За малките мъфини и големият жест

  Дълго време отсъствах от София, и не съм публикувала нищо в блога си през изминалите няколко седмици. Ходихме семейно на море и на лятна почивка.  По принцип имам натрупан снимков материал, още от преди заминаването ми на почивка, но ще отложа няколко  планирани публикации, и ще ви разкажа за последните ми мъфини, които са и първите поръчани от непознат за мен човек, чрез блога ми.  :-)

  Харесвам двойки, които се обичат, от които струи щастие, позитивизъм, лъчезарност.  Покрай сладкото ми хоби се докоснах до една такава двойка. 

 Върнах се от морето и намерих в електронната си поща следното писмо от едно много лъчезарно, усмихнато и красиво момиче (последното го констатирах, когато я видях на живо):

 "Здравей, Елена!

Моля те, моля те, моля те - кажи ми, че приемаш поръчки за cupcakes!

Имам нужда от няколко прекрасни малки сладки неща за рождения ден на приятеля ми.   ……"

  Писмото продължаваше в същия позитивен дух и надолу, като Алекс искаше конкретни фигурки върху мъфините, и най-важното - не се колебаеше. Писмото и беше толкова трогателно и изпълнено с настойчива молба да направя 6 мъфина за приятеля й, който имал РД след няколко дни, че ме накара да се усмихна и да се съглася. Въпреки, че времето за изпълнение беше малко, а и хич не ми се занимаваше - още бях на отпускарска вълна, и току що се бях прибрала в София. Който ме познава, знае, че не винаги съм склонна да изпълня всяка поръчка, досега съм правила сладкиши основно за роднини и приятели.

  Алекс искаше мъфините да са с конкретна украса и ми написа подробно за всеки от тях.

  Пожела първият да е с плавници, защото приятелят и бил страстен гмуркач. Прати ми тази снимка, за да видя неговите плавници и да изработя същите от фондан:  

  Оказа се, че Алекс и половинката й, много обичат морето. Аз също го обичам, но за разлика от тях не умея да плувам. :-) 

  Направих фигурките на плавниците изключително бързо и лесно. Направо им се зарадвах, че станаха сполучливи и идентични с модела.

  Вторият мъфин, трябваше да е със ски. Оказа се, че Емо (рожденникът) е запален скиор. Алекс ми прати снимки на ски, и ми обясни, че ските на приятеля и са същите, но в оранжево:

  Направих ските, но понеже бяха дълги, излизаха извън мъфина и ме беше страх при транспортирането да не се счупят. Затова, накрая купих огромна кутия. Всъщност кутията си беше задача с повишена трудност, защото все не намирам подходящи опаковки за моите сладкиши. Е, купих този път една сравнително подходяща и много голяма, но пък беше картонена, не открих пластмасова. Направих си изводите друг път да правя по-малко реалистични, и по-дребни ски, за да не ги мисля толкова, дали ще се счупят. За който не знае – фонданът е доста крехък и чуплив, когато изсъхне, и фините елементи са застрашени от счупване, ако не се внимава.

  Третият мъфин трябваше да е със футболна топка – отново любим спорт за приятеля на Алекс. Този мъфин най-ме плашеше, защото вече веднъж съм правила торта с игрище и футболни топки и знам, колко ми бяха трудни именно футболните топки. Просто нямам молд за такава топка и я правя ръчно. Тортата не съм я показвала в блога още. Но да се върнем на мъфините – слава богу точно сега топката стана отраз, като по чудо. Просто успях да я направя от първия опит, като шарките върху нея ги рисувах. Направо си отдъхнах.

  След трита спортни мъфина, посветени на хобитата на младежа, Алекс искаше и три лични мъфина.

  Съответно четвъртия мъфин пожела да е с малко сладко лъвче и то да е стилизирано, като от детско филмче. Емо се оказа зодия лъв.

  Петият мъфин решихме дружно да е с годините, които навършва младежът – 29. Но Алекс искаше числата да са не плоски и нарисувани/изписани, а да са обемни. Този мъфин също доста ме поизмъчи, защото да направя 29 обемно и триизмерно се оказа по-трудно отколкото предполагах.  Нямам екструдер и правих фитилите на ръка после ги огъвах. И за този мъфин се притеснявах дали ще оцелее при пренасянето му. Все пак числата бяха високи и тежаха, фонданът крехък, мъфинът пък - лек и балансът на конструкцията можеше лесно да се наруши. Слава богу всичко беше наред и успешно транспортирахме и този мъфин.

  Шестият мъфин Алекс пожела да е свързан с нея. Каза, че иска да е най-хубав, най-цветен, най-колоритен. Да грабва. Да се запомня. Да изразява нейното отношение към Емо. И в тази връзка мъфинът трябваше да е с фигурка обемно сърце, на което да изпиша буквата А, с цветя и ярки цветове, да преобладава цикламеното.

  Първо пробвах да направя обемно сърце на ръка, но се оказа, че не ми е по силите. Не знаех как да го направя, нямах време да търся информация, пък нямах и молд за сърце. Можех да поръчам молд, но са скъпи, сметнах, че за един мъфин няма смисъл да купувам. Предложих на Алекс да променя малко модела на сърцето и на буквата, без да и разкривам докрай плановете си, защото исках да я изненадам и нея. Тя се съгласи, а аз го направих както сметнах, че ще е най-добре. Сърцето беше хем плоско, хем триизмерно, буквата не я нарисувах, а я изрязах от фондан и я щамповах на сърцето. Украсих с цветя и самата буква и полянката под сърцето /капачето на мъфина/, посипах със сребърни перлички. Цветовете: тъмнорозово, цикламено, светлосиньо, светло-яркозелено. Както тя беше пожелала – цветовете бяха ярки и момичешки. Имах идея и исках, и една фонданена панделка да направя, и да закрепя при сърцето, но не остана място - все пак това е само един мъфин, не цяла торта. 

  Надявах се през цялото време, Алекс да си хареса мъфина със сърцето. Е, хареса го!

  Хареса и подаръчния седми мъфин. Не ми го беше поръчвала, но направих и за нея едно мъфинче с цвете. Използвах ярки цветове отново. Това беше личен подърак от мен за нея. Оказа се, че и тя се е сетила за подърък за мен. При предаването на мъфините ми подари едно страхотно малко букетче от сухи треви и декупажни цветя. :-)

  А ето и снимки на мъфините:

  (Като кликнете с мишката върху снимките, ще ви се отворят в пълен размер.) 

   

  Това е отговорът на Алекс, копирам част от писмото и: 

„..... Всичко беше прекрасно!

Разделих ги на групички и ги опаковах специално в тон със скучните подаръците - първо 29 с 1 свещичка изненада на масата в заведението по време на вечеря, после - с кафето - 3 те спорта - с пожелание винаги да прави нещата, които харесва, и малко преди да си тръгнем - лъвчето което той просто обича! Полудя е меко казано!

На път за вкъщи ми каза, че му лисва само едно любимо нещо - аз, и ахна като го видя опаковано на масата!

Отказва да ги яде и ще си ги пази....

Моят вече е ометен, беше мн вкусен :)

Много, много ти благодаря още веднъж!“

 Е, след всичко прочетено в писмото й, нямаше как и аз да не се усмихна! :-)