Моите хобита - блогът на Елена Кандева: Мек плодов Зефир и зефирна флористика

След като доста години се занимавах с роял айсинг като любител, логичното продължение на хобито, беше да пробвам нещо ново. Когато видях в Инстаграм няколко букета с цветя от мек плодов Зефир, които много силно ме впечатлиха, разбрах, че това ще е новото ми предизвикателство. Логичният преход от роял айсинг към Зефир беше лесен, и двете съдържат белтък, и двете се нанасят с пош, и за двете се ползват метални накрайници, и двете се сушат определено време. Обаче, докато роял айсингът е твърд, Зефирът е мек, еластичен и ефирен. Зефирът се прави бързо, но си има своите специфики. Аз го наричам плодовият двойник на Маршмелоу. Ако сте яли Маршмелоу, знаете какъв ще е вкуса на Зефира, с тази разлика, че в състава на последния има плодове. Дъщеря ми, която много харесва Маршмелоу, хареса и Зефира на вкус. Името на сладкарското изделие Зефир е взаимствано от това на гръцкия бог на лекия западен вятър Зефир. Ето още едно нещо, заради което дъщеря ми го харесва.

Преди да успея да направя цветя от Зефир, пробвах повече от 8 пъти самия Зефир /без да правя цветя, само сместта/. Първо трябваше да се науча да го приготвям и да свикна с него. Обикновено внимателно планирам всяко свое ново начинание. Упорита и инатлива съм, така че не се отказах от провалите, а продължих. В повечето случаи проблемът беше в загубата на еластичност. Основното свойство на Зефира е, да е лек и мек, но и силно еластичен. Трябва да прилича на стрес-топка и когато се стисне, да се деформира, а след това да възвърне постепенно първоначалната си форма. Изпробвах повече от 5 различни рецепти за Зефир. Накрая сместта се получи и стана гъвкава и елестична. Пробвах с ябълки, круши и смесено двете. Нямам в момента праскови и кайсии, нито хубави ягоди, малини и боровинки, затова съм оставила тези плодове за техния сезон. С ананас не мисля да опитвам скоро.

При мен цветята от Зефир станаха на принципа "проба-грешка" и много мислене и наблюдаване. Никой не ме е учил как се правят, но след като изчетох безброй рецепти в Интернет /всичките си приличат/ и изгледах безброй свимки и видеоклипове, придобих някаква обща представа как се правят Зефирни цветя. Като любител не бих платила за учебен курс към преподавател или школа, защото няма да ставам професионалист и не ми е нужно професионално ниво и диплома. Правя сладки и сладкиши за семейството ми и за почерпка. След като с айсинга сама се научих и със Зефира би трябвало да ми се получи. Далеч съм от съвършенство и продължавам да се уча и да експериментирам, като се надявям да направя моя точна рецепта и тя да е универсално приложима. За момента имам няколко неуспешни опита и няколко успешни. Но все още се уча.

В началото мислех да започна с рецептите в блога, но размислих, тъй като първо - още не съм сигурна в тях и второ - няколко човека ме отказаха в желанието ми да ги публикувам, като показаха лошо отношение и арогантност. Така че за момента ще се въздържа.

След първия ми опит за Зефир /без да правя цветя/, за който не бях подготвена, кухнята ми приличаше на бомбандирана с розова бомба. Изцапах не само уредите и плотът, но и подът, себе си и стените. После схванах грешките си и това втори път не се е случвало, но все още мога да кажа, че процесът е сравнително цапащ спрямо приготвянето на другите видове сладкиши.

Ще разкажа нещо за сладкарското ми хоби. За всички тези 14 години никога не съм имала голям планетарен миксер, силиконови бъркалки, кухненско кантарче /имах за кратко, взето на заем, колкото да се ориентирам какво е това животно и толкова ли е важно/ и други професионални джаджи. Толкова съм свикнала да меря нещата на око, че когато ползвам мерителна чаша /такава за милилитри и за грамове/, почти не поглеждам делението на показателите, а карам пак по усет. Дори предпочитам обикновената порцеланова чаша - свикнала съм й. Старият ми ръчен миксер е наистина древен - вече над 15 години служи вярно, като съм му сменила само приставките. Фурната ми е обикновена, без екстри и малка. Така че всички тези мантри за екстри и пособия, без които някой сладкиш няма как да се получи, просто не действат при мен. Толкова съм свикнала кое с кое се смесва и кое след кое се слага, че когато прочета в нета грешна рецепта, автоматично я поправям на ум. Математиката ми е доста силна, така че и пропорциите си ги коригирам, разделяйки и събирайки ги на ум. Вкусовете избирам или смесвам по мое усмотрение, защото не съм експериментатор по природа и предпочитам да заложа на класиката, вместо на екзотиката. Сръчна съм и сравнително бърза, и организирана с повечето процеси и дейности. В крайна сметка, правя нещата по мой начин, но това не означава, че за някой друг, този начин би работил.

Накрая на публикацията прилагам малко снимки на моя Зефир, пък вие ще прецените доколко цветята приличат на цветя. Снимките са подредени от първата, към по-новите. За вкуса мога да гарантирам, че всички са вкусни. Също са меки на пипане. Но флористиката е това, което трудно докарвам и ще продължа да опитвам.