Навръх Бъдни вечер реших да споделя малко
любопитни факти за моето хоби. Всичко започна на шега преди много години, превърна се в страст и завърши като полезно умение, което развивам и надграждам, винаги когато имам свободно време и повод за сладка почерпка. А също и вдъхновение.
Който не украсява сладки с роял айсинг, може да
подмине тази информация, защото е специфична. Тези, които имат хоби като моето ще ме разберат.
Светли и весили празници! Мир, здраве и благоденствие!
Пиша все по-рядко в блога и все по-рядко има какво да покажа. Причината е елементарна - намирам се в такъв период от живота ми, когато изобщо не ми е до хоби. Проблемите се стоварват с гръм и трясък, а някои от тях се оказват абсолютно неразрешими /темата е дълга и лична/ и на фона на това цялата ми енергия, вдъхновение, желание за творчество и време за хоби напълно се изпаряват. Ето защо от февруари до сега не съм пекла и украсявала сладки с роял айснг. Не съм рисувала, не съм писала, не съм правила декорация, не съм снимала фотосесии и изобщо - нищо свързано с хоби и свободно време. Когато нямам желание за творчество, предпочитам нищо да не правя, вместо да се излагам. Хобито не е на всяка цена - точно обратното: то е нещо, което се прави в подходящото време и настроение.
Тази година направих около 70 сладки с роял айсинг - 35 трябваше да има за в училището на дъщеря ми, конкретно за децата и учителите в съответния ден, в който имат коледно парти. Останалите 30-35 бяха за подаръци - разпределени по 5-9 броя сладки в малки картонени кутии. Отново всяка сладка беше пакетирана в целуфан, както обикновено правя.
За да ми е по-лесно повторих моделите от предишни години, тоест не разпечатах нови формички-резци, а работих с наличните от предишни години. Същевременно, дъщеря ми нарисува коледните картички, като аз само и нарязах хартията с кърдави ножици, тъй като се оказа, е че е трудно да се нареже толкова дебела акварелна хартия. Тя също нямаше много свободно време и не е рисувала много.
И така шест дни преди Бъдни вечер за отбиване на номера, спретнах отново коледни сладки, защото дори да сме без настроение, въдхновение и желание, празниците са факт и неизбежно наближават. Въпреки, че повтарям моделите от предишната година, допуснах някои несъвършенства и грешки /примерно в рисуването на лицата/, само защото, хем бързах, хем нямах особено желание да украсявам, хем бях напрегната.
Сладките са украсени ръчно с матов роял айсинг, сладкарски бои и малко панделки, които лесно се отстраняват. Боите са гелови и на прах. Айсингът е купен, за професионална употреба, а не домашен /не използвам суров белтък от яйце/. За да има обем и структурна височина го стабилизирах. Сладките изсъхнаха за около 7-8 часа общо, но разбити на модули от по няколко часа, /тоест имах по около 2 часа от цвят до цвят/, но целият процес по месенето, точенето, печенето, забъркването на айснига, оцветяването, украсяването и рисуването ми отне около 3 дена. В ден номер 4 само ги опаковах и ги раздадохме. Важно е да отбележа, че аз в конкретните дни не правя само сладките, а те са някак си между останалите ми задачи. Никой не би могъл да ме принуди 8 часа да се гърбя и да украсявам без да спирам. Това просто няма как да стане.
Детето също нарисува картичките за няколко сутрини, преди училище. Все пак обича акварела, така че не и беше проблем това, нищо че не учи в училище по изкуства и има само 1 час "изобразително изкуство" по програма седмично.
