Както обикновено ще покажа последните ми ръчно украсени с роял айсинг сладки за Свети Валентин 2026 година, като досега всеси път съм отбелязвала този празник в блога ми, но вероятно това ще се промени. Причината е лична, и съм намислила да сложа бисквитеното хоби на голяма пауза или просто да спра за ниопределено време. В живота настъпват събития, които временно ни отказват и това е нормално - никой не може вечно да прави едно и също, и не може винаги да е на гребена на вълната.
Тук обаче ще споделя и нещо лично - през годините покрай рисуването на сладки и сладкиши спечелих голям брой приятели и познати. Хора, които са ми помагали по един или друг начин, които са се радвали на успеха ми и са ме подкрепяли в глупостите ми. Вярвам, че доброто трябва да се предава нататък, и макар да е утопично, считам, че когато съм получила нещо като дар, и аз следва на направя някому подарък, за да не прекъсна цикълът от добро. Ето защо толкова често подарявам нещата, които правя или пък имам ситуации да ги давам на минимална себестойност. Но разбира се някои от тях имат цена - понякога, рядко! Това са инцидентни случаи, но и те си имат своята история и причина. Особено ако изделието е било свръх трудоемко и е генерирало голям личен разход при направата му. Все пак това са частни случаи, които се броят на пръстите на двете ми ръце. Блогът ми не е търговски и не е направен за почалба, а за вдъхновение, споделяне и вид виртуален дневник на хобито ми. Все пак няма да отрека, че сладкарството е доста скъпо хоби, особено ако се работи с качествени суровини, материали и инстремунти. А аз държа на качеството и не правя компромис. Винаги купувам най-скъпите и най-иновативните продукти и инструменти, а удобството ми харесва. Благодарна съм на съпруга ми за подкрепата! Той е човекът, който ми изработва индивидуалните формички-резци, след като аз му задам и нарисувам дизайна и параметрите. Той е и човекът, който ми докарва чувала със захар, който аз не мога да вдигна /дори и да искам, няма как/. Пак той е човекът, който не мрънка, когато кухнята ми е "на вили и мотогили", докато аз творя. Късметлийка съм!
През годините хобито ми се разви и усъвършенства, но си остана все така ръчна денйост - нещо, което правя с ръце и от сърце. За да съществува освен талант, умение и вдъхновение, нужна е също добра организация и планиране, както и финансова обезпеченост. Аз не съм сладкар по професия и винаги съм го подчертавала. Любител съм и съм се учила напълно сама. Едно от нещата, които забелязвам напоследък по форуми, групи, страници, блогаве и други публични места, където голяма група хора показват и споделят своите сладкарски произведения, е че въпреки развитието на технологиите, наличието на все повече суровини и материали, бързия достъп до информация и знания, хората не се стараят или не работят чисто. Това винаги ме е дразнело много, защото аз винаги съм се стремила да работя чисто, спретнато, да се старая максимално да избягвам грешки и поправки, да не мърлям. Затова единственият ми съвет към хората с хоби като моето е: работете чисто! Знам, че всеки има различен стил на рисуване, и това е нормално, но все пак чистотата трябва да е универсален принцип! Особено когато се отнася до храна.
Сега отново ще публикувам снимки на моите украсени сладки с роял айсинг /без фондан/, с уточнението, че основната сладка във всяка кутия е много голяма - 14см на 14см. Към нея има по-малки сладки. Те са украсени с бързосъхнещ роял айсинг /различна рецепта ползвам, но по същество е айсинг/, сладкарски гелови бои, сладкарски бои на прах, сладкарски бои на водна основа, и разбира се щипка въображение. Не използвам сурови яйца в моя роял айсинг, но това не значи, че рецептата е стандартна - точно обратното. Тестото както обикновено, е ванилово - аз не правя различни теста, защото знам какво ядем у дома. Не експериментирам с вкусавете, а само с дизайна. В колонката от снимки, има и такива, които показват част от процеса на изработката. Виждат се пошовете, боята, формите-резци /не крия как работя/. Понеже блогът ми не е платената варсия, аз не мога да качвам клипове в него, но и така се вижда достатъчно.
Сладките са добре опаковани в индивидуални целуфанови пликчета, но този път няколко от тях не се побраха в най-големите ми пликчета /моя техническа грешка/, поради което са опаковани различно. Купих кутиите по размер на сладките. Първо направих самите бисквити и чак тогава избрах кутиите. Бисквитите влизат в кутиите съвсем плътно. Хубавото е, че на пешеходно разстояние от дома ми се продават опаковки и мога да избирам лично по всяко време. Това е чист късмет. Обичам да избирам кутиите лично и се радвам, че не се налага доставка. По-скъпите кутии, които имат прозорче, поръчвам от другаде, но тях ползвам целево и по-рядко, защото са по-меки и по-неустойчиви. Тук съм избрала по-твърди кутии без прозорче, защото големите сладки са по-чупливи и имат нужда от защита и сигурност.
Тази година отново заложих на мечетата като персонаж за украсата. Имам плюшени мечета точно като нарисуваните, имам и картички с този герой, но се въздържам да ги покажа тук. Този персонаж - Теди Беър, или може би просто Мечо, е голям сладур, така че не се чудете защо толкова често го избирам за рисуване върху бисквити. Просто ми харесва! Не съм го измислила аз, но ползвам идеята. И разбира се, много се старая когато рисувам. Въпреки това докато снимах сладките финално, по невнимание изпуснах едната голама сладка с мече и я счупих, така че на снимките има една сладка, която за жалост вече не съсществува. Този път си имах проблем и с червеното като цвят, но намерих начин да го разреша, нищо, че ми отне двойно повече време. Ето защо и се радвам, че започнах бисквитите малко по-рано от друг път, спрямо датата на празника. Обикновено работя точно в дните непосредствено преди празника, но сега това, че почнах повече от 7 дена преди датата ми спечели време за адекватна реакция, когато сбърках. Успях да поправя грешките си или по-точно да почна от начало наново, макар да стана двойно работа. Дано да си е заслужавало и дано украсените бисквити да се харесат на получателите.
Предупреждавам, че снимките са много, а текста продължава и след тях, но понеже не знам кога пак ще публикувам, реших да покажа всичко на едно място.
Бисквитите, които са мостри, бяха пробни, преди да направя останалите. Затова тяхното червено е по-тъмно и по-различно. Именно една от мострените бройки счупих докато снимах и това мече няма да стигне до получател. Останалите вече са нарочени за конкретни хора. Надявам се да предизвикам положителни емоции, защото това е и смисълът на споделянето.
Тук искам да добавя един модел, пожелан от моя позната, която вместо типичните валентинки, за празника на влюбените втора година ми поръчва нестандартни и закачливи бисквити с роял айсинг. Миналата година за нея бяха сладките с голите момиченце и момченце, а тази година поиска белокоси баба и дядо, които шеговито наричам Forever and Ever! Идетята за любов до дълбоки старини много ми допадна. Тази дама винаги ме изненадва приятно и освен всичко е много мила и положителна. Оставям на вас да прецените справила ли съм се със задачата.
Благодаря, че бяхте с мен, и уважихте моето виртуално хоби място! Надявам се да съм била полазна и да сте намирили вдъхновение в снимките ми.
И не забравяйте: "Живеят само влюбените, останалите просто съществуват!"
Поздрави!
Ваша Ели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар