понеделник, 17 юни 2013 г.

История за първата ми сватбена торта с фондан и за две сватби


         Тази година откривам сватбения сезон с една много весела и перфектно организирана сватба – тази на Илияна и Ангел - наши семейни приятели, на които моят мъж беше кум.

        Преди да ви разкажа за нея, ще се върна назад във времето, и ще ви разкажа малко за моята сватба, която датира от времето когато все още нямах блог и не умеех да правя торти, но пък никак не бях лишена от шантави приумици и безумно-чудновати идеи. (И добре, че се появиха тортите след време, за да мога да насоча тази творческа енергия към тях, вместо към други аспекти от живота ми.)
      Че съм различна в много отношения е факт, като това може да се тълкува всякак, включително, че не обичам животът ми да е клише и да спазвам установени тесногърди правила и отживели традиции. Но, че ще се омъжа по начин, който може да докара инфаркт на родителите ми, не бях мислила, докато не стана факт.
       Няма да ви занимавам с безумни подробности и да разказвам как е минала церемонията преди 4 години, защото тук искам да наблегна на сватбата на Илияна и Ангел, а не на моята, но ще ви разкажа за начина, по който на нас с мъжът ми ни хрумна да се венчаем. От него си вадете изводи, що за лудетини сме.
         Ето я и действителната случка, която надали ще забравя някога:
     Седим си аз и Радо (понастоящем - мъжът ми) на една пейка в парка, който е пред прозорците на домът ми. Горещо лято, юли месец, неделен ден, тъкмо се беше поразхладило вечерта, и слънцето се канеше да залязва. Приказваме си кротко с него и няма признаци, че същата вечер ще ни „тупне ябълката по главата“. Е, аз не съм Нютон.
      По принцип много харесвам белият цвят и често съм с бели дрехи. В онзи ден бях облечена с бели дълги дънкови панталони, бял памучен потник, бели обувки тип „балерина“, бяла чанта и дори бял ластик за коса – изобщо цялата си бях в бяло ежедневно облекло. Интересното беше, че за да ми се хареса повече, Радо, който по принцип обича тъмни дрехи, по изключение си беше купил и беше облякъл нови бели дънкови панталони, бяла спортна риза с къс ръкав, а единственото, което не беше бяло, бяха обувките му – те си бяха черни. Белеехме се на пейката и даже минувачите ни заглеждаха.
               И както си седим, аз изведнъж казвам съвсем небрежно и съвсем нехайно:
          - Знаеш ли, че така като сме облечени двамата целите в бяло, приличаме на булка и младоженец? Аз и без друго харесвам булки с панталони - оригинално ми изглежда.
        Той с усмивка:
      - Е, да вземем да се оженим!? Ритуалната зала е точно до парка…. (Сградата се виждаше зад дърветата.)
       Аз продължавам да не схващам сериозността на нещата и си приказвам чисто хипотетично:
     - Представяш ли си булка и младоженец по бели дънки? Смея се весело, за мен е като майтап.
       Той – без да се смее и напълно сериозен: 
       - Защо пък не? Да запазя ли дата в гражданското?
     В този момент, моментално се опомних и станах сериозна. Явно забелязах накъде върви разговора,….усетих се и чак ме хвана страх. Но питам:
       - Ти сериозно ли говориш? 
       - Да, кажи коя дата ти харесва, искаш ли другата седмица? - ми отговаря.
      Аз, плахо и почти мънкайки: 
      - Мисля, че нямаме време за организация, много е скоро, може и да няма свободни дати в гражданското, нямаме халки, нямаме кумове…..(Брей, какви доводи ми хрумнаха веднага. Това трябва да е било проблясък на здрав разум…)
       Но той не се предава: 
     - Добре, нека е след 2 или 3 седмици. Аз ще запазя някоя дата, която е свободна, а тази събота ще се разходим до Пловдив, там има много златарски магазини и ще си купим халки. Ти помисли за кумове. (Много ясни били нещата… :-) )
    Въртя очи и се чудя сериозно ли го водим този непринуден разговор на пейката в парка….     
       Той продължава да планира: 
      - Тъкмо ще си избереш годежен пръстен, като отидем за халки. А и ще имаме една седмица да купим всичко и 2-3 дни, за да запознаем родителите си. (Те не се познаваха изобщо до този момент!!!)
      - А ти знаеш ли какъв шок ще е за тях, да разберат за нас 2-3 дни преди сватбата. - Сещам се аз изведнъж (по-добре късно, отколкото никога.)
      Той предлага:
       - Да им кажем сега ако искаш?
      Тук вече аз съм в паника, представям си как се прибирам от разходка в 20,30 часа и изръсвам на входната врата, „Другата седмица се омъжвам, трябва да се запознаете с бъдещият ми мъж.“
        - Не - казвам – нека го обмисля, изчакай.
        Той: 
       - Добре, аз в понеделник ще запазя някоя датата от началото на август (запази 3-ти август), а ти помисли за рокля и за кумовете. 
     - Е, нали щяхме да сме с бели дънки, или поне с панталони…. (Мигам настойчиво в сумрачния залез, чак ми иде да се разсмея. Защото, от уж малка сватба без тоалети и без гости, с тихи стъпки вървим към голямо официално събитие.)
       Той предлага:
      - Вземи си нещо по-официално (говори за рокля), все пак, да не се разсърдят родителите ни, че сме без сватбени дрехи… (Такааа,…. вече разговорът мина и към сватбените дрехи, които уж не искахме.)
       Аз продължавам:
       - Те и без друго ще са в паника и шок от изненада, няма да им е до нашите дрехи. Но нищо, ще вземем и булченска рокля, може да потрябва. (И тя наистина потрябва, защото майка ми два дена рева, че дъщеря и не искала да бъде булка в рокля. Но това го разбрахме чак после, точно преди сватбата.) 
       - Чудесно, така ще направим! - отговаря ми и темата е приключена.
     Разбира се всичко стана както си го говорихме, получих годежен пръстен и тържествено предложение докато бяхме в Пловдив за поръчката на халките, роклята взех набързо от Асеновград и пътьом накупихме останалите фантифлюшки.
       А сега ми кажете, не е ли било странно и вълнуващо, даже в някаква степен стряскащо?
    Всъщност истинските вълнения, настъпиха 1 седмица по-късно, когато изтърсих непринудено пред моите родители: „Това е Радослав, запознайте се,  ние искаме да сключим брак.“ Няма да ви описвам изражението на майка ми, но докарах жената до прединфарктно състояние.  Такъв рев му удари, че сякаш на друга планета ме отвеждаха.
      Родителите на младоженеца се срещнаха с мен за първи път два (2) дена преди подписването, но пък те се оказаха по-хладнокръвни и не така ревливи, като моите роднини.
       И това беше! Взехме се! А сватбата беше малка - само 20-тина човека, без диджей и без много ритуали. Но рокля имах и то разкошна, както и воал. Разминаха ми се белите сватбени дънки. ;-)

