Не присъствам често на абитуриентски балове и не правя често декорирани сладки с роял айсинг на тази тема, но харесвам феерията от цветове, форми и емоция през болния сезон.
Моят бал беше много отдавна и беше много скромен. Нямах ресторант, нямах гримьор, нямах скъп автомобил, нито пък арка с балони. Сама се гримирах съвсем леко, снимахме се със семейната сапунерка, ушиха ми дълга черна рокля по мой измислен модел, и имах кок, който от позицията на отминалото време вече мисля, че ме е състарявал и е бил излишен. Ако можех да повторя, щях да променя прическата. Но аз нямах опит и не бях гостувала на чужди балове преди моя, затова допуснах някои незначителни грешки в организацията на събитието. Гостите ме посетиха у дома, където след скромна почерпка, ме изпратиха към ресторанта, а приятел на баща ми ме закара със съвсем обикновения си бял Опел. Не съм имала голямо парти, скромно беше, без излишни разходи и без суета.
Миналото вече е отминало, а бъдещето е неясно, затова тук и сега се радвам на всеки един абитуриент кай мен. Нямам представа дали дъщеря ми ще има бал, какво ще избере и какво ще се случи, бъдещето е неизвестно, а миналото не мога да върна. В момента периодът е доста тежък за мен, така че избягвам да си правя големи планове. Може и да съм естет и да имам стил и вкус, но за едно такова събитие не е достатъчно само това, има и други фактори, които влияят. Затова когато някой ме помоли за сладки или фотосесия по повод абитуриентски бал съм много щастлива, а творческото ми въображение се развихря, като същевременно спазвам избраните цветове и стайлингът на събитието.
С всеки абитуриент и аз сякаш празнувам отново. Преди няколко години правих сладките с айсинг и абитуриентската фотосесия на Алекс, син на моя близка приятелка, но той е момче и при него костюмът беше ясен. Първата ми абитуриентска фотосесия пък беше на Яна, дъщеря на моя бивша колежка, и емоциите и красотата още ги помня. Тогава дори ни валя за кратко силен дъжд, но все пак беше на облак и бързо премина. Избрали бяхме място, което имаше възможност и да ни подслони и станаха страхотни снимки.
Тази година направих два сета сладки за подарък на мои познати, като този път са за момичета-абитуриентки.
Съответно имах и една фотосесия, но кратка и внезапна, тъй като не бях основният и водещ фотограф, както при Алекс и Яна, а бях т.н. втори фотограф или резервен. Трябваше да снимам, когато основният си тръгне, след като му изтече времето. Освен това, всичко стана внезапно, неочаквано и екстремно, буквално разбрах часове преди бала, че ще се наложи да снимам на място, на което светлината е променлива и разнородна, така че нямах възможност да се подготвя. Единствено обнових картата и презаредих батерията. За планиране на персонална фотосесия нямаше време, иначе аз си имам любими сгради, стени, врати, колони и арки в центъра на София, които харесвам и намирам за изключително фотогенични, и винаги ги използвам за моите снимки, обаче този път нямах възможност. С Яна и Алекс успях да ги обходя, но имахме много време, а и знаех двайсетина дена предварително и си бях направила план.
Първо направих сладките за бала на Ния, а майка и ми изпрати снимка на роклята, за да видя цветовете. Оказа се, че е многоцветна, което стана повод да се опитам да имитирам десена чрез ръчно смесване на два цвята роял айсинг. В началото мислех да са три, но прецених, че върху бисквита няма да стои добре ако почна да слагам всички подробности, затова избрах само ключови цветове и стил. Другото е въображение, рисуване и експеримент. Ния няма представа какво и готвим като изненада, така че се надявам да ги хареса. Не ги правя срещу заплащане, а като хоби и много се радвам за този повод и за тази тема. За да се оформи визията ми изпратиха снимка на плата на роклята и от там се оформи цялата идея. Сладките опаковах в индивидуални целуфанчета и купих подходяща черна кутия, така че се получи доста тематично и стилно.
За балът на Ива ваправих по-малка кутия със сладки, като нейната рокля беше много сложна - с блестящи мъниста и камъни, дълъг шлейф, пера, гол гръб. Отделно разбрах, че има и втора рокля. Чак толкова подробности с роял айсинга нямаше как да нарисувам, затова съм стилизирала и опростила модела. Цветовете гледах да ги спазя, но синьото стана малко по-тъмно отколкото трябваше. Сребърното /ядливо сребро/ трудно се хваща на снимките ми, надявам се да личи. То много ми допада и скоро ще направя и снимам едни други сладки с повече металик-сребро в тях.
Честито дипломиране на Ния и на Ива! Попътен вятър!
На добър час на всички зрелостници! Завършването е едва началото, от там нататък почва истинският живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар