петък, 31 август 2012 г.

Торта със зайче и цветя от фондан за РУМИ

    Днес малката дъщеря на моята приятелка, състудентка, кума и кръстница на детето ми, има Рожден Ден! 
    Скъпа Руми, Честит Втори Рожден Ден!
   И да,....познайте кой направи тортата!? :) Аз, разбира се! Но как екстремно и светкавично мина всичко нямате си на представа. И какви приключения само бяха.....
    Първо, знаех, че няма аз да правя тортата и не я бях планирала. 
   После заминахме да почивка във Велинград, от където се върнахме и само 5 дена преди Рожденният Ден кумата казва - ти ще направиш тортата на Руми. Обяснявам: "Нямаме топла вода, в района ни има режим." "Нищо - казва ми - ще се справиш, вярвам в теб!"
   Приемам и почвам да мисля за идея - исках да е нещо сладурско, нежно, детско и цветно. Исках да зарадвам кумата и кръстницата ни, и детето й. Водата, казвам си, е дребен кахър, може и без топлата. 
   Да, но проблемите не спират до тук, на следващият ден, тъкмо правя фигурката на зайчето и идейната двойка от фондан, и дъщеря ми вдига 39,6 градуса температура, която дори с панадол не спада, а същевременно нищо друго й няма..... Викаме Бърза помощ през нощта, имат предположение за инфекция. Аз давам лекарство, приспивам детенцето и продължавам с тортата през нощата и призори. 
   До тук добре - на вторият от четирите дни, имаме измазан блат с крем, сложен в хладилника, но дъщеря ми почва да повръща и има диария, спирам с тортата, усилвам хладилника и почвам болно дете да гледам. 
   Вечерта си мисля: "През нощта ще покрия тортата с фондан докато малката спи." Да ама не - щерката вдига пак 39,6 градуса при все всичките лекарства, отказва да се храни не иска да пие вода, отново викаме Бърза помощ, нощта минава, а тортата е в хладилника. Мъжът ми обикаля по аптеките. Почвам да се притеснявам сериозно. 
   Първо, детето не е добре, второ тортата ме чака. Викам бабите, мобилизирам се, правя цветята и покривам с чаршаф тортата, лепя листа и цветя, панделката я закрепям, пиша името на плочката, правя калинката и бодвам отгоре Заека с числото. И, о небеса - двегодишната ми дъщеря прави обрив от назначените лекарства, изрива се отглавата до петите. 
   Мушвам тортата на студено и тичам при Личната Лекарка. Спираме с хексалгина, алергия си имаме вече. А на мен ми иде да се побъркам, детето е по-нашарено от тортата ми - пъпка до пъпка е. 
   В заключение - на четвъртия ден имаме една готова торта, която съм направила с голямо желание, и която кумата ми много хареса, а също имаме едно алергично дете, вече без температура и без повръщане. 
   Днес на петия ден публикувам снимките, и опитвам да си почина малко.
  Екшънът беше голям! А тортата стана екстремна, но много красива, самата аз си я харесах /макар да съм много критична към себе си по принцип/. Надявам се и хората, които са я хапнали да са я харесали! Кремът беше с маскрапоне, ползвам си го традиционно за тортите. 
   Ето и снимките:






6 коментара:

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...