Баница или пица? А защо не и двете?

   Поредната дилема, какво ще вечеряме у дома завърши със странен експеримент.
  Аз съм фен на пицата. Но понеже харесвам пица, но не обичам дебело тесто, реших да импровизирам и да направя плънка за пица върху кори за баница. А защо избрах кори за баница? Много просто: предният ден мъжът ми се помайтапи, че е време да му врътна и баница. Да ама не, аз в тази жега предпочитам нещо друго... и стана баницо-пица. :-)
   Странният хибрид ухаеше божествено, беше хрупкав и апетитен, и се изяде за нула враме. А с него се изпиха и няколко консерви бира. 

  Същевременно се получи смесица на две традиционни ястия характерни за две различни държави - българската баница и италианскятя пица.

   Рецептата включва: 400 грама кори за баница, зехтин на око, аз сипвах по малко върху корите, които предварително сгъвах на 2 и още на 2 по ширина /за справка вижте снимките/, 1 буркан доматен сос с лук и босилек, 350-400 грама нарязан на ситно кашкавал /аз го обичам и ръся доста отгоре/, фабрично нарязана шунка на листи, която аз допълнително разрязах на ивички, голям буркан с цели гъби без подправки, които аз разрязах на половинки или на четвъртинки, поръсих с риган на око и пекох на 200 градуса, върху тефлонови тави, като сложих и хартия за печене, защото се притеснявах, че може нещо да потече при печенето /в последствие нищо не се разтече/. 

   Като грешка ще отбележа, че ползвах зехтин, който не попива в корите, а ги прави хрупкави и ЧУПЛИВИ. Смятам, че по-добре щеше да стане ако бях намазала корите не със зехтин, а с обикновено краве масло. Маслото винаги се абсорбира в тестото и не го прави трошливо. В случая, заради зехтина, корите стояха много хрупкави. 

   Аз пекох на силно загрята фурна до получаване на лек златист загар на корите за баница, някъде около 15-тина минути (не засякох точното време). Продуктите отгоре бяха готови и като цяло не им трябваше много печене, единствено корите са суровият продукт в тази импровизация. 

Ето снимки на апетитното хибридно чудо: