Тарталети с малини и крем-рикота, в една много тарталетена публикация ;-)

    След като за първи път тази година направих тарталети, въдъхновена от една снимка, която открих в интернет (и която най-отдолу ще покажа), се влюбих в тези малки десертчета, предоставащи големи възможности за декорация с различни плодове и кремове. 

    Това, което ми хареса е, че тарталетите са малки, правят се лесно, ядат се бързо, фотогенични са, изглеждат апетитно. 

   Установих, че в България нама богат избор от форми за тарталети. Аз едвам намерих два вида метални формички /едни по-ниски и широки и едни по- високи и тесни/, но и двата вида се оказаха от ръждясваща ламарина и сега ми е много трудно да ги мия и съхранявам, отделям им голямо внимание и полагам усилия за поддръжка, бърша ги индивидуално с кърпа, подсушавам, лъскам със сода....с други думи, не е съм очарована.... Порцеланови огнеупорни формички изобщо не открих.

   Досега съм правила точно три вида тарталети, като рецептата за тестото съм публикувала в предходната ми статия Есенно - касис, тарталети и тарт. 

   И трита вида тарталети са от тази есен и са със сезонни плодове. И трита вида са по една и съща рецепта за маслено тесто, като разликата е в само в крема и в плодовете.

   Ще започна отзад-напред, като ще покажа първо последните ми тарталети и после всички предходни, и ще подчертая кое не ми е харесало и кое ми е допаднало. Предполагам ще се получи като сравнителна характеристика и няма да си спестя критиката. :-)

    Последните ми тарталети направих с крем-рикота и пресни малини. Предварително изпекох масленото тесто и след като изстина тестото и извадих чашките, ги напълних с крем-рикота и украсих с малини. Станаха бързо, лесно и красиво, но не съм чак толкова впечатлена от вкуса. Не мога да свикна с рикотата.
   За сревнение с предходния вид тарталети, които направих: с пресен касис и шоколадов крем-мус, мога да кажа, че и те бяха лесни за направа и също станаха бързо и красиво, но ми харесаха много провече на вкус. Аз предпочитам шоколада винаги. :-)
    За сравнение с първите ми тарталети, по рецепта на списание Good Food, пък ще уточня, че тяхното приготвяне е най-трудоемко и кремът им е най-цапащ. Но пък тази рецепта е най-класическа. В автентичните рецепти, тарталетите се правят с варен или печен яйчен крем. Първите ми тарталети, ги направих така, но си оплесках кухнята - бяха с печен яйчен крем и малини, които също запекох с крема. По този начин, плодовете вече не са много фотогенични, но пък вкусът им е божествен. Изводът: трудоемки, цапащи и много вкусни.

   Сега ще покажа и снимки - съответно на последните ми тарталети и на предходните ми видове, като най-накрая ще покажа и вдъхновилата ме в началото снимка.

     Тарталети с пресни малини и крем-рикота:

     Тарталети с пресен касис и шоколадов крем-мус (със сигурност, пак ще ги направя):

    Тарталети по класическа рецепта - с печен яйчен крем и малини (времето за приготвяне е по-дълго, но са вкусни, видът им не е толкова фотогеничен):

     Снимката, която ме вдъхнови да започна всичко това и да ме обхване тарталетена лудост, показва едни шоколадови тарталети без печене, съответно с шоколадов крем и череши (за съжаление, сега не им е сезонът). 

    Автор на тази вкусна снимка е Food-фотографът Mowie Kay, който има зашеметяващо портфолио.

       Ето я и нея: 

     За капак ще кажа, че съм си обещала да направя и аз такива шоколадови тарталети без печене и с череши, но изчаквам да дойде пролетта и да се сдобия с череши. Междувременно, ще си потърся и хубави формички за печене, и подобни пропсове (сребърните лъжички и фона). Със сигурност, снимките ми няма да са толкова добри като на Mowie Kay - той твърде високо е вдигнал летвата! Но не ми пречи да се опитам. :-)
       Благодаря, че се отбихте в моя блог и заповядайте отново!