         А сега да ви разкажа за сватбата на Илияна и Ангел. 
      За разлика от нас, Илияна и Ангел се сгодиха доста преди сватбата, запознаха се с бъдещите си роднини много преди сватбата, планираха внимателно всичко и не предизвикаха на никой инфаркт. С две думи – класическа сватба, а не екстремно преживяване като нашето. 
        Имаше си и програма, и диджей, а операторът се оказа мой познат, от друга сватба. 
       Кумата (близка приятелка на булката) и нейният партньор пък "ни скриха шапката" със зашеметяващи латино-танци!
        Мъжът ми беше поканен за кум, защото е много близък приятел на Ангел от дълги години.
      Аз също имах задача покрай сватбата. С кумът решихме след дълго обсъждане на подарък за младоженците, да им подарим бутикова сватбена торта, която те да разрежат триумфално на партито, а за многото поканени гости да има друга по-непретенциозна торта, която да им предостави ресторанта. Булката и без друго от много време се беше зарекла, че аз ще и правя тортата. 
      Затова, ден преди сватбата започнах да правя двуетажна торта, на която трябваше задължително да има две влюбени котки, символизиращи булка и младоженец. Тортата трябваше да е бяла или екрю, а като акцент трябваше да има златен цвят, тъй като поканите за събитието бяха в златисто и в цвят „шампанско“. Роклята на булката също беше цвят „шампанско“. Букетът, по първоначални сведения трябваше да е в бяло и розово, но в последствие се оказа, че розите са белезникаво-екрю, или нещо като цвят „шампанско“, тоест имаше кардинална промяна.
       А аз по интуиция бях налучкала всички цветове. Цветето на тортата беше бледо жълто-екрю, точно като букета, женската котка – бяла с истински воал на главата (парче тюл, купен от сватбен магазин), котаракът – черен като костюма на младоженеца, перличките – златни, панделките - златни, брюкселската дантела – екрю, а табелката с инициали "И&А", беше изписана със златна перлена боя. За основен цвят все пак заложих на бяло, а дизайнът умишлено не беше претрупан, заложих на семплата и класическа визия. Освен всичко това, за повече украса нямаше време, защото когато младеженецът звънна на вратата, за да вземе кумът, аз тъкмо слагах котките и преплитах опашките им. Набързо приключих и не съм имала време за повече творчество. Нито пък имаше време, да се гримирам и да си направя прическа за сватбата. Времето се оказа твърде малко и крайно недостатъчно.
          Ще подчертая, че роклята на булката беше зашеметяващо царствена и пищна! Илияна приличаше на истинска царица, но и Ангел я третираше като такава. 
           Дъщеря ми пък, се вживя в ролята на шаферка. Тя е на 3 години и много се забавлява на сватби, тази е втората, на която присъства.
         Показвам снимки с уговорката, че аз снимах съвсем малко и само до подписването, а после като взимах от вкъщи тортата, за да я закараме в ресторанта, си оставих апарата у дома и не съм го носила с мен на партито. Затова снимките не са много. Официалните снимки от фотографа, все още не са готови. Тези са само моите. Булката много хареса фотографиите ми и се чувствам трогната от това.
          Може да разгледате снимките от сватбата, както и снимки на първата ми, самостоятелно направена сватбена тортата - подарък. Аз съм публикувала и цветни и черно бели фотографии, но както винаги, любими са ми черно-белите. 
       Може да ги разгледате в оригинален /по-голям/ размер, като кликнете върху тях с мишката и прелиствате със стрелките:



4 коментара:

  1. Много усмихващ пост, Ели! И много романтичен! :)
    Тортата е прекрасна! Сърдечни поздрави! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Дани!
      Повече от 4 месеца не съм публикувала нищо ново в блога ми (,но не съм преставала да правя торти) и сега се чувствам малко неловко, че си загърбих така блога.
      Радвам се, че не си ме забравила и се отбиваш.
      Благодаря ти и за коментара.
      Сърдечни поздрави! :)

      Изтриване
  2. Ели, Ели... И аз искам така да стане и даже подхвърлям на Николай, ама той май не е много навит. Той е овен и обича всичко да му е по план, такива неща не харесва, ама малко по малко се променя покрай мен.
    Между другото, мъжът ти каква зодия е? Да не е лъв? За тях е много типично да са така спонтанни :) Което е много хубаво!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  3. Отдавна не бях виждала толкова интересна торта! Поздравления! Браво Ели!

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...