Есенни вълнения

   Ранната есен е любимият ми сезон.

  Харесвам я, заради ярките цветове, топлите нюанси, падналите листа, меката светлина. Харесвам, когато все още е топло и слънчево, когато все още сме заредени с енергия от лятото, и когато есенните плодове са в изобилие. А в края на сезона, когато стане кално, дъждовно, студено и сиво, ми става тъжно и зимно. И вече не ми е така уютно.

  Освен с красивите цветове, свързвам есента и с рожденните дни на роднините ми и с моя собствен рожден ден. В родата преобладават есенните рожденни дни. 

  Обичам есенните плодове, които са разнообразни, витаминозни и ни подготвят за дългата зима. За мен, есента е сезонът на пайовете, галетите, тарталетите, тартите и на любимият ми пирог. Последният е специалитет от тефтера на майка ми, отгледана съм с него, различава се от пайя по сътавките си и по вкуса, но визуално много прилича на пай и човек лесно може да ги обърка. Пирога на майка ми, за разлика от пайя: първо - не съдържа краве масло и второ - съдържа яйце. А да - и е по-вкусен и по-мек на консистенция.

  Гореизброените есенни десерти, могат да се направят с: ябълки, круши, праскови, нектарини, сливи, ренглоти, боровинки, малини, къпини, тиква, орехи и др. С други думи, освен вкусни тези десерти са и витаминозни, и предлагат различни плодови варианти. Разбира се, пай, може да се направи и с летни плодове, но тях, аз предпочитам да си ги хапвам пресни и натурални.

  Тъй като много исках да напарвя вкусен пирог, като този на майка ми, но нямах в хладилника никакви продукти за пирог, напарвих нещо като пай. "Нещо като", защото и за пай нямах всички продукти, а и малко обърках пропорциите и тестото ми стана прекалено твърдо. Нямах възможност да отскоча до магазина, защото нямаше на кой да оставя детето, така че импровизирах. За това, на следващия ден след гафът, мъжът ми официално ми подари електронно кухненско кантарче. Така се застраховах за следващото изпълнение на рецептите.  Пък и си беше време да си получа кантара - стига толкова мерене с чаши, купи и лъжици. :-)

  Същевременно днес малката ми принцеса тръгва на детска ясла и е за пръв път ученичка. Нали яслата е първото стъпало от образователната система в старната. :-) 

   Пожелавам и успешен старт, много весели моменти, добри приятели, интересни занимания и много натрупани знания!  И никакви болести! Искрено се надавам, бързо да се адаптира там, защото до момента тя не се е отделяла от мен за повече от 3 часа сумарно! Стегнал ме е стомахът от притеснение и ужасно много се вълнувам. Надявам се, детето да приеме спокойно и позитивно новото начало, без драми.

  За днешния празник по случай началото на учебната година на дъщеричката ми, ви черпя виртуално с овесени бисквитки с парченца шоколад, които обаче, не съм правила аз. В цялата суматоха около яслените вълнения, не ми остана време да мисля за сладкиши. Направих само гореописания пайоподобен плодов сладкиш, но той се изяде преди няколко дни. Затова черпя с бисквитки, донесени от моята майка.

  Насладете се на снимките и дано ви стане топло, уютно, есенно и цветно. Аз много харесах ефектът, който са съдздали жълъдите и листата, стана ми мило, като видях резултата.
  Чиниите отново са в резултат на моята страст към красиви, стилни, романтични или ретро прибори за хранене. Както споменах в предишната ми публикация - разоряващи хобита имам.
  Купих двете чинии от магазин във Вилико Търново, където бях на гости при приятелката ми Петя. С нея споделяме обща страст към красивите неща, към фотографията, към готварството и към красивите чинии, купи и покривки. Изобщо - женки му работи. :-) Добре, че ни търпят мъжете ни.

  Показвам бисквитките, не защото са от мен, а защото ми харесаха снимките, които им направих.
   Плодовият сладкиш е с нектарини, сини сливи и орехи. Тестото е маслено.
   Като кликнете на снимките, те се отварат в по-голям размер.

   Благодаря ви, че се отбихте в блога и заповядайте отново! :-)

Сватбени сладки за сватбата на братовчедка ми и сладки-калинки за едно момиченце

   Ето, че сватбата мина, а аз още не съм намерила време да представя последните ми декорирани сладки, като и доста други неща, които направих през последния месец.  

    Отново ми се натрупаха истории и снимки, и пак ще пиша по нощите. :-)

   Случи се така, че сватбата на братовчедка ми и рожденния ден на една малка госдпожица, която стана на 3 годинки  и чиято майка се свърза с мен, бяха в два поредни дни. Това доста ме улесни откъм печенето на сладките, защото изпекох тестото наведнъж, и само формичките бяха различни в зависимост от идеите ми за декорация. Декорацията пък беше от фондан, оцветен със сладкарси гелови бои, а на сватбените сладки бях добавила и едни сребърни перлички-бонбонки.

   За братовчедка ми и нейният съпруг направих подарък - 26 сватбени сладки, във формата на сърца и кръгчета, а за малкото момиче направих 17 калинки, по молба на майка й, и добавих 1 сърчице за разнообразие.

   Декорацията ми отне много време, всеки детайл изработвах ръчно, а дребните елементи направо ме измъчиха. Реверите и папионките бяха, като че ли, най-пипкави и най-трудни. А най-лесно направих цветчетата. Сватбените сладки ми се получиха точно както си ги представах - семпли, стилни и калсически. Калинките пък станаха доста реалистични и цветни.

   Сладките отново бяха маслени, а рецептата е същата, която винаги ползвам, и която е подходяща за декорации, тъй като сладките, в този случай не се надуват и са равни отгоре: 

Използваните продуктите са:

Около 250 грама меко масло /ползвам само немското, защото е качествено/,

2 яйца на стайна температура,

200 грама пудра-захар,

6 или 7 супени лъжици олио /моите лъжици са големи/,

Около 700 грама брашно. 

   Казвам "около", защото всичко при мен винаги е "на око", така съм свикнала пък и нямам кухненско кантарче. В случай, че сложите от брашното повече, това ще направи бисквитите по-хрупкави, но не по-лоши. Аз често слагам повече брашно, защото мъжът ми обича бисквитките да му хрупкат.

   Приготвям тестото за маслените бисквити, като разбивам захарта и мекото масло, прибавям яйцата, добавям олиото и брашното, замесвам меко тесто, увивам го във фолио и го прибирам за един час в хладилника. След час го вадя и отново го оставям за 1 час на стайна температура, за да се размрази. Това нещо се прави, за да се абсорбира маслото в тестото. Ако не планирате да украсявате бисквитите с фондан, може да увеличите количеството на захарта, за да станат по-сладки. Аз слагам по-малко захар, защото фонданът е сладък. В тази рецепта е възможно да се добави и ванилия, аз не слагам, защото фонданът, с който работя е с есенция ванилия.

   После разточвам тестото с дебелина 6-7 мм, изрязвам сладките и пека в тефлонови тави за бисквитки, които не ми се налага да намазнявам. Пека 8-10 минути на 200 градуса във фурната. В случая изпекох приблизително 85 бройки.

   За да не станат много приказките ми, ще публикувам снимки на сватбените бисквити за младото семейство и на бисквитите-калинки, за малката госпожица. 

   

   А сега публикувам три снимки и на бисквитите без декорация отгоре, за да покажа как изглеждат:

   Сватбата мина  и беше: зашеметяваща, весела, купонджийска! 

   Булката беше прекрасна, а младоженецът сияеше. И двамата харесаха подаръкът ми, изядоха го и ми се обадиха да благодарят. Големи сладури са и много си ги обичам! :-) Направих им доста снимки в сватбения ден.

   От майката на малката рожденничка също получих чудесни отзиви за калинките - прати ми електронно писмо.

   А сега ще разкажа за новата ми страст. 

  Откак се запалих по фотографията и сладкарството, започнах да си купувам подходящи пропсове. И така се запалих по чинийките, чашките, купите, покривките, сетчетата, виличките и всички останали кухненски джунджурии, че сериозно се охарчих. Разоряващи хобита имам!

  Оказа се, че в България трудно мога да намеря чинии и чашки, които да ме грабнат, да са различни и оригинални, да са: или ретро, или романтични, или пъстри, или весели, или винтидж. Който и стил да желая, просто трудно си намирам подходящ екземпляр. 

  Допълнителна трудност е и факта, че не търся сервиз, а само единични бройки, като за фотосесиите. Още по-голямо препятствие пък са цените - истински красивите неща са скъпи, много скъпи. На моменти дори се ядосвам, че не са ми по джоба, ядосвам се и че ги няма на българския пазар.

  Но въпреки всичко се сдобих с огромен арсенал от пропсове за снимките на сладкишите ми.  За целта доста обикалях за посуда в София и дори когато ходих на лятна почивка, пак не пропуснах да си купя чинийки и купички.

   Това, което открих във Велинград обаче ме шашна! В началото дори не разбрах какво съм купила.  Чак като се прибрах в София установих, че съм попаднала на находка.

   Понеже ми трябваше тефтерче, влезнах в магазин "Всичко за едно евро". Знам, че там има евтини неща, пък тефтера ми трябваше по-обикновен и по-евтин. 

  Влизам аз и в дъното на магазина виждам рафт с посуда. Отидох и я разгледах - повечето чинии, купи и фруктиери бяха ужасно качество, грозни, надраскани, очукани, мръсни, китайски по произход. И евтини. 

  В една купчина от чинии съзрях нещо различно и го извадих. Беше бледо кремава чиния, с релефни шарки отгоре, в романтичен стил, цветовете бяха пастелни, но чинията беше цялата прашна и мръсна, чак почерняла от мръсотията. Поизбърсах я с една салфетка, харесах я, видях, че не е скъпа /4 лева/, и я купих.

  Когато се прибрах в София и почнах да я мия и да свалям етикетите от гърба й,  се стъписах - под здраво залепения етикет се оказа, че има гравиран надпис, според който чинията е дизайнерска, по произход от Калифорния и е направена за/от LAURIE GATES. Въпросната дама има и сайт: http://www.lauriegates.com/. В него има уникално красиви неща, за които не съм и подозирала. Ето защо чинията беше само една бройка. Тук пък може да видите реалната й цена в долари: http://www.realsimple.com/holidays-entertaining/weddings/registry-gifts/pretty-china-patterns-00000000027677/page12.html. А защо чинията беше в магазин от типа на "Всичко по едно евро", идея си нямам. Как се е озовала там си е пълна загадка. Обаче се радвам, че аз я открих и купих. Не само защото е красива и нежна, но и защото се оказа много фотогенична и си я ползвам за снимките успешно.

   Ето я и нея: 

    Надявам се да не съм ви отегчила с дългата статия и многото снимки, и искрено се надавам, читателите на блога да се чувстват добре, отбивайки се в него. Заповядайте отново!

Торта "АлИталия" със самолет и куфар от фондан

   Преди много време, Линда се закани, че аз ще правя тортата за втората годинка на сина й. В началото се зарадвах, но леко се стреснах когато ми зададе темата - италиански самолет с логото на АлИталия. Всъщност бащата на малчуганът е италианец. 

   За да не се излагам още през пролетта направих за Линда един шоколадов мъфин с малко самолетче АлИталия. Тя го хареса, а аз си отдъхнах, че все пак мога да напарвя малък самолет. Но голям можех ли? 

   След този случай мина много време. Сега в края на лятото малкият Стефано стана на две години. Разбира се, Линда не забрави заканата си, аз да направя тортата. :-) Поръча ми огромна торта (над 24 парчета), но я поиска правоъгълна. Настоя също така, да използвам готови правоъгълни блатове. С това донякъде ме улесни, защото нямам такава голяма правоъгълна форма за торта. 

   Цветовете трябваше да са зелено, бяло, червено, а самолета - с логото на АлИталия. Чаршафът - по нейните думи - трябваше да е зелен, макар, че аз настоявах за светлосин в началото, понеже така си го представях. Направих го като тя пожела - зелен. Името на детето трябваше да е написано на латиница - и с това се справих. 

   Самолетът като конструкция, ми се получи бързо, но рисуването на италианските емблеми ме поизмъчи. С гелбои трудно се рисува. Надписът с името също стана доста приятен за четене.

  Понеже трябваше и в пълнежа да има нещо италианско, използвах 1 кило италианско Маскрапоне за направата на крема. Вложените продукти бяха с проверено качество и в особено големи количества, в предвид размера на тортата. 

   За да е интересен бодда на тортата, го обточих с гирлянд-пъстри флагчета от фондан, които "закопчах" с копченца от фондан. 

   Отгоре освен самолета направих куфар и две сърца: едното - като италианското знаме, другото - като българското знаме. Символиката беше любов между хората от двете държави и пътуване със самолета и куфара. Пожелавам на Стефано често да пътува по направление България-Италия-България-Италия, независимо къде се установи! :-)

   За да видите снимките в голям размер, кликнете върху тях с мишката и те ще ви се отворят: 

Торта със зайче и цветя от фондан за РУМИ

    Днес малката дъщеря на моята приятелка, състудентка, кума и кръстница на детето ми, има Рожден Ден! 

    Скъпа Руми, Честит Втори Рожден Ден!

   И да,....познайте кой направи тортата!? :) Аз, разбира се! Но как екстремно и светкавично мина всичко нямате си на представа. И какви приключения само бяха.....

    Първо, знаех, че няма аз да правя тортата и не я бях планирала. 

   После заминахме да почивка във Велинград, от където се върнахме и само 5 дена преди Рожденният Ден кумата казва - ти ще направиш тортата на Руми. Обяснявам: "Нямаме топла вода, в района ни има режим." "Нищо - казва ми - ще се справиш, вярвам в теб!"

   Приемам и почвам да мисля за идея - исках да е нещо сладурско, нежно, детско и цветно. Исках да зарадвам кумата и кръстницата ни, и детето й. Водата, казвам си, е дребен кахър, може и без топлата. 

   Да, но проблемите не спират до тук, на следващият ден, тъкмо правя фигурката на зайчето и идейната двойка от фондан, и дъщеря ми вдига 39,6 градуса температура, която дори с панадол не спада, а същевременно нищо друго й няма..... Викаме Бърза помощ през нощта, имат предположение за инфекция. Аз давам лекарство, приспивам детенцето и продължавам с тортата през нощата и призори. 

   До тук добре - на вторият от четирите дни, имаме измазан блат с крем, сложен в хладилника, но дъщеря ми почва да повръща и има диария, спирам с тортата, усилвам хладилника и почвам болно дете да гледам. 

   Вечерта си мисля: "През нощта ще покрия тортата с фондан докато малката спи." Да ама не - щерката вдига пак 39,6 градуса при все всичките лекарства, отказва да се храни не иска да пие вода, отново викаме Бърза помощ, нощта минава, а тортата е в хладилника. Мъжът ми обикаля по аптеките. Почвам да се притеснявам сериозно. 

   Първо, детето не е добре, второ тортата ме чака. Викам бабите, мобилизирам се, правя цветята и покривам с чаршаф тортата, лепя листа и цветя, панделката я закрепям, пиша името на плочката, правя калинката и бодвам отгоре Заека с числото. И, о небеса - двегодишната ми дъщеря прави обрив от назначените лекарства, изрива се отглавата до петите. 

   Мушвам тортата на студено и тичам при Личната Лекарка. Спираме с хексалгина, алергия си имаме вече. А на мен ми иде да се побъркам, детето е по-нашарено от тортата ми - пъпка до пъпка е. 

   В заключение - на четвъртия ден имаме една готова торта, която съм направила с голямо желание, и която кумата ми много хареса, а също имаме едно алергично дете, вече без температура и без повръщане. 

   Днес на петия ден публикувам снимките, и опитвам да си почина малко.
  Екшънът беше голям! А тортата стана екстремна, но много красива, самата аз си я харесах /макар да съм много критична към себе си по принцип/. Надявам се и хората, които са я хапнали да са я харесали! Кремът беше с маскрапоне, ползвам си го традиционно за тортите. 

   Ето и снимките:

Летни мъфини с бърза декорация и още нещо

   Започвам статията с огромна усмивка на лицето си. Същевременно стягам багажът за втората си лятна почивка и съм на много лятна вълна. :-) 

  Ще ви разкажа за последните ми, направени преди 1 ден мъфини. Тях ги правих през ноща и станаха много бързо - или съм имала муза и мерак или просто са ми станали рутина вече, но ги направих само за 3 часа общо всичко. :-)  Както се казва - експресно нощно изпълнение.

  Мъфините са за едно момиче, което се свърза с мен чрез приятелката ми Адри. Въпросното момиче се казва Елеонора и ми даде пълна свобода на творчеството, като реши, аз да преценя каква да е украсата. Единствено пожела да присъстват розовият и синият цвят. А за Адри съм ви споделяла вече, - тя ми беше деагустатора в началото, купища мъфини е изяла покрай сладкарското ми увлечение. За нея и сестра й, скоро ще напиша още една статия, защото правих бебешки мъфини с декорация за тях двете, така че ми предстои публикация, но ще е след почивката. 

   Сега да се върна на Летните мъфини - летни, защото в края на лятото, реших да украся мъфините с цветя и с ягоди от фондан. Истинските ягоди вече ги няма по пазарите, но пък сполучливо ги изработих от фондан. Доволна съм от реалистичността им, харесвам си и листата. 

  Сега ви оставям да ги разгледате и качвам снимки:

    А сега ще пиша за още нещо, макар, то да си беше за моята дъщеричка. 

   Отдавна мислех да й направя един мъфин с бухалче и книга, като символ на науката и образоваността. Малката е на 2 години и е много любознателна, обича ктижките, проявява интерес и бързо се учи. 

   Бухалчето го направих от фондан още за Именния и ден, но ме домързя да направя тогава мъфини и не изпекох. Както вече съм ви разказвала в блога, за Именния й ден имаше Малиново-шоколадова торта, която направих с голям кеф и която бързичко изядохме. 

   Затова сега, когато изпекох една тава мъфини, отделих един брой и го декорирах с бухльото и книгата. Книжката стана дебела и голяма, а бухалът - пъстър, цветен и начетен. :-)

   Ето и снимка на сладура с книжка:

    Надявам се публикациите ми да са интересни и да ви накарат поне веднъж да се усмихнете. Нямам си представа, защо почти никой не оставя коментари под статиите ми, което пък ме кара да се чудя има ли интерес към блога. Коментарите не са заключени и може да се коментира дори анонимно. Ако пък имате въпроси или критика, може да ги напишете. 

   Благодаря ви, че посетихте моя блог и заповядайте отново!

Бисквитки мъфини

   Ще оставя в тази публикация, снимките сдами да говорят. Не за друго, а защото като кажа, че съм направила маслени бисквити с форма на мъфини могат да не ме разберат правилно. Затова качвам няколко снимки на бисквитките, които направих преди да заминем на морето, тази година. 

   Направих голямо количество (70-80 бройки) и ги раздадох всичките. Тъй като бяхме поканени на два рожденни дни на приятелчета на малката ми дъщеричка, занесох от бисквитките, опаковани индивидуално в пликче, и раздадох на всяко дете. От същите бисквити занесох и на роднините ни в Добрич, като бях много доволна, че успях да ги съхраня и стигнаха невредими.

   Бисквитите хич не са малки. На снимките не си личи ясно, но те са малко по-големи от моята длан - имат около 8-10 сантиметра височина и горе-долу толкова ширина.
  Тук за пръв път съм ползвала освен фондан и айсинг.
  Рецептата за маслените бисквити може да прочетете в сатитята: "Сватбени сладки за сватбата на братовчедка ми и сладки-калинки за едно момиченце".