Рози от мек плодов Зефир. Лалета от мек плодов Зефир. Зефирна флористика - пета част

    Днес ще съм кратка, защото просто исках да се похваля - не с розите или лалетата от Зефир, а с хората, които ме мотивираха да ги направя. 

    Имам чудесни познати и приятели! Когато обявих, че искам да се упражнявам с цел ръката ми да се научи да прави различни красиви цветя от Зефир, няколко човека се включиха да помагат с изяждането на продукцията, нъпълно доброволно и ентусиазирано. Все пак за да се науча и усъвършенствам, трябва да направя много цветя. А да изядем в къщи толкова голямо количество не можем. Благодарна съм на хората в живота ми за подкрепата, за разбирането, за това че са така мили и вдъхновяващи.

    А сега показвам снимки на два вида цветя от мек плодов Зефир. В състава им има ябълки, круши, лимони и обичайните неща, които се слагат в Зефира. При големите цветя имах проблем с изсушаването им, но този проблем беше породен както от размера им, така и от различната консистенция на зефирната смес. Лалетата станаха доста по-бързо, но те са и по-малки, нищо че бройката им е повече. И двата вида цветя усвоиха по две дози Зефир - тоест правих два пъти едно след друго сместа за тях.

    Май месец ще бъде месецът на цветята при мен. Но все пак се научих. Сега мога да кажа, че имам вече тренинг и си създадох собствена рутина и методика на работа, която е приложима в моята кухня. Упорството и инатът ми все пак са градивна сила. Не съм добра като професионалистите, но цветята ми са сравнително прилични и красиви. Разпознават се като вид, и отговарят на критериите за добра плътност, лека маса и силна еластичност, така че съм доволна. Оцветяването на Зефира е с гелови хранителни бои.

    И едно леко намигване за всички, които ме питат - в Зефира няма мазнина, тоест той не прилича на маслен крем, той е точно обратното на маслените кремове. Мазнина 0% (нула процента).

    Поздрави!

 

Мек плодов Зефир и зефирна флористика - четвърта част. Лалета от плодов Зефир

    Увлякох се по Зефира и напоследък често го правя, но непрекъснато сменям рецептите. Един път става малко по-сух, друг път - малко по-влажен, така че още не съм си изградила рутина и правилна дозировка или поне на мен ми се струва, че успехът е донякъде на късмет. Едно е сигурно: Зефирът всеки път става красив - изработката на цветята не ме затруднява. Другото, което установих e, че приблизително след седмия-осмия ден от изработката, цветята стават твърде сухи, следователно трябва да се изядат максимум до седмия-осмия ден. След това вече лалетата са много сухи. Изключение има само за много големите цветя с дебели листенца на венчелистчето - примерно роза, божур, хортензия. Те са по-обемни, големи и плътни и не исъхват толкова лесно, така че могат да се ядат и на десетия ден. Лалета са с тънки листенца и бързо изсъхват, следователно и бързо трябва да се изядат. Първите един-два дни съхнат, после стават за консумация и накрая пресъхват. Процесът има невидими граници и трябва да се наблюдава. Колкото по-едри и по-дебели са цветята, толкова по-дълго може да се консумират без да исъхнат прекалено.

    Последните две кутии с лалета бяха различни по състав, не само по цвят. Едната кутия беше с розово-лилаво-виолетови лалета от ябълков Зефир, тоест основния плод беше зелена ябълка. Другата кутия с червено-жълто-оранжеви лалета беше с плодов Зефир от смесени: круша, ябълка и малко лимон. С нетърпение чакам сезона на малините, за да пробвам и с тях. А зимата ще отитам и с цитрусови плодове.

 

 

    Всеки може да направи подобни лалета в домашни условия стига да пожелае - не е невъзможно щом дори аз успях. При това се справих без специални уреди или конкретни умения, както и без никакви курсове. Трябва само желание и време, и всичко може да се постигне. Друг е въпросът, че лично на мен ще ми трябва още много практика и напасване на рецептите, докато почувствам сигурност както в избраната рецепта, така и в метода на изпълнение и крайния резултат. Все още се уча и експериментирам, търся правилния начин и точните пропорции. И понеже не ходя нито на курсове, нито на обучения, сама намирам верния път и посока, по метода проба-грешка. Вероятно с курс става по-бързо, но и без курс не е трудно, на мен ми отне около месец опити за да стигна до първите цветя. Сега - два месеца по-късно, просто продължавам напред. 

    За любител се справям прилично, но майсторите на зефирна флористика са много нива над мен. Добрата новина е, че винаги има кой да следвам, той като има много майстори на Зефира, които споделят своите умения в интернет, и това ме движи напред, и ме кара да се стремя да бъда по-добра, и по-прецизна в моето творчество.

Поздрави!

Прилики и разлики между РОЯЛ АЙСИНГ и ПЛОДОВ ЗЕФИР /МАРШМЕЛОУ/ - част трета

    Често споменавам как в сладкарското ми хоби съм преминала от украса с роял айсинг към плодов зефир /маршмелоу/. Сменям изделията, с цел да не свиквам с рутината и да не губя желанието за творчество, а също и за да науча нещо ново и интересно. Това преминаване от айсинг на зефир стана безпроблемно, бързо и лесно по няколко причини. Обобщих осем прилики и осем разлики между двете сладкарски изделия. Предварително ще уточня, че и за двата вида украса се изисква сръчност, но тя по принцип е базова за всяко хоби, свързано с изработка на нещо естетично. Ако умеете и да рисувате /аз умея/, това ще е още една точка в полза на хобито. Ако не умеете - няма страшно, пак ще се справите, но с повече тренировка на ръката. Аз съм самоука и не ходя по курсове и обучения, така че щом аз мога, всеки ще може. Разбира се, аз съм доста организиран, аналитичен, логичен, целеустремен и упорит човек, така че всеки път когато почвам някаква напълно нова дейност, независимо дали се отнася за личен живот, хоби, работа или друго, много внимателно премислям какво ще ми е нужно за да успея и си го набавям. Оставям следващата снимка със сравнителна характеристика, но съм я извела аз, тоест това е на база моя личен опит. 

    Обикновено пиша дълги текстове, но днес е празник, така че тази публикация ще е само от два абзаца и една моя снимка. Най-важното е написано в нея.

    Приятен празничен ден и нека да е сладък!