Мек плодов Зефир и зефирна флористика - втора част. Лалета от ябълков Зефир

    Знам, че новата ми страст по плодовия Зефир ще доведе до няколко поредни публикации в блога ми, затова реших да ги обединя с общо заглавие и да конкретизирам, че статиите са поредица, като изброявам отделните чести. Така ще е по-лесно всички да се ориентират, а когато пиша по темата, няма да ми се налага да повтарям отново нещо написано в предишната част от поредицата.

                          

     Първо ще повторя, че още оптимизирам рецептите, изпробвайки различни рецепти. Те всички стават, но има специфика. Най-важното е, че в онези триминутни клипове за Зефир, които се качват в нета, нещата не са представени напълно коректно. В клиповете всичко изглежда лесно и просто, а на практика - не е. Вероятно за да се побере целия процес по приготвянето в три минути, част от детайлите са били изрязани, но истината е, че чак когато почнах да усещам Зефира и придобих рутина, което стана след деветнайстата приготвена доза, чак тогава схванах грешките и оптимизирах процеса. Първо, сладкарското изделие Зефир и цветята от Зефир са две различни неща. Цветята са красиви, но по-трудни и по-времеемки. Второ, установих, че част от казаното в видео-клиповете при мен не работи. Например, доста често казват, че пюрето или сиропа се вари на 105-108 градуса по целзий, но това при мен нито веднъж не се получи. Аз варя моите пюрета или сиропи на 98-101 градуса по целзий. Е, имам новина: на 98-101 градуса всичко става идеално. Няма никаква съществена разлика между градусите и тази мания във видеата да се засича температурата постоянно просто е излишна. Това, по което разбираме дали сместта е готова, не са градусите, а това как изглежда изделието. Разликата в градусите зависи от вида на печката, и подозирам, че с газов котлон /или печка на дърва/ ще е най-горещо, а с кухненска печка с керамичен плот ще е по-слабо, но е абсолютно излишно да ги засичаме или да следим температурата. Всяка печка може да свари всеки сироп. Не печката прави хубав Зефира, а човекът, който го приготвя. Нагледах се и се наслушах на куп глупости, докато разбера, че те просто не работят. Обобщавам: градусите нямат толкова голямо значение, нито пък вида на котлоните. Трето, най-лесно ще разберете дали Зефирът е станал истински Зефир, когато го стинсете и разтеглите - ако е мек, еластичен /пластичен/, лек и силноразтеглив, а след като го стиснете и сплескате леко, си възвръща първоначалната форма отново щом го пуснете, значи това е правилното му състояние и сте успели. Ако изделието е крехко, чепливо, не възвръща формата си, стои вътре влажно или пък се деформира и цапа ръцете, то това не е правиният Зефир и нещо се е объркало. Изводът е, че не всики видео-клипове са коректни, но поне като рецепти забелязах, че абсолютно всички са точни - съставките са приблизително еднакви, количествата също, така че, която и рецепта да хванете - получава се. Само трябва да имате рутина и да сте сръчни, защото цветята като вид, са нещо, за което е нужно прецизност и тренировка, докато чевек свикне с поша и нацели правилните действия. Ако сте използвали пош и умеете да боравите с него, ще ви е лесно.

    От цветята най-лесно е да се направи голяма роза, а най-трудно е да се направи реалистично лале. Обикновените зелени листа, зелените листа на розата и зелените листа на божура също са лесни, в сравнение със зеленото издължено остро листо на лалето. При това цвете има куп фактори, заради които нещо може да се обърка и накрая лалето да не изглеждат като такова. Невероятно, но факт, това, което изглежда просто, понякога се оказва много сложно. Въпреки, че са по-сложни, лалетата ми харесват повече като вид цвете, затова продължавам да се опитвам да ги правя, като се надявам, един ден моите лалета от Зефир да станат неразличими от истинските цветя. 

    В интернет има невероятни снимки на реалистични букети с цветя от Зефир, които са копие на истинските цветя и човек не може да заподозре, че тези букети се ядат, докато не прочете описанието или не види видео с изработката им. Това е талант, труд, умение и майсторство, но изобщо не е лесно. Възхищавам се на творците, които могат да постигнат такъв реализъм. Аз съм далече от това ниво. А и нямам всички инструменти и материали, които се оказа, че за всеки вид цвете са различни. И все пак - не мисля да се отказвам.

    За да продължа си купих някои неща нужни за Зефира, по-конкретно силиконови бъркалки /о да, досега нямах, справях се с обикновена голяма лъжица/, нови бои, накрайници, някои от които малко промених с помоща на инструменти, кутии и др. Когато добавям ново хоби, то неизбежно върви заедно с разходите по него. 

    Не знам дали се вижда, но цветята от зефир са много големи. Умишлено когато снимам, се старая да има поне една снимка на моята ръка, хванала цвете от партидата. Така може да се ориентирате за мащаба, като предварително уточнявам, че ръката ми не е мъничка.

    Изпращам април със зефирени лалета и почвам да мисля за майските цветя.

    Поздрави от мен! 

    И със закъснение добавям още една снимка по залез слънце - ето как светлината променя всичко, нищо, че са същите цветя. Освен това докато ги дояждахме, снимах и вътрешността на лалето, разчупено. Не е някаква важна информация, но на някого може да му е от полза и си позволих да допиша.

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - първа част. Цветя от Зефир

    След като доста години се занимавах с роял айсинг като любител, логичното продължение на хобито, беше да пробвам нещо ново. Когато видях в Инстаграм няколко букета с цветя от мек плодов Зефир, които много силно ме впечатлиха, разбрах, че това ще е новото ми предизвикателство. Логичният преход от роял айсинг към Зефир беше лесен, и двете съдържат белтък, и двете се нанасят с пош, и за двете се ползват метални накрайници, и двете се сушат определено време. Обаче, докато роял айсингът е твърд, Зефирът е мек, еластичен и ефирен. Зефирът се прави бързо, но си има своите специфики. Аз го наричам плодовият двойник на Маршмелоу. Ако сте яли Маршмелоу, знаете какъв ще е вкуса на Зефира, с тази разлика, че в състава на последния има плодове. Дъщеря ми, която много харесва Маршмелоу, хареса и Зефира на вкус. Името на сладкарското изделие Зефир е взаимствано от това на гръцкия бог на лекия западен вятър Зефир. Ето още едно нещо, заради което дъщеря ми го харесва.

    Преди да успея да направя цветя от Зефир, пробвах повече от 8 пъти самия Зефир /без да правя цветя, само сместта/. Първо трябваше да се науча да го приготвям и да свикна с него. Обикновено внимателно планирам всяко свое ново начинание. Упорита и инатлива съм, така че не се отказах от провалите, а продължих. В повечето случаи проблемът беше в загубата на еластичност. Основното свойство на Зефира е, да е лек и мек, но и силно еластичен. Трябва да прилича на стрес-топка и когато се стисне, да се деформира, а след това да възвърне постепенно първоначалната си форма. Изпробвах повече от 5 различни рецепти за Зефир. Накрая сместта се получи и стана гъвкава и елестична. Пробвах с ябълки, круши и смесено двете. Нямам в момента праскови и кайсии, нито хубави ягоди, малини и боровинки, затова съм оставила тези плодове за техния сезон. С ананас не мисля да опитвам скоро. 

    При мен цветята от Зефир станаха на принципа "проба-грешка" и много мислене и наблюдаване. Никой не ме е учил как се правят, но след като изчетох безброй рецепти в Интернет /всичките си приличат/ и изгледах безброй свимки и видеоклипове, придобих някаква обща представа как се правят Зефирни цветя. Като любител не бих платила за учебен курс към преподавател или школа, защото няма да ставам професионалист и не ми е нужно професионално ниво и диплома. Правя сладки и сладкиши за семейството ми и за почерпка. След като с айсинга сама се научих и със Зефира би трябвало да ми се получи. Далеч съм от съвършенство и продължавам да се уча и да експериментирам, като се надявям да направя моя точна рецепта и тя да е универсално приложима. За момента имам няколко неуспешни опита и няколко успешни. Но все още се уча. 

     В началото мислех да започна с рецептите в блога, но размислих, тъй като първо - още не съм сигурна в тях и второ - няколко човека ме отказаха в желанието ми да ги публикувам, като показаха лошо отношение и арогантност. Така че за момента ще се въздържа.

    След първия ми опит за Зефир /без да правя цветя/, за който не бях подготвена, кухнята ми приличаше на бомбандирана с розова бомба. Изцапах не само уредите и плотът, но и подът, себе си и стените. После схванах грешките си и това втори път не се е случвало, но все още мога да кажа, че процесът е сравнително цапащ спрямо приготвянето на другите видове сладкиши.

    Ще разкажа нещо за сладкарското ми хоби. За всички тези 14 години никога не съм имала голям планетарен миксер, силиконови бъркалки, кухненско кантарче /имах за кратко, взето на заем, колкото да се ориентирам какво е това животно и толкова ли е важно/ и други професионални джаджи. Толкова съм свикнала да меря нещата на око, че когато ползвам мерителна чаша /такава за милилитри и за грамове/, почти не поглеждам делението на показателите, а карам пак по усет. Дори предпочитам обикновената порцеланова чаша - свикнала съм й. Старият ми ръчен миксер е наистина древен - вече над 15 години служи вярно, като съм му сменила само приставките. Фурната ми е обикновена, без екстри и малка. Така че всички тези мантри за екстри и пособия, без които някой сладкиш няма как да се получи, просто не действат при мен. Толкова съм свикнала кое с кое се смесва и кое след кое се слага, че когато прочета в нета грешна рецепта, автоматично я поправям на ум. Математиката ми е доста силна, така че и пропорциите си ги коригирам, разделяйки и събирайки ги на ум. Вкусовете избирам или смесвам по мое усмотрение, защото не съм експериментатор по природа и предпочитам да заложа на класиката, вместо на екзотиката. Сръчна съм и сравнително бърза, и организирана с повечето процеси и дейности. В крайна сметка, правя нещата по мой начин, но това не означава, че за някой друг, този начин би работил. 

    Накрая на публикацията прилагам малко снимки на моя Зефир, пък вие ще прецените доколко цветята приличат на цветя. Снимките са подредени от първата, към по-новите. За вкуса мога да гарантирам, че всички са вкусни. Също са меки на пипане. Но флористиката е това, което трудно докарвам и ще продължа да опитвам. 

 

  

Светли и споделени великденски празници ви пожелавам!