Тази година коледните приготовления у дома баха много по-скромни от друг път и дори нямам общоприетата коледна украса в дома си. Нито играчки, нито елха, нито лампички. Не направих и коледните фотосесии /знаете за тях и за фотографското ми хоби от предишни публикации/. Моментът е такъв, че предпочитам да пропусна коледната еуфория. Но все пак пиша публикации в блога, макар да са по-рядко, защото той е на повече от 10 години и вече се е превърнал в навик. Нещо повече - хронологията в него е като дневник, и ако един ден детето ми реши да го чете, ясно ще види различните моменти от живота ми, при това систематизирани хронологично. Затова съм решила да продължа, пък дори и да пиша много, много рядко и да съм станала по-скучна. Истината е, че всеки има различни периоди в живота си, вълнува се от различни неща в различни моменти, развива се или пък не, променя се, а също и животът около него. Това че съм имала по-творчески периоди, не означава, че винаги ще е така. Донякъде се радвам, че изобщо ми е хрумнало преди много години, в един по-безгрижен етап от живота ми, да създам блога, макар че го направих спонтанно и малко на шега. Кой знае, може пък да е полезен за някого.
Пожелавам на всички вас, да не губите никога коледния дух и да имате едни незабравими коледни празници! Светлина и радост, мир и любов!
Благодаря, че се отбихте при мен, във виртуалното ми кътче!
Великденските яйца с декупаж от салфетки се правят толкова лесно, че оставих детето само да ги направи. И то се справи за половин-един час.
Това, с което аз помогнах, беше да сваря предварително белите яйца, да приготвя четка, купичка с белтък и ножичка, и да купя подходящи за яйцата салфетки.
След това обелихме салфетките и изрязахме избраните картинки, които в нашия случай са пролетни цветя. Трябва картинките да не са по-големи от яйцата.
Най-подходящи са белите яйца. Тъмните не ги препоръчвам.
Изрезките се залепват с разбит белтък - чист, без примеси.
Белтъкът се нанася с плоска четка за рисуване, под и върху картинката, внимателно отвътре навън.
Изсъхва за 10-тина минути.
Прилагам 2 снимки на нашите украсени с декупаж яйца:
Поредния Великден чука на вратата и отново направих маслени сладки с украса от купен роял айсинг /с преработени белтъци/.
Сладките са в типичния ми стил, изцяло украсени с айсинг, но различното е, че заложих на натурални пастелни тонове. Въпреки, че свърваме Великден с пъстри цветове, писани яйца и ярко червено, аз се вдъхнових от натуралните пастелни тонове на сурово дърво, коноп и лен. Избрах бежово-кафявата гама вдъхновена от естествените материали. Така ги чувствах нещата.
Ползвах метода на бързото декориране или интелигетното украсяване, както го казват на английски /има си термини, но ми звучи много смешно на английски/. Позволих си този път да си улесня много работата, и станаха по семпли, натурални и изчистени. Предполагам, че необичайсият им вид ще предизвика изненада, когато получателите отворат кутиите...
Надявам се сладките да се харесат.
В послентите месеци правя сладки с айсинг много рядко, колкото да си поддържам хобито живо и да има какво да покажа в блога си. Преустановила съм творческата дейност, понеже имам страшно натоварена и стресова година, от която зависят много неща в бъдеще. Затова и нямам много публикации тук.
Изпекох около 170 броя сладки, но украсих една част от тях, калкото да имам за почерпка и за подаръци. Подаръчните кутии ще са светло кафяви - изобщо, всичко ще е в натурални цветове.
Разполагах само с 4+1 часа за декориране, а и бях прибрала и заключила всички материали, защото съм преустановила дейността по хобито, така че повече време ми отне да ги реорганизирам и извадя. Човек винаги може да предизвика себе си и да си причини маратон в кухнята. Хубавото е, че Великден е веднъж в годината.
Показвам ви кокошките, птичките, яйцата и цъфналите цветове /цветчетата са вдъхновени от цъфналите дървета/ и ви пожелавам весел и споделен празник. :)
Всички, които видяха сладките за Свети Валентин, знаят, че съм се запалила по мечетата от роял айсинг. Началото положих много отдавна с едни картички, които случайно купих, после купих още от друг вид пак с мечета, после порцеланова чаша с мече, салфетки, тетрадки и т.н, и всичко това все с мечета в стил Теди Беър. Обемното рисуване с айсинг върху голяма бисквита, се превърна в страст и в един тефтер съм нарисувала различни скици. Имам варианти с мече за всеки празник. Правила съм вече и коледно мече. Съответно позата на всяко мече е различна, различни са детайлите около него, но стилът и размерът се запазват все едни и същи - рисувам ги големи, силно обемни и в типичния Теди Беър-сладурски стил. Разбира се, в този стил няма никакъв реализъм и достоверност, но пък мечетата са нежни и симпатични, по детски наивни и сладки.
За тазгодишния Свети Валентин видяхте мече с балон, а за Осми март избрах мечетата да държат различни пролетни цветя. Направих мече с големи лалета, с по-малки лалета и с голямо кокиче. Няма нужда да споделям, че комбинацията създадох сама, като първо ги скицирах, после оцветих изображението и след като избрах най-добрия вариант за бисквити, чак тогава започнах да украсявам с роял айсинг. Сладките са отново много големи - височината е повече от 15см., като това си личи най-добре на снимките, в които държа сладка в ръка - може да се ориентирате за размера спрямо ръката ми. Панделките не се ядат, от плат са. Мога да ги направя и от айсинг, но от плат ми харесват повече, освен това имам много и различни сатенени панделки, които искам да използвам.
Снимките прикачвам с уговорката, че този път не са много.
Сладките ще бъдат опаковани в целуфани и после в картонени кутии, така че с детето да зарадваме няколко жени за празника с красив жест. Към големите плочки има и сърца, но ще бъдат разпределени неравномерно, защото бройката им не съответства на броя на мечетата. Някои от сърцата дори не снимах, просто не са толкова интересни. На белите сърца има обемен надпис "8-ми март", а на розовите - няма. Всичко е украсено изцяло и само с купен роял айсинг, и отново използвам гелови бои и дъстове. /Дъстът най-добре може да се види върху кокичетата, които са дъстнати в бледо студено-синьо, геловата боя може да се види при мечетата, примерно./
След този празник мисля да си направя много дълга почивка от хобито ми. Винаги преустановявам тази дейност за летния период, но сега мисля да спра още от пролетта. Вероятно отново ще се завърна към хобито ми чак наесен или зимата.
Пожелавам ви цветен и пъстър празник, скъпи дами!
Мислех да направя само онези два големи комплекта сладки за Свети Валентин 2024, които показах в предишната ми публикация, но така се случи, че след като видяха мострите, и след като подарих единия комплект, още 6 човека пожелаха да ги имат.
Знаех, че нямам време да направя нови сладки, но преподредих изцяло програмата си и три дни преди празника новите сладки бяха готови. Отново ми отнеха само 4 дена, като в първия пека тесто и обмислям дизайна /мога 10 пъти да го сменя преди да почна да рисувам, типично е за мен/, във втория правя първия слой с нормалния роял айсниг по рецептата със суха смес, а в третия рисувам склуптурно всички мечета и надписи, както и релефните украси, но не с обикновената смес за роял айсинг, а с бързосъхнеща, защото до края на деня трябва освен всичко и да ги завърша с лица, а в четвъртия ден само снимам и опаковам, като от цялата работа, опаковането ми е най-досадно.
Винаги поддържам у дома наличности от 8579649 различни видове опаковки, които купувам специално по размер и по вид. Научих това по трудния начин - опаковките са важни. Целуфановите пликчета трябва да са точно по размера на сладките и да прилепнат, като след това ги запечатвам с машинка. За кутиите важи същото - избирам ги по размер, здравина, обем и накрая ако има избор и по цвят... Пълнежът за тях също избирам практично, за да ми е от полза. И не само опаковането ми е най-досадно, но и самото поръчване и избиране на опаковките - мога да се изгубя в складовете за кутии и нищо да не свърша, така че ако някога някой иска да ми помогне, бих му делегирала именно купуването на опаковки и самото опаковане.
Друга досадна част от хобито е измислянето и създаването на дигитален файл за резецът, с който ще се реже дадена сладка, и неговото отпечатване на 3D принтер. Истината е, че правя всичко сама, защото е хоби, съответно не поръчвам готови формички и не купувам готови файлове създадени от дизайнери. Смисълът на хобито е точно това - да направиш нещата с двете си ръце и със сърце, влагайки от свободното си време. Разбира се, последното е дефицитно, но винаги правя всичко възможно поне един път в месеца да ми останат 7-8 дена за хоби. Защо 8, а не 4 както написах по-горе, ще попитате. Защото както казах, аз и формичките-резци създавам - за тях също са ми нужни 4 дена - не винаги стават от първия път, понякога щом ги направя, виждам, че нещо не е както трябва, съответно почвам отначало и ги променям. Докато се отпечата точният резец, мога 3 пъти да променя дигиталния файл. Едно е на монитор, друго е на живо, така че ако видя, че резецът не отговаря на очакванията ми, го хвърлям и почвам да правя нов. Затова винаги са ми нужни 3-4 дни /слагам си и резерв, за всеки случай/.
И понеже казах коя част от процеса ней-много не харесвам, сега ще кажа и коя е любимата ми част. Любимо ми е снимането и обработването на кадрите, тоест забавлявам се докато снимам храната. Винаги снимам много и накрая избирам дълго кой кадър да покажа. Защото знам, че докато сладките ще се озоват при някой друг, то снимките ще ми останат за спомен. Не ям собствените си произведения, особено когато знам колко часове рисуване съм вложила и колко труд съм положила. Обичам да снимам, всъщност не само храна, снимам и в други жанрове, но при сладките е различно, защото знам, че всичко аз съм създала - от резците, през самата храна и накрая до готовите кадри. Усещането, за добре свършена работа винаги ми е давало особен заряд.
За да видите как е склуптурирано обемно мечето, с височина, снимах бисквитите в профил, така че се вижда колко е надигнато - горе-долу е цели 2 см в частта с муцунката. /Размерите на цялата сладка съм споменала в предишната статия, но знаете, че е грамадна./ Този метод на склуптуриране се прави с инструменти, работи се бързо и в определена посока, и поредност на действията. Ако сбъркате реда, не се получава, ако избързате - пак може да ви се развали. Отне ми месец докато свикна с този начин на украсяване, но ползвам метода и бързосъхнещата смес, само когато правя този обемни фигурки, а за останалите, работя по стандартния начин с айсинг. Важно е да се отбележи, че тези фигурки са по-крехки, пипа се внимателно.
Сега ще покажа и новите снимки, нищо че са като тези в предишната публикация. Разликата е цветова - малко по-светли са мечетата и малко по-алени са сърцата. Другата разлика ще я видите на снимките, защото ситуацията е следната: вървели седем мечета на дясно, а осмото на ляво... Ей така се получи при мен. Без да искам едното го обърнах на опаки, като го нарисувах в грешната посока. И за да се отличава, вместо червена сатенена панделка, като на другите, това мече получи карирана червено-бяла панделка. Като ще е гарга, да е рошава. Панделките отново не се ядат, отстраняват се лесно с едно дръпване. Можех да ги направя от роял айсинг, но много повече ми харесват от плат, дават някакво усещане за завършеност, уют и топлина.
Стана дълго, затова спирам.
Пожелавам ви споделен празник.
 |
 |
 |
 |
След като предишните години съм украсявала какви ли не сладки с роял айсинг за Свети Валентин, реших тази година отново да са мечета, разбира се различни и нови, а също и много големми. През годините съм правила: мечета, зайчета, котенца, човечета /момче и момиче/, таралежчета и какво ли не още. В комбинация с дежурните сърца, които винаги съпътстват основните персонажи в любовния захарен етюд.
Тази година основната форма е много голяма - 15.5см височина, а плочката-бисквита е с размери на голяма пощенска картичка. Затова и украсата е голяма, подробна и детайлна, макар това да не се усеща от снимките. Сърцата са малки, но пък са много - компенсирам с количество. Бисквитата с надпис Love е стандартен среден размер.
Мечето на всяка от големите плочки е силно релефно, с голям обем и изпъкнали елементи, като ползвах стара техника по нов начин. А сместта за роял айсинг е два вида - за бялата основа ползвах по-бързо съхнещ, защото не ми се чакаше дълго, преди да почна да рисувам. За мечетата и надписа ползвах друг роял айсинг, който търпеливо изчаках. Панделките са сатенени и се свалят с едно дръпване /те не се ядат/.
Опитах се, да направя и кратко видео, но се провалих и си останах само със снимките. Видеото ме изнерви, защото не се получи както го исках и както си го представях. Установих, че снимките ми се получават доста по-лесно и по-бързо, а може и просто да съм им свикнала. Тук е моментът да изразя възхищение към всички блогъри, които умеят да създават интересно и полезно видео съдържание. Изглежда лесно отстрани, но съвсем не е, уверих се.
Показвам моделите с айсинг за Свети Валентин 2024, пък ако някой иска, спокойно може да ги повтори - те не са сложни, даже са доста приятни и лесни за работа. Отново използвам сухи смеси за роял айсинг, както обикновено.
Последния колаж за 2023 година е с различни коледни снимки на моите рисувани с айсниг бисквити, но от различни Коледи, т.е. снимките са избирани от различни години.
Нека припомня, че този личен хоби-блог е създаден преди повече от 10 години и през това време тук съм събрала какви ли не теми, снимки и дейности. Развивала съм го според моята собствена потребност, интереси и свободно време или съм го изоставяла за известно време, сменяла съм дейностите и съм го приспособявала в крачка, както и аз самата съм се променяла, което е напълно нормално за всеки човек.
В колажа включих само червено-зелената гама, която е преобладавала през годините. Не подредих снимките хронологично, а само по цветове, като леко ги разбърках.
Както вече поясних, не приемам поръчки и все по-рядко правя бисквити с роял айсинг, главно за лични нужди, за близки или за специални поводи. И все по-често не празнуваме или пък празнуваме съвсем семпло, скромно и неформално. Не случайно в личните ми страници нямам поздравителни коментари и постове. А в публичните не съм създала възможност за чат. Аз и по начало не обичам големите и шумни празненства, някак неуютни са ми, твърде показни и твърде натоварващи, прекалено са далеч от представата ми за личен празник с усещане за обич, спокойствие и грижа.
Забелязах, че през годините с намаляването на украсените сладки за празниците ни, намаляха и поздравленията и честитките от хората около мен, което ми даде още един знак, че е време за промяна, защото не желая лицемерие или фалш.
Тази Коледа за първи път не успях да зарадвам хората в нужда, за които бях планирала да получат дарение, и които разчитат на мен, и тъй като проблемът е в лошата ми организация на времето и възможностите, ще компенсирам за Великден. Колкото - толкова, каквото - такова. Все пак когато правим нещо от сърце, не винаги успяваме, случва се и да се проваляме, а понякога намираме друг начин. Аз ще заложа на последното. Не съм нито голяма институция, нито юридическо лице, нито организация с много поддръжници и съмишленици, но до сега успявах да осмисля празниците с хубав и добър жест към непознати и познати, различен от масовите публични кампании.
Продължавам да вярвам, че не е важно какъв човек си, а какво правиш, какви са делата ти. Лоши хора са правили добри дела, добри хора са вършили ужасни неща, случайни срещи и действия са променяли човешки съдби, а планирани и обмислени кампании са се сгромолясвали. И все пак - важна е първата стъпка. Без нея никога няма да поемем на път, нито пък да завием в определена посока. И тъй като сега е Нова година и празнуваме едно пълно завъртане на планетата Земя около Слънцето /както казва мъжът ми/, то шеговито можем да заключим, че и планетата ни извървява своя път, движейки се в познатата определена посока. И щом тя може, то нека и ние вървим по пътя, който сме поели, по-мъдри и по-добри, по-грижовни и по-човечни, по-смислени.
Честита Нова 2024 година, и нека тя ни донесе само здраве и мир!
