете и сплескате леко, си възвръща първоначалната форма отново щом го пуснете, значи това е правилното му състояние и сте успели. Ако изделието е крехко, чепливо, не възвръща формата си, стои вътре влажно или пък се деформира и цапа ръцете, то това не е правиният Зефир и нещо се е объркало. Изводът е, че не всики видео-клипове са коректни, но поне като рецепти забелязах, че абсолютно всички са точни - съставките са приблизително еднакви, количествата също, така че, която и рецепта да хванете - получава се. Само трябва да имате рутина и да сте сръчни, защото цветята като вид, са нещо, за което е нужно прецизност и тренировка, докато чевек свикне с поша и нацели правилните действия. Ако сте използвали пош и умеете да боравите с него, ще ви е лесно.
От цветята най-лесно е да се направи голяма роза, а най-трудно е да се направи реалистично лале. Обикновените зелени листа, зелените листа на розата и зелените листа на божура също са лесни, в сравнение със зеленото издължено остро листо на лалето. При това цвете има куп фактори, заради които нещо може да се обърка и накрая лалето да не изглеждат като такова. Невероятно, но факт, това, което изглежда просто, понякога се оказва много сложно. Въпреки, че са по-сложни, лалетата ми харесват повече като вид цвете, затова продължавам да се опитвам да ги правя, като се надявам, един ден моите лалета от Зефир да станат неразличими от истинските цветя.
В интернет има невероятни снимки на реалистични букети с цветя от Зефир, които са копие на истинските цветя и човек не може да заподозре, че тези букети се ядат, докато не прочете описанието или не види видео с изработката им. Това е талант, труд, умение и майсторство, но изобщо не е лесно. Възхищавам се на творците, които могат да постигнат такъв реализъм. Аз съм далече от това ниво. А и нямам всички инструменти и материали, които се оказа, че за всеки вид цвете са различни. И все пак - не мисля да се отказвам.
За да продължа си купих някои неща нужни за Зефира, по-конкретно силиконови бъркалки /о да, досега нямах, справях се с обикновена голяма лъжица/, нови бои, накрайници, някои от които малко промених с помоща на инструменти, кутии и др. Когато добавям ново хоби, то неизбежно върви заедно с разходите по него.
Не знам дали се вижда, но цветята от зефир са много големи. Умишлено когато снимам, се старая да има поне една снимка на моята ръка, хванала цвете от партидата. Така може да се ориентирате за мащаба, като предварително уточнявам, че ръката ми не е мъничка.
Поздрави от мен!
И със закъснение добавям още една снимка по залез слънце - ето как светлината променя всичко, нищо, че са същите цветя. Освен това докато ги дояждахме, снимах и вътрешността на лалето, разчупено. Не е някаква важна информация, но на някого може да му е от полза и си позволих да допиша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар