Как да снимаме бисквити с роял айсинг и съвети за любителска фудфотография

  Приблизително откакто имам сладкарско-декораторско хоби, от тогава датира и любовта ми към фудфотографията.

  Не съм професионалист в тази област. През годините се опитах да си създам свой собствен стил. Оказа се, че за всяко хоби, което е показвано в интернет пространството, чрез блог, страница, сайт или друго, е важно да има добре направени снимки! Защото, както казва една моя позната – цитирам: „Добрите снимки продават.“ И това, че аз не продавам примерно, не е причина да не искам и аз красиви и стилни снимки.  
  За да се науча да снимам и обработвам кадрите си добре, инвестирах не само много средства в техника, програми и обучение, но и много лично време и енергия. Важно беше и желанието ми да се развивам. Който ме познава, знае, че първо започнах да снимам храна и в частност – сладки, торти и сладкиши /без месо, супи и ястия/ и едва след това се запалих по детската и бебешката фотография, които развих като отделно хоби през годините.

  Няколко абсурдни снимки в интернет пространството ме провокираха да напиша публикацията за това как НЕ бива да се снимат и обработват дигитално кадри с бисквити и сладки с ярка украса от роял айсинг или фондан (За останалите фудфотографски поджанрове няма да коментирам, защото не ги познавам и не съм наясно). Реших да споделя накратко моя опит, като основа за тези, които ще снимат своите бисквити или сладкиши в бъдеще. Не твърдя, че аз съм права, не твърдя, че моят начин е най-правилен. Той може би не е. Но от една страна е някаква основа, върху която да стъпите и да надграждате и от друга страна - все пак претендирам да имам някакъв приличен естетически вкус и усет, и да се справям сравнително добре за човек с фудфотографско хоби.

  За да не се объркваме дали говоря за торти, за сладки или за кексчета, ще използвам примери само с бисквити с цветна украса. Случаят с тортите е аналогичен разбира се. Но е добре да не се разпростирам върху няколко неща, а да се спрем само на едно. В края на публикацията ще покажа и различни снимки.

  Забелязвам напоследък тенденция въпросните ярко украсени бисквити с айсинг/фондан/, да се обработват по ужасен начин, с акцент в яркостта и силата на цветовете, което за мен първо - не е естетически издържано и второ – подвеждащо е за крайния потребител, който ще очаква да получи бисквити в един видян на снимката цвят, а те в крайна сметка ще са в съвсем друг на живо. Това разминаване между снимката и реалността мен би ме отблъснало и разочаровало. За всички е ясно, че повечето кадри са обработени, но въпросът е, как да обработим, без да прекалим и като запазим чувството си за мярка, реалност и естетика.

  Не намирам за правилно да се подвежда клиента/ползвателя/приятеля с ярка снимка, когато цветовете въобще не са това, което се вижда на снимката. Дори е грозно, когато плъзгачът на сатурацията е бутнат до такава степен, че цветовете дразнят очите и стоят неонови и пресилени.

  Филтри, бълр и хейз също не одобрявам, когато става дума за храна. Да ти зеленее или лилавее кекса, защото си сложил зелен или лилав филтър не е най-удачното решение и дори и да сме фенове на винтидж ефектите, смятам, че при храната е добре да се въздържим от подобни тонирания.

  Много важно за мен е сладките да се виждат ясно, да са на фокус, цветовете им да са реални, снимката да е светла, да има достатъчно „светлина“ и „въздух“ в кадъра, размерът на файла да е съобразен с уеб-изискванията, за да не товари, кадрирането да е удачно, фонът да е подходящ, и снимките да са избрани и да са достатъчно, но не прекалено много, като все пак има разнообразие /всички обичаме да гледаме снимки, но мразим да си губим времето с твърде много сходни или почти еднакви снимки, затова подбора е важен/.

  За целта ще споделя аз кое гледам винаги да спазвам, като написаното няма да е на висок или професионален стил, защото предполагам, че тези, които четат моята публикация не са професионални фотографи и нямат нужда да бъдат затормозявани от терминологията в една непозната за тях област:

1.       Кадрите ми са само RAW. Ползвам програма за обработка.

2.       Снимам винаги в едно и също помещение и на едно и също място спрямо прозореца. Това ми помага, защото свиквам с мястото и го опознавам, така че в бъдеще снимките ми са по-лесни и не ги мисля чак толкова.

3.       Снимам в средната част на деня, когато имам подходяща светлина в моята кухня (това е според изложението на прозорците). Снимам на дневна светлина, и само при един светлинен източник, без да ползвам лампи и други източници с различна цветна температура.

4.       Снимам на изчистен фон, без много отвличащи вниманието елементи, наблягам на самите бисквити като основен акцент, а дори и да вкарам други елементи в кадъра, се стремя те да са съобразени с основния обект – в случая бисквитите с украса. Понякога добавям различни пропсове, но е ясно, че те са просто красиво допълнение и нищо друго. Не използвам много фонове /въпреки, че имам достатъчно такива/, а съм си избрала само 2-3, които са ми най-удобни и ме устройват при повечето ситуации.

5.       Фокусът е върху храната /бисквитите в моя случай/ и никъде другаде. Мога да сменям гледната точка и ъгъла, но не променям акцента - той е в конкретната храна.

6.       Ако светлината е недостатъчна, не играя с ISO-то, а предпочитам да ползвам статив. ISO-то „надувам“ в краен случай, но много краен, защото не искам да повлияе на изображението.

7.       Задължително коригирам баланса на бялото. Студени или топли кадри не харесвам, предпочитам ги в някаква хармонична неутралност и балансираност, като ориентир са ми белите тонове – стремя се бялото в снимката ми нито да синее, нито да жълтее. Да е просто бяло. Все пак айсингът е снежно бял и ако бисквитите ми синеят на снимка, това няма да ми е приятно.

8.       Стремя се в снимките ми да няма кастове, за целта около снимачната ми площ, няма предмети излъчващи отразени цветове.

9.       Стремя се да не повлиявам цветовете, променям само тяхната наситеност, но не и самия цвят.

10.   Изчиствам недоекспонирани или преекспонирани участъци. Прегорялото тоест преекспонираното, не ми носи нито естетическа наслада, нито пък информация. Петно от бели пиксели са практически ненужни участъци, нямат място в кадъра ми.

11.   Променям контраста и „избистрям“ изображението. Харесва ми да се виждат детайлите.

12.   Не изострям прекалено снимките си, за да не стане така, че да бодат окото и да изглеждат нереално. Никой не иска „пластмасови“ бисквити, нали?

13.   Кропвам и прекадрирам. Излишни и празни участъци в кадъра ми не са нужни. Подредбата на храната има значение, но това нещо правя по усет, научила съм се в практиката. Точно това не е нещо, което мога да обясня, затова вие сами ще се научите как да разположите обектите в кадър, с течение на времето. Има правила за фудфотографията, но за бисквитите конкретно, аз не ги прилагам. Така съм решила.

14.   Надписвам снимката си, но не държа на логото. Надписвам, само защото при споделянето/копирането/запазването се губи първоизточника, а при толкова много старание и внимание да заснема и обработя даден кадър, би ми било неприятно да бъде откраднат и представен за чужд. Някак си, се надявам, че надписът, макар да не може да спре никого /тъй като всеки надпис може да се отстрани/, поне ще го забави или ще го откаже временно. Случвало ми се е да ми крадат хоби-снимките и да ги ползват за комерсиални цели и не ми е било приятно. Въпрос на лична съвест, култура и възпитание  е да посочиш първоизточника на кадъра. Винаги го правя когато споделям нечия чужда снимка и дори давам линк към автора.

15.   Намалявам размера на кадрите си, за да може снимката като файл да не товари нито телефона, нито компютъра, да може лесно да се качи в интернет и лесно да се отвори и разгледа от крайния ползвател. Ако снимките ми не се намалят при обработката, са големи и затормозяват устройствата. Друг е въпросът, че още във фотоапарата, може да настроите големината на кадрите си. Съвременните камери имат тази опция. Пише го в упътването към тях.

16.   За да направите добри снимки е нужна много практика. Експериментирайте и се учете от грешките си. Сменяйте ракурса и не се бойте да откривате нови хоризонти. Дори и на ниво фудфотография.

  Ще споделя и каква техника използвам, но това не е защото вие трябва да ползвате същата, правя го за да не ме питате в коментари под статията, тъй като съм сигурна, че ще има много любопитни за техническата обезпеченост.  Снимам в момента с CANON 6D, но преди него имах CANON 1100, с който стартирах. Не смятам, че марката на апарата е важна, напротив – дали имате Сони, Канон, Никон или Пентакс не е важно, важно е да се постараете да направите хубави кадри. Не тенджерата готви, готви готвача, не фотоапратът снима, а снима фотографът, затова е важно как вие ще се справите, а не каква ви е техниката.
  По отношение на програмите за обработка, аз ползвам само една – Adobe Photoshop.  Не я сменям с други алтернативи, защото съм свикнала с нея. Но това изобщо не означава, че няма други програми – напротив има много фоторедактори и кой ще използвате вие е ваша работа. Важно е да изберете програма, която на вас ще ви бъде удобна за ползване. Другото няма значение.

  Сега ще покажа просто няколко снимки на храната, и то произволно избрани. Не претендирам да са професионално направени. Това са просто мои снимки. И все пак – те показват моята гледна точка и моя стил. 

   На снимката показваме това, което сме заснели на нея, а не самата снимка. Представяме нашето творчество. Затова основните ми усилия са насочени към храната /в моя случай украсените бисквити/, а снимането е една малка част от процеса.  Важно е да имаме нещо, което да снимаме, а не просто да снимаме. Важно е да не забравяме къде е „фокусът“. Не казвам, че снимката не е важна, но по-важно в случая е, какво ще снимаме. Ако обекта ни е грозен, неприемлив и отблъскващ, дори най-добрата снимка няма да го спаси. Ето защо, приемам по презумпция, че всички творци влагат много старание в творчеството си. 

   Това са няколко от последните ми кадри, в които показвам ясно заснетото и акцентирам на украсата от айсинг. Примерите са произволно избрани. Цветовете са реални, както и светлината. Има и две снимки, които са по-стари и на тях няма бисквити с айсинг. Едната е с бонбони, а другата с гофрети. Слагам ги за сравнение.

   Надявам се, тази публикация да е била поне малко полезна за всички, които се интересуват как да снимат хобито си и тепърва започват. Аз нямах учители и доста време инвестирах в това, сама да се науча.